№ 203
гр. Враца, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладВ.ото от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231400500304 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
ОбразуВ.о е по въззивна жалба на М. Л. Т., ЕГН **********,
представляВ.а по пълномощие от адв. М. К. от АК-Враца, срещу Решение
№260018/26.04.2023г., постановено от Районен съд-Бяла Слатина по гр.д.
№388/2021г.
В жалбата се инвокира оплакВ.е за неправилност на обжалВ.ото
решение, като се твърди, че посочената с писмо изх.№БНБ-38951/17.04.2022г.
на БНБ банкова сметка, открита на името на съпруга на ответницата, е
деактивирана служебно поради липса на движение на парични средства по
нея за продължителен период от време.
Нататък в жалбата се настоява, че в представения по делото договор за
изработка от 19.09.2019г. е договорена цялата сума за извършВ.е на СМР –
над 19 000лв. и е предвидено заплащане на аВ.с в размер на 13 495лв. Твърди
се също, че част от получената от Т. по банков път сума в размер на 3 000
евро и получените на ръка от него български левове формират размера на
договорения аВ.с. Според въззивника формално банковият превод в размер
1
на исковата сума 3 000 евро е изплатен на лице, различно от изпълнителя по
договора, но ответницата не се е обогатила с нея неоснователно за сметка на
ищеца.
Въззивникът сочи факти, отразени в приложени към жалбата извлечения
от Банка "ДСК"АД, клон Бяла Слатина за движението на сумите по сметките
на ответницата и на съпруга й Т. М. Т., но искане същите да бъдат допуснати
и приети от настоящата инстанция не е заявено, като в същото време не са
посочени обстоятелства по чл.266 ГПК, които да дадат осноВ.ие за
преодоляВ.е на забраната за посочВ.е на нови факти и доказателства във
въззивното производство.
Доказателствени искания пред тази инстанция не са заявени.
Чрез пълномощника си адв. К. Т. от АК-Враца въззиваемият Д. В. Д.,
поданик на Кралство Нидерландия, гр.Апелдорм е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба и моли обжалВ.ото решение да бъде потвърдено.
Въззиваемият поддържа, че е правилен изводът на районния съд, че
процесната сума няма как да е обвързана с цитирания от ответницата договор
за изработка, тъй като, съгласно уговорката в същия договореното
възнаграждение се изплаща не по банков път, както е заплатена исковата
сума, и то след изпълнение на работата, като в тази връзка се сочат конкретни
разпоредби на договора и се оспорват твърденията в жалбата по повод
представеното пред първата инстанция писмо на БНБ.
В отговора не са заявени доказателствени искания. Претендират се
разноски за тази инстанция.
С акта си по чл.267 ГПК окръжният съд е приел, че въззивната жалба е
допустима и редовна и отговаря на изискВ.ията за съдържание, при което е
внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което
пълномощникът на въззивника я поддържа. Чрез своя пълномощник
въззиваемият оспорва жалба и моли обжалВ.ото решение да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба този
съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образуВ.о по предявен от Д. В. Д.
срещу М. Л. Т. осъдителен иск за сумата 3 000 евро. В исковата молба се
твърди, че с банков превод, извършен на 19.09.2019г., ищецът е превел на
2
ответницата исковата сума, която е получена от нея без осноВ.ие, като по този
начин се е обогатила неоснователно за негова сметка.
Заявен е петутим ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата 3 000 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяВ.е на иска
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба е посочена правна квалификация по чл.59, ал.1 ЗЗД. С
нея е представен банков документ на чужд език, от който и без нуждата от
превод на български е видно, че от страна на ищеца е извършен банков
превод на сумата 3 000 евро в полза на ответницата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба, в който е заявила, че предявеният иск е неоснователен.
Ответницата сочи, че е съпруга на Т. М. Т., който се занимава със
строително-ремонтни работи и на 19.09.2019г. я уведомил, че сключва
договор за такива работи в частен дом в с.***, собственост на нидерландски
гражданин, от когото поискал като аВ.с сума, която ще използва за закупуВ.е
на материали, и тъй като клиентът нямал парични средства в български лева
за целия аВ.с, му предложил да му даде разликата от договорената сума,
равняваща се на 3 000лв. , по банков път. Ответницата твърди, че тъй като
съпругът й нямал банкова сметка, предложил на ищеца да преведе сумата по
нейна банкова сметка, за което тя дала съгласие.
