Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА М.
при
участието на секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина М. в. гр. д. № 3589 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 298640 от 11.12.2019 г., постановено по гр.д. № 59060/2018 г. на СРС, II ГО, 75
състав, „М.Ф.К.“ ООД е осъдено да заплати на С.Р.М. – сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
трудова злополука, настъпила на 12.06.2018 г. с Р.Т.М., ведно със законната
лихва от датата на трудовата злополука – 12.06.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до
пълния предявен размер от 70 000 лв., и на М.И.М. – сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
трудова злополука, настъпила на 12.06.2018 г. с Р.Т.М., ведно със законната
лихва от датата на трудовата злополука – 12.06.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до
пълния предявен размер от 70 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на
ищците, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 500 лв. разноски по делото, и
на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК - сумата от 2 875 лв. разноски от
бюджета на съда. Ищците са осъдени да заплатят на ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2 275 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са
уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника „М.Ф.К.“
ООД. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Навежда оплакване,
че процесната трудова злополука, при която е настъпила смъртта на наследодателя
на ищците, е реализирана по изключителна вина на пострадалия, който е нарушил
правилата за работа с процесната почистваща машина, с които е бил надлежно
запознат. Поддържа, че ангажираните по делото доказателства, в т.ч. изслушаната
съдебно-техническа експертиза, обуславят извод, че жалбоподателят в качеството
на работодател на пострадалия е изпълнил всички свои задължения по реда на
ЗЗБУТ. Поддържа се, че от страна на пострадалия е проявена груба небрежност,
изразяваща се в управление на машината с висока скорост на заден ход по
наклонена повърхност при предстоящ десен завой, което обуславя приложението на
чл.201, ал.2 КТ. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е
налице съпричиняване в съотношение 50% към 50%. Излага доводи, че
наследодателят на ищците е страдал от предхождащи сърдечно-съдови заболявания,
като от заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото се
установява, че същите са довели до намаляване компенсаторните възможности на
организма му, като поддържа, че макар настъпила като пряка и непосредствена
последица от инцидента, смъртта на наследодателя на ищците е били съпричинена
от предхождащите му заболявания. Навежда доводи във връзка с размера на
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че
недопустимо съдът е приел, че действителният размер на вредите е в размер на по
100 000 лв. за всеки от ищците, който надвишава заявения от тях
размер по 70 000 лв., което счита
за произнасяне свръхпетитум. Счита, че ангажираните по делото доказателства не
обуславят извод, че размерът на неимуществените вреди, претъпени от ищците от
загубата на техния баща, съответства на приетия от първата инстанция такъв. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част, като вместо това постанови друго,
с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК e депозиран отговор на
въззивната жалба от ищците С.Р.М. и М.И.М. – малолетна, действаща чрез законния
й представител – майката М.М.. Оспорват изложените във въззивната жалба доводи,
че трудовата злополука е настъпила по изключителна вина на пострадалия, за
което развиват подробни съображения. Поддържат, че скоростта на машината се е
ускорила от въздействието на гравитацията и не е било възможно да бъде
въздействано на скоростта от страна на пострадалия, тъй като скоростта на тези
машини се настройва предварително и е невъзможно да бъде променена от водача. Оспорват
от страна на пострадалия да е проявена груба небрежност. Във връзка с доводите
на жалбоподателя за предхождащи заболявания на пострадалия поддържат, че от
заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото се установява
настъпването на смъртта на пострадалия в причинна връзка с получените травми от
инцидента. Молят съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендират направените
по делото разноски.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
произнасяне на първоинстанционния съд в нарушение на нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК, с определяне на размер на обезщетенията, надвишаващ претендирания от
ищците. От страна на ищците са заявени претенции в размер на сумата от
70 000 лв. за всеки от тях, уважени до размера на сумата от по 50 000
лв. за всеки от тях с оглед приетия от съда справедлив размер на дължимото
обезщетение, намален с приетия процент съпричиняване. Определеният от
първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение размер на
обезщетенията, дължими на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди,
действително надвишава претендирания от тях размер, но приетият от съда като
дължим размер е проявление на вътрешното убеждение на съда, изградено на база
на събраните по делото доказателства и приложения от съда принцип за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, с оглед на които е прието, че този по-висок
размер е адекватният и би репарирал справедливо приетите от съда за доказани
вреди на ищците. Преценката на съда относно дължимия размер не е обвързана от
посочения от ищците размер, а единствено от установения с нормата на чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и доказателствата по делото. Размерът на
обезщетенията, претендиран от ищците има правно значение за крайното
произнасяне на съда, доколкото този размер е максимално допустимият, който
съдът може да присъди с решението, съгласно нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК. В
случая не са присъдени обезщетения над претендираните от ищците размери. Ето
защо, не е налице твърдяното от жалбоподателя произнасяне на първата инстанция
„свръхпетитум“ /в подкрепа на изложеното – решение № 63 от 08.07.2019 г. по т.
д. № 2013/2018 г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
С оглед изложеното съдът следва да пристъпи към
обсъждане на доводите относно правилността на решението.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл.200 КТ. Ищците твърдят, че са наследници по закон – син и дъщеря
на Р.Т.М., починал на 20.06.2018 г. Твърдят, че по силата на трудов договор
№17/30.05.2017 г. последният е изпълнявал длъжността „работник-паркинг“ при
ответника, като е постъпил на работа на 01.06.2017 г. В изпълнение на
задълженията си по договора е извършва почистване със самоходна почистваща
машина „NILfisk SC 6000“ и ръчно
почистване. На 12.06.2018 г. извършвал обичайните си задължения, почиствал
подовете на петте паркинга на „Милениум Център“ със самоходната почистваща
машина, тежаща около 500 кг с цялостната окомплектовка, консумативи и пълен
резервоар за вода. Около 15:00 часа при преместване на машината, за да премине
автомобил, тя тръгнала на заден ход надолу по наклонената рампа на ниво -1 и се
ударила в стената на първия сутерен. От удара М.М. бил изхвърлен и се оказал
затиснат между стената и машината, при което получил вътрешни травми и
счупвания в областта на таза. Екип на Спешна медицинска помощ го транспортирал
до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където бил опериран по спешност, след което бил
настанен в клиниката за по-нататъшно интензивно лечение. В следващите дни
състоянието му останало тежко и на 20.06.2018 г. настъпила смъртта му.
Инцидентът настъпил през работно време на пострадалия и при изпълнение на
трудовите му функции. Работодателят заявил злополуката като трудова с
декларация № 01/18.06.2018 г. с вх. № 556/19.06.2018 г. в ТП на НОИ. С
разпореждане № 22214/24.08.2018 г., на основание чл.60, ал.1 КСО, злополуката е
приета за трудова, на основание чл.55, ал.1 КСО. В причинна връзка с
настъпилата трудова злополука ищците са претърпели неимуществени вреди – болки
и страдания от смъртта на техния баща. Молят съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на всеки от тях сумата от по 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
трудовата злополука, при която е настъпила смъртта на техния баща, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 12.06.2018 г. до окончателното
плащане. Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „М.Ф.К.“ ООД, с който оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва, че е бил в трудово правоотношение с наследодателя на ищците
към момента на настъпване на трудовата злополука, като твърди, че последният е
имал задължение да осъществява поддръжка и почистване на паркингите и общите
части към тях с комплекс „Милениум Център, както и да почиства паркоместата и
общите части на паркингите с машина и ръчно, съгласно длъжностната му
характеристика, връчена му на 29.12.2017 г. Твърди, че работникът е имал
задължението съгласно Раздел IV „Задължения
във връзка с условията на труд“, т.1 – да изпълнява задълженията си при
спазване на утвърдените в офис-центъра правила за здравословни и безопасни
условия на труд, противопожарните, санитарно-хигиенните и други изисквания, а съгласно т.4 от Раздел I „Длъжностни задължения“, т.4 – да познава Закона за здравословни и
безопасни условия на труд и наредбите за прилагането му, съответно – разпоредбите
на КТ и КСО (т.4.1), както и да спазва изискванията за безопасност и охрана на
труда, противопожарните правила и санитарно-хигиенните изисквания в работните
помещения и в офис-центъра (т.4.2). Твърди, че при настъпване на трудовата
злополука работникът е нарушил тези си задължения, регламентирани в
длъжностната му характеристика. Счита, че злополуката е настъпила по
изключителна вина на пострадалия. Излага съображения, че е изпълнил
задължението си да организира провеждането на инструктажи по безопасност и
здраве при работата, като е издал и нарочна инструкция за безопасна работа с
процесната машина на 25.06.2017 г., провел е обучение на работниците, в т.ч. на
пострадалия за ползване на машината. Машината е била технически изправна, а
инцидентът е настъпил, тъй като пострадалият, съзнавайки че машината е тежка и
не бива да се движи на заден ход по наклонени повърхности, е предприел именно
такава маневра за преместването й, което според ответника съставлява груба
небрежност. Оспорва смъртта на наследодателя на ищците да е настъпила като
пряка и непосредствена последица от трудовата злополука. Твърди, че в съобщение за смърт № 659/23.07.2018 г.,
издадено от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, като причина за настъпване на смъртта е
посочено „двустранна пневмония“ , която е установена с аутопсия. Твърди и че
наследодателят на ищците е страдал от сърдечно-съдово заболяване, което се
явява и вероятна причина за настъпилия летален изход. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Не е спорно между страните, а се установява и от
представения по делото трудов договор № 17/30.05.2017 г., че между „М.Ф.К.“ ООД
и Р.Т.М. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което, считано от
01.06.2017 г. последният е заемал длъжността „работник, паркинг“, с код НКПД
96290007, с място на работа: гр. София, бул. „******“, офис център „Милениум“,
поделение „Паркинг“, със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна
характеристика, представена по делото. От последната е видно, че сред основните
функции и задължения на работника е да почиства паркоместата и общите части на
паркингите с машина и ръчно /т.2.1/
Понятието трудова злополука е легално дефинирано в чл.
55 КСО. Съгласно първата алинея на тази норма трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. В чл. 57 КСО и
сл., както и в издадената на основание чл. 57, ал. 3 КСО Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки, е
регламентиран редът за деклариране и разследване на трудовите злополуки.
Съгласно нормата на чл. 60 КСО длъжностното лице, определено от Ръководителя на
ТП на НОИ, въз основа на документите в досието, в 14-дневен срок от
декларирането издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за
трудова.
Липсва спор между страните, а се установява и от ангажираните
по делото писмени доказателства, че в случая е постановено влязло в сила
разпореждане № 22214/24.08.2018 г., с което декларираната от ответника
злополука, настъпила на 12.08.2018 г., е приета за трудова по смисъла на чл.
55, ал. 1 КСО.
От показанията на свидетеля Н.Н., разпитан пред СРС,
се установява, че същият в качеството му на паркослужител е работил с
пострадалия около една година. Заявява, че знае за процесния инцидент, тъй като
заедно с пострадалия тръгнали с почистващата машина от ниво -3 на паркинга на
бул. „България“ – входа, към ниво 0 на изхода на бул. „Витоша“, като возили на
нея компресор за издухване инсталацията на бариерната система. Пострадалият
карал машината, а свидетелят ходел след него. Депозира показания, че се качили
горе на бул. „Витоша“, пострадалият спрял в насрещното движение на входа,
свидетелят свалил компресора, в това време дошъл автомобил за входа и
пострадалият предприел преместване на машината от входа, за да му направи път,
като тръгнал назад. Тръгвайки назад, хванал надолу по рампата и свидетелят чул
шум като от стържене. Затичал се и видял как машината се удря в стената е
пострадалият пада от дясната й страна. Свидетелят продължил надолу, спрял при
него и го попитал как е. Пострадалият бил контактен, заявил, че го боли
кръстът. Заявява, че всичко се случило по негови възприятия за около 6-7
секунди. Свидетелят се обадил на видео наблюдението, а те сигнализирали на 112,
след което дошли полиция и линейка.
Установява се от заключението на съдебно-техническата
експертиза по делото, изготвена от вещото лице инж. Ж.Е.след запознаване с
материалите по делото, извършен оглед на процесната машина и запознаване със
записите от камерите на мястото на инцидента, че трудовата злополука е
настъпила при следния механизъм: на 12.08.2018 г. пострадалият като водач на
почистваща машина „NILfisk SC 6000“ от ниво -3 (вход/изход откъм бул.
„България“) е транспортирал компресор заедно със свидетеля Ненков до
входа/изхода откъм бул. „Витоша“, като пострадалият е установил машината на
входа към паркинга. При пристигане на автомобил за влизане, пострадалият е
следвало да премести почистващата машина. За целта той се качва и потегля
назад, като се спуска по първата рампа и извършва ляв завой. След този ляв
завой следва десен завой. При навлизане в завоя с висока скорост машината губи
напречна устойчивост и се накланя, като защитната лайсна пред четката започва
да стърже по цимента и създава искри. Така, завъртайки се в дъга и наклонена,
машината достига до вертикалната стена. Преди удара на машината в стената
пострадалият се опитва да скочи, но в този момент машината го удря. В следващия
момент машината се изправя и пострадалият изпада на терена. Цялото произшествие
от тръгване на машината до изпадане на пострадалия е протекло за 5,295 секунди.
Вещото лице е констатирало, че машината е била оборудвана с три независими
блокировки, при задействане на която и да е, машината спира придвижването си,
както и че до момента на страничното хлъзгане на машината не е използвана нито
една от тях, а след като машината се е наклонила, дори да е контактувала с
колела със земята, получилата се неаксиална сила е била по-голяма от спирачните
сили, които могат да се приложат. В заключението се посочва, че машината е
конструирана за движение както напред, така и назад, както и че причина за
настъпване на инцидента не е движението на заден ход само по себе си, а
навлизането с висока скорост в режим на спускане в десния завой под около 90
градуса.
В проведеното на 01.10.2019 г. открито съдебно заседание
пред СРС вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че машината се
управлява от един педал, със съответния натиск върху който машината увеличава
или намалява скоростта, но в случая става въпрос за друго, а именно – че
машината в един момент става неуправляема, започва да се движи вследствие на
масата и наклона на рампата, респ. при влизане в завой губи напречна
устойчивост.
По делото е представен протокол за трудова злополука №
1/18.06.2018 г. – Приложение към чл.2, ал.3 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, в който са
обективирани изводите на назначената комисия в състав: Цв.Д., Е.К.Ци Ст.Н., а
именно: че при опит на лицето М.М. да премести почистващата машина на заден ход
по рампата се удря в стена на първи сутерен, от удара лицето бива изхвърлено и
затиснато между стената и машината. Като допуснати нарушения на нормативни
актове е посочено неспазване на Инструкциите за безопасна работа при извършване
на технологични дейности.
По делото е представена книга за инструктаж по безопасност здраве при работа /начален инструктаж/, от
която се установява, че на 01.06.2017 г. е бил проведен начален инструктаж, в
т.ч. на пострадалия, удостоверил соченото обстоятелство с подписа си, за което
му е била издадена служебна бележка № 14/01.06.2017 г., подписана от него и
представена по делото. Представена е и книга за инструктаж по безопасност здраве при работа /инструктаж на работното
място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж/, от която се установява,
че на пострадалия са били проведени последващи инструктажи: на 02.06.2017 г. –
на работното място и на 12.10.2017 г. - извънреден инструктаж, което последният
е удостоверил с подписа си.
От показанията на свидетеля Ц.Д., главен инженер по
поддръжката в „М.Ф.К.“ ООД, се потвърждава, че на работниците, в т.ч. на
пострадалия е бил проведен инструктаж за работа с машината, както и че
пострадалият е бил предпочетен при наемането му на работа, тъй като е заявил,
че има предишен опит с такава машина от работата му на летището.
Представена е инструкция за безопасна работа с „NILfisk-SC
6000“ от 25.06.2017 г., в т.ч. - за избягване на рязко спиране, докато машината
се намира върху рампи или наклонени повърхности, за избягване на резки остри
завои и за използване на ниска скорост надолу по рампите.
Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Съгласно установената съдебна практика, имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди
от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от
травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между
условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят
отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила,
както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова
работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда,
освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал. 1 КТ.
В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност
(чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори
и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна
работа. Това е така, тъй като отговорността на работодателя по
чл. 200 КТ е гаранционно- обезпечителна и има обективен характер, т.е. тя е
отговорност за обезщетение, за обезвреда, и не представлява санкция за
неправомерно поведение на работодателя /в посочения смисъл – решение № 129 от
19.11.2020 г. по гр. д. № 516/2020 г. на ВКС, III ГО; решение № 290 от
18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 189 от 17.10.2019
г. на ВКС по гр. д. № 1446/2019 г., IV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
От страна на жалбоподателя не се твърди и установява
пострадалият да е причинил умишлено увреждането. При трудовата злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането
си, като е допуснал груба небрежност, каквото възражение се поддържа от страна
на жалбоподателя.
Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението /решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г.,
IV ГО/.
Установеният по делото механизъм на настъпване на
инцидента мотивира настоящата инстанция да приеме, че от страна на ответника не
се установи при условията на пълно и главно доказване да е осъществена груба
небрежност от страна на пострадалия. Представеният по делото протокол за
трудова злополука № 1/18.06.2018 г., обективиращ изводите на назначена от
работодателя комисия за причините за инцидента, има характера на частен
документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила и следва да се цени в
съвкупност с останалите ангажирани по делото доказателства. От анализа на
ангажираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Н.Н.,
намирал се заедно с пострадалия на мястото на инцидента и възприел началния ход
на движението на машината, и от заключението на СТЕ се установи, че с оглед
преместване на машината пострадалият е предприел движение назад, спускайки се
по наклонена повърхност – рампа, извършил е ляв завой, след който е следвал
десен завой, при навлизане в който машината е загубила напречна устойчивост,
наклонила се е, поднесла е и е започнало странично плъзгане, завършило с удар в
стената. Преди него пострадалият е направи опит да скочи от машината, която обаче
се е наклонила и го е притиснала. След удара машината се е изправила и
пострадалият е започнал да пада към пода, изпаднал е на терена и машината е
спряла. Според заключението на СТЕ машината е конструирана за движение както
напред, така и назад. Следователно, не може да се приеме, че причина за
настъпване на инцидента е движението й назад само по себе си, който извод се
подкрепя от заключението на вещото лице. Съдът обаче намира, че заключението на
вещото лице в частта, с която същото посочва като причина за настъпване на
инцидента субективните действия на пострадалия, а именно - навлизането с висока
скорост в десния завой, не следва да бъде кредитирано, доколкото се явява
необосновано. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за
конкретната скорост, с която пострадалият е управлявал машината, спускайки се
по рампата, нито за конкретната скорост, с която е навлязъл в десния завой,
нито за максимално допустимата скорост, с която е следвало да бъде управлявана
машината по наклонена повърхност при движение назад, за да се избегне евентуалното
й поднасяне при навлизане в последвалия десен завой. При това положение, не
може да се приеме за обоснован изводът, че причината за настъпване на инцидента
е в субективните действия на пострадалия - движение на машината с висока
скорост в режим на спускане при предстоящ десен завой под около 90 градуса. Безспорно
пострадалият е предприел действия по преместване на машината и движение на
заден ход по наклонена повърхност, но по делото не са ангажирани доказателства относно
скоростта му на движение, за да приеме, че същата е била висока. Този извод не
следва автоматично от обстоятелството на последвалото поднасяне на машината и
страничното й плъзгане. Самото вещо лице е изяснило в проведеното на 01.10.2019
г. открито съдебно заседание пред СРС, че в един момент машината е станала
неуправляема, започнала е да се движи вследствие на масата и наклона на
рампата, т.е. получила е допълнително ускорение освен от собствената си тяга, и
от земното притегляне, респ. при влизане в завой е загубила напречна устойчивост,
а след като се е наклонила, спирачните сили вече не са могли да й въздействат.
На следващо място, от представената по делото инструкция се установи, че в
същата е включено изискване да се използва ниска скорост надолу по рампите, без
да се съдържат изисквания относно максимално допустима скорост както по
наклонена повърхност, така и с оглед конкретни особености на терена. От заключението на СТЕ се установи, че машини
като процесната могат да бъдат настроени и скоростта да бъде ограничена до
скорост на движение на пешеходец – 4-5 км/ч. На първо място, за да има значение
това обстоятелство, следва да се установи, че при такава скорост машината не би
поднесла при навлизане в десния завой след спускане назад по рампата. По делото
не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод в сочения смисъл. Дори
горното да се установяваше, по делото не са ангажирани доказателства работникът
да е бил надлежно инструктиран относно необходимостта да извършва конкретни настройки
на конкретната машина, при дадени особености на терена като наклон или
предстоящ завой. Такива указания към работника не се съдържат в представената
по делото инструкция, в която се поставя единствено общо изискване за „ниска“
скорост, без да се съдържат инструкции относно конкретни режими на управление
на машината и скорости на движение. Извод, че работникът е бил инструктиран за
сочените обстоятелства не може да се направи и от показанията на свидетеля Д..
От показанията на последния се потвърждава фактът на извършвани инструктажи, но
не и за конкретните обстоятелства, които съдът намира да са от значение за
преценката относно наличието на груба небрежност. Не може да се приеме, че
гореописаното е въпрос на елементарна съобразителност и старание в случай като
процесния, при който се касае за работа с машина, за която е необходим надлежен
инструктаж. При съобразяване на гореизложеното, както и на обстоятелството, че
цялото произшествие от тръгване на машината до изпадане на пострадалия се е
развило в рамките на изключително краткия период от 5,295 секунди, не може да
се приеме, че е налице груба небрежност от страна на пострадалия, т.е. липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за
неоснователно възражението за допусната от страна на пострадалия груба
небрежност.
От заключението на комплексната съдебно-медицинската
експертиза по делото, изготвена от вещите лица д-р Д.М., специалист по
кардиология и д-р К.С.специалист по ортопедия и травматология, се установява,
че при трудовата злополука ищецът е получил травми в областта на главата,
корема и таза. След получаване на травматичните увреждания му е оказана спешна
помощ на място от екип на ЦСМП и в тежко състояние е транспортиран своевременно
в специализирано болнично заведение за спешна помощ УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
където в спешен порядък са извършени диагностични мероприятия и поради срив в
хемодинамиката е настанен в Противошокова зала. След стабилизиране на
състоянието са предприети спешни мероприятия за поставяне на външна фиксация на
счупените тазови кости с цел предотвратяване на настъпване на усложнения
/масивни кръвоизливи, нараняване на органите в малкия таз, намаляване на риска
от мастна и костномозъчна емболия, белодробна тромбемболия/ и подготовка за
извършване в по-късен етап на отворено оперативно лечение за дефинитивно
стабилизиране на счупванията чрез метална остеосинтеза. Веднага след
интервенцията е преведен за лечение в Клиниката по интензивна терапия, където е
поставен под активно наблюдение на изкуствена белодробна вентилация със следене
на жизнените показатели и интензивно лечение за поддържане на дихателната
функция и хемодинамиката. Назначено е своевременно и адекватно медикаментозно лечение,
извършвани са необходимите лабораторни и инструментални изследвания и в зависимост
от получените резултати лечението е съответно коригирано. Независимо от това е
настъпило задълбочаване на състоянието, което е било значително увредено и от
хроничните авансирали заболявания на сърдечно-съдовата система, с развитие на
двустранна пневмония, последвана от многоорганна недостатъчност и на 20.06.2018
г. е настъпила смъртта на пострадалия.
Установява се от заключението на СМЕ, че при
постъпване на пострадалия в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 12.06.2018 г. са били установени
следните травматични увреждания: травматичен шок, счупване на 7-мо и 8-мо ребра
вдясно по скапуларна линия, счупване на таза – долни и горни рамена на двете
срамни кости, изкълчване на лява кръстно-хълбочна става, счупване на ляв
ацетабулум. Впоследствие при извършената аутопсия са били установени и контузия
на главата, охлузване на брадичката, кръвонасядане на корема, охлузване с
кръвонасядане на ляво коляно. Установено е, че пострадалият е страдал от
предхождащи заболявания, а именно: хронична застойна сърдечна недостатъчност,
вродена сърдечна малформация, състояние след операция по повод вроден
междукамерен дефект, тежка трикуспидална регургитация, пулмонална хипертония,
тежка митрална регургитация, умерена аортна регургитация, пароксимално
предсърдно мъждене, десен бедрен блок, артериална хипертония III степен, за лечението на които пострадалият е провеждал
ежедневно лечение, назначено от лекар-кардиолог, а през 1974 г. е проведено
оперативно лечение за затваряне на вроден междукамерен дефект – наличие на
отвор между двете камери на сърцето. Според заключението на СМЕ тези болестни
промени на сърдечно-съдовата система са довели до значително намаляване на
компенсаторните възможности на организма и въпреки проведеното интензивно
лечение значително са улеснили настъпването на усложнения в резултат на
получените травматични увреждания. Според вещите лица причината за настъпване
на смъртта на пострадалия е съчетана травма на гръдния кош, корема и главата с
водеща травма на корема със счупване костите на таза и кръвонасядане на
ретроперитонеалното пространство с развитие на мастна емболия – навлизане на
мастни капки в лумена на кръвоносните съдове. Развилата се мастна емболия е
довела до задълбочаване на хроничната сърдечно-съдова слабост и до развитие на
дихателна недостатъчност с остър респираторен дистрес синдром и последвало
развитие на двустранна абсцедираща пневмония и многоорганна недостатъчност.
С оглед изложеното, по делото е установена причинната
връзка между получените при трудовата злополука травматични увреждания и
смъртта на пострадалия. В случая се касае за причинен процес, чието начало е
поставено от получените травматични увреждания, развил се на фона на
съпътстващите сърдечно-съдови заболявания на пострадалия, довел до летален
изход, до който в конкретния случай не би се стигнало без получените
травматични увреждания. Този комплексен каузален фактор – от една страна,
състояние на дългогодишна сърдечно-съдова слабост, изразяващо се в описаните от
вещите лица заболявания, и от друга страна – увредите, получени при процесния
инцидент, довели до усложнения в състоянието на пострадалия, са причинили като
необходими условия настъпването на резултата – смъртта на пострадалия. Приносът
на другия причинен фактор – предхождащите
заболявания на пострадалия, подлежи на съобразяване при определяне на
обезщетението, без да променя извода за наличието на пряка причинно-следствена
връзка между получените при инцидента увреждания и смъртта на пострадалия.
Видно от удостоверение за наследници изх. №
253/24.07.2018 г., изд. от Столична община, Р.Т.М. е починал на 20.06.2018 г.,
като е оставил наследници по закон: С.Р.М., ЕГН ********** – син и М.Р.М., ЕГН **********
– дъщеря.
За установяване на твърдените неимуществени вреди са
ангажирани гласни доказателства – разпитани са свидетелите З.А.Б.-Й., първа
братовчедка на пострадалия и Н.А.П., баба на ищците.
Свидетелката Б.Й.заявява, че ищците са нейни
племенници, както и че родителите им са били разведени, но са продължили да
живеят в едно домакинство, като бащата пълноценно е полагал грижи за тях, и че
децата изживява тежко загубата му, след която са се затворил в себе си.
Свидетелката П.депозира показания относно изживените
от децата притеснения в периода на болничния престой на баща им, както и
отражението, което смъртта му е оказала върху тях.
С оглед изложеното ищците имат право на обезвреда за неимуществените
вреди, понесени в причинна връзка със смъртта на техния баща, настъпила в
причинна връзка с претърпяната от него трудова злополука.
По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която с оглед на
факта, че не е абстрактно понятие, се определя за всеки случай по отделно въз
основа на всички относими към него обективно съществуващи обстоятелства /т.11
от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените
от ищците неимуществени вреди съдът взе предвид момента на настъпване на
инцидента - през м.06.2018 г.; социално-икономическото развитие на страната към
този период, определящо общественото възприемане на критерия за справедливост
на този етап от развитието й; обстоятелството, че смъртта на пострадалия е
настъпила в причинна връзка с настъпилата трудова злополука, на фона на
съпътстващи заболявания, намалили компенсаторните възможности на организма му; данните
относно възрастта на починалия /51 год./ и тази на ищците към същия период /С.М.
– 17 год. и 7 месеца, М.М. – 9 год. и 9 месеца/; същността на връзката
родител-дете; обстоятелството, че ищците ще бъдат лишени от своя баща, от
ролята му във формиране на тяхната личност и възпитанието им; невъзвратимостта
на загубата, както и установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на
справедливостта, съобразно които съдът приема, че за претърпените от ищците
неимуществените вреди, произтичащи от загубата на техния баща, следва да се
определи обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците.
Първоинстанционното решение не се обжалва в частта, с
която исковете на ищците са отхвърлени за сумата над 50 000 лв. до
70 000 лв. за всеки от тях, предвид приетия от първата инстанция процент
на съпричиняване, поради което и на основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, изводите
на настоящата инстанция не би могли да доведат до влошаване положението на жалбоподателя –
ответник.
По изложените съображения, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответниците по жалбата имат право на разноски за
въззивната инстанция. Заявили са претенция за присъждането на такива. Само
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК /в посочения смисъл – задължителните
разяснения, дадени с т.1 на ТР № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС/. В случая не са ангажирани доказателства ответниците по
жалбата да са направили разноски за въззивното производство, поради което
такива не следва да им се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
298640 от 11.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 59060/2018 г. на СРС, II ГО, 75 състав, в ЧАСТТА, с която „М.Ф.К.“ ООД, ЕИК ******е осъдено да заплати, на С.Р.М.,
ЕГН **********, сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
трудова злополука, настъпила на 12.06.2018 г. с Р.Т.М., ведно със законната
лихва от датата на трудовата злополука – 12.06.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, и на М.И.М., ЕГН ********** – сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на
12.06.2018 г. с Р.Т.М., ведно със законната лихва от датата на трудовата
злополука – 12.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове – за сумата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000
лв. за всеки от ищците, е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.