№ 29
гр. Пазарджик, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201106 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, бул.
„***“ №3, ет.2, офис 1, против Наказателно постановление № 27/01.07.2021 г. издадено
от Кмета на Община Пазарджик, с което за нарушение на чл.30в от Наредба за реда и
условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Пазарджик
(Наредбата) във вр. с чл.157 ал.7 във вр. с чл.168 ал.1 т.4 и т.5 от ЗУТ, на основание
чл.233 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се иска отвяна на НП като незаконосъобразно, тъй като нарушението
не е извършено от санкционираното лице. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не
изпраща процесуален представител. По делото не е представено и писмено становище
по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага аргументи по
същество за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно, подкрепени и с
писмена защита. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза
на АНО.
Съдът като взе предвид изложеното в жалбата и становището на процесуалния
1
представител на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП, при следната приета от
наказващия орган фактология:
Жалбоподателят е санкциониран в качеството му на управител на дружество
„***“ ООД, упражняващ строителен надзор на строеж „Жилищна сграда и
междусъседска ограда“, находящ се в УПИ ХІV- 712, 713, кв. 1211 по плана на гр.
Пазарджик. В това си качество той е допуснал поставянето на строителна ограда в
общински терен- тротоар, публична общинска собственост, без разрешение за
поставяне (монтиране), съгласно изискванията на Наредбата и ЗУТ.
Тези констатации били направени при извършената на 09.06.2021 г. проверка от
служители на Община Пазарджик, на място на строежа и по документи за същия. При
проверката било установено, че била изпълнена жилищна сграда в груб строеж до кота
+17.75 метра, както и че били изпълнени зидовете по фасади и вътрешно
разпределителни стени, както и че дограмата е частично монтирана. При проверката
бил представен протокол (обрпазец2), от който било видно, че строителството било
стартирало на 02.01.2020 г. Строежът бил четвърта категория съгласно чл.137 ал.1 т.4
от ЗУТ.
Така направените констатации от проверяващите били отразени в съставения
Констативен протокол от 14.06.2021 г.
Поради всичко това на 25.06.2021 г. против жалбоподателя бил съставен АУАН
№ 18, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта К. записал
собственоръчни възражения, а именно че считал издаденият АУАН за
незаконосъобразен.
Въз основа на акта на 01.07.2021 г. било издадено атакуваното НП, връчено на
К. по месторабота чрез деловодителя в дружеството, чиито управител е той, по пощата
на 07.07.2021 г., което се установява от известие за доставяне (л.3). Жалбата против НП
била депозирана лично от наказаното лице чрез АНО до съда, като била входирана в
Община Пазарджик на 08.07.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията актосъставителя- св. А.А.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
2
При така установената фактология от правна страна съдът намира, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
След анализ на събраните доказателства по делото съдът установи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице.
Съдът намира, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на
чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН (в редакцията към съставяне на АУАН и
издаване на НП), които правни норми въвеждат като задължителен реквизит на акта и
НП посочване на датата и мястото на извършване на нарушението и пълно, точно и
ясно описание на нарушението, като се посочат обстоятелствата, при които е
извършено.
Видно от АУАН и НП е, че в тях не е посочена нито дата на извършване на
нарушението, нито място на извършването му. В изложените обстоятелства буквално е
записано, че на 09.06.2021 г. е извършена проверка на мястото на извършвания строеж,
както и по документи, при която е констатирано на какъв етап е строежа и че
строителството е било стартирано на 01.01.2020 г. Същевременно се вменява
нарушение, изразяващо се в това, че жалбоподателят е допуснал поставяне на
строителна ограда на тротоара при упражняването на строителен надзор на строежа.
Не е посочено обаче нито кога е допуснал поставянето на оградата жалбоподателя,
нито кога реално е била поставена същата- дали на 09.06.2021 г., когато е извършена
проверката или в един по-ранен момент и кой е този момент, респ. дали това е станало
още при започване на строителството на 02.01.2020 г. При това положение
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а и съда са
поставени в ситуация да гадаят кога е извършено вмененото нарушение. По-нататък,
както се посочи и по-горе в АУАН и НП не е посочено и мястото на нарушението. В
описанието на последното е отразено само, че оградата е поставена на общински
терен- тротоар, публична общинска собственост. Кой е обаче този терен и къде се
намира нито е било посочено, нито може да се извлече от наличните в описанието
обстоятелства.
Липсата на дата и място на извършване на нарушението, което са елементи от
фактическия състав на същото, води до съществен процесуален порок на издаденото
НП, тъй като грубо нарушава правото на защита на наказаното лице, което не може да
разбере какво нарушение му се вменява и от там да организира своята защита. Само
това е достатъчно основание за отмяна на НП.
Налице е и друго допуснато СПН, изразяващо се в непълнота и неяснота на адм.
обвинение, поради лисата на пълно описание на вмененото нарушение и на всички
обстоятелства свързани с извършването му. Изпълнителното деяние се изразява в
допустителство, т.е. жалбоподателят като управител на дружеството осъществяващо
3
строителен надзор на изпълнявания строеж е „допуснал“ да се постави въпросната
строителна ограда на терен, общинска публична собственост в нарушение е посочено
на изисквания, съдържащи се в цитираните разпоредби на Наредба за реда и условията
за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Пазарджик и Закон за
устройството на територията. Не е посочено обаче конкретно какви са тези изисквания,
които не са били спазени и кой е следвало да ги спази, както и по какъв начин
жалбоподателят е допуснал това, т.е. какво е трябвало да направи, а не го е сторил, за
да допусне поставянето на тази строителна ограда. Цитираните разпоредби от двата
нормативни акта не могат да валидират допуснатия порок, тъй като в описанието на
нарушението следва да бъдат посочени ясно всички съставомерни обстоятелства.
