МОТИВИ
към решение № 357 от 16.07.2020 година
по н.о.х.дело № 952 по описа за 2020
година
на Старозагорския районен съд
Обвинението против
подсъдимата М.Д., ЕГН **********, е
в това, че на 01.10.2019 г. в гр.Стара
Загора причинила на П.Г.Н., родена на *** г.,
лека телесна повреда – разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129
от НК, като деянието е извършено по хулигански
подбуди – престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12
във връзка с чл. 130, ал. 1
от НК.
С определение по чл. 252, ал. 1
от НПК в разпоредително заседание на 16.07.2020 г. беше постановено разглеждане
на делото по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
Представителят
на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна, като на основание чл. 78а от НК бъде освободена от
наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление и й бъде наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева.
Защитникът адв.П.К. оспорва обвинението
и пледира подзащитната му да бъде оправдана.
Подсъдимата М.Д., редовно
призована, н. се явява в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните в
наказателното производство по проведеното досъдебно производство и в хода на
съдебното следствие доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимата
М.Д. е ученичка в Средно
училище „Христо Ботев“ гр. Стара Загора, н. е осъждана и
н. е освобождавана от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК.
Св. П.Г.Н. е ученичка
в Търговска гимназия „Княз Симеон
Търновски“ гр. Стара Загора.
Св. ... и подсъдимата имали интимна връзка, но през
лятото на 2019 г. се разделили, тъй като Д. отишла да работи
на морето. След раздялата им св. ..се
запознал със св.
П.Н.. Двамата се харесали, започнали
да излизат и отношенията им прераснали в интимни. През
есента на 2019 г.
подсъдимата се завърнала в гр. Стара
Загора и възобновила връзката си със св. Иванов. Последният провел телефонен разговор със св. П.Н. и
й съобщил, че прекратява отношенията си с нея, тъй като
отново се е събрал с подсъдимата, но въпреки заявеното
от негова страна нежелание за
комуникация помежду им, св. П.Н. продължили да го търси по
телефона и да му пише в социалните мрежи. Подразнена от този факт, подсъдимата решила да се срещне със св. П.Н.,
за да ѝ потърси обяснение.
Подсъдимата знаела от св. ..къде учи св. П.Н. и как изглежда от профилните й снимки в Инстаграм. На 01.10.2019
г. около 16,00 часа подсъдимата със св. ...отишли до Търговската
гимназия в гр. Стара Загора. В това време учениците излизали
през двора на училището, тъй като било започнало
голямото междучасие. Подсъдимата разпознала сред тях св. П.Н.,
изчакала я да излязе от двора
на учебното заведение и докато се движела по
улицата от южната страна на училището, тръгнала
към нея й по име и поискала да
разговарят, като я хванала за ръката. От думите на подсъдимата св. П. Иванова
разбрала, че става въпрос за св. Иванов, категорично й отказала да разговарят и
я отблъснала, отдръпвайки ръката си, за която тя я била хванала. Подсъдимата се
ядосала и хванала св. П. Иванова за косата, обиждайки на висок тон. В опит да
се защити св. П. Иванова също хванала подсъдимата за косата, но последната
успяла да я събири на земята и възкачена върху нея, започнала да я й нанася
удари по главата и тялото, където свари, докато св. П. Иванова се опитвала да я
отблъсне. Инцедентът бил преустановен чрез на намесата на съученици на св. П.
Иванова, които успели от отделят от нея подсъдимата.
В резултат на нанесения й от подсъдимата побой св. П. Иванова получила контузия
на главата – сътресение на мозъка, охлузвания на лявата лакътна ямка и кръвонасядания
на лявото и дясно коляно, причинили й временно
разстройство на извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК, възстановителният
период на които травматични увреждания при правилно протичане на оздравителния
процес е около 2-3 седмици.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на наказателното производство по проведеното
досъдебно производство писмени и гласни доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание на
основание чл. 378, ал. 2
от НПК (лист на преглед на пациент от 01.10.2019 г., съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 11-III/2019 г.,
протокол за предупреждение от 17.10.2019 г., протокол за разпит на обвиняемата ..Д.
от 11.03.2020 г., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на обвиняемата, справка за съдимост рег. № 815 от 21.02.2020 г. на
РС-Стара Загора, справка относно характеристични данни на ..Д., протокол за
разпит на св.П.Г.Н. от 18.12.2019 г., протокол за разпит на св....Н. от
18.12.2019 г, протокол за разпит на св.П.Г.Н. от 05.03.2020 г., протокол за
разпит на св....от 16.01.2020 г., протокол за разпит на св....от 21.01.2020 г.,
протокол за разпит на св....от 21.01.2020 г., протокол за извършена техническа
експертиза № 787 от 07.01.2020 г., амбулаторен лист № 2836 от 04.10.2019 г.,
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 19/2020 г., протокол за разпит
на св.... от 31.03.2020 г., протокол за разпит на св....от 31.03.2020 г.,
протокол за разпит на обвиняематга от 27.04.2020 г.),
и приетата в хода на съдебното следствие като писмено доказателство справка за съдимост за подсъдимата,
като следва изрично да се отбележи, че:
събраните гласни
доказателства, преценени в съвкупност, включително обясненията на подсъдимата и
показанията на придружавалия я св. Даниел Стойчев, недвусмеслена сочат, че св. П.Н.,
ако и да е блъснала (отблъснала) подсъдимата, то това е било, защото
подсъдимата я е била хвнала за ръката, както и че подсъдимата първа е хванала
св. П.Н. за косата, едва след което последната й е отвърнала със същото, т.е.
инцидентът е бил провокиран от подсъдимата, а действията на св. П.Н. са израз
на усилията й да се защити;
обясненията на
подсъдимата, че двете със св. П.Н. са се сбили, както и че последната също й е нанасяла
удари, н. намират подкрепа в останалия доказателствен материал по делото и в
частност се опровергават от показанията на свидетелите-очевидци Джулия Петрова,
Галя Никова и Маргарита Гуркова, описващи механизъм на извършване на деянието,
според който, видно и от изложеното в предходния абзац, подсъдимата първа е
нападнала св. П.Н., и второ – подсъдимата, след като е съборила св. П.Н. на
земята, я възкачила и в тази атакуваща на практита позиция е започнала да й нанася
удари по главата и тялото, без възможност за св. П.Н. да й оказва адекватна на
нападението върху нея съпротива, т.е. св. П.Н. е била в отбранителна позиция и каквито
е действия да е извършила срещу подсъдимата, като например да я отблъсне от
себе си и т. н., същите са били израз на усилията й да се защити;
в останалата им част събраните по
делото доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са
налице съществени (относно съставомерните факти) противоречия между тях, поради
което и н. се налага поотделното им обсъждане в тази им част.
В случая подсъдимата е имала личен мотив да се срещне със св. П.Н., тъй като тя търсила контакти с приятеля й, макар последният да й казал,
че иска да преустановят отношенията си. Отказът на св. П.Н. обаче да разговаря с
подсъдимата н. оправдава последвалото от последната нападение върху личността
на пострадалата, което н. е било провокирано от нея по никакъв начин (нищо н. е
налагало да се стига до там), тъй като подсъдимата н. е била нападана от
пострадалата и физически застрашавана от нея. Н.що повече: след като първа е
започнала конфликта помежду им, хващайки пострадалата за ръката, а след това и
за косата, подсъдимата не е преустановила агресивнато си поведение и след като
св. П.Н. е била съборена на земята и де факто е лишена от възможност да се
отбранява. Изложеното означава, че ако и личният мотив на подсъдимата да се
срещне със св. П.Н. да е бил (според обясненията й) да разговоря с нея, за
да се раберат, впоследствие, когато е разрбрала, че няма до постигне целения от
нея резултат (да се разберат, поради отказа на пострадалата да разговарят), тя
е предприела своебразна наказателна акция, като е пристъпила към непровокирана физическа
саморазправа, несъвместима с общоприетите норми на поведение в обществето и
установения в страната правов ред, демонстрирайки по този брутален начин
незачитане на човешката личност и в частност физическата й неприкновеност. При
това инкриминараното деяние е било извършено в светлата част на денонощието, в
близост до училище (по време на голямото междучасие) и в присъствието на
съчуници на пострадалата. Ето защо поведението на подсъдимата, последвало
отказа на пострадалата да разговаря с нея, ако и подсъдимата да е имала личен
мотив двете да се срещнат (отношенията между приятеля й и пострадалата) и цел
(да разговарят, за да се разберат), надхвърля неоправдано (без лигитимна цел)
първоначалните й подбуди и намерения и по естеството си съставлява непристойна
проява, грубо нарушаваща обществения ред и изразяваща явно н.уважение към
обществото, но тъй като не е налице обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК, деянието
на подсъдимата (причиняване на лека телесна повреда) следва да се квалифицира
като извършено по хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, ал. 1,
т. 12 от НК.
При така приетата за установена фактическа обстановка
съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на
01.10.2019 г. в гр.Стара
Загора подсъдимата М.Д. е причинила на П.Г.Н.,
родена на *** г., лека
телесна повреда – разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129
от НК, като деянието е извършено по хулигански
подбуди, с което свое
деяние тя е осъществила от обективна страна признаците на престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.
За да признае подсъдимата за виновна в извършването на гореописаното
престъпление, съдът прие, че тя е извършила деянието си при пряк умисъл, тъй
като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
му последици и е искала настъпването им, включително и квалифициращите признаци
на деянието по т. 12 на чл. 131, ал. 1 от
НК, обсъдени по-горе. На този извод навеждат механизмът и начинът на извършван.
на деянието, както и обстоятелствата, при които то е било извършено.
Тъй като, видно от справката й
за съдимост, подсъдимата н. е осъждана за
престъпление от общ характер и н. е
освобождавана от наказателна отговорност на основание чл. 78а
НК, а от друга страна от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, като същевременно за извършеното умишлено
престъпление
законът предвижда наказание „лишаване от свобода до три години”,
съдът
на основание на основание чл.78а от НК освободи подсъдимата М.Д. от
наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление, като й наложи
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
При определяне на размера на наказанието съдът отчете младата възраст на
подсъдимата, чистото й съдебно минало, изразеното от нея при разпита й на
досъдебното производство съжаление за извършеното и (доколкото става въпрос за
налаган. на наказание с имуществен характер) материално й положение и имотно
състояние според декларацията й в тази насока, приложена на л.30 от досъдебното
производство, като смекчаващи отговорността й обстоятелства, както и липсата на
отегчаващи отговорносттай обстоятелства, които да не се елемент от състава на
престъплението и поради това да биха могли да бъдат отчетени като тикава.
С оглед на признаването на подсъдимата за виновна по
повдигнатото й обвинение съдът я осъди да заплати на Държавата в полза на МВР
по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата от 272,14 лева, представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство – № 1959-зм-916/2019 г.
по описа на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: