№ 407
гр. П., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220101456 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Т. К. Л., ЕГН **********
от гр. С., ул. „Х. Б.“ № 67, против Т. К. Л., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.“ № 6, ет.1, ап.2,
Р. Х. И., ЕГН ********** и А. Д. И., ЕГН ********** и двамата от гр. С., ж.к. „М. 1“ №
30А, вх.1, ет.1, ап.1, с която се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследство на 1/4
ид.част от правото на собственост върху следните недвижими имоти:
1. поземлен имот с идентификатор 53285.14.16 по КККР одобрени със Заповед № РД
-18 -121/30.06.2017 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления
имот е от 22.03.2023г., съгласно издадена скица на поземлен имот № 15 - 382824 от
07.04.2023 г. с адрес на поземления имот: с. О., п.к. 4448 община П. , местност „С.“ с площ
от 1393 кв.метра , с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно
ползване - за друг вид застрояване, с номер по предходен план 000357, при съседи:
53285.14.19; 53285.14.4; 53285.14.3; 53285.14.2; 53285.502.524 и 53285.502.525 и
2. поземлен имот си идентификатор 53285.502.524 по КККР одобрени със Заповед №
РД-18-253/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления
имот - няма данни за изменение, съгласно издадена скица на поз.имот №2 15-382828-
07.04.2023г с адрес на поземления имот: с О., п.к. 4448 Община П., ул. „Ш.“ № 1, с площ от
1070 кв.метра, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор -няма , номер по
предходен план - 524, квартал 54, парцел II, при съседи: 53285.502.546; 53285.502.525;
53285.14.19; 53285.14.16; 53285.14.2; 53285.502.852 и 53285.502.523, ведно с построените в
1
имота:
- сграда с идентификатор 53285.502.524.1 по КККР одобрени със Заповед № РД -18-
253/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, съгласно издадена скица на сграда № 15-382845-07.04.2023 г., със
застроена площ от 78 кв.метра, на два етажа, брой самостоятелни обекти в сградата - няма
данни , с предназначение -ЖИЛИЩНА СГРАДА- еднофамилна , стар идентификатор - няма
, номер по предходен план - няма;
- сграда с идентификатор 53285.502.524.2 по КККР одобрени със Заповед № РД -18 -
253/22.07.2020г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, съгласно издадена скица на сграда № 15-382856-07.04.2023г , с
адрес: с. О., п.к. 4448, община П., област П., ул. „Ш.“ № 1, със застроена площ от 38
кв.метра, на един етаж, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с
предназначение -ГАРАЖ, стар идентификатор - няма , номер по предходен план - няма,
разположена в ПИ с 53285.502.524.;
- сграда с идентификатор 53285.502.524.3 по КККР одобрени със Заповед № РД -18 -
253/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, съгласно издадена скица на сграда №2 15-575137-07.04.2023 г. със
застроена площ от 47 кв.метра на един етаж, брой самостоятелни обекти в сградата : няма
данни, предназначение: Селскостопанска сграда, стар идентификатор -няма, номер по
предходен план -няма и
- сграда с идентификатор 53285.502.524.4 по КККР одобрени със Заповед № РД -18 -
253/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, съгласно издадена скица на сграда №215-575139-29.05.2023 г. със
застроена площ от 10 кв.метра, на едни етаж, брой самостоятелни етажи в сградата - няма
данни, предназначение - Селскостопанска сграда , стар идентификатор - няма, номер по
предходен план – няма, както и да бъдат осъдени Р. Х. И. и А. Д. И. да отстъпят особеността
и предадат владението върху 1/4 ид.част от правото на собственост върху описаните по-горе
имоти.
Моли, на основание чл.537, ал.2 ГПК и на Тълкувателно решение № 3/2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2012 г. на ВКС, като последица от предявения иск против Т. К. Л., да
бъде отменен нот. Акт № 194, том III, нот. дело № 533 от 2016 г., на нотариус с рег. № 154 на
НК до размера на 1/4 ид.част от правото на собственост, върху имотите предмет на нот. акт.
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник по закон на К. Т. Л. /негов баща/,
бивш жител на с. О., община П., починал на 04.05.1999 г..
Сочи, че баща му приживе бил собственик на следния недвижим имот: дворно място
от 2484 кв.м., съставляващо имот с пл. № 375 в кв. 65 по плана на с. О., ведно с построената
в имота паянтова жилищна сграда от 58 кв.метра и навес от 60 квадратни метра, за който
имот, към 1985 г. е бил отреден парцел II - 375 в кв. 65 по плана на с. О., състоящ се от 1000
кв. метра, а останалата част от 1484 кв.метра е извън регулация на селото, при съседи: улица;
2
Иван Кацаров, Карамфил Ботев и наследници на Т. Ш. и мера.
Твърди, че през 2016 г., първият ответник по иска и негов брат - Т. К. Л., се снабдил с
нотариален акт за собственост по давностно владение на двата имота на баща им, а именно
УПИ II -524 с площ от 1070 кв.метра, находящ се в квартал 54 по плана на с. О., ведно с
построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда от 75 кв.м. и масивен гараж
застроен върху площ от 20 кв.метра при съседи: изток- край на регулацията; запад - УПИ 1-
524, север -улица и юг- УПИ VII-525 и за Поземлен имот № 000357, находящ се в землището
на с. О., община П., с площ от 1393 кв.м , начин на трайно ползване: „Друг жилищен терен",
категория на имот: Ш., находящ се в „С.“ при граници и съседи: имот № 014002-нива на
наследници на Г. Н. С. и др.; имот № 014003-нива на И. Г. К.; имот № 014004 -нива на
наследници на Б. К. А.; имот № 000358- др. жилищна територия на Държавен поземлен
фонд ; имот № 000299- населено място на с. О..
Посочва, че на 01.06.2023 г. първият ответник продава на другите двама ответника Р.
Х. И. и А. Д. И. бащините им имоти, които са заснети в КККР на с. О., П., както следва:
поземлен имот с идентификатор 53285.14.16 с площ от 1393 кв.м. и поземлен имот си
идентификатор 53285.502.524 с площ 1070 кв.м., ведно с построените в имота: сграда с
идентификатор 53285.502.524.1 с площ 78 кв.м.; сграда с идентификатор 53285.502.524.2 с
площ 38 кв.м. сграда с идентификатор 53285.502.524.3 с площ 47 кв.м. и сграда с
идентификатор 53285.502.524.4 със застроена площ от 10 кв.м..
Оспорва съдържанието на нотариален акт № 194, том III, н. д. № 533 от 2016 г., с
който първият ответник е признат за изключителен собственик на описаните по- горе имоти
придобити по давностно владение.
