ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
гр. Бургас, 20.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно
търговско дело № 20232001000038 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на “В. ООД
(н), ЕИК *** чрез И. Р. – временен синдик на дружеството, против
определение № 260759 от 21.12.2022 г., постановено по т.д. № 89/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, с което производството по делото е
прекратено по отношение на дружеството-частен жалбоподател.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е
незаконосъобразен и неправилен. “В. ООД (н) предявило за установяване на
вземанията си иск на осн. чл. 694 ТЗ, по който било образувано т.д. №
366/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, производството по което било висящо.
Преждевременното прекратяване на делото би увредило сериозно интересите
и правата на кредиторите на дружеството. Иска се прекратителното
определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Ответникът “К.т“ ООД не е представил отговор на частната жалба.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и
доводите в частната жалба, доказателствата по делото и съобрази
закона, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице с
надлежна процесуална легитимация против съдебен акт, който подлежи на
обжалване, поради което е допустима.
Т.д. № 89/2021 г. на Окръжен съд – Бургас е образувано по повод
исковите претенции на “А.“ ЕООД на осн. чл. 649 във вр. с чл. 647, ал. 1, т. 3
ТЗ против “К.т“ ООД (н), Н.В. и А.А. за обявяване недействителност по
1
отношение на кредиторите на “К.т” ООД (н) на сделката, сключена между
ответниците, за продажба на СОС с идентификатор № ****
С определение № 261293 от 17.06.2021 г. съдът конституирал “В. ООД
(н) като съищец в производството.
Впоследствие с обжалваното определение съдът прекратил
производството по делото по отношение на “В.г. ООД (н), като приел, че
дружеството не е кредитор на ответника “К.т” ООД (н) с прието вземане.
Макар съищецът да е предявил иск за установяване на вземането си,
производството по което е висящо, в разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ
законодателят е имал предвид кредитор с прието вземане по смисъла на чл.
693 ТЗ.
Бургаският апелативен съд като съобрази закона, съдебната практика и
като взе предвид служебно известните му факти с правно значение, намира
следното:
Целта на успешното предявяване на посочените в чл. 649, ал. 1 ТЗ
искове е да се попълни масата на несъстоятелността с имуществото на
длъжника. Разпоредбата посочва легитимираните да предявят тези искове
лица – синдикът, а при негово бездействие всеки кредитор на
несъстоятелността, както и определя срока за предявяването им –
едногодишен срок от откриване на производството. Законът не поставя
изискване при бездействие на синдика легитимираните да предявят исковете
кредитори на несъстоятелността да са кредитори с приети по смисъла на чл.
693 ТЗ вземания.
Изводи за правата на кредиторите с приети (чл. 693 от ТЗ) и на тези със
спорни вземания следва да се правят с оглед цялостната уредба на
съответната фаза от производството по несъстоятелност и преследваната с нея
цел, а не с оглед използваната от законодателя техника при формулиране на
правните норми при различните изменения на ТЗ. Изхождайки от това и
вземайки под внимание: (1) предвидения кратък едногодишен срок за
предявяване на исковете; (2) началния момент, от който започва да тече този
срок – от откриване на производството по несъстоятелност; (3) необходимото
технологично време за стабилизиране на едно вземане като прието по смисъла
на чл. 693 ТЗ с оглед сроковете за предявяване на вземанията, за изготвяне на
списъците, за тяхното евентуално оспорване, за произнасянето на съда с
определение по чл. 692 ТЗ, евентуално след провеждане на открито съдебно
заседание и за произнасяне на съда по предявен иск по чл. 694 ТЗ; (4)
съвпадащите начални моменти, от които текат сроковете за предявяване на
вземанията и за предявяване на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и (5) целта на
фазата по попълване на масата на несъстоятелност и в частност на хипотезата
на чл. 649, ал. 1, пр. 2 ТЗ, съдът приема, че волята на законодателя е при
бездействие на синдика да се даде възможност на всеки един кредитор да
предприеме действия в срока по чл. 649, ал.1 от ТЗ по предявяване на
исковете, без да има значение дали вземанията му са спорни.
2
Ако възможността за предявяване на исковете по чл. 649 ТЗ бъде
призната само на кредиторите с приети вземания, това би довело до правно
нетърпимия резултат чрез неоснователни оспорвания по чл. 690 ТЗ, респ. чрез
предявяване на искове по чл. 694 ТЗ, да се изключи възможността за
преодоляване бездействието на синдика по попълване на масата на
несъстоятелността чрез предявяване на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ в
преклузивния законов срок. В този смисъл е актуалната съдебна практика –
Определение № 102 от 13.02.2023 г., постановено по ч.т.д.№ 146/2023 г. на
ВКС, II ТО и Определение № 50076 от 16.02.2023 г., постановено по т.д.№
470/2022 г. на ВКС, II ТО. В този ред на мисли мотивите на
първоинстанционния съд за прекратяване на производството по отношение на
конституирания съищец “В.г. ООД (н) не могат да бъдат споделени.
Настоящият съдебен състав обаче е длъжен да съобрази факт с правно
значение, който му е служебно известен и който е възникнал в правния мир
след постановяване на обжалваното определение, а именно: влизане в сила на
съдебен акт, с който е отречено съществуването на вземане на “В.г. ООД (н)
против длъжника “К.т” ООД (н). С влязло в сила решение № 98 от 05.12.2022
г., постановено по в.т.д. № 165/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, е
потвърдено Решение № 34 от 16.02.2022 г., постановено по т.д.№ 366/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът на “В.г. ООД (н)
по чл. 694 ТЗ против “К.т“ ООД (н) за установяване съществуването на
вземане на ищеца по споразумение от 07.06.2010 г. за главница в размер на 4
136 365,44 лв., възнаграждение (лихва) в размер на 8% (осем) процента върху
главницата на годишна база от 07.06.2010 г. до 30.09.2018 г., лихва за забава
считано от 01.10.2018 г. в размер на 0.1 % на ден от неизплатената сума,
законната лихва от откриване на производството по несъстоятелност и
вземането за разноски в производство по несъстоятелност.
С влязлото в сила съдебно решение е отречено качеството на кредитор
на “В.г. ООД (н) по отношение на длъжника “К.т” ООД (н). Това лишава
“В.г. ООД (н) от процесуалната легитимация на съищец по иск на осн. чл.
649, ал. 1 ТЗ против длъжника. Ето защо, макар и по различни съображения,
производството по отношение на “В.г. ООД (н) следва да се прекрати.
Обжалваното определение на първоинстанционния съд като краен резултат е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260759 от 21.12.2022 г., постановено
по т.д. № 89/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4