Решение по дело №344/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 373
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20217170700344
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 373

гр. Плевен, 25.06.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора И. ШАРКОВ, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №344/2021г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК.

Производството по адм.д.№344/2020г. по описа на АдмС- гр. Плевен, е образувано въз основа на искова молба от И.Е.И.,***, против ГД “ИН“- София, с която се твърди, че е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, в нарушение на чл. 3, ал.2, вр ал.1 от ЗИНЗС. Посочва, че считано от 10.02.2021г, е депозирал молби по чл.80, ал.1 от ЗИНСЗ, за полагане на доброволен труд или за предоставяне на подходяща работа, по реда на чл. 77, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.- за хигиенист или общ работник в кухня, по които не е давано становище от ИСДВР. Посочва, че по този начин, ищецът е дискриминиран и е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, и е уронено човешкото му достойнство. Твърди се също, че ищецът търпи вреди и от неосигуряването на достатъчно жилищна площ в килията, в която е настанен, невъзможност за пълноценен сън и почивка, лоши битови и санитарно-хигиенни условия в общите помещения, липса на чисти чаршафи и дрехи, наличието на хлебарки. Посочва, че килията е с размер 4м/5м, и е настанен с още четири лица, и в което помещение има тоалетна, с размери 1,20м/1м., 3 броя единични легла и два броя двуетажни легла, 6 бр. шкафчета и 2 броя маси. Ищецът посочва също, че при постъпването си в Затвора Белене, на 22.01.2021г, е бил настанен в приемно отделение с пушачи, а той е непушач, където е останал до 10.02.2021г, когато е бил преместен в 204 килия, 7 гр. където също всички са пушачи, но не му е предоставена килия за непушачи. Твърди се също, че са налице лоши условия на карето, където се осигурява престой на открито, изразяващо се в липса на санитарен възел, с течаща вода. Посочва, че площта на карето е малка и недостатъчна. Твърди се също, че няма възможност да поддържа облеклото си чисто, дрехите не се перат. Твърди се също, че не се извършва дезинфекция и обезпаразитяване на спалните помещения за хлебарки и други  вредители. Твърди се също, че храната, която се дава не е достатъчно питателна и с добро качество, а също не е приготвена и поднесена добре. Твърди се, че въз основа на всичко изложено, у ищца са се породили симптоми на психично- стресово разстройство, влошаване на общото му здравословно състояние, депресия, тревожност и безсъние. Твърди се, че от страна на администрацията на Затвора е налице неизпълнение на ЗИНСЗ, ППЗИНЗС, ЕКПЧ и КРБ. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000лв /петдесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода 22.01.2021г- 27.04.2021г, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021г.- датата на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът по жалбата- ГД „ИН“- София., представлявана от юрк. Н. У., изразява становище за неоснователност на предявеният иск и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Посочва, че ищецът е постъпил в Затвора Белене на 22.01.2021г, като за периода до 10.02.2021г., е бил настанен в приемно отделение, където е проведена интензивна работа с него, по адаптацията му към условията на затвора. Посочва, че  поради краткия период на времето на настаняване в приемното отделение и работата с психолози, лишените от свобода не работят. Посочва, че през този период, ищецът е получавал перилни и миещи препарати, по списък, и индивидуална маска за лице. Посочва, че от 10.02.2021г, ищецът е настанен в 7- ма гр., килия 204, заедно с още четирима лишени от свобода, която килия е с жилищна площ от 22,64 кв.м. посочва се също, че въз основа на заповед №52/10.02.2021г на началника на затвора, е разрешено на ищеца, при възникване на необходимост, да полага доброволен неплатен труд по чл. 80 от ЗИНЗС. Посочва се също, че по депозирана от ищеца молба за работа- като хигиенист в приемно отделение, е дадено отрицателно становище от ИСДВР, предвид липсата на наблюдение върху лицето. Посочва също, че ищецът е депозирал свое искане да бъде назначен като работник във вещевия склад и като мияч в затворническата столова, след изтичане на срока за подаване на молби. Посочва се също, че ищецът, считано от постъпването му в затвора Белене, не е посещавал медицински център и не е споделял за оплаквания и симптоми от психично- стресово естество. От страна на ответника се  представят изисканите от съда, по реда на чл. 284,ал.3 от ЗИНЗС, справки.

Представителят на ОП- Плевен изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, тъй като по делото не се установява фактическия състав за ангажиране отговорността на Държавата за вреди.

Съдът, като съобрази становищата на страните, въз онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, съобразно представената от ответника докладна записка №ИЗ-4157/31.05.2021г, че ищецът И.И., е постъпил в Затвора- гр. Белене на  22.01.2021г, приведен от Затвора Варна. По делото се установява също, че от постъпването си в Затвора Белене- 22.01.2021г до 10.02.2021г, л. св. И. е пребивавал в приемно помещение- спално помещение № 114, където са били настанени общо 6 лица, лишени от свобода, в т.ч. и ищецът. Установява се, че до 10.02.2021г, в приемното помещение са пребивавали различен брой лишени от свобода- от общо 5 до общо 7 лица. Установява се, че спалното помещение е с площ от 37,5 кв., заедно със санитарния възел. Установява се, че помещението е с два двойни прозореца, с размери 1.20м/1.80м и проветрението се извършва през тези прозорци; налице е естествена светлина и изкуствено осветление. Установява се също, при постъпването му в Затвора, на ищеца е предоставена маска за лице, а в края на м. януари е получил хигиенни материали, Посочено е, че приемното помещение се хигиенизира по график, храненето си извършва в общата столова на затвора, по предварително одобрено меню. В докладната записка е посочено също, че от страна на л. св. И. не са подавани молби, във връзка с условията на настаняване в приемното помещение. За изложените в докладната записка твърдения са представени писмени доказателства- съответните списъци, приложени по делото- л. 45-л.52.

Безспорно по делото се установява също, видно от приложената докладна записка №ИЗ-4215/01.06.2021г, че ищецът, след преместването му от приемното помещение, е настанен в 7- ма група, килия 204, с жилищна площ от 22,65 кв.м., с капацитет от 5 човека, колкото са и настанени. Установява се също, че в спалното помещение има поставени 5 вишки, 2 маси, шкафчета за съхранение на вещите; санитарен възел и мивка с течаща вода. Осигурено е естествено и изкуствено осветление. В докладната е посочено също, че е извършен ремонт в спалните помещения, като е поставен гранитогрес, а прозорците са с PVC дограма. В докладната е посочено също, че от страна на ищеца няма изразено желание да бъде настанен в килия с непушачи. В докладната е посочено също, че спалното бельо се пере по утвърден график. Към докладната са представени списъци от м. 02 и от м. 03.2021г, за броя на настанените лица по килии от 7- ма група, втори корпус. По делото се установява също, видно от изготвената докладна записка №ИЗ-4214/01.06.2021г, че в началото на всеки месеца на лишените от свобода се раздават перилни препарати, като от представените списъци за м. март.- м. май. 2021г., се установява, че ищецът е получил, срещу подпис перилни препарати- тоалетен сапун, прах за пране. По делото се установява също, видно от докладна записка №ИЗ-4189/01.06.2021г., че във връзка с обявената епидемиологична обстановка в страната, ежемесечно, въз основа на заповеди на началника на затвора, се раздават дезинфекциращи препарати и ръкавици. Посочено е също, че къпането на лишените от свобода е организирано в обща затворническа баня, съгласно график. По делото е представена и заповед №Л-1319/04.05.2020г на началника на Затвора Белене, за определяне на нормата за перилни, миещи дезинфекциращи и хигиенни консумативи за 1 месец, ведно със съответните справки и таблици за предоставени препарати. По делото са представени и съответни заповеди за раздаване на дезинфекциращи препарати, ведно със съответните списъци. –л.75-л.107. Съобразно цитираната докладна записка №ИЗ-4189/01.06.2021г., се установява също, че дезинфекцията и дератизацията на територията на Затвора се извършва въз основа на договор №650/20.01.2021г, с ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ гр. Варна. По делото са приложени също и 2 бр. протокол-инспекционен лист за извършена ДДД обработка, от м. 01.2021 и от м. 03.2021г, от които се установява, че са обработени всички части на затвора, против хлебарки, бълхи, дървеници, сив плъх и домашна мишка.