Едва в съдебно заседание чрез показанията на актосъставителя (които сами по
себе си бяха доста неясни) и чрез допълнителни уточняващи въпроси на съда и
процесуалния представител на наказващия орган, стана ясно, че преди да бъде
поставена строителната ограда на общинския терен, е следвало строителната фирма да
разполага със разрешително за ползване на общински терен за поставяне на строителна
ограда, издадено от Община Пазарджик, като за наличието на този документ е
следвало строителният надзор да следи.
Недопустимо е обаче едва в хода на съдебното производство пред въззивната
инстанция да се изясняват посредством доказателствените способи за събиране на
доказателства съставомерни факти и обстоятелства и по този начин да бъде запълнено
адм. обвинение.
Допуснатото нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е съществено, тъй
като лишава привлеченото към адм. отговорност лице да разбере в какво се изразява
вмененото му нарушение и адекватно да организира своята защита.
Пороците се задълбочават и с това, че е налице несъответствие между
словесното описание на нарушението и дадената правна квалификация. Разпоредбата
на чл.30в от цитираната Наредба на Община Пазарджик описва реда и необходимите
документи за издаването на разрешенията за поставяне на материали (строително
скеле, площадки за складиране на строителни материали, временни огради, строителни
скелета и др.) на основание чл.56 и чл.157 от ЗУТ. Последната правна норма пък
разписва, че при липса на друга техническа възможност части от тротоари, свободни
обществени площи, както и части от улични платна могат да се използват временно за
строителни площадки при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет
и с инвестиционния проект. Строителните площадки се ограждат с временни огради по
указание на общинската администрация (администрацията на района), поставят се
информационни табели за разрешения строеж с данни за строителя, проектанта,
лицето, упражняващо строителен надзор, и други. Казано с други думи тези две
разпоредби регламентират реда и начина на поставяне на временни огради при
4
строителни площадки и по какъв ред се извършва това. Никъде обаче в тези две норми
не е посочено кое е лицето, което следва да се снабди с разрешение за поставянето на
такава ограда и да я постави, респ. кой отговаря за поставянето на оградата. От
разпоредбата на чл.30г ал.3 от Наредбата става ясно, че след изтичане на срока на
разрешението преместваемото съоръжение се премахва от собственика, за негова
сметка. От това следва, че собственика на строежа, в случая неговият изпълнител е
лицето, което следва да постави оградата и да спази реда за нейното поставяне. В
случая дружеството изпълнител „Арт Строй ЗС“ ООД гр. Пазарджик, което в
конкретния случай е получило и разрешението впоследствие за ползване на общинския
терен за поставяне на строителна ограда.
Съгласно разпоредбите на чл.168 ал.1 т.4 и т.5 от ЗУТ, с която е направена
привръзка при посочване на правната квалификация на нарушението, лицето,
упражняващо строителен надзор, носи отговорност за осъществяване на контрол
относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в
строителството и недопускане на увреждане на трети лица и имоти вследствие на
строителството. В настоящия случай обстоятелства във връзка с така вменената
разпоредба обаче не са изложени нито в АУАН, нито в НП, т.е. не е посочено кои
изисквания за ЗБУТ в строителството не са спазени и по какъв начин е допуснато
нарушаването и, както и увреждане на кои лица или имоти е допуснато и в какво се
изразява това увреждане. В този смисъл липсата на тези обстоятелства не може да
обоснове връзката с поставянето на строителната ограда в общински терен и
същевременно защо тези обстоятелства са във връзка с нарушената разпоредба на
Наредбата относно реда за издаване на разрешение.
Но дори и хипотетично да се допусне, че поставянето на строителната ограда на
общинския терен, без надлежно разрешение от Община Пазарджик е довело до
увреждане на общинския имот или до нарушение на ЗБУТ, то в този случай
отговорност следва да носи лицето, упражняващо строителен надзор на изпълнявания
строеж. От доказателствата по делото става ясно, че това лице е „***“ ООД, така както
е записано и в АУАН и НП, но също така и в издадения Констативен протокол. Вярно
е, че жалбоподателят К. е управител на това дружество, но не той лично в качеството
си на ФЛ е осъществявал строителния надзор, а управляваното от него дружество, т.е.
субект на нарушението е ЮЛ, а не неговият управител.
Вярно е, че според разпоредбата чл.24 ал.2 от ЗАНН за административни
нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и
организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и
ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Т.е.
отговорността на К. е ангажирана като ръководител на дружеството, осъществяващо
строителен надзор, но пък липсват обстоятелства, а и доказателства за това, че именно
5
Г.К. е допуснал, респ. наредил да се извърши нарушението- поставяне на строителна
ограда на общински терен без за това да има издадено надлежно разрешение.
Всичко изложено до тук обуславя незаконосъобразност на НП и предпоставя
неговата отмяна, поради което и съдът не намира за необходимо да обсъжда още
доводи по същество.
При този изход на делото- отмяна на Нп, неоснователна се явява претенцията на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същата следва
да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН, Районен
съд- Пазарджик, в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 27/01.07.2021 г. издадено от Кмета
на Община Пазарджик, с което на Г. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик,
бул. „***“ №3, ет.2, офис 1, за нарушение на чл.30в от Наредба за реда и условията за
поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Пазарджик (Наредбата)
във вр. с чл.157 ал.7 във вр. с чл.168 ал.1 т.4 и т.5 от ЗУТ, на основание чл.233 от ЗУТ е
наложена глоба в размер на 100 лева, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6