Посочва, че след смъртта на общия им наследодател – 04.05.1999 г., процесните
имоти се ползвали от всички негови наследници. Вторият етаж на жилищната сграда се
състоял от три стаи /спални/ и хол, като спалните разпределили да се ползват от синовете
му, а хола от тяхната сестра - В. К. Г.. Първият етаж ползвали общо. Всеки един от
наследниците имал ключ за неговата стая, държал собствени вещи, като два, три пъти в
месеца е ходил и е преспивал в имота. Отделно от това всеки плащал съразмерно на
идеалната част от правото на собственост данъците на имотите.
Твърди, че след смъртта на баща им до снабдяването с нотариален акт от първия
ответник, са правили и общо ремонти, изразяващи се в следното: бутнали старата ограда на
двора, поставили каменна такава, боядисали общо приземния етаж на жилищната сграда и
направили покрив от ламарина на външното стълбище водещо до втория жилищен етаж.
Укрепили външните стени на жилищната сграда, които били напукани. Построили гараж в
имота. През 2013 г. подменили ел.инсталацията на цялата къща, като ищецът открил
собствена партида към EVN. През 2014-2015 г. ищецът, първият ответник и брат им, решили
общо да ремонтират и покрива на жилищната сграда, чрез пререждане на керемидите и
подмяната на счупените керемиди с нови. Ремонтните дейности се извършили основно от
брат им С. Л., на който лично ищецът дал пари, за да се разплати с майсторите. Пак през
този период със С. подменили и ламперията в две от стаите на втория етаж и на тавана.
3
Твърди, че поземления имот, извън регулация, се ползвал съвместно от всички, като
бостан и садили по 12 реда лозе и метла. Сестра им всяка година, през лятото оставала в
бащината им къща за по два, три месеца, а ищецът посочва, че за последно бил там през
2015 г., когато правил ремонт на напукана стена на къщата, след което брат му - ответникът
Л., заключил имота, поради което през 2016 г. при ходенето му в с. О. се наложило да остане
за една седмица при негови братовчеди.
Посочва, че за снабдяването на първия ответник с нотариален акт за имотите разбрал
една през 2023 г., когато получил уведомление от СГКК П. за изменение в КР. За всичките
тези години, ответникът Т. Л., никога не бил предявил претенции към целия имот.
По изложените съображения поддържа, че първия ответник не е придобил по давност
¼ ид.ч. от процесните недвижими имоти, поради което се разпоредил с чужд имот на втория
и третия ответник.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Т. Л., чрез
адвокат К. Ш. от АК П., с който излага доводи за неоснователност на исковата претенция.
Твърди, че след смъртта на баща им - К. Т. Л. през 1999 г., той започнал да владее
имота и процесните сгради и да живее всяка година периодично в имота от м. април до края
на м. октомври, като обработвал дворното място и стопанисвал сградите. През останалата
част от годината живеел в апартамент в гр. П., тъй като бил зимен период, като процесните
сгради и имотът били заключени, а ключове имал само той. Оспорва ищецът и другите
наследница да са обработвали двора и събирали реколтата, както и да са ползвали къщата.
Посочва, че ищецът не посещавал къщата два-три пъти месечно, а само след уговорка с
ответника по телефона, но само като гост. Признава, че е заключил имота и не желаел да
предостави на ищеца ключ, имено поради факта, че владеел имота и сградите само за себе
си, като изрично не допускал ищеца и останалите наследници в имота.
Посочва, че през годините докато владеел имота и сградите направил много
подобрения, изразяващи се в ремонт на съществуващите постройки и построяване на нови, а
именно: след 2002 г., извършил събаряне на стари стопански сгради, и изчистване на
дворното място от ненужна растителност. Изградил две нови септични ями за отходните
води. Направил бетонирана площадка пред къщата, с размери около 50 кв.м., и външна
мивка с чешма. Изградил 45 л.м., плътна ограда от бетонови тухли с керемидено покритие
към улицата, с височина 2.30 м., която измазал. Достроил допълнителна пристройка към
къщата представляваща кухня, която водоснабдил, облепих пода с плочки, боядисал я, върху
нея направил тераса с покрив от дървена конструкция с керемиди. Построил от северната
страна на къщата, нова постройка - навес с дължина 18 л.м., и площ 47 кв.м., като изградил
стените от бетонови тухли и покрив от дървена конструкция с керемиди, като в
продължение след нея направил ограда от бетонова основа с метални тръби и мрежа до
дъното на имота. Направил бетонова замазка на гаража и поставил нова врата. Извършил
основен ремонт на жилищната сграда състоящ се в: ремонт на стълбището към вторият етаж
на къщата, като изградил покрив върху него. Наел майстори, на които платил да ремонтират
4
покрива на къщата, като подменили част от дървената конструкция, претърсили и
пренаредили керемидите, поставили нови улуци. Подменил старата дограма на първи и
втори етаж с нова от PVC със стъклопакет. Сменил двете входни врати към първия и втория
етаж с нови метални. Направил външна топлоизолация с мазилка по фасадата па цялата
къща. Подменил цялата електро инсталация с нова. Прекарал водопровод и отводнения в
салона на вторият етаж и поставил мивка. Монтирал по стените и таваните в трите стаи и
салона на втория етаж, гипс картон и боядисал с бял латекс. На целият първи етаж направил
циментова подова замазка, като стените до вторият етаж укрепил с бетон. И на двата етажа,
монтирал на пода дървено дюшеме което лакирал. На първият етаж обособил тоалетна, а
срещу стълбището изградил нова пристройка, която служи за баня и която оборудвал изцяло.
И не на последно място обзавел цялата къща с мебели и електроуреди.
Сочи, че само той заплащал през последните 20 г. потребената електроенергия.
Оспорва твърдението, че ищецът е разбрал за снабдяването с констативния
нотариален акт през 2023 г., като излага твърдения в тази посока.
Оспорва твърдението на ищеца, че заедно са построили гаража, като сочи, че е
построен заедно със жилищната сграда през 70-те и 80-те години на миналия век от техния
баща.
Счита, че е осъществил непрекъсната фактическа власт, само за себе си върху имота и
процесиите сгради, без да допуска другите наследници и ищеца, за период много по-голям
от 10 години, поради което моли съда да отхвърли исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците Р. Х.
И. и А. Д. И. чрез пълномощника си адвокат С. П. Б. от АК П., в който излагат доводи за
неоснователност на исковата претенция.
Излага твърдения, че са собственици на процесните ид.ч. по силата на възмездна
сделка, изповядана на 01.06.2023 г., като заплатили на първия ответник сумата в размер на
25000 лева, като първият ответник ги уверил, че бил единствен собственик.
Посочва, че праводателят им владеел явно и необезпокоявано от 1999 г. до 2016 г.
процесните имоти и построените в тях сгради, поради което се снабдил и с нотариален акт за
собственост чрез обстоятелствена проверка.
