Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 21.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №3046 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД и обратен частичен
иск с правно основание чл.74 вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът М.С.М. твърди, че на 12.12.2014
г. на автомагистрала „Тракия“, км.26, наследодателят му Д.Й.М.е пострадала от
ПТП, вина за което има водачът на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № *******. Поддържа, че от деликта
наследодателят му получила множество телесни увреждания, които увреждания са били несъвместими с живота и и които са
довели до смъртта и.
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът З. „Б.И.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това
МПС. Твърди, че е съпруг на пострадалата Д.Й.М.и е приел смъртта и иЗ.лючително
болезнено, а загубата на най-блиЗ.ия му човек е довела със себе си нестихващи
душевни болки и страдания. Сочи, че приживе между двамата е съществувала хармонична
връЗ.а, основана на взаимна обич и уважение, загубил е спътника в живота си, а
в резултат на трагичния инцидент психическото му състояние е тежко – налице е
постоянно усещане за напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност, загубил е
съня си, често изпада в депресивни състояния, а мъката и скръбта ще го
съпътстват завинаги. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди е в размер на 150 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно
със законната лихва, считано от датата увреждането – 12.12.2014 г. до
окончателното плащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД в сроковете за
отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявения иск. Оспорват механизма на
процесното ПТП и вината на водача С.М., както и размера на претендираното
обезщетение. Релевира и възражения за съпричиняване от страна пострадалото
лице, както и за независимо съизвършителство от страна на водачите на т.а.
„Мерцедес“ с рег. № *******А.Д. и на л.а. „Ауди“ с рег. № *******Т.Р.. Твърди,
че по силата на договори за застраховка „Гражданска отговорност” З. „Л.И.” АД, който е конституиран на
основание чл.219 ал.1 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника,
отговаря за вредите, причинени при управлението на тези МПС. Ответникът
предявява и частичен обратен иск срещу З. „Л.И.“ АД за заплащане на сумата от
30 000,00 лв., като част от общо претендираната сума от 150 000,00 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на изплащане на обезщетението по
първоначалния иск до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане
за изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното
ПТП, осъществено на 12.12.2014 г., настъпило и по вина на водачите на т.а.
„Мерцедес“ с рег. № *******А.Д. и на л.а. „Ауди“ с рег. № *******Т.Р..
Претендира разноски.
Ответникът по предявения обратен иск ЗК
„Л.И.“ АД в срока за отговор по чл.131 ГПК не взема становище по предявения
иск. Не претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По
иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована от ответника, е претърпял вреди, изразяващи се в смърт на лице, с
което е в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 12.12.2014 г.
на автомагистрала „Тракия“, в района на км.25+900, С.М.М. при управление на
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* е нарушил правилата за движение и е
причинил по непредпазливост смъртта на Д.Й.М..
Това обстоятелство се установява и от
представената по делото присъда №34 от 11.10.2017 г. по НОХД №327/2017 г. по
описа на Софийски окръжен съд, влязла в сила на 27.10.2017 г., която съгласно
разпоредбите на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Видно от описаната по-горе присъда, С.М.М.
е осъществил виновно, при форма на вина непредпазливост, деяние, съставляващо
престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, чл.373 ал.2 НПК вр.
чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, като на 12.12.2014 г. на АМ „Тракия“, в
района на км.25+900, при управление на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******* е нарушил разпоредбите на
чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на наследодателя на
ищеца.
От приетото по делото заключение на
САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е
настъпило при движение на л.а. „Фолксваген Голф“, който се е ударил в
преобърнатия на платното за движение т.а. „Мерцедес“ с рег. № *******, след
което в л.а. „Фолксваген Голф“ се е ударил л.а. „Ауди“ с рег. № *******, като
скоростта на автомобила „Фолксваген Голф“ към момента на удара е била около 110
км/ч, а опасната му зона за спиране преди ПТП – 132,5 м. Вещото лице сочи още,
че на дълги светлини на фаровете водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е имал
техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, а при
управление на къси светлини – не е имал техническа възможност да предотврати
ПТП чрез аварийно спиране, като скоростта, при която водачът е имал техническа
възможност да спре в зоната на видимост на къси светлини е около 55 км/ч и
по-малка от нея. От заключението се установява още, че водачът на автомобила
„Фолксваген Голф“ не е имал техническа възможност да предотврати удара с л.а.
