Определение по дело №629/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

                                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                             

                                                    Гр. Кюстендил 2.01.2019 г. 

                                                    В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в закрито заседание на втори януари   две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                                                                     ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВЧНД № 629 по описа за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

   Производството по делото е по реда на глава ХХІІ НПК и е образувано по ЧАСТНА ЖАЛБА на Г.И.А., ЕГН **********,*** срещу Определение № 540/29.10.2018 г. на ДнРС, постановено по НЧХД № 81/2017 г. по описа на този съд, с което е осъден да заплати разноски  в размер на ** лв. на Националното бюро за правна помощ, представляваща изплатеното от НБПП възнаграждение за служебния му защитник адв. М.Д.по ВНЧХД № 629/2017 г. по описа на КнОС.  Изричното изложение на жалбоподателя кой точно съдебен акт обжалва се намира на втория лист от жалба вх.№ 14533/15.11.2018 г., която се приема за допълнение към първоначалната въззивна жалба вх.№ 8671/3.12.2018 г. От пространното изложение в жалбата и от допълненията към нея съдът прие, че са релевирани оплаквания  за незаконосъобразност на осъдителното определение поради липса на средства за заплащане на сумата и поради неправилното осъждане на жалбоподателя А.. Към жалбата и приложенията са представени Удостоверение изх.№ 3040-09-180/10.07.2018 г. за получената от жалбоподателя пенсия за м.юли 2018 г. в общ размер на **лв. и изпълнителен лист за разноски по друго дело. Липсва изричен петитум в частната жалба, но съдът отново въз основа на пространните изложения прие, че жалбоподателят желае отмяна на обжалваното определение, тъй като няма средства да заплати сумата по него.

     Въззивният съд намери частната жалба за допустима като подадена в 7-дневния срок от получаване на съобщението и от надлежна страна и затова ще я разгледа по същество. По същество обаче частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

      ВНЧХД № 629/2017 г. на ДнРС е образувано по въззивна жалба на Г.И.А. срещу Присъда № 80/5.10.2017 г. на ДнРС, постановена по НЧХД № 81/2017 г. по описа на съда/намираща се на л.97 от НЧХД № 81/2017 г./, с която А. е признат за виновен в извършено престъпление от частен характер по чл. 130 ал.1 НК и му е наложено наказание”пробация”, с налагане за срок от 2 години на двете задължителни пробационни мерки оп чл. 42 а ал.2 т.1 и 2 НК. Въззивната жалба е подадена от назначения от І-инстанционния съд негов служебен защитник адв.М.Д..

     С Решение № 87/26.06.2017 г. на КнОС, постановено по ВНЧХД № 629/2017 г. оп описа на съда е потвърдена І-инстанционната Присъда  № 80/5.10.2017 г. на ДнРС, постановена по НЧХД № 81/2017 г. по описа на съда/ на л.115-118 от делото на КнОС/.         

    На л.216 от НЧХД № 81/2017 г. на ДнРС е приложено Решение № КН-151-15262/2018 г. от 20.07.2018 г. на Националното бюро за правна помощ, от което е видно, че на служебния защитник на А. –адв.М.Д.от Националното бюро е изплатена сумата от ** лв. за осъщественото от нея процесуално представителство на А. по ВНЧХД № 629/2017 г. на КнОС.

    При тези факти ДнРС с обжалваното определение е приел, че е налице хипотезата на чл.189 ал.3 във вр. с ал.1 НПК, тъй като с въззивното решение по посочено дело е потвърдена І-инстанционната осъдителна присъда на ДнРС по НЧХД № 81/2017 г. и подсъдимия А. следва да заплати разноските на НБПП в размер на ** лв.

    Така постановеното определение е правилно и законосъобразно, постановено на основание разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК и в съответствие с изричната задължителна съдебна практика в тази насока  - ТР № 4/2010 г. на ОСНК на ВКС.

     Доколкото с Решение № 87/26.06.2017 г. на КнОС, постановено по ВНЧХД № 629/2017 г. по описа на съда, е потвърдена І-инстанционната  осъдителна Присъда  № 80/5.10.2017 г. на ДнРС, постановена по НЧХД № 81/2017 г. по описа на съда по отношение на подсъдимия А. за извършено от него престъпление по чл.130 ал.1 НК, то е налице хипотезата на чл.189 ал.3 НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. А съгласно изричната задължителна съдебна практика съгласно  ТР № 4/ 2010 г. на ОСНК на ВКС разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК се прилага и при служебната защита. Следователно служебният защитник  осъществява адвокатската защита на подсъдимия безплатно, но впоследствие подсъдимият следва да заплати на НБПП разноските за нея. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от Националното бюро за правна помощ по отделна наредба и съдът няма правомощия да коригира така определения размер. Затова в случая не се отчита размера на получаваните от осъденото лице доходи, тъй като той няма отношение към разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК, както и не се взема предвид дали лицето има и други финансови задължения.

     По изложените съображения определението на ДнРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

     Водим от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

     ПОТВЪРЖДАВА Определение № 540 на ДнРС от 29.10.2018 г., постановено по НЧХД № 81/2017 г.по описа на този съд.

     Определението е окончателно.                      

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: