Решение по дело №2365/2020 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.176 от АПК вр. чл.226 от АПК вр. чл.224 от АПК.

Производството е образувано след връщането на делото съгласно Определение № 4627/ 02.05.2023г. постановено по административно дело №1009 / 2022г. от състав на Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, докладчик съдията М.А.

С посоченият касационен акт е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. Т. и И. Т. против Решение № 1093 от 27.07.2021 г. по адм. дело № 2365/2020 г. по описа на Административен съд – Варна и е прекратено производството по адм. дело № 1009/2022 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част, като делото е изпратено на Административен съд – Варна за провеждане на производство по реда на чл. 176 АПК по искането на Е. Т. и И. Т. за произнасяне по жалбата им срещу Заповед № 2733/08.07.2019 г. на зам.-кмета на община Варна.

За да постанови определението, касационната инстанция е приела, че касационната жалба по съществото си „обективира искане за допълване на решението на първата инстанция, в мотивите към което съдът е констатирал факта на заявено обжалване на Заповед № 2733/08.07.2019 г. на зам.-кмета на община Варна, но не се е произнесъл по неговата допустимост, евентуално - основателност.“ Касационният състав е посочил, че разглеждането на искането, подадено под формата на „касационна жалба“, е в компетентността на първостепенния съд –по арг. от чл. 176 АПК.“

Настоящият съдебен състав, като съобрази дадените в Определение № 4627/ 02.05.2023г. постановено по административно дело № 1009 / 2022г. от състав на Върховният административен съд на Република България - Второ отделение указания и предвид приетото в доктрината от проф., д-р Емилия Къндева (Административно правосъдие, Сиела – Софт енд паблишън, София, 2006г., стр.363), че „Специфика на производството по делото, върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, произтича от факта, че това ново производство е всъщност част от касационното производство …. Производството по новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд се образува въз основа на решението на касационния съд. За първоинстанционния съд са задължителни решението на касационния съд, мотивите и указанията на касационния съд.“, намира че следва да се произнесе по допълването на решение № 1093 от 27.07.2021 г. постановно по адм. дело № 2365/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.

Съдът за да се произнесе констатира следното:

1.Производството по делото е образувано по жалба с.д. 13221/27.10.2023г. подадена от Е.П.Т. и И.А.Т. *** с посочено правно основание чл.294 АПК и по отрицателен установителен иск за несъществуване на задължение – предмет на изпълнително производство №РД18006441ВН/ 30.03.2018г..

Петитумът на жалбата е за: 1./прогласяване на нищожност на извършеното от Община Варна действие, на основание чл.177, ал.2 АПК; 2./отмяна на основание чл.298, ал.1, вр. ал.2 АПК извършеното от Община Варна действие, както и задължаване на последната да възстанови положението, съществувало преди извършването; 3./задължаване на Община Варна да прекрати изпълнителното производство по отношение на жалбоподателите поради недоказаност на претенцията и 4./да бъде спряно изпълнението до произнасянето по спора.

Допълнително се съдържа и следното искане :„Молим да се признае да установено, че по отношение на нас не съществува годно за изпълнение изпълнително основание както поради недоказаност на претенцията, така и поради наличието на достъп до имота на А.Ц., определен с влязъл в сила и действащ и към настоящия момент регулационен план, който достъп тя ползва вече години наред. Молим да ни бъдат присъдени сторените разноски.“

2.В молба вх.док.14193/16.11.2020г. жалбоподателите са посочили, че на основание чл.60, ал.5 от АПК обжалват разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна.

Всички изложени в тази молба доводи са във връзка с допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна. Направеното искане е: „МОЛИМ на основание чл.60, ал.6 АПК да разгледате жалбата ни срещу разпореждането, МОЛИМ да спрете допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на делото и на основание чл.60, ал.7 от АПК да отмените обжалваното разпореждане, като решите въпроса по същество. МОЛИМ да задължите административния орган да възстанови положението, съществувало преди изпълнението.“