„Ауди“, а скоростта, при който л.а. „Ауди“е имал техническа възможност да
предотврати удара с л.а. „Фолксваген Голф“ е около 55 км/ч и по-ниска, като при
дълги светлини на фаровете водачът на автомобила „Ауди“ е имал техническа
възможност да предотврати удара с автомобила „Фолксваген Голф“ при скорост от около 118 км/ч.
От приетото по делото допълнително
заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че скоростта
на л.а. „Ауди“ към момента на удара в л.а. „Фолксваген Голф“ е била около 44
км/ч, а автомобилът „Фолксваген Голф“ е бил в покой, а преди удара водачът на
л.а. „Ауди“ е предприел спиране, като скоростта му преди ПТП е била около 120
км/ч, като двата автомобила не са се движили непосредствено един зад друг.
От показанията на свид. С.М. се
установява, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала „Тракия“ при
изпреварване на ТИР от страна на л.а. „Фолксваген Голф“, водачът на който е бил
заслепен от друг ТИР, не е видял преобърнат на платното ТИР и се е ударил в
него, след което е настъпил още един удар – л.а. „Фолксваген Голф“ е бил ударен
от л.а. „Ауди“.
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******* С.М.М. е
извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.2 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП –
12.12.2014 г. между ответника и собственика на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № *******
е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ отм.
предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът е настъпил в
срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е починал, увредени
се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с
Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и
осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които
са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта
на едното от тях,
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и
направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на
деликвента.
От представеното по делото
удостоверение за наследници, изх. №072/16.12.2014 г., издадено от Община
Добрич, с. Полк. Минково, се установява, че ищецът е съпруг, т.е. законен
наследник на починалата при ПТП – Д.Й.М., и в това си качество е от кръга на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. С.М. се
установява, че ищецът е приел тежко смъртта на пострадалата Д.Й.М., затворил се
е вкъщи, не е могъл да ходи на работа, всеки ден е ходил на гробищата,
променило се е ежедневието му, изолирал се е. Свидетелят сочи още, че приживе
ищецът и съпругата му са се обичали, не са могли един без друг, навсякъде са
ходели заедно, а към настоящи момент все още всеки ден споменава съпругата си,
не е преодолял загубата и и все още страда.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът търпял неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от
загубата на неговата наследодателка. Налице е основание за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е
починала съпругата на ищеца.
Установи се, че към датата на пътния инцидент починалата е била на 45 г., а
съпругът и - на 54 г. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания
свидетел, степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка,
че в резултат на това ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
мъка и страдания от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка
причинно – следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача,
управлявал л.а. „Фолксваген Голф“. Доколкото смъртта поставя край на живота
като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването и от една
страна невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва да бъдат от морална
гледна точка градирани в някаква скала, то за това житейско събитие следва да
се определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за
претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до
слагане на край на живота. Тъй като по делото безспорно се установи, че между
ищеца и починалата е поддържана емоционална връзка, изградена при взаимно
разбирателство и подкрепа като между съпруг и съпруга, и отчитайки внезапната и
неочаквана смърт, а като такава и съпроводена и с изживяване, различно от
посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване, съдът
намира, че справедливостта изисква на ищецът на бъде определено обезщетение в
размер на 120 000,00 лв. Трагичният инцидент се е отразил негативно върху
емоционалната сфера на ищеца, който е останал завинаги лишен от близостта на
своя дългогодишен партньор в живота, с когото са създали дом, семейство и са
отгледали децата си.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна
съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление
Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република
България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява едИ.твено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
От показанията на свид. С.М. се
установява, че при процесното ПТП пострадалата Д.Й.М.е била с поставен
предпазен колан.
