№ 342
гр. София, 27.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Албена Люб. Ламбева Спасова
и прокурора Г. Люб. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Н. Славчев Частно
наказателно дело № 20221100200033 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Х. А.А.-Ш. - се явява лично, доведен от затвора София и
с упълномощеният си защитник адв. В.Ц., с пълномощно по делото.
НАЧАЛНИКА на затвора - не се явява. Явява се помощникът му
инспектор М. М., съгласно представена Заповед № Л – 349 от 18.10.21 г. на
началника на Затвор София.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на осъдения съгласно данните от личното
му досие.
Х. А.А.-Ш., роден на *******. в Сирия, гр. Хама, постоянен адрес: гр.
София, район Илинден, бул. „*******, сирийско и българско гражданство,
осъждан, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, женен, ЕГН
**********.
САМОЛИЧНОСТТА се сне по формуляр за досие със снимка на
Министерство на правосъдието – ГД Изпълнение на наказанията.
СЪДЪТ разяснява правата на осъдения в производството.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Владея писмено и говоримо
български език.
СЪДЪТ разяснява на осъдения правото му на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ: Няма да правя отвод на съдебния състав, секретаря и
прокурора.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.
1
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА делото с прочитане на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наказанието
„лишаване от свобода“
ПРОЧЕТЕ се.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата.
Адв. Ц.: Поддържам молбата, нямам доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР М.: Моля да приемете актуална справка за оставащото
време за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за осъдения.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат доказателствата, приложени към
затворническото досие и представени от администрацията на затвора,
запознат съм с тях.
Адв. Ц.: Съгласен съм с изложеното от прокурора.
С оглед становището на страните СЪДЪТ намира, че следва да приеме
представената справка от процесуалния представител на началника на
затвора, за изтърпяното наказание към днешна дата на осъдения, за което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представена справка от инспектор М. за изтърпяното
наказание към днешна дата на осъдения.
ПРИЕМА и ПРОЧИТА намиращите се към затворническото досие и
приложените от администрацията на затвора документи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключило.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора, е че към
момента молбата на осъденото лице е неоснователна. На лице е само първата
изискуема от закона предпоставка, в случая е повече изтърпяна половината от
наложеното наказание. По отношение на втората предпоставка за поправяне
и превъзпитаване на лицето становището на началника на затвора е
съпътствано с документи с изразено мнение, че от доказателствата към
монета не може да се направи обоснован извод за постигане на целите
заложени в чл. 36 от НК за поправяне и превъзпитаване на лицето. С оглед на
изложеното ви моля да оставите молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам за неоснователна молбата на осъдения Х.
А.А.-Ш. с оглед становището на специализираната администрация, което е
отрицателно и същото го намирам за основателно, съобразено е с всички
2
събрани писмени доказателства по делото. Моля да се направи обоснован
извод, че е налице единствено и една от визираните в закона предпоставка по
чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК. Безспорно е, че същият към настоящия момент е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. Същият е осъден
на 13 години „лишаване от свобода“ за престъпления по чл. 242 и чл. 354 от
НК, касаещи приспособена за изпълнение присъда от Армения. Към
настоящия момент остатъка от това наказание може да се определи, като
един значителен по размер, а именно: 4 години, 9 месеца и 7 дни, но не са
налице каквито и да било доказателства за поправяне на лицето. В тази
насока не са постигнати целите на наказанието по чл. 36 от НК в своята
цялост, тъй като задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени до
край. Видно от последния препланиран план на присъдата, който от дата
19.03.2021 г. по отношение на осъденото лице са налице дефицити най-малко
в две области. Това са първата зона това отношение към правонарушението и
втората зона умения му за мислене.
В тази си част плана на присъдата не е изпълнен, тъй като е
програмиран за срок от една година. На следващо място следва да бъде
отбелязано въпреки, че оценката на риска от рецидив е в ниски стойности и
към настоящия момент актуалните стойности са в 33 точки, то рискът от
вледи за обществото е с високи стойности, тъй като освен, че осъденият е
награждаван последно със Заповед № 589 от 07.12.21 г. с удължено свиждане
за срок от четири часа с близките си, същият по времето си на престой в
местата за лишаване от свобода е имал и редица дисциплинарни нарушения.