3.В, т.2 от уточняваща молба с.д. 14497/19.11.2020г. (приложена на корица към делото на АдмС- София -град) жалбоподателите са посочили, че оспорват Заповед № 2733/ 08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна и конкретно извършеното действие по нейното изпълнение, изразяващо се в премахване/унищожаване на входната врата и част от металната оградна мрежа на собственият им имот. В т.3 от молбата е посочено, че поддържат иска по чл.292 от АПК. В т.6 от молбата е поискано „спиране на изпълнението на Заповед № № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна, както и на конкретно извършеното действие по нейното изпълнение, изразяващо се премахване/ унищожаване на входната врата и част от метална ограда … Молят да бъде осъдена Община Варна незабавно да възстанови положението, съществувало преди извършеното действие.“

4.В молба с.д. 1405/27.01.2021г. жалбоподателите уточняват, че към момента на подаването й са налице две изпълнителни основания, на които се позовава Община Варна: Заповед № 19/14.01.1982г., издадена от Заместник председателя на ОбНС-Варна на основание чл.36 ЗОСИ и Заповед № 2733/08.07.2019г., издадена от Заместник кмета на Община Варна на основание чл.195 от ЗУТ. В молбата е посочено, че оспорените действия по изпълнението са извършени без съставянето на изискуемите по АПК правни актове, както и, че процесуалният представител на жалбоподателите не е уведомен за предприемането на действията по изпълнението. Направено е изрично позоваване на нищожност на Заповед Г-788/15.06.2004г., както и на ПУП-ПРЗ за УПИ ХХІІ-1745 и УПИ ХІV 1745. Не е направено искане за отмяна на Заповед № 2733/08.07.2019г., издадена от Заместник кмета на Община Варна.

5. С Определение № 15873/21.12.2020г. постановено от състав на Върховния административен съд, Второ отделение по адм.д. 13200/2020г., е прието че: „Компетентнен да разгледа, предявените от Е.П.Т. и И.А.Т. *** жалба срещу действия/акт на Община Варна по изпълнително производство № РД18006441ВН/ 30.03.2018г., състоящо се в премахване на входна врата на имот с идентификатор № 10135.2723.783 и отрицателен установителен иск от двамата жалбоподатели за несъществуване на задължението, предмет на изпълнението по изпълнителното производство № РД18006441ВН/ 30.03.2018г. е Административен съд Варна.“

6. С Определение № 598 от 11.03.2023г. съдът е приел, че предмет на спора пред него са:

„1.Жалба срещу действие/акт на община Варна по изпълнително производство № РД18006441ВН/ 30.03.2018 г., състоящо се в премахване на входна врата на имот с идентификатор 10135.2723.783, както и на метална оградна мрежа, с която имота е бил преграден към улицата, с посочено правно основание чл. 294 от АПК и с отправено искане за спиране на действията по изпълнението.;

2.Отрицателен установителен иск от Е.П.Т. и И.А.Т. *** и А.В.Ц. за установяване несъществуването на задължението, предмет на изпълнението по изпълнително производство № РД18006441ВН/ 30.03.2018 г.“

Със същото определение съдът е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 2733 от 08.07.2019 г. на Кмета на община Варна.

7.В протоколно определение държано в открито съдебно заседание по делото проведено на 21.04.2020, съдът е докладвал (л.206, гръб от съдебната преписка), че спорът е за:

„1.Жалба срещу действие/акт на община Варна по изпълнително производство № РД18006441ВН/ 30.03.2018 г., състоящо се в премахване на входна врата на имот с идентификатор 10135.2723.783, както и на метална оградна мрежа, с която имота е бил преграден към улицата, с посочено правно основание чл. 294 от АПК и с отправено искане за спиране на действията по изпълнението.;

2.Отрицателен установителен иск от Е.П.Т. и И.А.Т. *** и А.В.Ц. за установяване несъществуването на задълже-нието, предмет на изпълнението по изпълнително производство № РД18006441ВН/ 30.03.2018 г.“

8.В протоколно определение държано в открито съдебно заседание по делото проведено на 16.06.2020г., съдът е указал на страните (л.296, гръб от съдебната преписка), че спорът както е формиран съгласно Определение № 15873/21.12.2020г. по постановено от състав на Върховния административен съд, Второ отделение по адм.д. 13200/2020г. е: „Срещу действия/акт на Община Варна по изпълнително производство № РД18006441ВН/ 30.03.2018г., състоящо се в премахване на входна врата на имот с идентификатор № 10135.2723.783 и отрицателен установителен иск от двамата жалбоподатели за несъществуване на задължението, предмет на изпълнението по изпълнителното производство.“

9.В писмени бележки с.д.9600/25.06.2021г. жалбоподателите сочат, че оспорените от тях незаконосъобразни действия на Община Варна са извършени на основание Заповед № 2733/08.07.2019г., издадена от Заместник кмета на Община Варна. Изложени са множество доводи относно спора и собствеността на имотите. Не е направено искане за отмяната или прогласяването на нищожност на Заповед № 2733/08.07.2019г., издадена от Заместник кмета на Община Варна.

10.В решение № 1093 от 27.07.2021 г. по адм. дело № 2365/ 2020г. съдът се е произнесъл по предмета на спора, както е формулиран: първо от жалбоподателите в жалба с.д. 13221/27.10.2023г. от Е.П.Т. и И.А.Т. *** с посочено правно основание чл.294 АПК и отрицателен установителен иск за несъществуване на задължение – предмет на изпълнително производство №РД18006441ВН/ 30.03.2018г. и в тяхна молба с.д. 1405/27.01.2021г.; второ от Върховния административен съд, Второ отделение в Определение № 15873/21.12.2020г. постановено от състав на по адм.д. 13200/2020г. и трето от решаващите състави на Административен съд Варна в Определение № 598 от 11.03.2023г. и в протоколни определения държани в открити съдебни заседания по делото проведени на 21.04.2020 и на 16.06.2020г., а именно относно законосъобразността на действия/акт на община Варна по изпълнително производство № РД18006441ВН/30.03.2018г., състоящо се в премахване на входна врата на имот с идентификатор № 10135.2723.783 и основателността на отрицателния установителен иск срещу Община Варна за несъществуване на задължението, предмет на изпълнението по изпълнително производство № РД18006441ВН/30.03.2018г.

В решение № 1093 от 27.07.2021 г. по адм. дело № 2365/2020 г. съдът е констатирал „законосъобразност на действията по изпълнение на Заповед № 2733/08.07.2019г. на заместник-кмета на Община Варна – заповедта е съобщена на жалбоподателите и им е връчена покана за доброволно изпълнение.“ Съдът също е констатирал, че „Не са налице доказателства за оспорването на тази заповед, поради което се налага извод, че същата е влязла в сила и е акт подлежащ на принудително изпълнение“ (решение № 1093 от 27.07.2021 г.- съдебна преписка, л. 324, абз.4, изр.второ).

11. В касационната жалба срещу решение № 1093 от 27.07.2021 г. по адм. дело № 2365/2020 г. касационните жалбоподатели сочат в т.1, че в т. 2 от уточнителната им молба № 14497/19.11.2020г. е направено оспорване на Заповед № 2733/08.07.2019г. на заместник-кмета на Община Варна. Намират, че оспорването е в срок предвид твърдения от тях момент на запознаване с административния акт. Сочат, че оспорената заповед е издадена в противоречие със съдебен акт, а именно решение № 799/15.06.2016г. по в.гр.д. № 754/2016г. на ВОС, ГО. Намират, че на осн. чл.177, ал.2 от АПК административният акт е нищожен, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. На тези съображения искат от касационната инстанция да приеме че оспорват Заповед № 2733/08.07.2019г. на заместник-кмета на Община Варна, доколкото считат същата за незаконосъобразна, одобрена при съществени нарушения на административно-производствените правила и молят да бъде прогласена нищожността на Заповед № 2733/08.07.2019г. на заместник-кмета на Община Варна, поради противоречие с влезли в сила съдебни решения.

От процесуалното поведение на жалбоподателите и по конкретно от подадените от тях жалба, поставила началото на производството по делото, уточняващи молби и касационна жалба, както и от поведението им при участието им в откритите съдебни заседания (двамата жалбоподатели са участвали лично и в двете проведени открити съдебни заседания по делото) се извеждат следните въпроси, на които съдът при разглеждането на твърденията им за направено от тях оспорване на Заповед № 2733/08.07.2019г. на заместник-кмета на Община Варна, по което не се е произнесъл в постановеното решение, следва да даде отговор:

1.     Как се формира предмета на спора по съдебното административно дело?

2.     Допустимо ли е в рамките на съдебния процес по вече формиран предмет на спора по конкретното дело жалбоподателите да направят изменение на жалбата и да довнесат нов спор, чрез оспорване на нов акт, непосочен като оспорван в първоначалната жалба?

