О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ .............../ 08.02.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на осми февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 246
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 19712/03.10.2018г.,
подадена от Д.М.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** – трето за изпълнението лице срещу действие на ЧСИ по изп.д. № 20188080400289
по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 по пристъпване към принудително
изпълнение посредством извършване на опис и оценка на недвижим имот,
представляващ ½ ид.ч. от Апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Св. Иван Рилски“, бл. № 58, вх. А, ет. 2, с площ от 84.70 кв.м.
Жалбата е
основана на твърдения, че жилището е нейна собственост и единствено, поради
което и съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК същото е несеквестируемо и не подлежи на
принудително изпълнение.
Моли
обжалваното действие да бъде отменено, а на основание чл. 438 от ГПК
изпълнението да бъде спряно.
В срока по чл.
436, ал. 2 от ГПК взискателят В.Б.Н. е депозирал възражение, в което изразява
становище за недопустимост, а евентуално за неоснователност на жалбата.
Поддържа, че жалбоподателката не е страна по изпълнението и е лишена от
процесуална легитимация и възможност да черпи права от несеквестируемостта.
Моли жалбата да се остави без уважение, както и за присъждане на разноски.
В писмените си
мотиви ЧСИ е описал
извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност на
жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
4262/2013г. по описа на ВРС, с който Н.Й.Н. е осъден да заплати на В.Б.Н.
сумата от 33 000 лева, дължима на основание запис на заповед, издаден на
20.05.2011г. в гр. Варна, ведно със законната лихва от 26.03.2013г. до
окончателно плащане, както и съдебни разноски.
По молба на
взискателя В.Б., с Разпореждане от 28.05.2013г. изпълнението е насочено върху
½ ид.ч. от недвижим имот съпружеска общност, представляващ Апартамент №
6 в гр. Варна. Възбраната е вписана на 29.05.2013г. /л. 19/.
Със съобщение,
получено на 03.06.2013г. съпругът – недлъжник, настоящ жалбоподател Д.Н., била
уведомена за наложената възбрана.
С Решение от
29.06.2016г. постановено по гр.д. № 4718/2016г. по описа на ВРС, Х-ти състав е
прекратен с развод гражданския брак между Н. и Д. Николови, на основание чл.
49, ал. 4 от СК, като е одобрено постигнатото между съпрузите споразумение,
съгласно което недвижимият имот, представляващ Апартамент № 6 е поставен в дял
и изключителна собственост на Д.М.Н. /л. 183-184/. Решението е влязло в законна
сила на 21.07.2016г.
По молба на
взискателя от 25.05.2018г., ЧСИ насрочил опис на възбранения имот за
20.09.2018г. Д.М.Н. е уведомена за насрочения опис със съобщение, получено на
30.07.2018г. /л. 194/. Описът е извършен и обективиран в Протокол /л. 221-222/.
С Разпореждане
от 18.10.2018г. е насрочена първа публична продан на имота, за което Д.Н. е
уведомена със съобщение, връчено на 13.11.2018г. /л. 252/.
С оглед така
установеното, СЪДЪТ приема следното
от правна страна:
Съгласно чл.
503, ал. 1 от ГПК когато вещта, върху която се насочва изпълнението, е
съпружеска общност, съдебният изпълнител уведомява съпруга недлъжник. Съпругът
недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 502
от ГПК, както може да обжалва изпълнителните действия на същите основания като
съпруга длъжник /чл. 503, ал. 2 и ал. 3 от ГПК/.
В конкретния
случай е установено по делото, че към момента на образуване на изпълнителното
дело и насочване на изпълнението върху недвижимия имот – апартамент № 6, същият
е бил притежаван от длъжника и съпругата му - недлъжник Д.Н. в режим на СИО. В
хода на принудителното изпълнение е установено, че СИО по отношение на имота е
прекратена с прекратяване на брака между съпрузите на 21.07.2016г., на
основание чл. 27, ал. 1 от СК. С решението, с което е прекратен гражданския
брак между съпрузите, е одобрено и постигнатото между тях споразумение относно
имуществените отношения след развода, като придобитият в режим на СИО
апартамент № 6, върху който е насочено принудителното изпълнение, е възложен в
дял и собственост на Д.Н.. От този момент жалбоподателката няма качеството
съпруг – недлъжник по изпълнението по смисъла на чл. 503 от ГПК, доколкото съпружеската
имуществена общност е прекратена, а правото на собственост върху имота, върху
който е насочено изпълнението е придобито на в индивидуален дял от Д.Н.. От
този момент спрямо изпълнението, последната има качеството трето лице.
Съгласно чл.
435, ал. 4 от ГПК, трето лице може да обжалва действия на СИ само, когато
изпълнението е насочено върху имот, който в деня на възбраната се намира във
владение на това лице.
Съдебният
състав приема, че жалбоподателката Д.Н. в настоящото производство не попада в
кръга на изрично посочените от законодателя лица. Предвидената в чл. 435, ал. 4
от ГПК възможност трето лице да обжалва действията на СИ не може да намери
приложение при обжалване на действия, основани на доводи за накърняване на
несеквестируемостта. Забраната за насочване на принудително изпълнение върху
несеквестируеми вещи ползва и на нея може да се позове единствено длъжникът –
физическо лице съгласно уредбата на чл. 444 от ГПК, а не и трети за
изпълнението лица. По отношение на нея в чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК
законодателят изрично е посочил активно процесуално легитимираните лица да
обжалват /длъжниците по изпълнението/. Тази норма е специална, поради което не
може кръгът на лицата, имащи право да обжалват действията нарушаващи
несеквестируемостта, да бъде разширяван.
Същевременно,
в конкретния случай, жалбоподателката не излага твърдения, че попада в кръга на
лицата, предвидени в чл. 435, ал. 4 от ГПК – че към датата на възбраната се е намирала във владение на недвижимия
имот, върху който е насочено изпълнението. Твърденията, че имотът върху който е
насочено изпълнението е единствено нейно жилище, както и че е носител на
правото на собственост към настоящия момент, не обосновават право на жалба в
полза на третото лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК. Ето защо в
конкретния случай наведените в жалбата фактически твърдения и основания, не са
в състояние да обосноват надлежна активна процесуална легитимация. Жалбата на
третото лице поради това е процесуално недопустима, като изхождаща от лице,
извън кръга на активно процесуално легитимираните трети лица да обжалват
действията на СИ по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК и следва да бъде оставена
без разглеждане.
При този изход
на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна има право на
поискани разноски. Доказаният размер на сторените от страната разноски под
формата на платено възнаграждение за адвокат е в размер на 300 лв. В този
размер разноските следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 4 от ГПК жалба с вх. № 19712/03.10.2018г.,
подадена от Д.М.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** – трето за изпълнението лице срещу действие на ЧСИ по изп.д. №
20188080400289 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 по пристъпване към
принудително изпълнение посредством извършване на опис и оценка на недвижим
имот, представляващ ½ ид.ч. от Апартамент № 6, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Св. Иван Рилски“, бл. № 58, вх. А, ет. 2, с площ от 84.70 кв.м. с доводи
за накърняване на несеквестируемостта.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок, който за
жалбоподателите започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.