Твърдят, че стопанските постройки били построени след смъртта на общия
наследодател - 1999 г. от Т. Л.. Сочат, че ищецът не е живял и използвал имота, като свой от
смъртта на общия наследодател. Освен това праводателят им разполагал с всички
необходими документи удостоверяващи правото му на единствен собственик на
имуществото предмет на сделката. Към датата на сделката в Агенция по вписванията не са
били вписани тежести върху имотите. В тази връзка ответниците сключили напълно
добросъвестно сделката като придобили процесиите имоти от продавач удостоверяващ
своите законни права с изискуемите от закона документи.
По изложените твърдения се иска от съда да отхвърли исковата претенция в цялост.
5
В срока по чл.131 ГПК е депозиран насрещен иск от Р. Х. И. и А. Д. И. против Т. Л..
Ищците по насрещния иск твърдят, че жилищната сграда с идентификатор
53285.502.524.1, състояща се от два етажа с площ от 78 кв.м. се нуждаела от укрепване и
ремонти в края на 2023 г. започнали ремонтни дейности, които продължават и в момента.
Към датата на изготвяне на настоящия отговор ответниците били извършили ремонти и
подобрения, като вложили средства за закупуване на материали и заплащане на труд в общ
размер на 50 963 лева, както следва:
- укрепване на къщата с бетонов пояс и изливане на сТ.нобетонна плоча. подмяна на
старо дюшеме с ново. За материали 4 000 лева, труд 3000 лева, общо 7 000 лева;
- основен цялостен ремонт на покрива – материали с ДДС 16741,80 лева, труд 18100
лева или общо 34381,80 лева;
- изграждане на тераса – материали 903,21 лева, труд 1000 лева, общо 1903,21 лева;
- измазване на външни фасади със силиконова мазилка - материали 1 533 лева, труд 4
500 лева, общо 6 033 лева;
- протектираща боя на стрехи на покрива - материали 165 лева, труд 400 лева, общо
565 лева;
- освежаващ ремонт на стаите на етаж втори - материали 120 лева, труд 500 лева,
общо 620 лева.
По изложените съображения се иска от съда да осъди ищеца по главния иск да
заплати на ответниците по него и ищци по насрещния иск сумата в размер на 12740 лева,
съставляваща ¼ ид.ч. от сумата от 50 963 лева, ведно със законовата лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска. Прави възражение по чл.72, ал.3 ЗС върху
имотите предмет на иска, до заплащането на присъдената сума по насрещния иск, ведно с
лихвите и разноските.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на насрещната искова молба от ответника
Т. Л., чрез адвокат П. Г. от АК П., в който излагат доводи за неоснователност на исковата
претенция.
Оспорва твърденията в насрещния иск, че всички подобрения сочени от ищците са
направени от тях преди връчването на първоначалната ИМ.
Оспорва изложените твърдения в насрещния иск да е извършено от ищците по него
укрепване на къщата чрез бетонов пояс и изливане на бетонова плоча за сумата от 7000 лева,
общо труд и материали в сочения период. Счита, че е извършено след получаване на
исковата молба.
Оспорва размера посочен в насрещния иск, който се претендира за труд и материали,
като счита, че ако въобще са извършвани такива подобрения в имота, същите са силно
завишени.
На следващо място, оспорва изложените твърдения в насрещния иск да е извършван
ремонт изразяваща се в измазване на външните фасади със силиконова мазилка на обща
6
стойност за труд и материали - 6033 лева; проектираща боя на стрехи на покрива - на обща
стойност за труд и материали на обща стойност 565 лева и освежаващ ремонт на етаж втори
на жилищната сграда на обща стойност за труд и материали в размер на 620 лева, както и
изграждането на тераса за сумата от 1903,21 лева, общо труд и материали.
Поддържа, че жилищната сграда имала тераса преди прехвърлянето на имота от брат
му, Т. Л., на ищците по насрещния иск.
Оспорва необходимостта и полезността от извършването на тези разноски, тъй като
жилищната сграда била в добро техническо съС.ие, имала тераса и не се нуждаела от
ремонт.
Оспорва датата и съдържанието на съставения частен документ - разписка за
получена сума от 16.12.2023 г. в размер на 7000 лева, с предназначение - частичен
укрепителен ремонт, съставена между ищеца А. И. и лицето Д. Ю., като поддържа, че
документа не съдържа достоверна дата и същият частен документ бил съставен за целите на
настоящето производство и бил съставен след подаване на ИМ в съда и връчването й на
ответниците по иска.
Оспорва датата и съдържанието на съставения частен документ - разписка за
получена сума от 20.05.2024 г. в размер на 6400 лева, с предназначение - изграждане на
тераса, частичен ремонт на стаите, находящи се на втория етаж, цялостното външно
измазване със силиконова мазилка и нанасяне на проектираща боя по дървената ламперия,
която дървена ламперия е поставяне лично на втория етаж от жилищната сграда през 2015 г.,
съставен между ищеца А. И. и лицето Е. Х., като поддържа, че документът не съдържа
достоверна дата и същият частен документ бил съставен за целите на настоящето
производство и е бил съставен след подаване на ИМ молба в съда и връчването й на
ответниците по иска.
Счита, че ако са извършени твърдените разходи за измазване на външна фасада,
изграждане на тераса и вътрешно измазване на стени и ламперия на втори етаж, то същите
са извършени след връчването на ИМ, предмет на настоящето дело.
Не оспорва, че е извършен цялостен ремонт на покрива, но оспорва стойността на
извършените подобрения. В тази връзка оспорва представени с НИМ документи.
По изложените съображения се иска от съда да отхвърли насрещната искова
претенция.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез адвокат П. Г. от АК П., моли съда да
уважи предявената искова претенция и отхвърли насрещната претенция, евентуално да бъде
уважена до размера посочен от вещото лице. Представена е писмена защита с доводи в
горния смисъл.
В съдебното заседание ответниците Р. И. /лично/ и А. И., и двамата чрез адвокат Б. от
АК П., молят съда да отхвърли главната искова претенция, евентуално да уважи насрещната
искова претенция. Депозира писмена защита.
7
В последното съдебно заседание ответникът Т. Л. не се явява, а се представлява от
адвокат К. Ш. от АК П., като молят съда да отхвърли главната искова претенция. Депозира
писмена защита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че ищецът и
ответникът Т. Л. са наследници на К. Л. /техен баща/, бивш жител на с. О., община П.,
починал на 04.05.1999 г..
Не е спорно, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давност и наследство № 75/03.10.1985 г., том. IV, н.д. № 1473/1985 г.., наследодателят на
ищеца и ответника Л. е признат за собственик на дворно място с площ от 2484 кв.м.,
съставляващо имот пл.№ 375 в кв.65 по плана на с. О., ведно с построената сграда с площ от
58 кв.м. и навес 60 кв.м., за който имот е отреден парцел II-375 в квартал 65 по плана на с.