3.     В кой момент следва да бъде оспорен индивидуалния административен акт и може ли оспорването му да бъде инцидентно в рамките на производството по оспорването на действията по изпълнението му?

4.     Допустимо ли е с касационната жалба (приета от касационната инстанция като искане за допълване на решение) да се иска произнасянето по законосъобразността/нищожността на административен акт, които не е оспорен с жалбата, по която е образувано съдебното производство?

При така поставените въпроси, установените факти и предвид:

а)разпоредбите на чл.150, ал.1 т.5, 6, 7 от АПК съгласно които жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа: означение на обжалвания административен акт; указание в какво се състои незаконосъобразността на акта и в какво се състои искането;

б)даденото в доктрината от проф. д-р Емилия Къндева (Административно правосъдие, Сиела – Софт енд паблишън, София, 2006г., стр.281) тълкуване на цитираните разпоредби, съгласно което жалбата по АПК срещу административен акт „трябва да удовлетворяват съдържателно трите главни части на жалбата и протестът:

1)Идентификационна или легитимираща – посочват се имената на жалбоподателя (в протеста – на прокурора); извършва се и т.нар. активна легитимация при посочването на обжалвания акт, т.е. указва се правният интерес на жалбоподателя; посочва се авторът на акта – органът, който е издал акта.

2)Диспозитивна-писменото изложение на административно-правния спор, който трябва да бъде разгледан и решен от съда, което включва посочването (означаването) на обжалвания акт, допуснатите нарушения на законосъобразността му (указание в какво се състои незаконосъобразността на акта, посочване на основанията за оспорване) и доказателствата, които ги подкрепят.

3)Петитум- в какво се състои искането на жалбоподателя – искането за отмяна или за изменение на обжалвания акт, и други производни искания към него (например към искането да бъде отменена незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се добавят и искане за възстановяване на работа, и искане за изплащане на обезщетение.“ и

в)разпоредбата на чл. 17, ал.2 от ГПК, съгласно която „ Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.“,

съдът намира следното:

В жалбата по чл.294 АПК и искова молба по чл.292 от АПК на жалбоподателите (с.д. 13221/27.10.2023г.) не се съдържа оспорване на Заповед № 2733/08.07.2019г. на заместник-кмета на Община Варна. Направеното искане за спирането на предварителното й изпълнение не може да бъде приравнено на жалба срещу самата заповед. В молба вх.док.14193/16.11.2020г. жалбоподателите са посочили, че на основание чл.60, ал.5 от АПК обжалват разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна. Не е направено надлежно оспорване на заповедта, чието разпореждане за предварително изпълнение са обжалвали. В молба с.д. 1405/27.01.2021г. жалбоподателите също не оспорват Заповед № 2733/08.07.2019г. на заместник-кмета на Община Варна. В цитираните две молби твърденията и доводите им са свързани с предмета на спора, както е зададен в жалба с.д. 13221/27.10.2023г., поставила началото на съдебното производство.

От съдържанието на уточняваща молба с.д. 14497/19.11.2020г. на жалбоподателите и по конкретно от т. 2 от същата се констатира, че г-жа Т. и г-н Т. сочат, че оспорват Заповед № № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна и конкретно извършеното действие по нейното изпълнение, изразяващо се в премахване/унищожаване на входната врата и част от металната оградна мрежа на собственият им имот. В т.3 от молбата е посочено, че поддържат иска по чл.292 от АПК. В т.6 от молбата е поискано „спиране на изпълнението на Заповед № № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна, както и на конкретно извършеното действие по нейното изпълнение, изразяващо се премахване/унищожаване на входната врата и част от метална ограда … Молят да бъде осъдена Община Варна незабавно да възстанови положението, съществувало преди извършеното действие.“ От съдържанието на тази молба се констатира, че жалбоподателите са се ограничили до посочването, че оспорват Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна, но не са поискали нито отмяната й, нито прогласяването й за нищожна. Не са указали по арг. от чл.150, ал.1, т.6 и т.7 АПК в какво се състои незаконосъобразността на тази заповед и в какво се състои искането им. Поискали са единствено спирането на нейното изпълнение и възстановяването на положението от преди изпълнението. Молбата предвид съдържанието й и липсата на удовлетворително съдържание на трите й части – легитимираща, диспозитивна и петитумна относно Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна не може да се приеме за изменение на спорния по делото предмет и за разширяването му с проверка на законосъобразността/нищожността на Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна. Предвид липсата на ясно заявено оспорване и указание, че се оспорва именно Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна, в какво конкретно се състои незаконосъобразността й и какво се иска от съда (отмяна, изменение, прогласяване за нищожна) не може да се приеме, че с т.2 от уточняваща молба с.д. 14497/19.11.2020г. или в друга част на същата молба, жалбоподателите са поискали от съда отмяната/прогласяването за нищожна на Заповед № № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна. Само посочването, че оспорват заповедта не е достатъчно, за да бъде предизвикана проверката й в хода на съдебното производство по спора относно законосъобразността на друг акт или действие по изпълнението й.