На следващо място не е изпълнена докрай прогресивната пенитенциарна
система, тъй като на първо място лицето все още изтърпява наказанието в
затворническо общежитие от закрит тип. Същия не е прекатегоризиран в
затворническо общежитие от открит тип. Не е ползвал съответно и
поощренията за отпуски извън територията на местата за лишаване от
свобода, с оглед преценка на неговото поведение извън контролирана среда.
Също така намирам, че режима му не е заменен в по- лек. Предвид поради
горе посочените съображения моля да оставите молбата му без уважения.
Адв. Ц.: Поддържам молбата, която моля да уважите. Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК са необходими две предпоставки за
условно предсрочно освобождаване - да е дал доказателства осъдения за
своето поправяне и да е изтърпял не по-малко поне една втора от наложеното
наказание. По отношение на срока на изтърпяно наказание и като част от
общото наказание спор няма, те са обективно повече от половината. Спорът е
по отношение на това дали осъдения е дал доказателства за своето поправяне
и превъзпитание. В разпоредбата на чл. 439 от НПК са посочени точно кои
доказателства са тези, които сочат на поправянето, а именно всички
обстоятелства които сочат на положителна промяна на осъдения по време на
наказанието, добро поведение, участие в трудови, обучителни,
квалификационни или спортни дейност и специализирани програми за
въздействие. Относно тези обстоятелства, които прочетох са налице обилни
доказателства, че по време на изтърпяване на наказанието осъденият е дал
съответните свидетелства за съзнателно поправяне, посочено е изрично, че се
3
наблюдава старание по време на изпълнение на служебните му задължения
цитирам част от доклада – „ Не са осъществявани кризисни интервенции,
същия е взимал участие в мероприятието от културно масов характер“.
Видно от представения доклад и справки, които са в досието през цялото
време, осъденият е трудово ангажиран – работи. По отношение наложени
наказания в миналото ще ви моля да вземете предвид факта, че съгласно чл.
107, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
когато е наложено условно наказание и в изпитателен срок не е наложено
друго такова, осъденият се счита за ненаказан, както правилно е отразено в
представения доклад по делото. Трябва да се има предвид, че наказанията са
много назад във времето и за дребни постъпки. Последната му награда, която
е дадена, е от седми декември 2021 г. където са установени положителни
елементи на поведението му. Подчертава се дисциплинираност, съвестно
изпълнение на възложените задачи, като тези обстоятелства няма как да бъдат
заобиколни и те са тези обстоятелства, които закона изисква да бъдат взети
предвид при преценката дали да бъде допуснато условно предсрочно
освобождаване. Като цяло осъденият е награждаван през последните години
в Софийския затвор общо 7 пъти. Мисля, че това са достатъчно основания
всяко едно по себе си да сочи, и всички взети заедно, че той има положително
отношение и поведение, няма оплаквания за разправии и неподчинение на
администрацията и прочие подобни постъпки. Стана дума за това, че
остатъкът бил значителен. Действително е доста значителен, но следа да се
има предвид, че според закона изрично това не може да бъде отказ за условно
предсрочно освобождаване, тъй като само по себе това не значи, че тези които
са осъдени на по тежки наказания би трябвало да бъдат лишени от това право.
Това е законовата разпоредба, която би следвало да бъде съблюдавано от съда
при вземане на неговото решение.