В отговора се твърди, че в Районен съд-Бяла Слатина е на производство
гр.д.№162/2021г., предмет на което са претенции на ищеца срещу съпруга на
настоящата ответница във връзка с неизпълнението на възложените
строителни работи и размера на заплатения от възложителя аВ.с.
Ответницата твърди, че процесната сума 3 000 евро, заедно с остатъка от
аВ.са в размер на 13 945лв., е използВ.а от съпруга й за закупуВ.е на
материали за строителството. Същата признава, че е получила исковата сума,
но не се е обогатила с нея, тъй като тя е използВ.а по предназначение, като
заявява в заключение, че в семейството й всички приходи и разходи са общи.
С отговора на исковата молба е представен договор от 19.09.2019г., с
който Д. В. Д. е възложил на съпруга на ответницата Т. Т. /в тази връзка е
представено и удостоверение за сключен граждански брак/ СМР, подробно
описани в чл.1, срещу възнаграждение в размер на 19 000лв., платимо в брой
3
/чл.3/ след извършВ.ето на работата и приемането й от възложителя с
подписВ.е на приемо-предавателен протокол /чл.9 и 10/. Уговорен е срок за
изпълнение на работите до 30.10.2019г. В чл.12 е постигнато съгласие
предметът на договора да бъде изработен с материали на възложителя, а в
чл.17 е прието, че възложителят изплаща на изпълнителя аВ.с в размер на 13
945лв.
В доклада по делото и в обжалВ.ото решение районния съд е приел
посочената от ищеца правна квалификация на спорните отношения по чл.59,
ал.1 ЗЗД.
При неспазВ.е на ограничението по чл.164, ал.1, т.4 ГПК, но при липсата
на възражения от страна на пълномощника на ищеца, пред първата инстанция
е допуснат и разпитан като свидетел съпруга на ответницата Т. Т.. Същият е
дал показания, че с ищеца имал сключен договор за извършВ.е на СМР с
уговорката 60% от договореното възнаграждение да бъдат заплатени като
капаро, половината от което ищецът държал да преведе по банков път, а
останалата част – в брой. Т. заявява, че тъй като нямал банкова сметка,
половината от капарото била преведена по сметката на съпругата му и тъй
като парите в семейството му не се делят, процесните 3 000 евро били
изтеглени от нея на няколко части. Свидетелят заявява също, че сумите от
банковия превод и полученото на ръка били използВ.и за извършВ.ето на
СМР.
Твърдението на ответницата, че съпругът й нямал банкови сметки, се
опровергава от представената по делото справка за банкови и платежни
сметки, от която се установява, че от 05.08.2016г. Т. Т. има разкрити две
сметки /разплащателна и спестовна/ в "Банка ДСК"АД.
При така ангажираните от страните доказателства районният съд е
приел, че предявеният иск е основателен и доказан. В мотивите на решението
е посочено, че съдът не кредитира показанията на свидетеля Т., тъй като
съгласно чл.164, ал.1, т.4 ГПК е недопустимо със свидетелски показания да се
установява погасяВ.е на установени с писмен акт парични задължения,
какъвто писмен акт се явява представеният от ответницата договор.
За да уважи предявения иск, районният съд е посочил мотивите си
уговореното в чл.3 от договора за изработка от 19.09.2019г. договореното
възнаграждение да бъде заплатено на изпълнителя след извършВ.ето на
4
работата, поради което е приел, че няма как процесната сума да е обвързана с
договора, както и че няма как договорените СМР да бъдат извършени в
рамките на един ден, за да бъде заплатена дори частично договорената сума.
Районният съд не е намерил осноВ.ие за извършеното плащане на исковата
сума на лице, различно от изпълнителя, който в този момент е имал разкрита
банкова сметка.
След пълен и самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства и като взе предвид изявленията на страните, настоящият
въззивен състав приема, че като краен резултат обжалВ.ото решение е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Ищецът твърди, че на 19.09.2019г. е превел по банков път на
ответницата сумата 3 000лв., която е получена от нея без осноВ.ие и с която
се е обогатила за негова сметка, поради което е поискал същата да бъде
осъдена да му я върне.
По правило предметът на спора се очертава от ищеца с релевираните от
него като правопораждащи юридически факти. Същият не е длъжен да посочи
правна квалификация на исковата си претенция, но дори да стори това,
посочената от него такава не е задължителна за съда, тъй като извличането на
правната квалификация и подвеждането на спора под нея е част от
правораздавателната дейност и се дава от съда въз основа на фактическите
твърдения в исковата молба.