Предвид съдържанието на уточняваща молба с.д. 14497/19.11.2020г. (в частта на оспорването на Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна), следва да се посочи, че в произнесеното след постъпването й, в Определение № 15873/21.12.2020г. постановено от състав на Върховния административен съд, Второ отделение по адм.д. 13200/2020г. спорът е формулиран само до „Срещу действия/акт на Община Варна по изпълнително производство № РД18006441ВН/ 30.03.2018г., състоящо се в премахване на входна врата на имот с идентификатор № 10135.2723.783 и отрицателен установителен иск от двамата жалбоподатели за несъществуване на задължението, предмет на изпълнението по изпълнителното производство.“

Така е формулиран и от първоинстанционния съд в определението за насрочване на производството и в определенията държани в откритите съдебни заседания, проведени по делото при личното участие на двамата жалбоподатели. Срещу така очертания предмет на спора не е постъпило възражение и не е направено искане за промяна на предмета на спора от жалбоподателите, нито след връчването на определението за насрочването, нито в хода на провеждането на откритите съдебни заседания, нито след публикуването на протоколите от откритите съдебни заседания.

Не е направено ясно и категорично искане от жалбоподателите в предвидената от чл.150 АПК форма за проверката на законосъобразността на Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна, което съдът да е бил длъжен да разгледа. За съда при цитираната формулировка в т.2 от уточняваща молба с.д. 14497/19.11.2020г., не е съществувало нормативно установено задължение да дава указания по отстраняване на нередовността й, доколкото уточнявящата молба, не представлява по правната си същност жалба, поставяща началото на съдебното производство, а е подадена по уточнение на предмета на жалбата и на отрицателния иск обективирани в с.д. 13221/27.10.2023г. на Е.П.Т. и И.А.Т.. Даване на такова указание би представлявало при начина на формулираното оспорване в т.2 от уточняваща молба с.д. 14497/19.11.2020г., тълкуване на волята на жалбоподателите и извеждане от съда на извод, че те вероятно искат произнасяне по законосъобразността на Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна.

Съдът е обвързан от предмета на спора както е формулиран в жалбата. Не му е дадено правомощие да тълкува волята на страните и какво евентуално са искали да оспорят жалбоподателите и да се произнася по установеното чрез тълкуване тяхно евентуално оспорване. В тежест на жалбоподателите е да заявят ясно, недвусмислено и категорично предмета на спора, като в жалбата си посочат конкретно кой акт, действие или бездействие и на кой орган обжалват и какво произнасяне искат от съда. Само при така очертаният предмет на спора, съдът дължи произнасяне. Както беше посочено, съдът се е произнесъл именно при съобразяване на спорния предмет очертан в жалбата поставила началото на делото и уточняващите я молби.

Едва в касационната жалба (разгледана като молба за допълване на решението), т.е. след приключването на първоинстанционното производство е изпълнено изискването на чл.150 АПК, като е посочен административния акт - Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна, указано е в какво се състои незаконосъобразността му и е направено искане за отмяната му/прогласяването на нищожността му.

Предвид срокът, в който е заявено изрично оспорването на Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна (след приключването на делото с постановен по него съдебен акт) и направеното искане за отмяната й/прогласяването й за нищожна, това оспорване не може да бъде прието за своевременно направено. Делото е приключило. Съдът се е произнесъл в цялост по спора, както е бил формулиран от г-н Т. и г-жа Т.. Не е налице непълно произнасяне по жалба с.д. 13221/27.10.2023г. на Е.П.Т. и И.А.Т., както е била формулирана от тях: срещу действие/акт на Община Варна с посочено правно основание чл.294 АПК и по отрицателен установителен иск за несъществуване на задължение – предмет на изпълнително производство №РД18006441ВН/ 30.03.2018г..

