РЕШЕНИЕ
№
град София, 13. 07. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : МИХАИЛ МАЛЧЕВ
мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 8337/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 09. 03. 2020 год., постановено по гр. д. № 53709/2019
год. на СРС І ГО 51 състав, отхвърлен предявен от Т.С. ЕАД срещу В.К.И. иск по
чл. 442 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Последната дължи на
дружеството сума от 86.76 лева незаплатена стойност на топлинна енергия,
доставяна в недвижим имот, посочен, през период от м. 05. 2015 год. до м. 09.
2015 год.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца Т.с. ЕООД.
Разноски не са присъдени.
Въззивната жалба на ищеца изразява недоволството на дружеството от
решението и е подадена в срок, редовна, поради което следва да бъде разгледана
по същество. Твърди се в нея, че исковата сума не е погасена по давност,
обжалват се разноските. Сита се, че решението е неправилно и постановено в
нарушение на материалния закон. Цитира чл. 32 ал. 1 от ОУ от 2014 год., с
подаване на заявление давността е прекъсната. Иска се постановяване на решение,
с което да бъде отменено решението на районния съдия, като неправилно и
незаконосъобразно и да се уважи въззивната жалба. Претендират се разноски за
тази инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт.
В отговор на въззивната жалба ответникът моли жалбата да се остави без
уважение, като се потвърди правилност на решението на районния съдия.
Постановен е правилен, съобразен с материалните и процесуалните законови
изисквания съдебен акт, същият е обоснован по същество. Споделя мотивите на
районния съд, като счита, че така предявеният иск е погасен по давност. Моли
съдът да постанови решение, с което да се отхвърли изцяло като неоснователна
въззивната жалба и да бъде потвърдена правилността на постановеното решение на
районния съдия.
С частна жалба ответникът
атакува определение от 08. 06. 2020 год., с което съдът е отказал да
измени решението в частта за разноските. Излагат се съображения. Моли съдът на
постанови определение, за отмяна на обжалваното такова като неправилно и да
бъде уважена молбата за допълването му в частта за разноските, като осъди дружеството
ищец да заплати на ответника сума от 300 лева, заплатено възнаграждение за един
адвокат за първа съдебна инстанция.
Не е постъпил писмен отговор от насрещната по частната жалба страна.
Не са заявени от страните доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Съдът е постановил разпореждане на 14. 08. 2020 год. по чл. 267 ГПК,
към мотивите на което се препраща с настоящите с оглед принципа за процесуална
икономия в гражданския процес.
В писмено становище адвокат Ц. за въззиваемия оспорва жалбата като
неоснователна, няма искания по доказателствата, поддържа частната жалба с молба
същата да бъде уважена, с отмяна на обжалваното определение и да се присъдят
сторените от ответника по иска разноски. Взема се становище по същество. Прави
се възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК. Инкорпориран е списък по чл. 80 ГПК в
писменото становище.
С молба ищецът и въззивник поддържа въззивната жалба, не прави
възражение по проекта за доклад на делото. Моли за уважаване на въззивната
жалба и да се измени решението в обжалваната част. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение, възразява по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и за неговото основание, и реално осъществяване на
престацията.
Представена е още една молба от дружеството ищец с идентично на
горната молба съдържание.
Представено е още едно становище на въззиваемия чрез адвокат Ц., като
се прави искане по чл. 227 ГПК.
На 08. 06. 2022 год. съдът е конституирал в открито съдебно заседание
на мястото на починалата ответница по иска законния й наследник К.Г.Н., ЕГН, и
адрес, посочени в молбата.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са
заявили нови доказателствени искания.
Становища от трето лице помагач на страната на ищеца въззивник по
жалбите не са депозирани по делото.
Според задължителни за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество
главници, касаещи горепосочения период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане.
В този смисъл и доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е било депозирано на 31. 07. 2019 год., /арг. от чл.
422, ал. 1 ГПК/, то правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията на
ищеца за главници, които се отнасят за периода включително са погасени по
давност.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество
топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32,
ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски
/равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в
процесната фактура, с който жалбоподателят свързва началния момент, от който
започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответника
- арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
С оглед на изложеното решението на СРС следва да бъде потвърдено, а с
него и определението по чл. 248 ГПК, като правилни и законосъобразни.
Изводите на районния съдия в решаващите мотиви както на решението,
така и на определението изцяло се споделят от въззивния съд, поради което се
препраща и към тях по чл. 272 ГПК. Цитираната съдебна практика е адекватна на
казусите и обосновава двата съдебни акта.
При този изход на делото, на въззивника, при предявеното претендиране,
не се следват и не се присъждат разноски.
На ответника въззиваем следват се разноски по списък, като съдът
намира с оглед обема на материалите по делото и минимума за адвокатско
възнаграждение по Наредбата, да не е прекомерно, поради което възражението на
ищеца в тази насока се явява недоказано и неоснователно. Твърденията в частната
жалба не са подкрепени с каквито и да било доказателства и остават само
твърдения. Дължими от дружеството на ответника са 15 лева държавна такса по
частната жалба и 400 лева хонорар за един адвокат пред въззивната съдебна
инстанция.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид
предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решение от 09. 03. 2020 год., постановено по гр. д.
№ 53709/2019 год. на СРС І ГО 51 състав.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК ******** да заплати на К.Г.Н., ЕГН ********** сума в
размер на 400 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивната
съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С. ЕООД – фирма за
дялово разпределение и трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.