От
приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че всички травми на пострадалата Д.Й.М.могат да бъдат получени и
при поставен предпазен колан, като с по-голяма вероятност следва да се приеме,
че тялото на пострадалата е било обезопасено при придвижването му напред от
поставен предпазен колан. От заключението се установява още, че смъртта на
наследодателя на ищеца се дължи на остър срив на кръвообръщението от съчетание
на остра кръвозагуба от разкъсване на магистралните кръвоносни съдове на
дясното бедро и травматичен шок от това тежко увреждане, като тази тежка
смъртоносна травма може да бъде причинена при поставен предпазен колан, тъй
като крайниците са свободно подвижни.
При тези данни и с оглед събраните в
рамките на производството по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че по делото се установи безспорно и категорично, че
пострадалата Д.Й.М.е пътувала с поставен предпазен колан, т.е. не се установи
нарушение на разпоредбата на чл.137в ЗДвП. Освен това се установи, че всички травми на пострадалата могат да бъдат получени и при
поставен предпазен колан, т.е. не се установи
соченото нарушение на правилата за движение от страна на пострадалата Д.Й.М.да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца иск се явява частично
основателен до размера на сумата от 120 000,00 лв. и като такъв следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
По
обратния частичен иск с правно основание
чл.74 вр. чл.45 ЗЗД:
Обратният
иск винаги се предявява като евентуален – ако бъде уважен първоначалния иск.
Доколкото съдът достигна до такъв извод, то следва да разгледа предявения от
ответника срещу третото лице-помагач ЗК „Л.И.“ АД обратен частичен иск с
предмет регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Съгласно
разпоредбата на чл.53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно, като този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е
имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора – чл.74 ЗЗД,
т.е. един от деликвентите, респ. застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач, изплатил обезщетение на пострадалото лице, има
право на регрес срещу другия деликвент/деликвенти. Всеки застраховател дължи да
заплати обезщетение на увреденото лице в пълен размер, доколкото застрахованият
при него делинквент дължи такова обезщетение. Ето защо, ако застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС причини вреди другиму, за
застрахователя възниква задължение да обезщети тези вреди в пълен размер,
независимо от това дали деликът е осъществен в съизвършителство или не. Ако
този дълг бъде погасен, застрахователят се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор /на пострадалото лице/, съгласно изричната разпоредба
на чл.74 ЗЗД, като суброгацията е в размера, съответен на вътрешните отношения,
а не на цялата платена сума. Увреденото лице е имало изискуемо вземане срещу
ищеца, като погасяването на вземането в цялост освобождава настоящия ответник
по обратния иск от неговото задължение спрямо увреденото
лице.
Поради изложеното съдът
приема, че със заплащане на увреденото лице на обезщетение в пълен размер,
ищецът е погасил дълга, който е имал делинквентът-ответник по обратния иск, и
суброгация настъпва – за такава част от дължимото обезщетение, каквато
съответства на степента на съпричиняване.
Ето защо е налице основание
за възникване на суброгационното право.
В тежест на ищеца е да
установи наличието на настъпило събитие – ПТП, вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ищеца и вследствие на виновно и противоправно поведение на лица, чиято
„Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на задължението си застрахователят да е изплатил
на пострадалия застрахователно обезщетение.
От описаната по-горе
присъда, се установява, че процесното ПТП е настъпило при условията на
независимо съпричиняване на престъпния резултат от непривлечено към наказателна
отговорност лице, като водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ не е съобразил
скоростта си с интензивността на движението и с условията на видимост,
вследствие на което не е забелязал, че в лентата пред фронта на управлявания от
него автомобил има препятствие – преобърнат на платното автомобил, необозначен
със светлоотразителен триъгълник, с който е настъпил удар.
От приетите и описани
по-горе заключения на САТЕ, които съдът кредитира напълно, се установи
безспорно и категорично, че техническите причини за настъпване на процесното
ПТП са следните: движение с несъобразен с пътните условия скорост от страна на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“, който е имал техническа възможност да
предотврати ПТП с преобърнатия на платното за движение т.а. „Мерцедес“ чрез
аварийно спиране при движение на дълги светлини на фаровете и със скорост около
55 км/ч и по-малка от нея.
От приетото по делото
заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че тежките
смъртоносни увреждания на пострадалата Д.Й.М.са причинени от първия удар в
преобърнатия т.а. „Мерцедес“.