Недопустимо е въвеждането на нов допълнителен спор след приключването на делото със съдебен акт по съществото му.

Съдът в делата разглеждани по реда на АПК няма задължение за произнасяне инцидентно по валидността на административните актове и по законосъобразността им. Такова правомощие на съда е разписано в ГПК, но за осъществявянато му по арг. от чл.17, ал.2 от ГПК е необходимо да са налице следните императивно изискуеми положителни процесуални предпоставки: а)да има издаден административен акт; б)последният да се противопоставя на страна по делото; в)страната по делото да не е била участник в административното производство по издаването и обжалването на административния акт. В случая жалбоподателите са адресати на Заповед № 2733/08.07.2017г. на зам.кмета на Община Варна и са имали възможност да я обжалват в самостоятелно, отделно производство, в което съдът да изследва валидността й и нейната законосъобразност, т.е. не са налице предпоставките на чл.17, ал.2 от ГПК за разглеждането й инцидентно в хода на производството по оспорването на действията по изпълнението й.

Неоснователен е доводът в касационната жалба (разглеждана в настоящото производство като молба за допълване на решение), че непроизнасянето по оспорването на Заповед № 2733/08.07.2019г., издадена от Заместник кмета на Община Варна е отказ от правосъдие. Жалбоподателите са имали възможност да оспорят посочения административен акт не само в рамките на това съдебно производство, а самостоятелно – чрез нарочна жалба срещу Заповед № 2733/08.07.2019г., издадена от Заместник кмета на Община Варна, по която да бъде образувано отделно съдебно производство (каквато всъщност е логиката на АПК – различните актове да се разглеждат в самостоятелни съдебни производства, за да е ясен предмета на делото и за да могат по- лесно страните да защитят интересите си).

Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал.1 от АПК „Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.“ От анализът на цитираната разпоредба се извлича извод, че за да е основателно искането на страната по делото за постановяването на допълнително решение, следва да е налице императивно изискуемата положителна процесуална предпоставка: съдът да не се е произнесъл по цялото оспорване.

Както беше посочено съдът се е произнесъл по цялото оспорване, както е формулирано в жалба с.д. 13221/27.10.2023г. подадена от Е.П.Т. и И.А.Т. *** с посочено правно основание чл.294 АПК и по отрицателен установителен иск за несъществуване на задължение – предмет на изпълнително производство №РД18006441ВН/ 30.03.2018г.. В тази жалба не е направено оспорване на Заповед № 2733/08.07.2019г., издадена от Заместник кмета на Община Варна. Оспорване на тази заповед по предвидения от АПК ред не е направено и в хода на първоинстанционното съдебно производство, поради което съдът не е дължал произнасяне по нейната законосъобразност/нищожност.

Налага се извод, че не е налице предпоставката на чл.176 от АПК за допълване на Решение № 1093 от 27.07.2021 г. по адм. дело № 2365/2020 г. по описа на Административен съд – Варна и касационната жалба на Е.П.Т. и И.А.Т. срещу решение № 1093 от 27.07.2021 г. по адм. дело № 2365/2020 г. по описа на Административен съд – Варна (разглеждана като молба за допълване на решението, съгласно Определение № 4627/ 02.05.2023г. постановено по административно дело №1009 / 2022г. от състав на Върховният административен съд на Република България - Второ отделение) следва да бъде оставена без уважение (в този смисъл Решение № 4846 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12639/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова; Решение № 15871 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11489/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев).

Водим от горното, Съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ касационната жалба на Е.П.Т. и И.А.Т. срещу решение № 1093 от 27.07.2021 г. по адм. дело № 2365/2020 г. по описа на Административен съд – Варна (разглеждана като молба за допълване на решението, съгласно Определение № 4627/ 02.05.2023г. постановено по административно дело №1009 / 2022г. от състав на Върховният административен съд на Република България - Второ отделение), за допълване на решение № 1093 от 27.07.2021 г. по адм. дело № 2365/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.

Решението подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение.

	Съдия: