№ 365
гр. Плевен, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500462 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от Л. Й. Й. с ЕГН********** чрез адв. П. К. срещу Решение №
89/ 28. 04. 2023 г. по гр. д. № 458/ 2022 г. по описа на РС- Левски.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната
жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и
незаконосъобразно и за уважаване на предявения иск, като бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззиваемите страни Т. К. С. с ЕГН********** със съгласието на майка си и законен
представител Ц. П. С. и К. К. С. с ЕГН********** са изразили становище чрез адв. И. А., че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като
бъдат присъдени разноски по делото.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
1
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Л. Й.
Й. с ЕГН********** иск с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ срещу К. К. С. с
ЕГН********** и Т. К. С. с ЕГН********** за сумата от 10 000 лв. дължима по запис на
заповед от 18. 01. 2019 г. с падеж 28. 02. 2020 г.( с нотариална заверка на подписите рег. №
159/ 18. 01. 2019 г. на помощник нотариус по заместване Н. Ц. на нотариус с рег. № 023 на
НК) с издател Т. С. Т.в и поемател Л. Й. Й., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. С
решението Л. Й. Й. е осъдена да заплати на К. К. С. направените деловодни разноски в
размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение и да заплати на Т. К. С. със съгласието на
неговата майка Ц. П. С. направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото
доказателства е приел, че правното основание за ищцовата претенция , записът на заповед е
нищожен на основание чл.537 вр. чл. 535 и чл. 486, ал.1 и ал. 2 ТЗ и тази ценна книга не
поражда правно действие. В мотивите на решението е посочено, че падежът на основание
чл. 535 ТЗ е елемент от задължителното съдържание на записа на заповед, като той трябва
да бъде определен по един от посочените в чл. 486, ал.1 ТЗ начини. В настоящия случай е
налице едновременно посочване на два различни начина – на предявяване по чл. 486, ал.1,
т.1 ТЗ и на определен ден (28. 02. 2020 г.) по чл. 486, ал.1, т. ТЗ, което води до нищожност
на основание чл. 486, ал.2 ТЗ. В подкрепа на правните си изводи първоинстанционният съд е
цитирал трайна съдебна практика ( Решение № 168/ 07. 11. 2013 г. на ВКС по т. д. № 678/
2012 г. , І т.о., ТК; Решение № 77/ 14. 08. 2015 г. на ВКС по т. д. № 1156/ 2014 г., І т. о., ТК;
Решение № 201/ 02. 08. 2018 г. на ВКС по т. д. № 1703/ 2017 г. , І т. о., ТК, съгласно която
записът на заповед е нищожен, защото падежът е отразен по два начина – на предявяване по
чл. 486, ал.1, т. 1 ТЗ и на определен ден по чл. 486, ал.1, т.4 ТЗ. Прието е в цитираните
решения, че строго формалният режим на записа на заповед, установен от законодателя,
включително определяне на падежа( чл. 535, т.3 вр. чл. 486, ал.1 вр. чл. 537 ТЗ) налага извод,
че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди
съмнение и не дава основание за различно тълкуване. С оглед установената
недействителност на записа на заповед районният съд е приел, че искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от първоинстанционния съд в
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Нормите на чл. 535, т.3 и чл. 486,
ал.1 и ал. 2 ТЗ са с императивен характер и изискват строго формално записът на заповед да
притежава определени реквизити, като липсата на който и да е от тези реквизити води до
нищожността на записа на заповед. В случая в процесния запис на заповед е отразено, че
издателят на записа на заповед се задължава да заплати „срещу представянето на този запис
на заповед“ и едновременно с това е отразен падеж на паричното задължение на 28. 02. 2020
г. Налице е определяне на падеж по чл. 486, ал.1, т.1 и по чл. 486, ал.1, т.4 ТЗ, което,
2
съгласно цитираната по- горе трайна съдебна практика, води до недействителност на записа
на заповед, тъй като дава възможност за начина и времето на плащане по записа на заповед
и на противоречиво тълкуване от страна на кредитора и длъжника. Правното основание за
ищцовата претенция е именно този запис на заповед и след като същият е недействителен,
правната последица от което е изначална липса на правно действие на записа на заповед, то
следва да се приеме, че ищцовата претенция е неоснователна и искът следва да бъде
отхвърлен.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание ч. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемите страни направените по делото разноски в размер на
1200 лв. за адвокатско възнаграждение на всеки поотделно.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 вр. чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 89/ 28. 04. 2023 г. по гр.
д. № 458/ 2022 г. по описа на РС- Левски.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Л. Й. Й. с ЕГН **********
да заплати на К. К. С. с ЕГН********** и Т. К. С. с ЕГН**********, със съгласието на
майка си Ц. П. С. направените във въззивната инстанция деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. за всеки поотделно.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3