О., състоящ се от 1000 кв.м., а останалата част от имота, състоящата се от 1484
кв.м..отредена извън регулация.
От приложеното уведомление с изх. № 24-9337/22.03.2023 г. на Служба по ГККР,
адресирано до ищеца се установява, че ответникът Л. е подал заявление, на основание чл.51,
ал.3 ЗКИР, с което е извършено изменение в кадастралния регистър за недвижими имоти от
КК на с. О., за имот 53285.14.16, състоящо се в записване на заявителя, като собственик с
документ за собственост - нотариален акт № 144, том 38, рег. 11894, дело 6317 от
02.12.2016г..
От приложения по делото нотариален акт за собственост придобит по давност от
02.12.2016 г., № 194, том. III, рег. № 6908, н.т. № 533/2016 г. на нотариус Н. Х., с район на
действие РС П. се установява, че ответникът Т. Л. е признат за собственик по давност на
УПИ II-524 с площ от 1070 кв.метра, находящо се в квартал 54 по плана на с. О., ведно с
построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда от 75 кв.м. и масивен гараж
застроен върху площ от 20 кв.метра при съседи: изток- край на регулацията; запад - УПИ I-
524, север -улица и юг- УПИ VII-525 и за Поземлен имот № 000357, находящ се в землището
на с. О., община П., с площ от 1393 кв.м., начин на трайно ползване: „Друг жилищен терен",
категория на имот: Ш., находящ се в „С.“ при граници и съседи: имот № 014002-нива на
наследници на Г. Н. С. и др.; имот № 014003-нива на И. Г. К.; имот № 014004 -нива на
наследници на Б. К. А.; имот № 000358- др. жилищна територия на Държавен поземлен
фонд ; имот № 000299- населено място на с. О..
Не е спорно и че ответникът Л. се е разпоредил с процесните имоти в полза на
ответниците Р. И. и А. И., по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 01.06.2023 г. №9, том II, рег № 2663, н.д № 193/2023 г. на нотариус Н. Х., с район на
действие РС П..
От ищеца са представени приходни квитанции за заплатени данъци „земя и сграда“ от
8
29.05.2013 г. и 21.06.2016 г.;
По делото е приложена разписка за получена сума от 16.12.2023 г., в която е посочено,
че „днес 16.12.2023 г., Д. К. Ю.“ е получил сумата от 7000 лева от А. Д. И.“. Посочено е, че
сумата ще бъде използвана за частичен укрепителен ремонт на къщата му в с. О.“ 4448, ул.
„Ш.“ № 1, включваща изкъртване на старо дюшме, изграждане на железобетонна плоча с
укрепителен пояс и т.н.. Отразено е, че сумата ще бъде използвана за труд и материали.
Приложена е и разписка от 20.05.2024 г., в която е посочено, че Емил Красимиров
Христов, ЕГН ********** е получил от А. Д. И., сумата в размер на 6400 лева. Посочено
сумата ще бъде използвана за ремонтни дейности на къща, находяща се в с. О. , ул. „Ш.“ №
1, в частност: изграждане на тераса; частичен ремонт на стаите, находящи се на втори етаж;
нанасяне на протектираща боя на дървена ламперия и цялостно външно измазване със
силиконова мазилка.
Представени са документи удостоверяващи закупуването на строителни материали –
фактури, стокови разписки, платежни нареждания, приемо-предавателни протоколи, в полза
и извършени от ответника А. И..
По делото е приложено заверено копие на нотариално дело № 533/2016 г. по описа на
нотариус Н. Х., касаещо признаването на ответника Т. Л. за собственик на процесния имот.
За изясняване на фактическата страна на спора са допуснати в качеството на
свидетели Х. И. Ш., С. А. Г., Л. А. П., М. Д. Б., Н. Т. Ш., И. Г. К., В. К. Г., Емил Х.
Красимиров и Д. К. Ю..
От показанията на свидетеля Х. Ш. се установява, че е роднина – първи братовчед на
ищеца и ответника Т. Л.. Свидетелства, че познава бащата им, който му е вуйчо. След като
починал през 1999 г., имотът в с. О., останала без да се стопанисва едно известно време, след
което всички братя Л.и стопанисвали двора – сеели го, което се случило 10 –тина години
след смъртта на баща им. Сочи, че братята Л.и и сестра им се разбрали и си поделили стаите
и всеки си имал ключ и си идвали в къщата. Посочва, че всички стаи се заключвали и всеки
един от тях си имал ключ за къщата и отделните стаи, а Т. е имал ключ и за къщата. Сочи, че
долният етаж се ползвал от всички наследници общо. Свидетелства, че след смъртта на К.
Л., ищецът направил ремонт на къщата, като измазал стаите. Изяснява, че и преди смъртта
на баща му е правил ремонт и гараж. Сочи, че ищецът и брат му С. правили ремонт на
покрива на къщата след смъртта на баща им, като не можел да посочи точната година.
Свидетелства, че ищецът е ходил след смъртта на баща му всяка седмица в имота, което
продължило до около края на 2015 г., като заедно всички стопанисвали двора. Изяснява, че
от ищеца знае, че вратата била заключена и не може да влезне. Посочва, че след пандемията
ищецът е влизал в имота. Виждал е също Т. Л. и брат му С., както и че В. – сестра им, която
е виждал по-рядко да идва в имота.
От показанията на свидетеля С. Г. се установява, че е кума на тримата братя Л.и.
Познавала е баща им и знае къде се намират процесните имоти. Посочва, че всеки един от
наследниците на К. Л. /баща на ищеца и ответника Л./ е имал ключ за къщата, като през
9
последните 5 години идвали рядко, защото външната желязна врата била заключена.
Изяснява, че ищецът е правил ремонти в къщата, но не може да посочи период, както и че е
правил гараж /преди да почине баща му/. Свидетелства, че Т. Л. е идвал в къщата след
смъртта на баща му, но не знае да е правил ремонти. Знае, че Т. е имал ключ за външната
врата до 2015 г.. Споделя, че всички братя поддържали двора и били в добри отношения до
смъртта на баща им.
Свидетелят Л. П. заявява, че познава Т. Л. и Т. Л.. Знае, че имат имот в с. О., където е
ходила след смъртта на баща им, защото Т. започнал да живее там поС.но. Споделя, че ако
не е бил Т., къщата е щяла да падне. Посочва, че първият път когато ходила, имало вода на
долния етаж и двамата с Т. започнали да я изхвърлят, като това било след 2000-та година.
Сочи, че първо Т. направил на долния етаж - циментови подпори на стените, дувар от към
улицата, бил направил голяма пристройка към другите съседи, сменил дограмата и на двата
етажа, направил под на горния етаж, водопровода сменил, направил септична яма и дренаж.
Изяснява, че никой от братята не му помогнал. Свидетелства, че не е виждала брат му Т. да
идва в имота, а сестра му и брат му С. идвали на гости. Не знае дали някой от братята и
сестрата на Т. са имали ключове за стаите на втория етаж.