По делото се установява също, съобразно нарочно изготвената справка- л.71- че ищецът И., за периода 22.01.-27.04.2021г, няма отчетени отработени дни. установява се също, че от страна на л.св. И. е депозирана декларация от 25.01.2021г, с която е декларира желанието си да полага  доброволен труд по реда на чл. 80 от ЗИНСЗ, като въз основа на заповед№ 52/10.02.2021г, на основани е чл. 77 и чл. 172 от ЗИНЗС, същият е назначен като общ работник, считано от 10.02.2021г. По делото се установява също и факта на депозиране на молба от 18.02.2021г., от страна на ищеца, до началника на Затвора, за назначаване на работа във вещевия склад. Установява се, че  молбата за назначаване е депозирана по повод обявено работни места, по представения списък №115/21.01.2021г, от който се установява, че за посочената длъжност, е предвидено 1 работно място, със срок за подаване на документи- до 29.01.2021г. По делото се установява също, че  от страна на л.св. И. е депозирана и друга молба за работа, - от 04.03.2021г, за назначаване като мияч в столовата или общ работник в затворническата кухня, съобразно обявените със списък №119/12.02.221г работни места. От същия е видно, че срокът за подаване на документи- и за двете свободни длъжности- е до 19.03.2021г. по делото се установява също и факта на подаване на молба за работа от 15.02.2021г.- за длъжността хигиенист приемно отделение, по която има изготвена становище от ИСДВР, с което се предлага да не бъде уважавана молбата на лишения от свобода, по изложени в нея съображения.

По делото се установява също, съобразно отразеното в изготвените докладни записки, посочени по- горе, че на лишените от свобода, е осигурен престой на открито, за 1 ½ час на ден; в мястото за престой на открито е изграден навес и има налични спортни уреди, пейки и бетонни алеи, както и зелени площи. Установява се също, че престоя на открито се осъществява по утвърден график. Посочено е, че при нужда от тоалетна и/или вода, се осигурява достъп до килията.

По делото се установява също, съобразно докладна записка №ИЗ-4189/01.06.2021г,  че в Затвора Белене се предлага седмично меню, като приготвянето на храната е съобразно Сборник рецепти- Обществено хранене. Установява се, че храната се приготвя в затворническата кухня, за всички лишени от свобода. Установява се също, че седмичното меню се изготвя предварително, съгласува се със служител от Медицинския център и се утвърждава от Началника на Затвора. Установява се също, че разработването на седмичните менюта е съгласно изискванията за калориен състав и количествен набор от продукти, посочени в Таблица №1 от 08.03.2007г., както и съобразно „Указания за реда и начина на планиране на хранителните продукти“ от 29.05.202г. по делото са приети  15 бр. седмични менюта, за периода м.01. -м. 04.2021г., от които се установява, че е планирана основна и диетична част.

По делото е приложена и докладна записка№ ИЗ-4211/01.06.201г от психолога на Затвора Белене, в която удостоверява, че  л. св. И. по време на престоя си, не е проявявал инициатива за срещи и разговори с нея. Видно от приложената медицинска справка за здравословното състояние на ищеца И. се установя, че същият не страда от хронични и/или тежки заболявания вкл. и такива, изискващи диетично хранене; няма назначена диета.

По делото няма представени доказателства- молби от л. св. И. да бъде настанен в килия за непушачи, и и самият ищеца не твърди наличие на такива, при преместването му от приемно помещение. По делото, от страна на ответника няма представена нарочна справка относно помещенията разрешени за пушене, като делото се установява, съобразно изявлението на ищеца, че след датата на депозиране на исковата му молба, е преместен в друга килия-за непушачи.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 286, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, визирана в нормата на чл. 286, ал.1, постановява, че осъдените и задържаните под стража, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно ал.2 на чл.3, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В случая, от страна на ищеца И. се твърди настъпване на неимуществени вреди, като резултат от неосигуряване на достатъчно жилищна площ в килията, в която е настанен, невъзможност за пълноценен сън и почивка, лоши битови и санитарно-хигиенни условия в общите помещения, липса на чисти чаршафи и дрехи, наличието на хлебарки; недаването на становище от ИСДВР по молбите му за работа; настаняването му в килия с пушачи; лоши условия на карето, където се осигурява престой на открито, изразяващо се в липса на санитарен възел, с течаща вода;  недостатъчно питателна и с добро качество храна, която не е приготвена и поднесена добре, които са породили у ищеца симптоми на психично- стресово разстройство, влошаване на общото му здравословно състояние, депресия, тревожност и безсъние.

Съобразно нормата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗИНСЗ, поправителното въздействие върху затворниците се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените, а по реда на т.4 на същата норма- чрез осигуряване на условия за осигуряване правата на осъдените. От своя страна, нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС постановява, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Чл. 43, ал.4 от ЗИНСЗ постановява, че минималната жилищна площ, в спалното помещение, за всеки лишен от свобода, не може да е по-малка от 4 кв.м., а според ал.5, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. Съобразно чл.20, ал.2 ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради; ал.3 от своя страна регламентира, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Според чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Съобразно нормата на чл. 151, ал.1 т.3 и т. 4 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за: къпане, по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира и задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично. Нормата на чл. 21, ал.6 от ППЗИНЗС допълнително регламентира,  че на лишените от свобода се създават условия за къпане, не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Нормата на чл. 51, ал.2 от ЗИНЗС, постановява, че под контрола на медицински специалист ежемесечно се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните и помещенията за общо ползване. По силата на ал.3 на същата разпоредба, по предписание на медицински специалист се осигурява диетична храна на лишените от свобода. На основание чл. 84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Нормата на чл. 68., ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС постановява, че храненето на лишените от свобода се извършва съгласно утвърдения график за разпределение на времето., като храната на лишените от свобода се разпределя в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав и представител на самодейните органи. Нормата на чл. 77, ал.1 от ЗИНЗС, постановява, че по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, а по реда на чл.80, ал.1 от ЗИНЗС, с изрично писмено съгласие на лишените от свобода, администрацията на затвора може да им възлага доброволен неплатен труд. Нормата на чл. 164, ал.1 от ППЗИНЗС, регламентира възможностите и реда на лишените от свобода за участие в трудова дейност, като включването на лишените от свобода в трудова дейност, се извършва след установяване на работоспособността им и въз основа на преценка относно здравословното им състояние, възрастта, пола, професионалната квалификация, техните интереси и предпочитания, оценката на риска и изискванията на режима и охраната.. съобразно цитираната норма, списък със свободните работни места се обявява на общодостъпни за лишените от свобода места, като кандидатите за заемане на свободните работни места, подават заявление до съответния началник чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа, който дава мотивирано писмено становище.

На плоскостта на посочените правни норми, съдът намира, че претенцията на ищеца е неоснователна, доколкото по делото се установи изпълнение от страна на ответника, на изискването на чл. 43, ал.4 от ЗИНСЗ за минимална жилищна площ, в спалното помещение, от 4 кв. м. за всеки затворник. В случая, съдът намира, че нормата визира и поставя изисквания за „жилищна площ“, което понятие не се припокрива с общата площ на килията. Както бе посочено по- горе, жилищната площ на килия №205 е 22,64 кв.м., които, при 5 лица, лишени от свобода, настанени в нея, се установява по 4,5 кв.м. за всеки. От събраните по делото доказателства, обсъди по-горе, съдът приема, че от страна на ответника е налице изпълнение на задълженията му по чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, вр. чл.20, ал.2 и чл.21 ал.1  ППЗИНЗС, като в килията, в която е настанен ищецът, е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. По делото безспорно се установи също, че в килия 205, лишените от свобода имат достъп до течаща студена вода, като килията, както и цялата сграда на Затвор- Белене, са регулярно дезинсекцирани против хлебарки, бълхи и дървеници. От събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено изпълнението и на задълженията по цитираните по- горе, норми, свързани с осигуряване на редовно къпане, получаване на лични предпазни и миещи средства, дезинфекция на общите и спалните помещения. Съдът намира за неоснователно и твърдението на ищеца, за настъпили неимуществени вреди, в резултат от настаняването му в килия с пушачи. /килия 205/. По делото не се установи, ищецът да е депозирал нарочни молби в тази насока, по които да е налице отказ, в т.ч. и мълчалив.

Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца И. и спрямо твърденията му за поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, и уронване на човешкото му достойнство, като резултат от липсата на становище по молбите му за работа от ИСДВР. Както бе установено по- горе от фактическа страна, по една от депозираните от л.св. И. молби за работа, има изготвено отрицателно становище от страна на ИСДВР, като същото не подлежи на съдебен контрол. По отношение на другите две молби, се установи, че  същите са депозирани от ищеца след изтичане на обявеният за това срок, поради което, същите не са разгледани, респ. не е давано становище. В този смисъл, от страна на администрацията на Затвора Белене, няма допуснато нарушение- чрез бездействие- на установените правила, респ. не са произлезли никакви вреди за ищеца. Съдът намира за неоснователно и твърдението на ищеца, за претърпени неимуществени вреди, като резултат от лоши условия на карето, на което се провежда престоя на открито, и конкретно- в липсата на липса на санитарен възел, с течаща вода. Такъв санитарен възел действително не е налице на карето, но по силата на чл. 20, ал.3, изр. второ от ППЗИНЗС, в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В този смисъл, не е налице законово задължение  за изграждането на такъв санитарен възел на мястото за престой на открито.

Съдът намира  за неоснователно и твърдението на ищеца, касаещо храната, приготвяна и поднасяна в Затвора –Белене. Съобразно установеното по- горе от фактическа страна, съдът намира за установено изпълнението  на задължението по чл. 84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, за предоставяне на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. По делото не се установи, л. св. И., да има предписана диета, от специалист, респ. да страда от заболяване, налагащо специално хранене. Наличие на такова заболяване не се установява и от приложеният по делото медицински картон. Следва да се посочи също, че по настоящето производство, от страна на ищеца л. св. И., не са ангажирани каквито и да е доказателства, в подкрепа на твърденията му, и съобразно разпределената от съда доказателствена тежест.

С оглед изложеното, следва предявеният иск за заплащане на сумата от 50 000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди,  за периода 22.01.2021-27.04.2021г, е изцяло неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен кат такъв. По делото не се установи наличието на първата предпоставка по чл. 286, ал.1 от ЗИНСЗ- противоправно поведение на ответника.

Съдът приема, че в случая не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника, изразяващи се в юрк. възнаграждение, доколкото отговорността на ищеца за разноски, по арг. чл. 286, ал.2 ЗИНЗС, се свежда само до разноски в самото производство, по извършени процесуални действия. Цитираната норма от ЗИНЗС се явява специална по отношение на чл. 78, ал.1 от ГПК и дерогира същата. Изводът се формира от обстоятелството, че според чл. 76 от ГПК разноските по производството са свързани само с процесуалните действия, които страната иска да бъдат извършени, поради което и съгласно чл. 75 от ГПК, за разноски по производството следва да се приемат възнагражденията за вещи лица и тези за призоваване на свидетели. Както ГПК, така и ЗОДОВ ясно отграничават института на разноски по производството от дължимата държавна такса и възнагражденията за адвокат. Отговорността на загубилия делото ищец, съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, норма, която има специален характер спрямо чл. 78 ГПК в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до разноските по производството, същата не включва заплащане на държавната такса и възнаграждение за адвокат. Различен е режимът на отговорността на ответната страна, когато искът бъде признат за основателен - било изцяло, било частично. В тази хипотеза отговорността на ответника е пълна - както по исковата претенция, така и за заплащане на разноските за производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат, съразмерно с уважената част от иска - ал. 3 на чл. 10 ЗОДОВ (в този смисъл Решение № 2611 от 28.02.2018 г. по адм. д. № 592/2017 г., Решение № 1521 от 05.02.2018 г. по адм. д. № 9762/2016 г. и Решение № 819 от 22.01.2018 г. по адм. д. № 10451/2016 г. на Върховния административен съд на Република България).

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Е.И., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Белене, против Главна дирекция „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, гр. София, иск с правно основание чл.284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 50 000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия от страна на затворническа администрация- Затвора Белене, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в килията, в която е настанен, невъзможност за пълноценен сън и почивка, лоши битови и санитарно-хигиенни условия в общите помещения, липса на чисти чаршафи и дрехи, наличието на хлебарки; недаването на становище от ИСДВР по молбите му за работа; настаняването му в килия с пушачи; лоши условия на карето, където се осигурява престой на открито, изразяващо се в липса на санитарен възел, с течаща вода;  недостатъчно питателна и с добро качество храна, която не е приготвена и поднесена добре, които са породили у ищеца симптоми на психично- стресово разстройство, влошаване на общото му здравословно състояние, депресия, тревожност и безсъние., за периода 22.01.2021-27.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в 14- дневен срок от получаване на съобщението, пред Тричленен състав на Административен съд- гр. Плевен.

 

АДМ. СЪДИЯ : /П/