При това положение считам, че основен критерий, който е обективен и е
несъмнен, това е ниската опасност от рецидив. Такава опасност не е
съществувала още при постъпването му в затвора, такава опасност няма и
сега и каквито и усилия да се полагат, няма как да бъде намалена. Тя може
само да се увеличава. Следва да се има предвид, че криминалистиката
показва, че след седмата, осмата година от изтърпяване на наказание
лишаване от свобода настъпват необратими промени в психиката на
задържаните лица, които ги правят трайно антисоциално настроени, което не
би следвало в конкретния случай да бъде допускано. Става въпрос за едно
осъждане, което в чужбина е в пъти по-тежко, от това което би било
наложено в която и да е европейска държава включително и в България. До
50-та си годишнина този човек не е правил никакви противообществени
прояви, създал е семейство, отгледал е две деца, нито е бил регистриран, нито
нищо. Става дума очевидно за инцидентно деяние, за което е бил подведен от
други лица. Това се вижда от присъдата на Арменския съд. Сега вече на 56-57
години ние да чакаме, че ще се промени нещо, ще се стане по-добър човек,
това е абсурдно. На края ще моля да вземете предвид и друго нещо. Тук не
говорим за помилване, за амнистия, за опрощаване на наказание или нещо
такова. Условното освобождаване именно е условно, защото в срока на
4
изтърпяване до като изминат тези 4 години и 9 месеца всяко провинение
каквото и да е било то автоматично влече обратно прибиране в местата за
изтърпяване на това наказание за напред. Така че тук става дума по-скоро да
се повлияе на обществото, като се спестят известни средства на
данъкоплатците за издържането на лишения от свобода, а от друга страна да
му се покаже, че обществото признава положените от него усилия да се
промени, да работи, както е работил винаги и до сега. От друга страна да се
подейства и върху другите останали лишени от свобода, които да видят, че
със съзнателно и правилно отношение към труда има някакъв вид награда от
страна на самото общество. Ще моля да съобразите в този смисъл
постановление на пленума на Върховния съд № 7 от 1975 година, където
изрично е казано, че съдилищата трябва да преценяват възпитателното
значение на условното предсрочно освобождаване и с цялостната си дейност
да съдействат за своевременното му постановяване спрямо лица, който за
първи път изтърпяват наказание лишаване от свобода и с поведението си са
дали достатъчно доказателства за своето поправяне. Действително всяка
година се съставя план, който се цитира от прокурора. Естествено в този план
не може да има празно поле, трябва да има нещо написано вътре. Аз мисля, че
тези забележки, които бяха прочетени, а именно отношението към
наказанието, това наказание е свръх тежко за това деяние. Моля да
постановите условно предсрочно освобождаване от остатъка от наказанието,
като прецените дали да бъдат наложени възпитателни мерки през този срок.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам казаното от моя защитник.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ
ОСЪДЕНИЯТ: Уважаеми господин съдия, вече съм на 56 години, това
ми е първото престъпление и стана грешка. Естествено не само съжалявам,
просто го преживявам, като ад всеки ден. Аз съм с висше образование,
работех изкарвах добри доходи, възпитах две деца, всички са с висше
образование. Никога не съм знаел къде е районното, никога не съм имал
проблеми, нямам криминално минало, имах дори среден-малък бизнес.
Винаги съм се отнасял добре към работниците, бях обичан началник,
направих такава грешка както има една българска поговорка „Никога не е
късно да станеш за резил“. Това стана неволно, но стана вече. В затвора
гледам да не нарушавам правилата, наистина го преживявам като мъка, като
ад буквално. В отговор на прокурора, не знам дали ми е прочел досието, аз
съм участвал в конкурси в затвора. Във всички конкурси и за добро мислене,
дори съм участвал във всички мероприятия. Дали за празници, бях лидер и
кмет на групата в продължение на две години. Нямам нарушение, не съм се
занимавал с каквото и да е забранено в затвора. Скандали не съм правил, не
пия, не пуша. Гледам да излизам по най-бързия начин защото имат нужда от
мен. Внучка ми се роди скоро, бих искал да бъда около тях. В семейството
ми, дори във фамилията на жена няма такива криминални лица. Аз съм си
сгрешил, за което съжалявам. Надявам се да имам помилване.
5
След изслушване на страните
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ, намира следното от фактическа страна.
Производството е по реда на Глава 35, раздел първи от НПК,
образувано по молба депозира по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК от лишения от
свобода Х. А.А.-Ш. за неговото условно предсрочно освобождаване от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Настоящата молба е подадена от процесуално легитимирано лице,
съгласно чл. 437, ал. 2 от НПК, като разглеждането ѝ е допустимо.
Настоящият съдебен състав намери така депозираната молба за
неоснователна.
В молбата се посочва, че наказанието се изтърпява от 12.05.2017г. и
били налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 от НК, като осъденият бил
изтърпял вече повече от половината от наложеното му наказание и бил дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка почти през цялото време на
изтърпяване на наказанието бил работил, показвайки съзнателно и старателно
отношение към труда. Изтърпяното наказание вече било изпълнило своите
цели, оказвайки необходимото въздействие върху осъдения, променяйки
мироглед и ценностната му система за спазване на закона и добрите нрави.
Предлага се да не се прилага пробационна мярка при уважително решение.
Не се спори по делото, че към днешна дата осъденият е изтърпял повече
от половина от наложеното му наказание с присъда от 03.12.2015г. на
Първоинстанционния съд с обща компетентност на административни области
Кентрон и Норк-Мараш на Ереван, Република Армения, потвърдено с
Присъда от 06.05.2016г. в сила от 08.06.2016г. на Апелативния наказателен
съд на Република Армения по дело №ЕКД/0140/01/15 и Решение от
10.08.2016г. по дело №YeKD/0035/13/16 за повторна идентификация на
деянието установено с присъдата в съответствие с действащото право, приета
за изпълнение с Определение от 02.10.2017г. по НЧД №2462/2017г. по опис
на Софийски градски съд, изменено с Решение от 26.02.2018г. по ВЧНД
№1418/2017г. по опис на САС относно срока на наложеното от компетентния
орган на Р.Армения наказание лишаване от свобода на тринадесет години и
съответното престъпление по НК на Р.България на престъпленията, за които е
осъдено лицето.
Видно е, че към днешна дата осъденият фактически е изтърпял 6
години, 11 месеца и 14 дни. От работа е приспаднато времето от една година,
3 месеца и 9 дни, всичко 8 години, 2 месеца и 23 дни и му остава да изтърпи 4
години, 9 месеца и 7 дни.
В тази насока следва да бъде отбелязано на първо място, че институтът
на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание
„лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец
6
следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание, като именно в
изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от
наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за свето поправяне,
които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му
в пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно
предсрочно освободен. Именно изхождайки от данните в затворническото
досие на осъдения, тъй като съдът не е пряко ангажиран при изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ и не разполага с непосредствени
възприятия от поведението на осъдения, настоящият съдебен състав намери,
че данни за позитивно изграждане на личността на осъденият не са налични в
степен, която да обезсмисля по-нататъшното изпълнение на наказанието.
Законодателят е конкретизирал в разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от
НПК, че доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от
оценката залегнала в чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план по
изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
В тази връзка и в представения по делото доклад от ИСДВР е отразено,
че лишеният от свобода, лице със сирийско и българско гражданство,
контактува свободно с всички говорещи на български език служители на
затвора и лишени от свобода. Има висока самооценка, но не е възприеман от
останалите лишени от свобода като лидер, макар за известно време да е
изпълнявал функциите на председател на груповия съвет. Няма регистрирани
конфликти. Към пенитенциарната администрация се отнася с необходимото
уважение и респект. Към момента му е възложена работа със Заповед
№275/31.08.2021г. на Началника на затвора като монтьор в парова централа и
при изпълнение на служебните му задължения се наблюдава старание.
Лишенията от свобода е бил награждаван общо седем пъти, последно
със Заповед №589/07.12.2021г. с „удължено свиждане за срок от 4 часа с
близките“. Наградата по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС е получавал четири пъти,
но осъденият не е получавал награди свързани с престой извън
пенитенциарното заведение.
Отразено е, че осъденият взема участие в мероприятия от културно-
масов характер.
В препланирания план на присъдата от 19.03.2021г. е посочено, че
лишеният от свобода има установена проблемна зона „Умения за мислене“ и
е поставена цел формиране на умения и навици за предвиждане на
резултатите и последствията от собствените действия и поемане на
отговорност. За преодоляване на проблемната зона са планирани разговори и
беседи с Инспектор СДВР с продължителност от една година.
От оценката на риска, дадена от инспектор СДВР на осъдения е
видно,че същият към момента е с нисък риск от рецидив – 33т., редуцирана
от първоначална оценка от 35т., а като дефицитни зони са определени
7
„отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“, дефинирана като
„гранична“. Прието е, че рискът от вреди за обществото е висок, с оглед
естеството на извършеното престъпление, а осъденият към момента
изпълнява заложените в плана на присъдата цели и задачи.
След като анализира посочените в становището и доклада
обстоятелства, съдът счита че не са утвърдени целените положителни насоки
в корекцията на личността на осъдения Х. А.А.-Ш. при изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“. Свидетелство за изложеното са както
оценения от инспектор СДВР риск от вреди за обществото като висок, така и
липсата на съществени поощрения чрез награждаване и промяна на режима от
строг в по-лек в ЗО ОТ. Макар наложените на осъдения дисциплинарни
наказания да са изгубили правното си значение според по чл. 107, ал. 2 от
ЗИНЗС, само въз основа на доброто поведение в мястото за лишаване от
свобода, осъзнатата трудова активност и уважителното отношение към
затворническата администрация не би могло да се приеме, че Х. А.А.-Ш. е
дал убедителни доказателства за поправянето си.
Принципите на прогресивната система, относими към лишения от
свобода по време на изтърпяване на наложеното наказание, не са изпълнени а
осъденият няма поощрения по чл. 98, т. 6 - т. 9 от ЗИНЗС. В тази връзка съдът
отчита, че осъденият е поощряван с поощрения, предвидено в чл. 98, ал. 1, т.
5 от ЗИНЗС, като същия не е бил удостояван с поощрения, свързани с
пребиваване извън местата за лишаване от свобода по т. 6-9 от чл. 98, ал. 1 от
ЗИНЗС. Поради това поведението на лицето извън условията и режима на
корекционната институция е непроверено в реални условия, поради което не
може да се направи обосновано предположение за поведението на лицето
извън контролираната среда и доколко установените положителни тенденции
в личността на осъдения имат устойчив характер.
Съдът отчита също и че съгласно справката за изпълнение на
наказанието, осъденият е постъпил в корекционното заведение на
12.05.2017г., но наказанието лишаване от свобода е приведено с начало
12.02.2015г., а именно около две години и три месеца преди постъпването му
в Затвор София. Поради това и срока на упражняваното поправително
въздействие в мястото на изпълнение на наказанието фактически следва да се
съобрази с датата на постъпването му, с оглед на която същото е изпълнявано
в условията на Затвора София в продължение на общо 4 години и осем
месеца. На фона на наложеното наказание, с оглед естеството на извършеното
престъпление и съответстващия му висок риск за обществото и при
установените дефицитни зони съдът намира този срок за недостатъчен за
достигане на целената положителна промяна в личността на осъдения според
чл. 70, ал. 1 от НК.
Поради това към момента не би могло да се направи достатъчно
обоснован извод за устойчивост на постигнатите положителни ефекти в
личностовото развитие на осъдения, независимо от констатираната
8
понижаваща тенденция в оценката на риска. Изложеното дава основание на
съда да приеме, че корекционния процес не е завършен, съответно принципът
за прогресивната система за изпълнение на наказанието, не е реализиран.
Поради изложеното и не се установи осъденият да е дал доказателства
за своето поправяне. В това отношение съдът приема за правилно
становището на началника на затвора за необходимост от продължаване на
корекционната работа с осъдения за изпълнение на целите и задачите,
заложени в плана на присъдата и актуалните проблеми, свързани с
установените дефицитни зони.
Ето защо молбата на осъдения е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горните мотиви СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХХХII състав на осн. чл. 440, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. А.А.-Ш. за условното му
предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ с присъда от 03.12.2015г. на Първоинстанционния съд
с обща компетентност на административни области Кентрон и Норк-Мараш
на Ереван, Република Армения, потвърдено с Присъда от 06.05.2016г. в сила
от 08.06.2016г. на Апелативния наказателен съд на Република Армения по
дело №ЕКД/0140/01/15 и Решение от 10.08.2016г. по дело №YeKD/0035/13/16
за повторна идентификация на деянието установено с присъдата в
съответствие с действащото право, приета за изпълнение с Определение от
02.10.2017г. по НЧД №2462/2017г. по опис на Софийски градски съд,
изменено с Решение от 26.02.2018г. по ВЧНД №1418/2017г. по опис на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в
7 дневен срок от днес по реда на Глава ХХII от НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,00
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10