РЕШЕНИЕ№ 37
гр. Пазарджик, 09.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателно отделение, въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина
Джунева
ЧЛЕНОВЕ: Кристина Пунтева
Ели Каменова
при участието на
секретаря Нели Въгларова и в присъствието на прокурора Таня Мадина, като
разгледа докладваното от младши съдия Ели Каменова ВНОХД № 87 по описа за 2020
г. на Окръжен съд-Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С
Присъда № 181 от 30.10.2019 г., постановена по НОХД № 1025/2019 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, подсъдимият Б.А.Б., роден на *** г. в ***, живущ ***,
българин, български граждани, неженен, неосъждан, с основно образование,
работещ, ЕГН – **********, е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.05.2018 г. на ******,
при управление на МПС - ******, е нарушил правилата за движение по пътищата -
чл.58, т.2, предложение 2-ро и т.3 от ЗДвП, във връзка с чл. 119 т. 2 и т. 3 от
ППЗДвП, а именно е спрял и е извършил движения назад в лентата за принудително
спиране без да има повреда на ППС или здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство, вследствие на което по непредпазливост е
причинил на Х.Н.Б. *** тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на ******ото
коляно, като след деянието е направил всичко зависещо от него за указване на
помощ на пострадалата, поради което и на осн. чл. 343а, ал.1, буква „а”, във връзка
с чл. 343, ал.1, б.”б” предложение 1-во,
във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.58, т.2, предложение 2-ро и
т.3 от ЗДвП, във връзка с чл.119, т.2, предложение 2-ро и т.3 от ППЗДвП, във
връзка с чл. 54 от НК, е осъден НА ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На осн. чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на
наказанието е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На осн. чл. 343Г от НК Б.А.Б. е лишен от право да
управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 561,71 лева, от които 511,71 лева, платими по сметка на ОД
на МВР – Пазарджик и 50.00 лева, платими по сметка на Районен съд – Пазарджик.
Срещу така постановената присъда е подадена жалба от
адв. Р.П. като защитник на подсъдимия Б.А.Б., в която се излагат доводи за
нейната неправилност и необоснованост с искане същата да бъде отменена и
подсъдимият да бъде оправдан, евентуално да бъде изменена в частта за наложеното
наказание или делото да бъде върнато на Районна прокуратура – Пазарджик за
отстраняване на процесуални нарушения, ограничили правото на защита на
подсъдимия. В жалбата се поддържа, че в присъдата липсва диспозитив за
оправдаване на подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение. Сочи, че
заради допуснати съществени процесуални нарушения от страна на прокуратурата и
съдс, са били лишили от правото и възможността да искат съкратено съдебно
следствие с евентуалните последици от това. Излагат се възражения против
мотивите на съда и доказателствата, на които се е позовал при постановяване на
присъдата.
Не се сочат доказателства, не се правят
доказателствени искания.
Въззивният съд в закрито заседание, в рамките
правомощията си по чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на фактите по
делото не се налага събиране на нови доказателства в хода на въззивното производство
- разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, назначаване на експертизи.
В съдебно
заседание защитникът на подсъдимия – адв. Р.П. поддържа подадената въззивна
жалба и допълнението към нея по съображенията, изложени в тях. Релевира доводи
за допуснати процеуални нарушения, касаещи правната квалификация на деянието,
по която е внесен обвинителен акт в съда и отказа на органите на досъдебното
производство да събират доказателства за прилагане на по-леко наказуемия състав
по чл. 343а от НК, което е лишило подсъдимия от възможността да иска
приложението на чл. 58а от НК, признавайки фактите по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Акцентира върху това, че има
противоречия в мотивите, като също така поддържа и че деянието представлява
случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Пледира за оправдателна присъда,
евентуално за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Упражнявайки правото си на лична защита, подс. Б.Б. се
солидаризира с казаното от защитника му.
В последната си дума подс. Б.Б. моли въззивната
инстанция да уважи въззивната жалба.
Повереникът на частния обвинител Х.Б. – адв. Я.С. моли
за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Частният обвинител Х.Б., редовно призована, не се
явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик
изразява становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразно
постановена и наложеното наказание на подсъдимия е справедливо, поради което моли
за потвърждаването й.
Жалбата е подадена в срока по чл. 319, ал.1 НПК, от
процесуално легитимирана страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна макар и
по различни от посочените в нея съображения. След извършена цялостната проверка
на правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 313 от НПК, независимо
от основанията, сочени от страните, въззивната инстанция намира, че присъдата е
постановена при отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, които не са
отстраними от въззивния съд и съставляват основание за отмяна на съдебния акт и
връщане на производството за ново разглеждане съобразно разпоредбите на чл.
335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
От материалите по делото се установява, че в писмен
отговор от 21.06.2019 г. на разпореждане на съда за насрочване на делото в
разпоредително заседание, защитникът на подсъдимия Б. – адв. Р.П. е изразил
становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК и е направил искане за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на
чл. 371, т. 1 от НПК, като изрично е изразил желание да не се извършва разпит
на четирима от свидетелите, като се ползват протоколите от разпитите им,
изготвени в досъдебната фаза.
Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на
03.07.2019 г. след даване ход на разпоредителното заседание, защитникът на
подсъдимия е потвърдил изразеното желание делото да се разгледа по реда на чл.
371, т.1 от НПК. По искането на защитника на подсъдимия, съдът се е произнесъл,
като е допуснал делото да се разгледа незабавно по реда на глава двадесет и
седма от НПК, като в протокола от съдебното заседание липсва да е отразено
такова искане лично от страна на подсъдимия, който е присъствал в съдебната
зала. Съгласно разпоредбата на чл. 370, ал.1 от НПК единствено подсъдимият може
да направи такова искане, когато решението за предварително изслушване на
страните не е взето служебно от съда. След като е допуснал предварително
изслушване на страните без да има искане от подсъдимия, съдът не е сторил и
следващото необходимо – не е разяснил на подсъдимия правата по чл. 371, т. 1 и
т. 2 от НПК и не го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство ще се ползват при постановяване на присъдата, така както повелява
нормата на чл. 372, ал. 1 от НПК.
След това съдът е предоставил възможност на страните
да изразят съгласие кои свидетели и вещи лица да не се призовават за разпит. В
рамките на инициираната процедура защитникът на подсъдимия, частният обвинител
и нейният повереник са изразили съгласие да не се разпитват посочените от защитника
свидетели – Т.А., И.М.-В., Т.А., К.П.О., както и да не се разпитва вещото лице П.
по изготвената СМЕ. Подсъдимият Б. обаче не е изразил становище в тази насока,
като липсва отразено в протокола съгласие от негова страна да не се провежда
разпит на посочените свидетели и вещо лице. Освен това липсва и изрично
определение по чл. 372, ал. 3 от НПК за одобряване на изразеното съгласие,
съпроводено с преценка на съда, че съответните действия по разследването,
обективирани в протоколите за разпит и заключението по назначената СМЕ, са
извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. Тук е мястото да се
отбележи, че липсата на изразено съгласие от страна на подсъдимия да не се
провеждат разпити на част от свидетелите и вещите лица води до съществено
процесуално нарушение при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на
глава двадесет и седма от НПК, доколкото особената процедура, предвидена по чл.
371, т. 1 от НПК, императивно предписва изрично заявено от подсъдимия и неговия
защитник, от гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници съгласие
да не се извършва разпит на свидетели и вещи лица, а при постановяване на
присъдата да се ползва съдържанието на протоколите и експертните заключения от
досъдебното производство. За да вземе решение за прилагане на диференцираната
процедура съдът е следвало да съобрази изискуемите при предварителното
изслушване волеизявления в кумулативна даденост със задължението му да направи
преценка за законосъобразност на съответните действия по разследването в
досъдебната фаза на наказателния процес, като в този смисъл е и Решение №
347/15.06.2010 г. на ВКС по н.д. № 284/2010 г. Изразеното съгласие от страна на
защитника в качеството му на самостоятелна страна в процеса не замества
изискуемото от закона съгласие и на подсъдимия, доколкото същият разполага с и
следва да му бъде гарантирано от съда право на лична защита, свързана и с
правото му да изисква и да участва в разпита на свидетелите на обвинението при
даване на техните показания, както и с възможност да ги оспори в момента на
депозирането им или на по-късен етап.
Отделно от това първоинстанционният съд е допуснал и
друго нарушение на процесуалните правила при проведеното съкратено съдебно
следствие във връзка с прилагане на разпоредбата на чл. 373, ал. 1 от НПК. При
съкратено съдебно следствие по този ред, първата инстанция не извършва разпит
на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното съгласие, като
съответните протоколи за разпит и експертните заключения следва да бъдат
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. В настоящия случай
първоинстанционният съд не е приобщил чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК протоколите за разпит и експертното заключение от досъдебното производство,
за които се отнася одобреното от него съгласие, като не са прочетени
показанията на свидетелите Т.А. (л. 41 от ДП), И.М.- В.(л. 60 от ДП), Т.А. (л.
64 от ДП) и К.О.(л. 65 от ДП), не е прочетено и заключението по изготвената
съдебно-медицинска експертиза (л. 114-122 от ДП). В определението си по чл. 283
от НПК районният съд е посочил чрез изчерпателно изброяване всички писмени
доказателства, събрани на досъдебното производство, които прочита и приема,
като е бил длъжен, съобразно нормата на чл. 373, ал.1 от НПК, да прочете и
съответните протоколи за разпити, за които се отнася одобреното от него
съгласие, както и съответното експертно заключение. Следва да се посочи и че
само изразеното съгласие на страните не освобождава съда от задължението му да
ги приеме, тъй като само при това положение може да ги ползва при постановяване
на крайния си съдебен акт. Надлежното приобщаване на писмените доказателства е
двустепенен процес и включва първо - прочитане на съответните доказателства и
носители на такива, и второ - приемането им с нарочно определение на съда. В
конкретния случай липсва годно приобщаване, както на протоколите за разпит на
посочените в началото свидетели, така и на експертното заключение. В резултат
на допуснатото процесуално нарушение по чл. 373, ал.1 от НПК, посочените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, не са били надлежно приобщени, чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Тези доказателства обаче са били
обсъждани от съда в мотивите при обосноваване на изводите му от фактическа и
правна страна. Нещо повече, съдът в голяма степен е формирал вътрешното си
убеждение и е аргументирал крайния си извод за съпричастност на подсъдимия в
извършване на деянието, предмет на обвинението, именно въз основа на тези доказателствени
материали, които не са били приобщени по съответния процесуален ред. Съдебната
практика приравнява това процесуално нарушение на липса на мотиви, което не
може да бъде отстранено от въззивната инстанция. В този случай въззивният
състав на съда няма как да разгледа допуснатите нарушения само на плоскостта на
непълнотата на доказателствата, тъй като от една страна, на практика тези
нарушения са довели и до необоснованост на присъдата, при мотивирането на която
са обсъждани неприети по надлежния ред доказателства, с което са засегнати
правата на всички страни в процеса, а от друга страна ползването само на
приобщените доказателства не е достатъчно за обосноваване на постановената
присъда.
Предвид естеството на допуснатите пороци при
разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по глава двадесет и
седма от НПК, свързани с липсата на изискуемото се от законовия регламент ясно
и безусловно съгласие на подсъдимия по чл. 371, т. 1 от НПК и с позоваване на
несъбрани доказателства, довели до засягане не само на правата на подсъдимия,
но и на останалите страни в процеса, няма как същите да бъдат поправени от въззивната
инстанция. Така допуснатите съществени процесуални нарушения са отстраними при
ново разглеждане на делото от първата инстанция и коректно приобщаване на
всички относими доказателства, независимо от процедурата, по която ще се
разгледа делото.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че не е основателен доводът, съдържащ се във въззивната
жалба и допълнението към нея за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в това, че на досъдебното производство е могло да се повдигне
обвинение за престъпление по чл. 343а от НК, което не е било повдигнато. Този
аргумент е в изключително противоречие с функцията на съда в наказателния
процес, тъй като единственият орган, който може да повдига и поддържа обвинения
за престъпления от общ характер е прокурорът /чл. 127 т.3 от Конституцията и
чл. 46 ал.1 от НПК/. Съдът няма правомощието да указва на прокурора какво
обвинение да повдига и каква да бъде съдбата на вече повдигнато обвинение. Наред
с това, съдът не може да нарушава изключителното правомощие на прокурора да
очертае фактическата и правна рамка на обвинението и не може да му дава
задължителни указания относно правната квалификация на деянието – предмет на
обвинението, в това число дали да повдигне обвинение по основния или по привилегирования
състав на дадено престъпление.
С оглед изложеното, настоящият състав на въззивния съд
намери, че атакуваната присъда следва да бъде отменена, и делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като в хода на
първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на всички
страни в процеса, които не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, но са отстраними
при ново разглеждане на делото от първата инстанция, поради което и на
основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 181 от 30.10.2019 г., постановена по
НОХД № 1025/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пазарджик за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.