От показанията на свидетеля М. Б. се установява, че познава Т. и Т. Л.и, както и
техния баща. Сочи, че след смъртта на К. Л. в къщата се извършвали множество ремонти, в
които е участвал. Изяснява какви са точно по вид ремонтите, като това станала след 2000 г..
Споделя, че повечето ремонти са правени от ответника Т. Л., като уточнява, че не е виждал
друг от братята му или сестра му да присъстват по време на ремонтите или някой от тях да
го наемат. Сочи, че Т. бил извикал майстори да претърсят покрива. Участвал в работата по
изграждането на сградите зад къщата. Споделя, че не е виждал друг от братята да ходи в
имота след 2000 година. Т. садил зеленчуци, не е имал лалета или метли. Последно бил
работил в имота преди 5-6 години. Споделя, че Т. му казал, че сестра му не я интересувал
имотът. Не му ясно и дали другите наследници са давали пари за ремонтите.
От показанията на свидетеля Н. Ш. се установява, че познава всички страни в процеса
и знае процесните имоти. Познавала и К. Л.. Посочва, че след смъртта му имотът постеел
година-две, след което започнал да отива Т. Л. и да го ползва, обикновено през летния сезон.
Започнал да прави и подобрения по къщата. По двора работил около 100 кв.м. – 200 кв.м.
пред къщата. Лозе имало, когато бил жив баща им. Посочва, че след 1999-та година Т. не е
идвал да работи в двора. Виждала е също и сестра им да идва в имота, като заявява, че не
познава С. Л. – брат на ищеца и ответника Л.. Свидетелства, че познава ответниците И.и,
които придобили имота през м. юни 2023 г., като тогава имотът бил в много високи бурени и
треви. Ответниците И.и започнали да махат плевелите и да подсилват къщата. Сменили
гредореда и направили плоча между етажите, като уточнява, че едната част била сменена от
Т.. След това започнали ремонт на улуците, но се оказало, че трябва да се смени целият
покрив, което и направили. В тази връзка разширили покрива и сложили изолация на
обшивката и стрехата на покрива. Направили пояс на покрива. Удължили едната тераса,
сменили улуците, измазали с фасадна боя къщата, освежили стаите. Свидетелства, че след
10
смъртта на К. Л. не е виждала Т. да идва в имота, а само Т.. Виждала също и сестра им В..
Посочва, че е виждала Т. да подсилва темелите с бетон, сменил дограмата с ПВЦ и измазал
къщата отвън. Бил построил сгради зад къщата. Направил дувар, който граничил със
земеделската земя. Сочи, че тези ремонти били правени 2-3 години след смъртта на баща му.
Последно била виждала Т. в имота преди да продаде къщата. Сочи, че е възможно когато е
била на работа в имота да е идвал и Т. Л..
От показанията на свидетеля И. К. се установява, че познава Т.. Знае къде е къщата,
тъй като живее на съпружески начала със свидетелката Шопова. Споделя, че живее в
съседния имот от 1996 г. и никога след смъртта на К. Л. не е виждал в имота братята и
сестрата на ответника Л.. Сочи, че бил инкасатор към ВиК. Споделя, че е сменял водомера в
процесния имот, както и че преди да заживее в него Т., къщата щяла да падне. Посочва, че Т.
Л. правил следните ремонти - дувар, пристройка на банята, прекарвал тръби. Направил
цялата пристройка от пътя до където свършва къщата. Измазал къщата отвън, ремонтирал
покрива /преди доста години/, като претърсил покрива и сменил дъските. Измазал къщата с
мрежа, вар и шпакловка, без да я боядиса. Сменил на двете стаи гредите, укрепил къщата с
бетон. Направил две септични ями. Уточнява, че всичко това се случило след 2005 г.. На
втория етаж направил гипскартон. Посочва, че не знае кой е плащал на майсторите, но
предполага, че Т. Л.. Споделя, че Т. е идвал в къщата, като живял поС.но след като направил
ремонти, докато продал къщата.
От показанията на свидетелката В. Г. – сестра на ищеца и на ответника Л. се
установява, че с Т. са в много добри отношения, а с Т. Л. също били в добри отношение, но
последният се отказал от тях след като продал процесните имоти. Сочи, че не е водила
разговори с ищеца и ответника Л. за прехвърляне на имотите.
Свидетелят Е. Х. заявява, че на 03.06.2024 г., е извършил санирането на самата къща.
Първоначално уговорката с ответниците И.и била с капаро и остатъка от сумата накрая.
Платили му в брой. Посочва, че имал разписка за това, която подписал /съдът му предяви
разписката на л. 68 от делото/. Уточнява, че посочената сума в разписката била за труд /в т.ч.
и капаро/ и наем на скеле. Подписал разписката след издаването на самата къща – 10.06.2024
г., около седмица след това. Посочва, че парите ги получил след това, а капарото на първия
оглед.
Свидетелят Д. Ю. заявява, че е работил в процесната къща, като не помни точни дати.
Споделя, че познава ответниците И.и и живее през няколко къщи от тях. По време на
ремонта на процесната къща той била като технически ръководител. И.и му били оставили
сумата от 7000 лева, която била за материали, транспорт и др. Това било края на 2023 г.. На
предявената разписка, находяща на л. 67 от делото заявява, че това е неговия подпис и
уточнява, че е правил само вътрешните ремонти в къщата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост като логични, последователни
и подкрепящи се от останалите доказателства по делото. При анализа на показанията на
свидетелката Г. съдът съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед роднинската връзка с
ищеца и ответника Л..
11
От заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, неоспорено от
страните и даващо отговор на поставените въпроси се установява, че стойността на
посочените дейности, като материали и труд по цени към м.10.2023 г.- м.06.2024 г. са както
следва: за укрепване на къщата 6 918,10 лева, в т.ч. за труд 1890,88 лева, за материали и
разходи 5027,22 лева. За основен цялостен ремонт на покрива 21420,09 лева, в т.ч. за труд
6165,51 лева, за материали и разходи 15254,58 лева. За изграждане тераса 3491,23 лева, в
т.ч. за труд 1176,00 лева и за материали и разходи 2315,23 лева. За измазване на външни
фасади 4891,52 лева, в т.ч. за труд 1556,52 лева, за материали и разходи 3335,00 лева. За
боядисване стрехи покрив 591,69 лева, в т.ч. за труд 200 лева, за материали и разходи 391,69
лева. За освежаващ ремонт на стаи II етаж 1404,95 лева, в т.ч.труд 450 лева, за материали и
разходи 954,95 лева. Посочва, че точната квадратура на покрива - покривна площ е 155,30
кв.м.. Количеството от посочения вид керемида Брамак - класик необходим за 1 кв.м. е 10
бр., а за целия покрив са необходими 1553 бр.. Необходимото количество за покривното
фолио на ремонта с площта му при застъпване е 178,60 кв.м., а необходимото количество
чисти дъски при ремонта на покрива е 3,88 м. куб.. Посочил е каква е средната цена на
материалите за покрив – летви, греди, дъски, гвоздей, челни дъски, фасонни части за
водосточни тръби. Посочил е и че за полагане на външна цветна силиконова мазилка Plaster
APS 690 от готова смес, водоустойчива и износоустойчива, с обръщане около прозорците и
вратите за кв.м. цената за региона е в размер на 32,84 лева.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и го
допълва.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от правна страна:
РС П. е бил сезиран с главен иск с правно основание чл.124 ГПК и чл.108 ЗС и
насрещен иск с правно основание чл.72 ЗС.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК.
За уважаване на иска с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, ищецът носи
доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите
правото му на собственост върху процесните имоти факти, в рамките на очертаното в
исковата молба придобивно основание – наследство от неговия баща – К. Л., починал на
04.05.1999 г..
В настоящото производство ищeцът твърди, че е собственик на ¼ ид.ч. от следните
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 53285.14.16 по КККР, поземлен имот си
идентификатор 53285.502.524 по КККР, сграда с идентификатор 53285.502.524.1 по КККР;
сграда с идентификатор 53285.502.524.2 по КККР; сграда с идентификатор 53285.502.524.3
по КККР и сграда с идентификатор 53285.502.524.4 по КККР, като права върху същите
страната е придобила по силата на наследството от неговия баща К. Л., починал на
04.05.1999 г.. Не е спорно между страните, че процесните имоти са били собственост на К.
12
Л., както и че неговите наследници са получили по ¼ ид.ч. от наследството на общия им
наследодател /четири деца – удостоверение за наследници с изх. № 91/11.12.2023 г. на с. О../
Ответниците се легитимират като собственици на процесните имот по силата на
нотариален акт за собственост придобит по давност от 02.12.2016 г., № 194, том. III, рег. №
6908, н.т. № 533/2016 г. на нотариус Н. Х. – ответникът Т. Л. и нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 01.06.2023 г. №9, том II, рег № 2663, н.д № 193/2023 г. на
нотариус Н. Х., с район на действие РС П. – ответниците Р. и А. И.и.
Тук е моментът да се изследват дали са налице предпоставки за придобиване на
процесните идеални части от имотите от ответника Т. Л., позовавайки се на придобивна
давност, в резултата на владение, считано от 1999 г., непосредствено след смъртта на общия
наследодател – К. Л. – 04.05.1999 г. до продажбата им на другите двама ответници
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
недоказано, че ответникът Т. Л. е владял процесните имоти за себе си в горепосочения
период.
Съдебната практика е постоянна и непротиворечива, като приема, че при
наследствените имоти всеки сънаследник владее имота за сметка на всички наследници. В
качеството си на съсобственик, той е владелец на своята идеална част и държател на частите
на останалите съсобственици. Следователно фактът на едноличното ползване на имота не е
достатъчен за доказване на възражението за придобивна давност. Наследникът, който се
позовава на придобивна давност, трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е
променил намерението си и е завладял частите на останалите сънаследници. Промяната в
намерението не трябва да остане скрита, а да намери външна изява в предприемане на
конкретни действия, които да станат доС.ие на наследниците и да показват несъмнено, че
наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я
държи само за себе си. За пълнота следва да се посочи и че в случая не е необходимо и
наследникът, който не ползва имота да доказва активно поведение на своене – чрез действия
на упражняване на фактическа власт или по друг начин, а обратното – това активно
поведение трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател
става владелец, да е предприел действия, които да отричат правото на другите наследници
върху техните части и те да са достигнали до тяхното знание. Очевидно в процесния случай
ответникът Т. Л. не е предприел необходимите действия, отричащи правото на другите
наследници върху техните части. От събраните по делото гласни доказателства – разпита на
свидетелите Л. П., М. Б., Н. Ш. и И. К. се установява, че ответникът Л. се е грижил за
процесните имоти, като ги е обработвал и е извършвал подобрения в тях. Действия като
стопанисване и поддържане на имота, извършване на ремонти и подобрения в него, чрез
които според ответниците е демонстрирано намерението за своене на вещта, сами по себе си
не са достатъчни, за да се приеме, че ответникът Л. е упражнявал фактическа власт с
намерение за своене. В този смисъл от събраните доказателства не може да се обоснове, че е
налице доказване на владелчески действия, насочени срещу всички останали сънаследници
и в частност на ищеца Т. Л., тъй като не отговаря на изискването за несъмненост на
13
владението.
Установи се, че такава промяна в намерението е налице едва през 2015 г., когато
ответникът Л. е заключил вратата, осигуряваща достъп до процесните имоти и не е
предоставил достъп на другите наследници то тях, но от тогава до снабдяване с процесния
констативен нотариален акт, респективно до изповядването на сделката с другите двама
ответници не е изминал необходимия 10 г. срок. Във връзка с горното се опровергава и
твърденията на процесуалния представител на ответника Л., че е заключил вратата
непосредствено след смъртта на баща му – 1999 г..
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на производството е осъществено пълно
и главно доказване на соченото от ищеца придобивно основание и същият се явява
собственик на процесните ид.ч. от имотите.
С оглед основателността на предявения от ищеца установителен иск за собственост,
следва издаденият в полза на първия ответник Т. Л. нотариален акт за собственост придобит
по давност от 02.12.2016 г., № 194, том. III, рег. № 6908, н.т. № 533/2016 г. на нотариус Н. Х.
да бъде отменен, до притежаваните от ищеца идеални части от процесните имоти, тъй като
отмяната му е обусловена от уважаването преди това на обуславящият го установителен иск
на ищците за собственост, а в случая последният е основателен.
По предявения ревандикационен иск срещу ответниците Р. И. и А. И., в тежест на
ищеца е да установи наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: че
е собственик на процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание и че
същият се владее от ответниците. Наличието на тези предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите обусловят
изхода на спорното правоотношение. В тежест на ответниците е да установят, че владеят
имота на правно основание.
Предвид изложеното относно исковата претенция по чл.124 ГПК, съдът приема, че
ищецът е собственик на процесните ид.ч. и не е необходимо да преповтаря мотивите си.
Като собственик на посочените в исковата молба имоти ищецът е активно
материално-правно легитимиран да води ревандикационен иск, съществен елемент от който
е и искането за осъждане на ответниците за прекратяване на по-нататъшното им владение
върху спорния предмет, като предадат вещта във владение на собственика. Следователно,
успешното провеждане на иска предпоставя и доказване на обстоятелството, че
фактическото господство върху имота се упражнява от ответниците, което не е спорно
между страните, а и съдът намира за установено по делото от събраните гласни
доказателства.
Ответниците И. твърдят, че правното основание, на което владеят процесните ид.ч. е
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 01.06.2023 г. №9, том II, рег №
2663, н.д № 193/2023 г. на нотариус Н. Х., с район на действие РС П., по силата на който се
легитимират като собственици. Това тяхно твърдение се явява неоснователно, тъй като
доколкото техният праводател – ответникът Т. К. Л. не е бил собственик на идеалните части
от процесните имоти към момента на сключване на договора за покупко-продажба, то
същият няма вещно-транслативен ефект по отношение на тях и купувачите не са придобили
правото на собственост върху имотите в размер на ¼ ид.ч..
14
Поради това и доколкото в хода на производството не се установи ищецът да е
загубил собствеността върху процесните идеални части от имотите и ответниците И.и да ги
владеят на правно основание, то исковата претенция се явява основателна.
По отношение на насрещната искова претенция.
Според разпоредбата на чл.70, ал.1 и ал.2 ЗС владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
В случая липсва спор, а и от показанията на всички свидетели съдът приема за
доказано, че от момента на сключване на договора между Т. Л. и А. и Р. И., последните са
започнали да осъществяват фактическа власт върху процесните имоти и то със съзнанието,
че са собственици. Сделката, въз основа на която им е прехвърлено право на собственост е
перфектна от формална страна и е годна да ги направи собственици.
По делото не е спорно, че имотът се владее от ищците по насрещния иск, но същите
заявяват възражение за право на задържане до заплащане на увеличената стойност на имота
в резултат на извършените от тях подобрения.
Разпоредбата на чл.72, ал.1 и ал.3 ЗС признава на добросъвестният владелец правото
да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тези подобрения и да задържи вещта до заплащане на тези подобрения.
От назначената по делото СТЕ на вещото лице Б. Г. и от показанията на свидетелите
Н. Ш. и И. К. и от показанията на останалите свидетели, съдът приема за доказано, че в
имота са направени подобрения, в размер на 38717,58 лева, т.е. ответникът Т. Л. дължи
сумата в размер на 9679,40 лева, като исковата претенция следва да се отхвърли над тази
сума до първоначално претендираната от 12740 лева. В тази връзка единствено следва да се
посочи, че съдът не приема за основателни възраженията на ответника по насрещния иск
/направено в о.с.з., че подобренията по къщата са извършени без необходимите строителни
книжа. Заплащането на подобренията се дължи независимо дали същите имат законен статут
или подлежат на премахване. След като няма акт на съответния компетентен орган за
премахването на подобренията, собственикът дължи заплащането на увеличената стойност
/Решение по гр. д. № 271/2012 г. на І г. о. на ВКС, Определение № 4986 от 1.11.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 5206/2023 г., I г. о., ГК/. По отношение на другото възражение, че сградата е
била в добро техническо съС.ие и не е било необходимо да се извършват подобренията,
съдът намира същото за ирелевантно, тъй като се установи, че ищците са добросъвестни
владелци. Останаха и недоказани твърденията, че подобренията са правени след като
ответниците И. са получили преписи от ИМ и приложенията. Единствено в тази посока бяха
показанията на свидетеля Емил Красимиров, но по категоричен начин от тях се установи, че
той е извършил уговорените СМР до 10.06.2024 г., т.е. до датата на получаване на ИМ от
ответниците И.и.
Като последица от частичното уважаване на насрещната претенция, възражението за
15
право на задържане на имотите от ищците до заплащане на сумата от 9679,40 лева от
ответника по насрещния иск се явява основателно.
По разноските.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца по главните искове следва да се присъдят
разноски в размер на 1076 лева, от който 538 лева ответника Л. и 538 лева Р. И. и А. И.. По
насрещния иск също има право на разноски в размер на 192,16 лева, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция.
С оглед изхода по делото в полза на ищците по насрещния иск следва да се присъдят
разноски в размер на 1324,59 лева /по делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 2800 лева, за
изготвяне на ОИМ и представляване по първоначалния иск и за депозиране на още два иска,
т.е. възнаграждението по всеки иск е в размер на по 933,34 лева. На следващо място ДТ в
настоящото производство е в размер на 510 лева, само по разгледания насрещен иск/
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. К. Л., ЕГН ********** от гр.
П., ул. „Г.“ № 6, ет.1, ап.2, че Т. К. Л., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х. Б.“ № 67 е
собственик по наследство на 1/4 ид.част от правото на собственост върху следните
недвижими имоти:
1. поземлен имот с идентификатор 53285.14.16 по КККР одобрени със Заповед № РД
-18 -121/30.06.2017 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления
имот е от 22.03.2023г., съгласно издадена скица на поземлен имот № 15 - 382824 от
07.04.2023 г. с адрес на поземления имот: с. О., п.к. 4448 община П. , местност „С.“ с площ
от 1393 кв.метра , с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно
ползване - за друг вид застрояване, с номер по предходен план 000357, при съседи:
53285.14.19; 53285.14.4; 53285.14.3; 53285.14.2; 53285.502.524 и 53285.502.525 и
2. поземлен имот си идентификатор 53285.502.524 по КККР одобрени със Заповед №
РД-18-253/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления
имот - няма данни за изменение, съгласно издадена скица на поз.имот №2 15-382828-
07.04.2023г с адрес на поземления имот: с О., п.к. 4448 Община П., ул. „Ш.“ № 1, с площ от
1070 кв.метра, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор -няма , номер по
предходен план - 524, квартал 54, парцел II, при съседи: 53285.502.546; 53285.502.525;
53285.14.19; 53285.14.16; 53285.14.2; 53285.502.852 и 53285.502.523, ведно с построените в
имота:
- сграда с идентификатор 53285.502.524.1 по КККР одобрени със Заповед № РД -18-
253/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот -
16
няма данни за изменение, съгласно издадена скица на сграда № 15-382845-07.04.2023 г., със
застроена площ от 78 кв.метра, на два етажа, брой самостоятелни обекти в сградата - няма
данни , с предназначение -ЖИЛИЩНА СГРАДА- еднофамилна , стар идентификатор - няма
, номер по предходен план - няма;
- сграда с идентификатор 53285.502.524.2 по КККР одобрени със Заповед № РД -18 -
253/22.07.2020г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, съгласно издадена скица на сграда № 15-382856-07.04.2023г , с
адрес: с. О., п.к. 4448, община П., област П., ул. „Ш.“ № 1, със застроена площ от 38
кв.метра, на един етаж, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с
предназначение -ГАРАЖ, стар идентификатор - няма , номер по предходен план - няма,
разположена в ПИ с 53285.502.524.;
- сграда с идентификатор 53285.502.524.3 по КККР одобрени със Заповед № РД -18 -
253/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, съгласно издадена скица на сграда №2 15-575137-07.04.2023 г. със
застроена площ от 47 кв.метра на един етаж, брой самостоятелни обекти в сградата : няма
данни, предназначение: Селскостопанска сграда, стар идентификатор -няма, номер по
предходен план -няма и
- сграда с идентификатор 53285.502.524.4 по КККР одобрени със Заповед № РД -18 -
253/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, съгласно издадена скица на сграда №215-575139-29.05.2023 г. със
застроена площ от 10 кв.метра, на едни етаж, брой самостоятелни етажи в сградата - няма
данни, предназначение - Селскостопанска сграда , стар идентификатор - няма, номер по
предходен план – няма.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост придобит по
давност от 02.12.2016 г., № 194, том. III, рег. № 6908, н.т. № 533/2016 г. на нотариус Н. Х. за
размера от 1/4 идеални части.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Х. И., ЕГН ********** и А. Д.
И., ЕГН ********** и двамата от гр. С., ж.к. „М. 1“ № 30А, вх.1, ет.1, ап.1, че Т. К. Л., ЕГН
********** от гр. С., ул. „Х. Б.“ № 67 е собственик по наследство на 1/4 ид.част от правото
на собственост върху следните недвижими имоти:
1. поземлен имот с идентификатор 53285.14.16 по КККР одобрени със Заповед № РД
-18 -121/30.06.2017 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления
имот е от 22.03.2023г., съгласно издадена скица на поземлен имот № 15 - 382824 от
07.04.2023 г. с адрес на поземления имот: с. О., п.к. 4448 община П. , местност „С.“ с площ
от 1393 кв.метра , с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно
ползване - за друг вид застрояване, с номер по предходен план 000357, при съседи:
53285.14.19; 53285.14.4; 53285.14.3; 53285.14.2; 53285.502.524 и 53285.502.525 и
2. поземлен имот си идентификатор 53285.502.524 по КККР одобрени със Заповед №
РД-18-253/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления
17
имот - няма данни за изменение, съгласно издадена скица на поз.имот №2 15-382828-
07.04.2023г с адрес на поземления имот: с О., п.к. 4448 Община П., ул. „Ш.“ № 1, с площ от
1070 кв.метра, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор -няма , номер по
предходен план - 524, квартал 54, парцел II, при съседи: 53285.502.546; 53285.502.525;
53285.14.19; 53285.14.16; 53285.14.2; 53285.502.852 и 53285.502.523, ведно с построените в
имота:
- сграда с идентификатор 53285.502.524.1 по КККР одобрени със Заповед № РД -18-
253/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, съгласно издадена скица на сграда № 15-382845-07.04.2023 г., със
застроена площ от 78 кв.метра, на два етажа, брой самостоятелни обекти в сградата - няма
данни , с предназначение -ЖИЛИЩНА СГРАДА- еднофамилна , стар идентификатор - няма
, номер по предходен план - няма;
- сграда с идентификатор 53285.502.524.2 по КККР одобрени със Заповед № РД -18 -
253/22.07.2020г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, съгласно издадена скица на сграда № 15-382856-07.04.2023г , с
адрес: с. О., п.к. 4448, община П., област П., ул. „Ш.“ № 1, със застроена площ от 38
кв.метра, на един етаж, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с
предназначение -ГАРАЖ, стар идентификатор - няма , номер по предходен план - няма,
разположена в ПИ с 53285.502.524.;
- сграда с идентификатор 53285.502.524.3 по КККР одобрени със Заповед № РД -18 -
253/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, съгласно издадена скица на сграда №2 15-575137-07.04.2023 г. със
застроена площ от 47 кв.метра на един етаж, брой самостоятелни обекти в сградата : няма
данни, предназначение: Селскостопанска сграда, стар идентификатор -няма, номер по
предходен план -няма и
- сграда с идентификатор 53285.502.524.4 по КККР одобрени със Заповед № РД -18 -
253/22.07.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот -
няма данни за изменение, съгласно издадена скица на сграда №215-575139-29.05.2023 г. със
застроена площ от 10 кв.метра, на едни етаж, брой самостоятелни етажи в сградата - няма
данни, предназначение - Селскостопанска сграда , стар идентификатор - няма, номер по
предходен план – няма и ОСЪЖДА Р. Х. И., ЕГН ********** и А. Д. И., ЕГН ********** и
двамата от гр. С., ж.к. „М. 1“ № 30А, вх.1, ет.1, ап.1, на основание чл.108 ЗС, да предадат
владението върху горепосочените недвижими имоти на Т. К. Л., ЕГН ********** от гр. С.,
ул. „Х. Б.“ № 67, при условие, че Т. К. Л., ЕГН ********** ЗАПЛАТИ НА Р. Х. И., ЕГН
********** и А. Д. И., ЕГН ********** сумата в размер на 9679,40 лева, представляващи
извършени подобрения в процесната жилищна сграда, изразяващи се в укрепване на
къщата, основен цялостен ремонт на покрива, изграждане на тераса, измазване на външни
фасади, боядисване стрехи покрив и освежаващ ремонт на стаи II етаж, ведно със законната
лихва върху тази сума от депозиране на насрещната искова молба в съда – 08.07.2024 г. до
18
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. К. Л., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х. Б.“ № 67, ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Х. И., ЕГН ********** и А. Д. И., ЕГН ********** и двамата от гр. С., ж.к. „М. 1“ № 30А,
вх.1, ет.1, ап.1 сумата в размер на 9679,40 лева, представляващи извършени подобрения в
процесната жилищна сграда, изразяващи се в укрепване на къщата, основен цялостен
ремонт на покрива, изграждане на тераса, измазване на външни фасади, боядисване стрехи
покрив и освежаващ ремонт на стаи II етаж, ведно със законната лихва върху тази сума от
депозиране на насрещната искова молба в съда – 08.07.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, като отхвърля исковата претенция за сумата над 9679,40 лева до претендирания
размер от 12740 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Х. И., ЕГН ********** и А. Д. И., ЕГН ********** и двамата от гр. С.,
ж.к. „М. 1“ № 30А, вх.1, ет.1, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Л., ЕГН ********** от гр. С., ул.
„Х. Б.“ № 67, сумата в размер на 538 лева, представляващи сторените в производството
разноски по главната претенция и 192,16 лева по насрещната претенция.
ОСЪЖДА Т. К. Л., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.“ № 6, ет.1, ап.2, ДА ЗАПЛАТИ
на Т. К. Л., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х. Б.“ № 67, сумата в размер на 538 лева,
представляващи сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА Т. К. Л., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х. Б.“ № 67, ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Х. И., ЕГН ********** и А. Д. И., ЕГН ********** и двамата от гр. С., ж.к. „М. 1“ № 30А,
вх.1, ет.1, ап.1, сумата в размер на 1324,59 лева, представляващи сторените в
производството разноски, съразмерно на уважената част от насрещната искова претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
19