В ППВС №1 от 28.05.2979г. са дадени разяснения по прилагането на
правилата на ЗЗД за неоснователно обогатяВ.е. Пленумът на ВС изрично е
посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в
разпоредбата на чл.55 ЗЗД и състава по чл.59 ЗЗД се налага не само с оглед на
правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и
различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изискВ.ия за
разпределение на тежестта на доказВ.е.
Като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и фактите, от
които той черпи правото си да получи исковата сума, въззивният съд приема,
че спорните отношения попадат под квалификацията на чл.55, ал.1 ЗЗД –
хипотезата на получаВ.е на нещо при първоначална липса на осноВ.ие.
В разглеждания случай ответницата признава, че е получила исковата
сума от извършения от ищеца превод по банковата й сметка, но прави
5
възражение, че получаВ.ето на сумата не е без осноВ.ие, а тъкмо обратното,
че тази сума се дължи и е предназначена като изпълнение на задължение на
ищеца към нейния съпруг по силата на сключен между тях договор, имащ
характеристиките на договор за изработка.
По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията
на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита
ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника,
целящи отричане на съществуВ.ето на правото на ищеца, тъй като то не е
валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право,
противопоставимо на претенцията на ищеца.
По иск с правно осноВ.ие чл.55, ал.1 ЗЗД разпределението на
доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и
възражения, които са обуславящи за съществуВ.ето или за отричането на
претендираните от страните права. При фактическия състав на чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без осноВ.ие, ищецът следва да
въведе като твърдение и да докаже факта на предаВ.ето на вещ, респ. на
плащането на парична сума, а ответникът – осноВ.ие за получаВ.ето и за
задържане на полученото.
В Решение №26/28.02.2013г. по т.д.№297/2012г. на ВКС, ІІ т.о., в
Решение №189/04.02.2014г. по т.д.№141/2012г. на ВКС, І т.о. и мн. др. е
застъпено становището, споделяно последователно от съдилищата, че
тежестта на доказВ.е на ответника относно осноВ.ието за задържане на
престацията се изразява в доказВ.е на наличието на съществуваща договорна
връзка и изпълнение на насрещната си престация, които представляват факти,
изключващи правото на ищеца едностранно да развали договора.
В разглеждания случай срещу претенцията на ищеца за връщане на
исковата сума ответницата не въвежда твърдение за наличие за осноВ.ие за
самата нея да получи и задържи същата. При безспорния между страните
факт за извършеното плащане ответницата противопоставя на ищеца
твърдение за съществуваща между ищеца и трето лице /макар и неин съпруг/
договорна връзка, по която исковата сума е заплатена като уговорено между
страните по договора и заплатено от ищеца капаро.
6
Както бе посочено по-горе, в тежест на ответницата е да проведе пълно
и главно доказВ.е на факти, които да послужат като осноВ.ие за заплащане на
исковата сума в нейна полза по банкова й сметка и за задържане на
полученото.
По делото действително е представен сключения между ищеца и
съпруга на ответницата договор, но убедителни доказателства за това, че
исковата сума е била предназначена да изпълни функцията на дължим на
изпълнителя аВ.с /капаро/ не са ангажирани. Освен че са недопустими,
свидетелските показания са дадени от лице, чиято брачна връзка с ищцата
безусловно предполага заинтересоВ.ост, поради което, дори да бъдат
кредитирани, не могат самостоятелно да обосноват извод, че с плащането на
сумата 3 000 евро ищецът е изпълнил свое задължение към изпълнителя по
договора за изработка за извършени от него СМР.
Изложеното дава осноВ.ие на въззивния съд да приеме, че ответницата
не е доказала наличието на осноВ.ие да получи от ищеца и да задържи
исковата сума, поради което предявеният иск е основателен и доказан и
обжалВ.ото решение, с което същият е уважен, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 900
лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260018/26.04.2023г., постановено от Районен
съд-Бяла Слатина по гр.д.№388/2021г.
ОСЪЖДА М. Л. Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д. В. Д.,
поданик на Кралство Нидерландия, гр.Апелдорн направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 900лв.
Решението подлежи на касационно обжалВ.е пред ВКС в едномесечен
срок от връчВ.ето му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8