В заключение, настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай причина за настъпване на
произшествието е както поведението на водача на л.а „Фолксваген Голф“, който с
поведението си е нарушил правилата за движение на чл.20 ал.2 З.вП,
така и поведението на водача на т.а. „Мерцедес“ с рег. № *******А. В. Д., който
е нарушил правилата за движение на чл.97 ал.3 и 4 ЗДвП – не е обозначил със
светлоотразителен триъгълник преобърнатия т.а. „Мерцедес“.
Неоснователно е обаче
твърдението на ищеца по предявения обратен иск, че процесното ПТП е настъпило и
в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Ауди“.
Липсата на виновно и противоправно поведение, в резултат на което е настъпила
смъртта на наследодателя на ищеца, се установи безспорно и категорично от двете
заключения на САТЕ, както и от заключението на КСМАТЕ, от което се установи, че
смъртта на пострадалата Д.Й.М.е настъпила при удара на л.а. „Фолксваген Голф“ в
т.а. „Мерцедес“, т.е. дори и да е налице нарушение на правилата за движение от страна на водача на л.а.
„Ауди“ смъртта на пострадалата Д.Й.М.не е в
пряка причинна връзка с това нарушение,
т.е. не е негово следствие.
Следва да се даде обаче
отговор и на въпроса в какъв размер е възникнало суброгационното вземане. То
възниква в размера, в който ответникът отговаря във вътрешните отношения с
другия делинквент. Този размер зависи от два факта – степен на съпричиняване
между делинквентите и степен на допринасяне от увреденото лице, ако има такова.
Съдът приема, че степента на
съпричиняване от страна на водача на т.а. „Мерцедес“ е 50% – такъв извод може
да се направи от приетия и описан по-горе механизъм на настъпване на събитието,
според който ПТП е настъпило поради необозначаване със светлоотразителен
триъгълник на преобърнатия на пътното платно т.а. „Мерцедес“ и управлението на
автомобила „Фолксваген Голф“ от водача С.М.М. с несъобразена с пътните условия
скорост. Ето защо, съдът приема, че в причинна връзка с ПТП и смъртта на
починалото лице са причинени неимуществени вреди, като отговорни за обезщетяване
на вредите в равна степен са водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, застрахован при
ищеца и водачът на т.а. „Мерцедес“, застрахован при ответника.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният обратен частичен иск се явява изцяло
основателен и като такъв следва да бъда уважен за пълния му претендиран размер.
И тъй като правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на
задължението по първоначалния иск, обратният иск следва да бъде уважен условно
– ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да плати, след като ищецът
по обратния иск изпълни постановеното срещу него решение по първоначалните
искове.
С оглед
изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска в
размер на сумата от 4372,80 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА. На основание
чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 4800,00
лв., представляваща държавна такса.
При този изход на делото и с оглед на
изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да
се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер на сумата от 70,00
лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 1111,20 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между
ответника и адв. М.Г., според което ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 10 000,00 лв. без ДДС.
Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело
адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7
ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намалено до
минималния размер или до размера на сумата от 1111,20 лв. с ДДС, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на ищеца по обратния иск на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски в размер на сумата от 1200,00 лв., представляваща държавна
такса, сумата от 650,00 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от
2400,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.С.М., ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗ. сумата от 120 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2014 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 12.12.2014 г. на автомагистрала „Тракия“, км.25+900, ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта
на съпругата му Д.Й.М.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 150
000,00 лв., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от
4800,00 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адв. М.Н. - Т., адрес: ***, на основание
чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 4372,80 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
М.С.М., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1181,20 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
по
предявения по реда на чл.219 ал.3 ГПК обратен иск ЗК „Л.И.”
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, на
основание чл.74 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 30 000,00 лв., като част от общо
претендираната сума от 150 000,00 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на изплащане на обезщетението по
първоначалния иск, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за ПТП, осъществено на 12.12.2014 г. на
автомагистрала „Тракия“, км.25+900, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 4250,00
лв., представляваща разноски по делото, след като ЗД „Б.И.” АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, изпълни постановеното срещу
дружеството решение по първоначалния иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм.
вр. чл.45 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: