Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА
при секретаря Д.Шулева,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Долапчиева гр. дело № 12703
по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./.
С
Решение № І-44-76 от 28.04.2011 г., постановено по гр. дело №14305/2007 г., по
описа на СРС, ГО, 44 състав, са отхвърлени предявените от „ИТС****“ ЕАД, срещу Е.М.К.,
Д.А.К. и „З.Д.Д.Ю.Л.“ ЕООД, субективно съединени искове, с правно основание чл.
108 ЗС, за предаване на владението на следния недвижим имот: бивш ресторант „Р.“,
находящ се в гр. София, на административен адрес: пл. „*********разположен на
три нива (сутерен, партер и етаж – мецанин), с обща разгъната застроена площ
1168 кв.м., застроен в УПИ ІII-4, в кв. 252а по плана на гр. София, м.
„Центъра“, с граници: изток – имот на Светия синод, запад – сграда на „ОББ“ АД,
север – бул. „А. Стамболийски“, юг – Комитет по туризъм. С решението ищецът е
осъден да заплати на ответника Е.М.К. разноски в производството в размер на 28
300 лева.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „ИТС****“ ЕАД, в
която са изложени подробни оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното от СРС решение. В жалбата се поддържа, че
са налице допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи
се в неприемане на представените към исковата молба писмени доказателства,
както и недопускане на съдебно-техническа експертиза, необходима с оглед
възражението на ответниците за липса на идентичност. По така изложените доводи
жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост. Във връзка
с чл. 64 от ГПК (отм.) прави възражение за прекомерност на присъдените в полза
на Е.К. разноски в размер на 28 300 лева. Претендира разноски.
Ответниците
по жалбата Е.М.К. и Д.А.К. оспорват жалбата, като поддържат по подробно
изложени съображения, че по делото не е доказана активната материално-правна
легитимация на ищеца, поради което моли обжалваното решение да бъде оставено в
сила. По отношение на заявеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поддържат, че същото е от една страна е
несвоевременно заявено, а от друга, че възнаграждението е съобразено с минимума
предвиден в Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът по
жалбата „Д.Д.Ю“ ЕООД /с предишнa фирма „З.Д.Д.Ю Л.“ ЕООД/ също оспорва жалбата,
като поддържа, че правилно първоинстанционният съд не е приел представените от
ищеца писмени доказателства, тъй като било налице основание за изключване на същите
от доказателствата по делото. Поддържа, че представеният по делото констативен
нотариален акт № 84 от 2002 г., не обвързва съда с материална доказателствена
сила, тъй като удостовереното с него право на собственост произтича от факти,
стоящи извън акта. Сочи и че по делото не е установено ищецът да е придобил
имота въз основа на давностно владение. Отделно от това поддържа, че ищецът не
е собственик на имота, придобит от „Д.Д.Ю“ ЕООД, тъй като от нотариалните
актове се установявало, че няма идентичност между двата имота - сградите били
съседни, както и поземлените имоти, върху които са построени. По така
изложените доводи моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното
решение – оставено в сила.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 108 ЗС срещу ответника „Д.Д.Ю“ ЕООД и иск с
правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу ответниците Е.К.
и Д.К..
Ищецът
„ИТС****“ ЕАД основава претенцията си на твърдение, че със заповед № 241-А от
15.12.1995 г. и Заповед № 74 от 30.01.1996 г. на Председателя на Комитета по
туризъм, недвижим имот, представляващ бившият ресторант „Р.“, находящ се в гр.
София, пл. „*********е отписан от капитала на „Парк – хотел Москва“ и е включен
в капитала на „ИТС****“ ЕАД, като въз основа на посочените заповеди е издаден
Акт за частна държавна собственост № 00219/23.05.1997 г. Поддържа, че въз
основа на чл. 17а от ЗППДОП, с акта на преобразуване, предоставеното на „ИТС****“
ЕАД за стопанисване и управление имущество е станало негова собственост. Сочи,
че съгласно Споразумение № 1 и Споразумение № 2 от 21.12.1995 г., подписани
между Б.П.- Светия С.и „И.“ АД и АЧДС № 00219/23.05.1997 г., притежава идеална
част от правото на собственост върху имота. Поддържа, че съгласно нот. акт №
84, том Іа, рег. № 9764, дело № 426 от 2002 г., по описа на нотариус Р.Д., рег.
№ 274 при НК, собственият на ищцовото дружество имот е следният: 2/3 ид.ч. от
сграда със сутерен, цялата с разгъната застроена площ от 981,40 кв.м.,
представляващи разгъната застроена площ от 657.40 кв.м., в това число сутерен
със застроена площ от 105,40 кв.м., в гр. София, район „Възраждане“, пл. „********,
в УПИ III – 4, кв. 252а. Твърди, че
ответниците Е.М.К. и Д.А.К. (съпруга на първоначалния ищец), претендират, че
притежават част от собствения на „ИТС****“ ЕАД недвижим имот, която са
придобили през 2002 г. посредством покупко-продажба (нотариален акт № 116, том
ІІІ, рег. № 4311, дело 636 от 2002 г. на
нотариус К.Б., вписан в Служба по вписванията акт І 25, том LIXXVIII, дело №
29174/2002 г.), която част владеят без основание. Пред първата инстанция като
ответник е конституирано „З.Д.Д.Ю.Л.“ ЕООД, закупило имота от ответниците -
физически лица, по силата на продажба, обективирана в нотариален акт № 17, том
ІІ, рег. 3274, дело 196/2007 г. на нотариус В. М.. С молба уточнение от
25.07.2005 г. /л. 43/, ищецът уточнява, че освен на
заповед № 241-А от 15.12.1995 г. и заповед № 74 от 30.01.1996 г. на
Председателя на Комитета по туризъм, се позовава и на изтекла в негова
полза придобивна давност, в периода от 1983 г. до 18.03.1996 г., а след тази
дата твърди, че е упражнявал фактическата власт чрез Б.П.до 18.03.2005 г. (въз
основа на представения по делото протокол за предаване на ползването от
18.03.1996 г.).
След
направените в хода на въззивното производство допълнителни уточнения на
исковата молба претендираният от ищеца имот е следният: реални части от бившия
ресторант „Р.“, който от своя страна е част от бившия хранителен комплекс „Р.“,
находящ се в гр. София, състоящ се от
свързани помежду си помещения на сутерена, партера и етаж – мецанин,
разположени в три сгради, построени в три различни поземлени имота (УПИ ІІ-5, с
административен адрес бул. „********, УПИ ІІІ-4, с административен адрес пл. „********и
УПИ V-8, ПИ пл. № 3 с административен адрес ул. „********, всички находящи се в
кв. 252 А, по плана на гр. София, м. „Центъра“) с обща разгъната застроена площ
на хранителния комплекс 1 486,82 кв.м. и с граници на отделните нива
означени със зелен цвят на комбинираните скици, приложени към заключението на вещото
лице М. – Н., датирано от 17.10.2013 г., която претендирана част от бившия
хранителен комплекс попада в ПИ пл.№ 3 (УПИ V-8), кв. 252 А, по плана на град
София, м. „Центъра“ и е с площ на ниво сутерен
196,28 кв.м., от които 185,73 кв.м. в сградата на у,л. „*********и 10.55
кв.м. пристройка в ПИ пл. № 3 и на ниво партер 188,17 кв.м., от които 166,43
кв.м. в сградата на ул. „*********и 21,74 кв. м. пристройка в ПИ пл. № 3
съгласно заключението на тричленната експертиза, датирано от 25.01.2016 г.,
които площи са означен с жълт цвят на скиците към заключението на вещото лице М.
– Н., датирано от 17.10.2013 г., и са оцветени в жълто и защриховани с дясно
наклонени черти скици – Приложения № 1 и № 2 към заключението на тройната
експертиза от 15.03.2017 г. и в която претендирана част съгласно заключението
на тройната СТЕ, датирано от 25.01.2016 г., на ниво сутерен са разположени
машинно отделение, инсталационно помещение, помещение амбалаж, помещение
приемане, коридор и стълбище за партера, а на ниво партер – кулинарен магазин, умивалня
кухненска посуда, топла кухня, умивалня съдове от залата, студена кухня,
келнерски офис, коридори и стълбище за сутерена.
В
хода на въззивното производство е допуснато изменение на първоначално
предявения срещу ответниците Е.К. и Д.К. иск - от осъдителен иск по чл. 108 ЗС
в установителен такъв по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, а именно за признаване по
отношение на двамата ответници, че ищецът е собственик на процесния имот
съгласно уточнението на исковата молба. В останалата част – за осъждане на ответниците
Е.К. и Д.К. да предадат владението на имота, производството по делото е
прекратено.
Ответниците
физически лица и частният им правоприемник „Д.Д.Ю“ ЕООД
оспорват исковете, като твърдят че не е налице идентичност между имота
на ищеца и имота, предмет на нотариален акт № 116/2002 г., като поддържат, че
техните праводатели са придобили правото на собственост по силата на
реституция. Правят възражение за изтекла в тяхна полза кратка петгодишна
давност.
На 07.05.2012 г., на основание чл. 174 от ГПК
/отм./, въззивният съд е конституирал „ИТС-Р.“ ООД, като трето лице помагач на
ищеца (жалбоподател).
Основателността
на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде
преценена с оглед кумулативното наличие на следните предвидени в закона
материално-правни предпоставки: 1/ титулярство на правото на собственост върху
имота - предмет на иска, за ищеца, 2/ упражнявана от страна на ответника „Д.Д.Ю“
ЕООД фактическа власт - владение, върху процесния имот и 3/ липса на основание
за осъществяваното от последния владение върху имота. Доказателствената тежест
за установяване на елементите от фактическия състав, обосноваващ
ревандикационната претенция се носи от ищеца, който следва да проведе пълно и
главно доказване на правопораждащите правото му на собственост върху процеснния
недвижим имот факти, в рамките на очертаните с исковата молба основания –
преобразуване по реда на чл. 17а ЗППДОП и в условията на евентуалност
придобивна давност.
Придобивното
основание на чл. 17а ЗППДОП /отм./ предполага доказване на следните кумулативни
елементи: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно
имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие
в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество.
От
представената по делото Заповед № 241-А от 15.12.1995 г. на и.д. председателя
на Комитета по туризъм при Министерски съвет, на основание чл. 15, т.10 от
Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в
предприятията, приет с ПМС 7/1994 г., се установява, че със същата е наредено
прехвърлянето безвъзмездно на правото на собственост, на ресторант „Р.“,
находящ се в гр. София, пл. „*********в кв. 252, парцел III, включен в активите
на „П.- Х. М.“ ЕАД с балансова стойност 15 230 288 лв. - сграда,
машини, съоръжения и оборудване – на „И.“ ЕАД.
Съгласно т. 2 от заповедта владението
следва да бъде предадено между двете дружества с приемо-предавателен протокол в
срок до 10.10.1995 г. Със заповед № 74 от 30.01.1996 г. на и.д. председателя на
Комитета по туризъм към Министерски съвет, е увеличен капитала на „И.“ ЕАД от
248 548 000 лв. на 294 068 000 лева. Съгласно представеното
удостоверение № 134 от 06.05.1996 г., издадено от изпълнителния директор на „П.Х.М.“
ЕАД, до предаването му на „И.“ – ЕАД, ресторант „Р.“ се е водил по счетоводните
книги на „П.Х.М.“ ЕАД по сметка „Дълготрайни активи“.
Съгласно
представеното Споразумение № 1 от 21.12.1995 г. между Б.П.– Св. С.на
Българската Православна църква, Комитета по туризъм към Министерски съвет и „И.С.“
АД, „И.“ АД предава на Б.П.– Светия синод,
владението на част от ресторант „Р.“, находящ се в гр. София, пл. „********в
кв. „252а“, парцел ІІІ, с разгъната застроена площ 511,20 кв.м. Със
Споразумение № 2 от 21.12.1995 г., сключено между същите лица „ИТС“ АД учредява
възмездно „вещно право на ползване“ на Светия С.- Българската патриаршия, на
частта от ресторанта, която е негова собственост, представляваща РЗП 657,40
кв.м., за срок от 9 години. Съгласно представения протокол за предаване на
владение от 18.03.1996 г. на Комисия, назначена със Заповед № 9/15.03.1996 г.
на директора на „И.“ АД, на Б.П.– Св. С.при БПЦ е предадено правото на ползване
на частта от ресторант „Р.“, с РЗП 657,40 кв.м., описана в т. 1 от Споразумение
№ 2.
По
делото е представен Акт за частна държавна собственост № 00219 от 23.05.1997
г., съставен на основание разпореждане № 88/01.09.1977 г. и заповед №
270/02.07.1985 г. на Българската асоциация за туризъм и отдих, за недвижим имот
– част от ресторант „Р.“, с разгъната застроена площ от 657,40 кв.м., в това
число: сутерен със застроена площ 296,60 кв.м., партер със застроено площ от
255,40 кв.м.; етаж със застроена площ от 105,40 кв.м., находящ на пл. **********,
парцел ІІІ, като е посочено, че имотът е включен в капитала на търговско
дружество „И.“ ЕАД – ф.д. 7613/1990 г. на СГС, на основание заповед №
74/30.01.1996 г. на председателя на Комитета по туризъм. В графа
„съсобственици“ е отбелязан С.С.– Българската Патриаршия.
С
нотариален акт № 84 от 16.08.2002 г., том Іа, рег. № 9764, дело № 426 от 2002
г., по описа на нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК, на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК, „И.“ АД, рег. по ф.д. № 1763/1990 г. на СГС, е признато за собственик на
следния недвижим имот: 2/3 ид.ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.
София, район „Възраждане“, пл. „******, целият с площ от 480 кв.м., съставляващ
по скица парцел ІІІ-4, от кв. 252а, по плана на гр. София, м. „Центъра“, при
съседи: изток - имот на Светия Синод, запад - сграда на ОББ, север – бул. „А.С.“,
юг – Комитет по туризма, заедно с 2/3 ид.ч. от построената в него сграда със
сутерен, цялата с РЗП от 981,40 кв.м., представляващи (съответстващи) на
застроена площ от 657,40 кв.м., в това число сутерен със застроена площ от 296,60
кв.м., партер със застроена площ от 255,40
кв.м., етаж със застроена площ от 105,40 кв.м.
С
акт за отчуждаване (завземане) на имот за държавен № 2576 от 05.12.1949 г., на
основание ЗОЕГПНС от Л.Б.М.и чрез пълн. Д.Й., е бил отчужден имот на ул. „Св. ******,
при съседи: Х.Б.П., Соф. Митрополия и ул. „Клементина“, а по скицата: Ив. Е.Г.,
Н.Х.Г.от две страни и ул. „Св. Неделя“, застроено и незастроено място 240
кв.м., представляващ къща - с три етажа,
партера от магазин със стаички – две, три етажа с по пет стаи, хол, баня и пр.,
всеки етаж, със застроена площ 210 кв.м. /л.99 и л.404/. Впоследствие със заповед
№ РД-57-325 от 20.05.1997 г. на кмета на Столична община и видно от удостоверение
от 02.06.1997 г., от актовите книги за общински недвижими имоти в район
„Възраждане“ е отписан акт № 2576/05.12.1949 г.
/2577/1951 г./ и на наследниците на Л.Б.М.е предадено владението на
недвижим имот: триетажна къща, находяща се на ул. „Света ******, състояща се от
партер и три етажа с общо застроена площ и незастраоена площ 240 кв.м.
Видно
от представения по делото нотариален акт за продажба № 116 от 28.11.2002 г.,
том ІIІ, рег. № 4311, нот. дело 536/2002 г., на нотариус К.Б., рег. № 043 при
НК и район на действие СРС, И.М., А.М., Я.М., Д.М.и Б.Е.Г., са продали на Е.М.К.
следния недвижим имот: масивна четириетажна сграда, находяща се в гр. София,
СО, район „Възраждане“, на ул. „*********(бивш
площад „*******), с обща разгъната застроена площ над земята 1082,90 кв.м.,
състояща се, съгласно архитектурен проект – заснемане от „Т.Б.“ ООД, от:
сутерен на кота „ -2.40“ м., със
застроена площ 217,96 кв.м., партер на кота „0.00“ м., със застроена площ
217,96 кв.м.; първи надпартерен етаж на кота „+4.23“ м., със застроена площ
228.07 кв.м.; втори надпартерен етаж на кота „+7.74+ м. със застроена площ
221,48 кв.м.; трети надпартерен етаж на кота „+11.24“ м., със застроена площ
215,27; тавански етаж със застроена площ 200,12 кв.м., заедно с дворното място,
в която е изградена, съставляващо поземлен имот с пл. № 3, в кв. 252А, по плана
на гр. София, м. „Центъра“, с общо застроена и незастроена площ от 240 кв. м.,
при съседи по скица: ул. „Св. София“, УПИ (парцел) VІ - 2, УПИ ІІ - 2, УПИ ІІІ
– 4 и поземлен имот пл. № 5, попадащ в УПИ ІV, с отреждане „За административна сграда
на Балкантурист“.
Впоследствие
с нотариален акт № 17 от 05.04.2007 г., том ІІ, рег. № 3274, дело № 196/2007 г.
на нотариус В. М., рег. № 53 при НК, Е.М.К. и съпругата му Д.А.К., са продали
на „З.Д.Д.Ю Л.“ ЕООД горепосочения имот - масивна четириетажна сграда, находяща
се в гр. София, СО, район „Възраждане“,
на ул. „*********(бивш площад „*******), с обща разгъната застроена площ над
земята 1082,90 кв.м., заедно с дворното място, в която е изградена,
съставляващо поземлен имот с пл. № 3, в кв. 252А, по плана на гр. София, м.
„Центъра“, с общо застроена и незастроена площ от 240 кв. м., при съседи по
скица: ул. „Св. София“, УПИ (парцел) VІ - 2, УПИ ІІ - 2, УПИ ІІІ – 4 и поземлен
имот пл. № 5, попадащ в УПИ ІV, с отреждане „За административна сграда на
Балкантурист“.
По
делото е представен и нотариален акт № 74 от 24.07.1981 г., том V, дело №
845/1981 г., с който Б.П.– Св. С.е призната за собственик по давностно владение
на следните имоти: два магазина, находящи се в гр. София, пл. „Ленин“,
застроени на площ от 324 кв.м. заедно с 3,64/100 идеални части от общите части
на сградата и още толкова идеални части от дворното място, цялото с площ от 486
кв.м., съставляващо парцел III-4 от квартал 252-а по плана на гр. София, м.
„Центъра, при съседи площад „Ленин“, бул. „А.С.“ и от две страни държавни
места.
Представен
е и нотариален акт № 75 от 24.07.1981 г., том V, дело № 846/1981 г., с който Б.П.–
Св. С.е призната за собственик по давностно владение и на следния имот:
шестетажна административна сграда, находяща се в гр. София, площад „Ленин“ със
застроена площ 365,20 кв. м., разгъната площ 2191,20 кв. м., заедно с 96,30/100
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални чатси от дворното
място, цялото с площ 486 кв.м., съставляващо парцел III-4 от квартал 252-а по
плана на гр. София, м. „Центъра, при съседи площад „Ленин“, бул. „А.С.“ и от
две страни държавни места /л.405/.
В
хода на въззивното производство е представен и акт за държавна собственост на
недвижим имот № 3448 oт 12.09.1949 г.,
одържавен на основание ЗОЕГПНС за
сграда, находяща се в гр. София, бул. „********, с изключение на магазина,
използван за сладкарница заедно с принадлежащите зимнични и тавански помещения
и ид. части на мястото и общите части на сградата при съседи: улица, сграда на
Св. С.Данъчно управление ***, собственост на „Софжилфонд“ и Доброволски с обща
застроена площ 233 кв.м., представляваща сграда от магазини на 6 етажа с 9
жилищни помещения общо 33 стаи и застроена площ 233 кв. м., предаден на СП
„Софжилфонд“ /л.403/, както и решение от 12.07.1996 г., с което по отношение на
„П.Х.М.“ ЕАД е признато за установено, че посочените в решението наследници на С.Г.са
собственици на сутерен, партер и мецанин от сградата на бул. „******** в гр.
София.
По
делото е представен договор за отдаване под наем на имот от 05.07.2005 г.
сключен между Е.М.К., като наемодател и „Х.“ ООД, като наемател и анекс № 1 от
19.10.2007 г. към договора за наем от 05.07.2005 г., между „Х.“ ООД, в
качеството на наемател и „З.Д.Д.Ю Л.“ ЕООД, в качеството на наемодател, за наем
на част от четириетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*********-
имот пл. № 8, кв. 252а.
Представен
е и договор за наем от 12.01.1999 г., сключен между Б.Е.Г., И.М., А.М., Я.М. и Д.М.,
като намеодател и Агенция за чуждестранни инвестиции, като наемател - за
отдаване под наем на недвижим имот – сграда, находяща се в гр. София, ул.
„Света ******, състояща се от партер, три етажа и мансарден етаж, със сутерен
под сградата.
Видно
от Решение № 242/06.06.1995 г. на Министерския съвет от Комитета по туризъм е
отнето безвъзмездното право на стопанисване и управление *** и сградата е
предоставена на Министерството на икономическото развитие за административните
нужди на Агенцията за чуждестранни инвестиции /л.452/.
По
делото е представен препис от одобрена от съда съдебна спогодба от 20.11.2014
г. по в.гр.д. № 7868/2010 г., по описа на СГС, II-A състав /л.578/, сключена
между „И.2.“ АД и Българската православна църква – Българска патриаршия, по
силата на която всеки от тях е собственик на по 50% идеални части от недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект – бивш ресторант „Р.“, находящ се в
сградата на адрес гр. София, район „Възраждане“, площад „*********с обща площ
1399 кв.м., от които 754 кв. м. на партер, 559 кв.м. на сутерен, подробно
описани в спогодбата и попадащи в УПИ III-4, УПИ II и ПИ 3 от кв. 252а по плана
на гр. София, м. „Центъра“ и 86 кв. м. мецанин с достъп единствено до партерния
етаж на обекта, попадащи в УПИ II от кв. 252а по плана на гр. София, м.
„Центъра“. Съгласно спогодбата Българската православна църква – Българска
патриаршия предава на „И.Р.“ ООД владението на 50 % идеални части от посочения
имот, а от своя страна Българската православна църква – Българска патриаршия се
е задължила да заплати на „ИТС – Р.“ ООД като обезщетение за ползване ½
от получения наем за недвижимия имот по Договора за наем с „Х.“ ЕООД от
30.03.2011 г., вписан в книгите за вписвания в Службата по вписвания вх. рег. №
11690, том IV, акт № 251 и Договор от 11.11.2011 г., вписан под вх. рег. №
49162, том XIII, акт 281 за периода 01.12.2013 г. до спогодбата.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез показанията на разпитаните във
въззивното производство свидетели – Я.Л.С.и Д.Г.К., Л.С.Т.и Е.И.К..
Свидетелката Д.К. излага, че в периода от 1985 г. до 1995 г. е работила (като
управител в ресторанта) в „Комплекс Р.“, като уточнява, че той се е състоял от
ресторант „Р.“, „Грил-ресторант Р.“, кулинарен магазин „Р.“, коктейл-бар „Р.“ и
отпред едно кафе. Заявява, че целият комплекс е бил към Парк Хотел „Москва“, до
закриването 1995 г. на коктейл бара (приватизирането му.) Заявява, че
понастоящем съществува ресторант „Р.“ – там е ресторант „Хепи“. Свидетелката Е.К.
излага, че е работила в ресторант „Р.“, в периода 1985 г. – 1989 г., като има
впечатления че са „се водели към П.Х.М.“ и че лицето на ресторанта е към
църквата „Св. Неделя“.
Свидетелката
Я.Л.С.заявява, че познава имота на
„Света ******, тъй като е брокер и през 1999 г. собствениците – наследниците на
М., са й възложили да продаде имота, който е посещавала през 2-3 месеца.
Продажбата се е осъществила през 2002 г. и имота е продаден на Е.К.. Сочи, че
през периода, през който е посещавала имота, е имало уточняване на границите
със Светия С.и „В.“ ООД и впоследствие на сутеренния етаж се е настанил „Хепи“
(от 2001 г.) и е заведено дело. Знае, че имотът е ползван от Агенцията за
чуждестранни инвестиции по договор за наем с наследниците на М.. Свидетелката Л.Т.заявява,
че познава имота на ул. „Св. ******, като в имота се е помещавала Агенцията за
чуждестранни инвестиции. Впоследствие през 1999 г. или 2000 г. се е настанил
„Хепи“ и е заведено дело, като мисли че впоследствие отношенията са уредени и е
сключен наемен договор.
От
заключението на тричленната съдебно-счетоводна експертиза /прието в проведеното
на 17.11.2014 г. съдебно заседание/, се установява, че с разпореждане № 30 от
30.10.1991 г. е образувано „И.из“ с основен капитал 10 462 хил. лв. С решение
от 22.06.1993 г. на СГС, по ф.д. № 7613/1990 г. е вписано увеличение на
капитала с 277 186 хил.лв., като така капиталът става 285 648 хил. лв. С
решение № 6 от 05.06.1996 г. на СГС, по ф.д. № 7613/1990 г. е вписано
увеличение на капитала от 285 648 хил. лв. на 310 624 хил. лв., с издаване на
нови поименни акции. С решение № 17 от 22.12.2005 г. е вписана промяна на
наименованието от „И.из“ в „И.2.“ АД. В амортизационен план за 1995 г. на „И.из“
ЕАД за сметка 203 „Сгради“ под № 3002, е посочена „Сграда Р.“ с балансова
стойност 8 363 592 неденоминирани лева. Сградата „Р.“ е отразена в
предоставените счетоводни амортизационни планове към 31.12.2003 г. до
31.12.2008 г., група 203 „Сгради“, в които под № 3002 е записана сграда „Р.“ с
историческа цена 83 625,92 деноминирани лева с дата на придобиване с дата на
придобиване 31.12.1995 г., без параметризация на сградата. Поради това, че от „И.2.“
АД не са предоставени хронологични счетоводни регистри по сметки 101 /Основен
капитал/ и 203 /Сгради/, както и първични счетоводни документи, въз основа на
които са взети счетоводните операции за заприходяване на сградата, вещите лица
не могат да установят дали стойността на сграда „Р.“ е отразена в основния
капитал на дружеството. Съгласно учредителен протокол на заседание на Съвета на
директорите на „И.2.“ АД от 05.01.2009 г. е взето решение да се учреди
дружество „ИТС Р.“ ЕООД с дружествен капитал, формиран от апортна вноска в
размер на 100 000 лв., като едноличният собственик апортира правото на
собственост върху недвижим имот, в гр. София, пл. „******.
Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза, прието във въззивната
инстанция в проведеното на 01.04.2013 г. съдебно заседание /л.48-51/, имотът,
описан в приложение № 6 на ИМ - нотариален акт № 116/28.11.2002 г. /л.16-18/ и
имотът, описан в приложение № 5 – нотариален акт № 84/16.08.2002 г. /л. 10-11/,
са два отделни, съседни имота, с обща граница с дължина 4 м., поради което
вещото лице е заключило, че имотът описан в нотариален акт № 116/28.11.2002 г.
– УПИ V-8 с площ от 240 кв.м. на ул. „*********и построената в него
четириетажна сграда със застроена площ от 217,96 кв.м. не попада в имота,
описан в нотариален акт № 84/16.02.2002 г. – УПИ III-4 с площ 480 кв.м. на пл.
„******. Съгласно заключението построената сграда в УПИ V-8 на ул. „Света
София“ по своите параметри не излиза извън границите на УПИ и не засяга
съседните имоти и по-конкретно – имота, описан в нотариален акт № 84/16.02.2002
г. Предназначението на сградата, намираща се на ул. „*********е за
офис-помещения на трите надпартерни етажа и за магазини на партера към улицата,
като част от сутерена се ползват за кухня и складови помещения от ресторант. Съгласно
заключението, имотът описан в нотариален акт № 116 от 2002 г. представлява самостоятелен
обект, като сравнявайки сегашното й състояние с описанието в нот. акт №
17/05.04.2007 г. (преди извършения основен ремонт), косвено може да се направи
извод, че няма промяна.
В
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Н. М.
и прието в проведеното на 28.10.2015 г. съдебно заседание /л.348-351/, след
анализ на приложените документи по делото, вещото лице е направило извод, че
бившият хранителен комплекс „Р.“ е бил изграден чрез преустройство на
помещенията, разположени в партерните етажи и в сутерените на три отделни
сгради, построени в три отделни поземлени имоти, описани в АДС №
1441/12.09.1949 г.; АДС № 4421/05.12.1949 г.; нот. акт № 74/1981 г. и нот. акт
№ 75/1981 г. След извършена съпоставка между имота, описан в нотариален акт №
116/2002 г. и одобрения архитектурен проект за Хранителен комплекс „Р.“, вещото
лице счита, че част от комплекса е разположен и в сградата, находяща се на ул.
„Св. ******, предмет на нотариален акт № 116/2002 г., както и заема част от
поземлен имот с пл. № 3, в кв. 252А, гр. София, м. „Центъра“, извън построената
в него сграда. Частта от Хранителен комплекс „Р.“, попадаща в имота, описан в
нотариален акт № 116/2002 г. е оцветена с жълт цвят в приложените към
експертизата комбинирани скици, като съгласно изчисленията, извършени на база
на приложените по делото архитектурни проекти, е със застроена площ, както
следва: в границите на сутерена на сградата, находяща се на ул. „*********–
185,73 кв.м.; в границите на поземлен имот пл. № 3 от сградата, находяща се на
ул. „*********– 196,28 кв.м.; в границите на партерния етаж от сградата,
находяща се на ул. „*********– 166,43 кв.м.; в границите на поземлен имот № 3,
в кв. 252А, по плана на гр. София, м. „Центъра“, на партерно ниво – 188,17
кв.м. Вещото лице отбелязва, че между фасадните стени откъм дъното на
поземлените имоти, на сградите, изградени в поземлен имот № 3 /предмет на нот.
акт № 116/2002 г./, в съседния му от север УПИ ІІ-5, както и в съседния му от
изток УПИ ІІІ-4, е изградена едноетажна постройка, заемаща цялата свободна
/незастроена/ площ от поземлен имот с пл. №
3, представляващ вътрешен двор, която постройка осъществява връзка между
помещенията, разположени в трите сгради, построени в трите поземлени имота. Вещото
лице посочва, че съгласно приложените към делото чертежи от архитектурен
проект, хранителният комплекс „Р.“ се състои от три подобекта, един от които е
ресторант „Р.“, като след изчисления въз основа на данните от проекта, счита,
че хранителния комплекс „Р.“ е с РЗП от 1436,82 кв.м., а разгънатата застроена
площ само на подобекта ресторант „Р.“ е 1198,98 кв.м. В съдебно заседание
вещото лице посочва, че при направения оглед е констатирало, че както на
сутеренно, така и на партерно ниво съществува конструкцията на сградата,
построена в имота на ул. „Св. ******, като фактически обединяването се е
получило чрез просичане на отвори в стените, но не са засегнати носещите
елементи като колони и греди. Според вещото лице няма пречка от техническа
гледна точка направените отвори да бъдат затворени и стените възстановени и да
се върне първоначалното състояние на имота, като в случай, че това стане и бъде
възстановен първоначалния вид на сградата, то тогава съответните предназначения
и на двете нива биха могли да бъдат променени и преустроени в други обекти,
различни от съществуващите в момента.
По
приетата в проведеното на 09.05.2016 г. съдебно заседание съдебно-техническа
експертиза /л.621-634/ вещите лица са установили, че бившият хранителен
комплекс „Р.“ е бил изграден чрез преустройство на помещенията, разположени в
партерните етажи и в сутерените на три отделни сгради, построени в три отделни
поземлени имота – УПИ III-4, УПИ II-5 и ПИ с пл. № 3. Посочили са, че тъй като
в АДС № 00219/1997 г. са описани единствено идеалните части от ресторант „Р.“,
които „ИТС“ АД към Комитета по туризъм при МС получава в дял съгласно
Споразумение № 1 със Светия С.от 21.12.1995 г., а в акта са описани само
границите на целия ресторант „Р.“, то не е възможно площите, описани в АДС №
00219/1997 г. да бъдат изобразени графично, а скица може да бъде направена единствено
за целия ресторант „Р. с граници: изток – Светия Синод, запад – сграда ОББ,
север – ул. „А.С.“, юг – Комитета по туризъм.
Съгласно
заключението описаните в АДС №4421/05.12.1949 г. и нотариален акт №
116/28.12.2002 г. сгради касаят една и съща сграда, а описаният в АДС
№00219/28.05.1997 г. имот представлява част от ресторант „Р., който е изграден
чрез преустройство и обединяване на помещения, разположени на партерните и
сутеренните етажи на три отделни съседни УПИ, а именно – УПИ III-4, УПИ II-5 и
ПИ с пл. № 3, като в ресторант Р. попадат част от площта на сутеренния и
партерен етажи на сградата, предмет на АДС № 4421/05.12.1949 г. и НА № 116/2002
г. Вещите лица са заключили, че между двата имота – ресторант Р. и сградата в
ПИ пл. № 3 има частична идентичност, т.е. площи от ресторанта, за който се
отнася Заповед № 241А/1995 г. и АДС № 00219/1997 г. са ситуирани в сградата в
имот пл. № 3, за който се отнасят АДС № 4421/1949 г. и НА № 116/2002 г.
На
следващо място вещите лица са установили, че Хранителен комплекс Р. е изграден
в периода 1983 г. – 1985 г. Изчислили са, че застроената площ само на ресторант
Р. е съответно – на ниво сутерен – 604,86 кв. м., на ниво партер – 594,12 кв.
м. и на ниво етаж – 105,40 кв. м., като са определили, че частта от бившия
ресторант Р., попадаща в имота, предмет на АДС № 4421/1949 г. е както следва: сутерен – в границите на сутерена на
сградата на ул. Св. София № 3 – 185,73 кв.м., в границите на ПИ пл. № 3, кв.
252А, по плана на гр. София, м. „Центъра“ – 196,28 кв.м., представляваща частта
от площта на сградата с дострояването към сградата в ПИ № 3, направена при
строителството на ресторант Р. с площ 10,55 кв.м.; партер – в гарниците на партерния етаж на сградата на ул. „*********-
166,43 кв.м., а в границите на ПИ пл. № 3, кв. 252А – на партерно ниво - 188,17 кв.м., представляващо частта от
площта на сградата с дострояването към сградата в ПИ № 3, направена при
строителството на ресторант Р. с площ 21,74 кв.м. Съгласно заключението в
сутеренно ниво в частта от ресторанта, попадаща в ПИ пл. № 3, предмет на НА №
116/2002 г. са разположени машинно помещение, инсталационно помещение,
помещение амбалаж, помещение приемане, коридор и стълбище за партера. На
партера са разположени кулинарен магазин, умивалня кухненска посуда, топла
кухня, умивалня съдове от залата, студена кухня, келнерски офис, коридори и
стълбище за сутерена. Вещите лице не са могли да посочат какво е било
фактическото състояние на ресторант Р. към 1992 г., като са посочили
единствено, че като ситуационно разположение е било така, както е изграден по
проекта от 18.12.1982 г.
По
отношение на функционалната свързаност на сградата в ПИ пл. №3, кв. 252А по
плана на гр. София, м. „Центъра“ /предмет на НА № 116/2002 г./ и сградата,
находяща се в гр. София, пл. „******, парцел III-4, кв. 252А /предмет на НА №
84/2002 г./ вещите лица са констатирали, че двете сгради са технологично и
функционално свързани на кота 2.30 и на партерно ниво на кота 0.00, което е
било направено при построяването на ресторант Р.. Посочили са, че
горепосочените помещения, разположени в частта, попадаща в ПИ пл. № 3, предмет
на НА № 116/2002 г. не представляват самостоятелен обект, а са част от
хранителния комплекс Р. /към 2016 г. – ресторанта „Хепи“/ - кухненски блок и са
технологично и функционално свързани със залите за хранене на ресторанта, като
свързването е станало не само чрез частично премахване на преградни стени и
изграждане на нови стени, но и с извършване на пристрояване на площи в ПИ пл. №
3, както и обособяване на технологични помещения. Поради това вещите лица са
заключили, че не може да бъде осъществено механично отделяне без съществено
увреждане на съществуващия и функциониращ към момента ресторант, ситуиран в
обема на ресторант Р., тъй като ако бъде извършено това отделяне ресторантът ще
спре да функционира поради липсата на кухненски блок и за по-нататъшната му
дейност като такъв ще следва да се извършат съществено преустройство по отделен
проект. На следващо място вещите лица са посочили, че с оглед направеното
разширение на сутеренното и партерно ниво в сградата в ПИ пл. № 3, с което се
осъществява връзката на кухненския блок с останалите подобекти в комплекса, се
касае за значителни преустройства.
В
особеното мнение към експертизата вещото лице П. е достигнало до извод за липса
на идентичност на обекта по АДС от 1997 г. с имотите по другите два акта, които
касаят имот пл. № 3 /впоследствие УПИ V-8/.
Според вещото лице не може да се установи кога е изграден ресторант Р. и
каква част е от Хранителен комплекс Р. поради липсата на съответствие на
проекта от 2000 г. и описаното в АДС от 1997 г.
В
неоспореното от страните на приетото в проведеното на 27.03.2017 г. заключение
на допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза вещите лица също посочват,
че бившият хранителен комплекс „Р.” е бил изграден чрез преустройство на
помещенията, разположени в сутеренните и партерни етажи и на три отделни
сгради, построени в три отделни поземлени имота УПИ III-4, УПИ II-5 и ПИ с пл.№ 3, кв. 252а. Помещенията
на втория етаж /мецанин/, ползвани в момента за офис на ресторант Хепи се
намират в сградата в УПИ II-5, като същите могат да бъдат използвани единствено
от хранителен комплекс „Р.“, тъй като предвид чертежите за ХК „Р.“ от 1982 г.
единствената връзка на мецанина е чрез стълбище, зад зала за ресторант на
партера.
Според
заключението предназначенията на помещенията съгласно проекта за хранителен
комплекс „Р.“ – пл. „Ленин“, одобрен на 14.12.1982 г. е следното: сутерен:
1. В УПИ III-4 – хладилни камери за
месо, млечни произведения, сладкарски продукти, полуфабрикати, напитки,
колбаси, птици, дезинфекция яйца, приготвяне на месо и птици, подготовка
зеленчуци, складове за хляб, сухи продукти и инвентар, асансьор, 2. В УПИ II-5 – сервизни помещения –
умивални, тоалетни, коридор и стълбища, 3.
В УПИ V-8 (бивш ПИ пл. № 3) – машинно помещение, склад, амбалаж, стълбище и
асансьор; партер - 1. В УПИ III-4 –
зала ресторант с входно предверие, гардероб и умивалня (понастоящем зала на
ресторант „Хепи“) и зала за бързо хранене, преддверие, междинен склад,
павилион, 2. В УПИ II-5 – част от
зала ресторант, стълбище и асансьор към сутерена, стълбище към мецанина и
помещение за смет с излаз към бул. „Стамболийски“, 3. В УПИ V-8 (бивш ПИ пл. № 3) – кулинарен магазин, стълбище към
сутерен, асансьорна шахта, топла и студена кухня, келнерски офис, умивалня,
кухненска посуда, умивалня съдове от залата и вход на сградата на ул. „Св. ******.
Предназначенията
на помещенията към датата на огледа са както следва: сутерен: 1. В УПИ III-4
– хладилни камери за месо, млечни произведения, сладкарски продукти,
полуфабрикати, напитки, колбаси, птици, дезинфекция яйца, заготовки на месо и
птици, подготовка зеленчуци, складове за хляб, сухи продукти и инвентар,
асансьор, 2. В УПИ II-5 – сервизни
помещения – умивални, тоалетни за посетители към ресторанта отделно за мъже и
жени, съблекалня за персонала, коридор и стълбища за посетители към залата и за
персонала към кухнята, асансьорна клетка, които помещения се ползвали от
ресторант „Хепи, 3. В УПИ V-8 (бивш
ПИ пл. № 3) – помещенията към момента на огледа били в лошо санитарно-хигиенно
състояние, като входът към същите бил от сутерена на ресторант „Хепи“; партер: 1. В УПИ III-4 – част от залата
на ресторант „Хепи и бар грил „Хепи“, преддверие, мокър бар, които се ползвали
от ресторант „Хепи“, 2. В УПИ II-5 –
част от залата на ресторант „Хепи“, стълбище и асансьор към сутерена, стълбище
към мецанина и помещение за смет с излаз към бул. „Стамболийски“, които също се
ползвали от ресторант Хепи“, а мецанина се ползвал за офис на управителя на
ресторанта, 3. В УПИ V-8 (бивш ПИ
пл. № 3) – топла, студена кухня, умивалня кухненска посуда, умивалня съдове от
залата, келнерски офис, асансьорна шахта, ползвани от ресторант „Хепи, зазидано
неизползваемо стълбище към сутерен, офис към Испанския културен център.
Според
вещите лица границите на ресторант „Р.“ не могат да бъдат отбелязани, тъй като
е част от ХК „Р.“, в който няма обособени граници за ресторанта, като не могат
да посочат каква процентна част от ХК „Р.“ е самият ресторант „Р.“. Сочат, че и
двата обекта са изградени едновременно.
На
следващо място съгласно заключението преди осъществяването на проекта за
Хранителен комплекс „Р.”, одобрен през 1982 г. УПИ III-4 от кв. 252а бил с площ
от 502 кв. м. и е било застроен със седеметажна административно-делова сграда
на площ от 470 кв.м., но не може да бъде посочена годината на построяване на
основната сграда, което е масивна c монолитна стоманобетонова конструкция.
По
отношение на застрояването в УПИ III-4, кв. 252а /стар 4/ вещите лица са посочили,
че вътрешният двор е застроен изцяло с едноетажна част и сутерен под нея в
рамките на целият парцел, който е с площ от 502 кв.м. С извършеното преустройство
и дострояване УПИ III-4, кв. 252а е уплътнен на 100% със застроена площ на
сутерен и партер по 502 кв.м. Съгласно одобрената със заповед № РД
18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта, в
поземлен имот с идентификатор 68134.304.153 стар № 4 , парцел III кв. 252а, с
площ от 502 кв.м. с административен адрес ул. „*********е построена седем
етажна масивна административно делова сграда /7МЖ/ със застроена площ от 470
кв.м., като пристроената част на вътрешния двор не е отразена в кадастралната
карта. На следващо място вещите лица са посочили, че в кадастралната карта е
нанесен обект на две нива с идентификатор 68134.304.153.1.7, представляващ
действащият в момента ресторант „Хепи“, но според вещите лица това нанасяне не
е точно по отношение на сутерена и партера на сградата на ул. „Света София“ №
5, като по данни от регистъра на собствеността въпросният самостоятелен обект е
част от сграда с идентификатор 68134.304.153.1 и попада имоти с идентификатори
68134.304.152 и68134.304.153.
Съгласно
заключението не е налице идентичност между застроените площи в УПИ III-4 на ХК
„Р.“ и площите, упоменати в АДС № 219/1997 г. и Заповед № 241а от 1995 г. Вещите
лица са посочили, че не се констатира съвпадение по площ, местонахождение
/административен адрес и имот, в който попадат/ и граници между Хранителен
комплекс „ Р.”, от една страна и обекта, описан в АДС № 219/1997 г., тъй като в
Заповед № 247а от 1995 г не са нанесени квадратури.
На
следващо място съгласно заключението от конструктивна гледна точка е възможно
възстановяване по стари имотни граници на сградите и имотите участвали в
преустройстовто им в Хранителен комплекс „Р.“. В съдебно заседание вещите лица
уточняват, че от технологичнна гледна точка не е възможно възстановяване на
имота, намиращ се в парцел V-8, в стари имотни граници, тъй като в този имот се
намира кухнята на ресторанта.
При така установеното
от фактическа страна въззивния съд намира от правна страна следното:
Съгласно
т. 2Г от ТР 4/14.03.2016г. по тълк. дело
№ 4/2014 г., ОСГК, ВКС, фактическият състав на придобивния способ,
уреден в чл. 17а ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 ПМС № 201/25.10.1993 г. за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването,
преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата
да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било
предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на
държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се
включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки
вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на
държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това
търговско дружество.
В
разглеждания случай преценката за наличие на първата предпоставка – държавата
да е собственик на процесния имот, е обусловена от преценка за наличието на
основание за реституиране на имота на праводателите на ответниците, находящ се
в ПИ пл. № 3, тъй като от заключенията на приетите по делото съдебно-технически
експертизи, се установява, че имотът предмет на предявените от ищеца искове
попада именно в границите на поземлен имот пл. № 3 от сградата, находяща се на
ул. „Св. ******, която съгласно Акта за завземане на недвижим имот №
4421/05.12.1949 г. е отчуждена по реда на ЗОЕГПНС от наследодателя на
праводателите на ответниците – Л.Б.М..
Възстановяването
на собствеността върху имоти отнети без законово основание или отчуждени не по
предвидения в закона ред се извършва при наличие на общите предпоставки на чл.
2, ал. 3 ЗВСОНИ, а именно: имотът да е бил собственост на лицето, което
претендира реституция, съответно на неговите наследници, да е отнет при
посочените в закона предпоставки, за него да не е получено обезщетение, да се
намира в собственост на държавата, общините и обществените организации или
еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и да съществува реално до размерите,
в които е отчужден, към момента на влизане в сила на закона, който създава
соченото основание за възстановяване на собствеността – 25.02.1992 г., респ.
22.11.1997 г.
Първата
предпоставка е недвижимият имот да е бил собственост на лицето, което
претендира правото на възстановяване, респ. на негов праводател. Съгласно чл.
3, ал. 1 ЗВСОНИ правото на възстановяване се установява от факта на отнемане на
имота, като оборимо се презумира, че лицето от което имотът е отнет, е негов
собственик. В разглеждания случай по делото не се спори, а и са ангажирани
достатъчно доказателства, сочещи на извод, че имотът на ул. „*********– къща с
три етажа, партер от магазин с две стаички със застроена площ 210 кв.м. и обща
застроена и незастроена площ 240 кв. м. е била собственост Л.Б.М., респ.
праводателите на ответниците Е. и Д. К. се явяват наследници на същия, видно от
приложеното по делото наследствено решение на Областния съд на Тел Авив – ЯФО
/л.683/.
Установено
е и наличието на следващата предпоставка – отнемането на имота в случаите,
визирани в чл. 1 ЗВСОНИ, което се установява от Акта за завземане на недвижим
имот № 4421/05.12.1949 г., с който имотът е отчужден по реда на ЗОЕГПНС.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, следва да се
приеме за установено и обстоятелството, че към момента на влизане в сила на
ЗВСОНИ /25.02.1992 г./ имотът се е намирал в собственост на държавата, общините
и обществените организации или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ. В тази връзка е неоснователно твърдението на жалбоподателя
за възникнала съсобственост върху процесния имот между Държавата и Българската
патриаршия, тъй като събраните по делото доказателства сочат за права на
последната върху имот, различен от този, предмет на спора.
На следващо място по делото не са наведени твърдения, нито са
ангажирани доказателства за имота да е платено обезщетение, което налага
приемането на извод за наличие на отрицателната предпоставка от фактическия
състав на реституцията, а именно за имота да не е изплащано обезщетение.
По
преценката за наличието на следващата предпоставка – имотът да съществува
реално до размерите, в които е бил незаконно отнет или отчужден не по установения
законов ред към момента на влизане в сила на закона – чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ,
следва да бъде взето предвид следното:
Съгласно
Тълкувателно решение № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС целта на реституционния закон е
да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на
собственост. Ако те физически или правно са изгубили тази самостоятелност и
вече не притежават характеристиката на такива обекти, не би могло да бъдат
възстановени на техните собственици. С тълкувателното решение е прието, че изискването на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ имотите да съществуват
реално до размерите, в които са отчуждени, предпоставя имотите да са налице, да
съществуват реално като обекти на собственост, като извършените в тях промени,
свързани с функционалното им предназначение, са без правно значение за
действието на реституцията. Когато при промяна във вида и предназначението на
имота е извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е
увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на онази
част, която е съществувала към момента на одържавяването. Останалата част, в
зависимост от положението й по отношение на възстановения имот, или остава в
собственост на държавата, когато представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, или се възстановява по правилото на чл. 97 ЗС към възстановената
част. Ако пък вследствие погиване, разрушаване или други причини е намален
размера на отчуждения имот, на реституция подлежи това, което се е запазило от
него, ако то представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
В
разглеждания случай, като взе предвид гореизложеното и при съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че е налице и този елемент от
фактическия състав на основанието за реституция.
От
събраните по делото писмени доказателства и заключенията на
съдебно-техническите експертизи се установява, че след отчуждаването на имота
на Л.Б.М., находящ се на ул. „Света ******, чрез преустройство на
помещенията, разположени в партерните етажи и в сутерените на три отделни
сгради /сред които и сградата, отчуждена от Л.М./, построени в три различни
съседни поземлени имота, а именно: УПИ II-5 с административен адрес бул. „********,
УПИ III-4 с административен адрес пл. „Ленин“ 4 и в УПИ V-8 с административен
адрес ул. „Света ******, описана в Акта за завземане
на недвижим имот № 4421 от 05.12.1949 г., е изграден Хранителен комплекс
„Р.“, като между фасадните стени откъм дъното на поземлените имоти, на
сградите, изградени в поземлен имот № 3 /предмет на нотариален акт № 116/2002
г./, в съседния му от север УПИ ІІ-5, както и в съседния му от изток УПИ ІІІ-4,
е изградена едноетажна постройка, заемаща цялата свободна /незастроена/ площ от
поземлен имот с пл. № 3, представляващ
вътрешен двор, която постройка осъществява връзка между помещенията,
разположени в трите сгради, построени в трите поземлени имота. Съгласно проекта
за хранителен комплекс Р. – пл. „Ленин“ от 14.12.1982 г. в сутерена в УПИ V-8
(бивш ПИ пл. № 3) се намирали машинно помещение, склад, амбалаж, стълбище и
асансьор; а на партера - кулинарен магазин, стълбище към сутерен, асансьорна
шахта, топла и студена кухня, келнерски офис, умивалня, кухненска посуда,
умивалня съдове от залата и вход на сградата на ул. „Св. ******. Така описаните
настъпили промени в сградата на ул. „*********/ПИ пл. № 3/ чрез преустройство и
смяна на тяхното предназначение не води до невъзможност за възстановяване
собствеността. Този извод се обуславя от посоченото от вещото лице М., че
конструкцията на сградата, построена на ул. „Света ******, съществува както на
сутеренно, така и на партерно ниво, като не са засегнати носещите елементи като
колони и греди и няма пречка от техническа гледна точка направените отвори да
бъдат затворени и стените възстановени и да се върне първоначалното състояние
на имота. В същия смисъл е и заключението на вещите лица по приетата на
27.03.2017 г. допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно което от
конструктивна гледна точка е възможно възстановяване по стари имотни граници на
сградите и имотите участвали в преустройството им в Хранителен комплекс „Р.“. На следващо място посочената от вещите лица невъзможност от
технологична гледна точка имотът да бъде възстановен в стари реални граници
касае функционалното предназначение на изградения хранителен комплекс, но
предвид ТР № 6/2006 г. извършените преустройства в имота, свързани с
функционалното му предназначение, са без правно значение за действието на
реституцията. Това наред с установеното с приетото на 09.05.2016 г.
заключение обстоятелство, че сградата, описана в Акта
за завземане на недвижим имот № 4421 от 05.12.1949 г. и тази в нотариалния акт
№ 116/2002 г. са идентични, налага приемането на извод, че отчуждената с Акта
за завземане на недвижим имот № 4421 от 05.12.1949 г. сграда съществува в
същите размери, в които е била отчуждена.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по делото са установени
всички предпоставки на чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ за възстановяване на наследниците на Л.Б.М.на
отчуждената с Акта за завземане на недвижим имот №
4421 от 05.12.1949 г. сграда, находяща се в гр. София, ул. „Света ******, в
която попада и претендираната от ищеца част от същата. Възстановяването
на собствеността при условията на ЗВСОНИ настъпва по силата на самия закон,
т.е. от момента на влизането му в сила – 25.02.1992 г., имотът е бил
възстановен на наследниците на Л.М. - праводатели на ответниците Е.К. и Д.К.,
респ. на ответника „Д.Д.Ю“ ЕООД. Следователно към датата на издаване на Заповед
№ 241А от 15.12.1995 г. процесният имот не е бил държавна собственост и
апортирането му в капитала на „ИТС****“ ЕАД /с предишна фирма „И.“ ЕАД/, представлява разпореждане с
чужд имот, което не е произвело вещнопрехвърлително действие. Поради това не е
произвело и вещнопрехвърлително действие и последващото му апортиране на „ИТС –
Р.“ ООД.
Отделно
от това от събраните по делото доказателства не се установява и какъв точно е
имотът, предмет на посочения в Заповед № 241А/15.12.1995 г. апорт. Внасянето на непаричната вноска, като един от
елементите на фактическия състав на увеличението на капитала на
търговец-публично предприятие посредством непарична вноска на имот – частна
държавна собственост изисква описание на имота и оценка на същия /в този смисъл
Решение № 111/25.02.2016 г. по гр. д. № 6821/2014 г. на ВКС, II ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В разглеждания случай изискването за описание на имота предмет на апорта
не е изпълнено. От представената по делото заповед № 241-А/15.12.1995 г. и
заповед № 123/13.03.1996 г. и издадения въз основа на първата Акт за държавна
собственост № 00219/23.05.1997 г. не се установява имотът предмет на същите да
представлява самостоятелен обект на собственост. От същите не е ясно какво
точно представлява ресторант „Р.“, какви помещения включва, не са посочени
граници на ресторанта, като в АДС № 00219/23.05.1997 г. са посочени единствено границите
на цялата сграда, в която ресторантът е разположен. Нещо повече в акта за
държавна собственост е посочено, че се касае за част от ресторант „Р.“, която
също не е установена, а от събраните по делото доказателства се установява
единствено, че ресторантът е част от Хранителен комплекс „Р.“. При липсата на
надлежна индивидуализация на имота, не е осъществен фактическия състав на
апорта, обективиран в Заповед № 241-А/15.12.1995 г., поради което и същият не
може да породи вещнопрехвърлително действие.
Отделно
от това съгласно заключението на приетата на 27.03.2017 г. допълнителна
съдебно-техническа експертиза, не е налице идентичност между застроените площи
в УПИ III-4 на Хранителен комплекс „Р.“ и площите, упоменати в Акта за държавна
собственост № 219/1997 г. и Заповед № 241а от 1995 г. Вещите лица са посочили и
че не се констатира съвпадение по площ, местонахождение /административен адрес
и имот, в който попадат/ и граници между Хранителен комплекс „Р.”, от една
страна и обекта, описан в АДС № 219/1997 г., тъй като в Заповед № 247а от 1995
г. не са нанесени квадратури. При това положение и при липсата на други
доказателства не може да се обоснове категоричен извод при дължимото от ищеца
главно и пълно доказване, че претендираният от него имот попада в пределите на
имота, предмет на Заповед № 241-А/15.12.1995 г. и Акта за държавна собственост №
00219/23.05.1997 г.
Неоснователна
е и претенцията на ищеца досежно заявеното от него основание за придобиване на
имота по давност. Ищецът поддържа да е упражнявал фактическа власт върху имота
от построяването му през 1983 г. до 18.03.1996 г., а след тази дата –
18.03.1996 г. до 18.03.2005 г. твърди, че е упражнявал фактическа власт върху
имота чрез Българската православна църква до 18.03.2005 г. Третото лице помагач
твърди, че праводателите му са владели имота от изграждането му през 1982 г. до
сключването на споразумението с Българската православна църква през 1995 г., а
след това – до датата на уточняване на периода /28.10.2013 г./ твърди, че са
владели имота чрез Българската православна църква.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години /ал. 1/, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години /ал. 2/. Доколкото
в случая не е налице основание, годно да направи ищеца собственик на процесния
имот с оглед липсата на породено от апорта вещнопрехвърлително действие, то за
да бъде приет извод за осъществяването на това оригинерно придобивно основание,
следва да бъде установено кумулативното наличие на двата елемента от
фактическия му състав: осъществено непрекъснато владение върху вещта през
предвидения в закона 10-годишен срок и намерение на владелеца да стане
собственик на вещта /своене/.
На
първо място е несъстоятелно позоваването на ищеца на давностно владение в
периода от изграждането на ресторант „Р.“ през 1982 г. до влизане в сила на
ЗВСОНИ /25.02.1992 г./. Ищецът черпи правата си върху процесния имот именно от
държавата, за която по делото са събрани доказателства, че в посочения период е
била собственик на имота на друго основание - Акта за завземане на недвижим
имот № 4421 от 05.12.1949 г. Това обаче изключва придобиването
на имота по давност с оглед забраната на чл. 86 ЗС за
придобиване по давност на вещи публична държавна или общинска собственост.
На
следващо място следва да бъде взета предвид и нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ,
бр. 107 от 1997 г., изм., бр. 61 от 2015 г./, съгласно която изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по
ЗВСОНИ или по ЗСПЗЗ или по ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на
влизането на разпоредбата в сила, т.е. придобивна давност за такива имоти се
заличава с обратна сила. Ако имотът, който се обхваща от посочените закони, е
възстановен преди датата на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давността от
момента на възстановяването до 21 ноември 1997 г. не се зачита. Ако имотът е
възстановен след тази дата, давността започва да тече от момента на
възстановяването /в този смисъл Решение № 45 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 4732/2014 г., I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение № 906 от
16.12.2009 г. по гр. д. № 1857/2008 г. на ВКС, III ГО/.
Отделно
от това при съвкупния анализ на доказателствения материал по делото не се
установява при дължимото от ищеца пълно и главно доказване да е владял имота по
смисъла на чл. 79 ЗС, нито в периода преди влизане в сила на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ /21.11.1997 г./, нито след това. Събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелките Д.К. и Е. К. не
установяват осъществено от ищеца владение. Относими в случая се явяват
единствено показанията на свидетелката Д.К., доколкото същите обхващат нейни
впечатления в периода от 1985 г. до 1995 г. относно работата й в комплекс „Р.“,
а тези на свидетелката Е. К. касаят впечатления основно в периода преди влизане
в сила на ЗВСОНИ, за който период е приложима забраната по чл. 86 ЗС.
Изложеното от свидетелката Д.К. обаче не е достатъчно да обоснове категоричен
извод, че през периода от 25.02.1992 г. до 1995 г. е осъществявано владение от
праводателя на ищеца „П.- Х. М.“ ЕАД именно върху процесния имот. Извод за обратното
не се налага и за периода след 1995 г., в който ищецът твърди да е упражнявал
фактическа власт върху имота чрез Българската православна църква, позовавайки
се на представените по делото споразумение № 1 и №2 от 21.12.1995 г. и протокол от 18.03.1996 г. От
една страна не се установява в предмета на същите да се включва и предаване на
владението на имота, предмет на настоящия спор, като не са ангажирани и
доказателства за осъществено владение от Българската православна църква за
периода след това. От друга страна са налице доказателства, сочещи, че праводателите
на ответниците са осъществявали владение върху сградата, находяща на ул.
„Света ******, в която се намира процесния имот чрез
Агенцията за чуждестранни инвестиции с оглед представения по делото договор за
наем от 12.01.1999 г. сключен между Б.Е.Г., И.М., А.М., Я.М. и Д.М.,
като наемодател и Агенцията за чуждестранни инвестиции, като наемател. Твърдението
на ищеца, че имотът се е ползвал от Българската православна църква се
опровергава и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Я.С.иЛ.Т., които заявяват, че са посещавали имота в периода 1999 г.
– 2000 г., във връзка с продажбата на сградата, като при посещението й сутеренът
и партера били празни.
Не
се установява по делото ищецът да е владял имота и след това, предвид
представения по делото договор за отдаване под наем на имот от 05.07.2005 г.,
от който е видно, че Е.М.К. е отдал под наем на „Х.“ ООД част от четириетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*********- имот пл. № 8, кв.
252а, с площ 121 кв. м. от партерния етаж и 120 кв. м. от сутерена, като
впоследствие с Анекс № 1 от 19.10.2007 г. в правата на наемодателя е встъпило „З.Д.Д.Ю
Л.“ ЕООД. Това несъмнено обуславя извод, че от сключване на договора за наем
владението върху процесната част от сградата на ул. „*********е осъществявано
от ответниците по делото чрез „Х.“ ООД.
При
тези доказателства не може да се наложи извод, при дължимото от ищеца главно и
пълно доказване, че лично или чрез други лица, е упражнявал постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, владение върху процесния имот,
нито в рамките на 10-годишния давностен срок, нито в рамките на кратката
5-годишна давност.
Не
легитимира като собственик на процесния имот и представената от ищеца съдебна
спогодба между „ИТС****“ ЕАД и Българската православна църква, тъй като същата
обвързва само страните по нея, но не и ответниците по делото.
При
липсата на проведено главно и пълно доказване на правопораждащите
претендираното от ищеца право факти, предявените искове се явяват
неоснователни, поради което подлежат на отхвърляне.
Предвид
изложеното поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила в частта, в която е
отхвърлена претенцията на ищеца за признаване за установено по отношение на
ответниците, че той е собственик на процесния имот и за осъждане на „Д.Д.Ю“
ЕООД да му предаде владението на имота. В останалата част, в която е отхвърлено
исканетона ищеца за осъждане на ответниците Е. К. Д.А.К. да предадат владението
на имота, решението следва да бъде обезсилено с оглед направеното във
въззивното производство изменение на предявения срещу тях иск.
При
този изход на спора право на разноски на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ имат
ответниците по иска. Първоинстанционният съд е уважил искането на ответника Е.К.
за присъждане на такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на
28 300 лева. Същото е съобразено с минималния размер, предвиден в Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението на ищеца за прекомерност се явява неоснователно.
На
осн. чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ право на разноски за настоящото производство имат
ответниците по жалбата, поради което исканията им за присъждане на направените
по делото разноски следва да бъдат уважени. В полза на Е.К. следва да бъдат
присъдени направените и претендирани разноски за платени депозити за СТЕ в общ
размер на 1550 лева, в полза на Д.К. – направените и претендирани разноски в
общ размер на 10 000 лева, от които 2 000 лева за депозит за СТЕ и 8 000
лева за платено адвокатско възнаграждение и в полза на „Д.Д.Ю“ ЕООД следва да
бъдат присъден претендираните разноски в общ размер на 9100 лева, от които 100
лева за платен депозит за експертизи и 9 000 лева за платено адвокатско
възнаграждение. Същото е съобразено с минимума, предвиден в Наредба №1/2004 г.,
поради което възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението е
неоснователно.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ І-44-76 от 28.04.2011 г., постановено по гр. дело №14305/2007 г., по описа на
СРС, ГО, 44 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „ИТС****“
ЕАД, с ЕИК*********, искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу Е.М.К., с ЕГН **********
и Д.А.К., с ЕГН ********** и по чл. 108 ЗС срещу „Д.Д.Ю“ ЕООД, с ЕИК*********, за признаване за установено, че ищецът
е собственик на реални части от бившия ресторант „Р.“, който от своя страна е
част от бившия хранителен комплекс „Р.“, находящ се в гр. София, състоящ се от
свързани помежду си помещения на сутерена, партера и етаж – мецанин,
разположени в три сгради, построени в три различни поземлени имота (УПИ ІІ-5, с
административен адрес бул. „********, УПИ ІІІ-4, с административен адрес пл. „********и
УПИ V-8, ПИ пл. № 3 с административен адрес ул. „********, всички находящи се в
кв. 252 А, по плана на гр. София, м. „Центъра“) с обща разгъната застроена площ
на хранителния комплекс 1 486,82 кв.м. и с граници на отделните нива
означени със зелен цвят на комбинираните скици, приложени към заключението на
вещото лице М. – Н., датирано от 17.10.2013 г., която претендирана част от
бившия хранителен комплекс попада в ПИ пл. № 3 (УПИ V-8), кв. 252 А, по плана
на град София, м. „Центъра“ и е с площ на ниво сутерен 196,28 кв.м., от които 185,73 кв.м. в
сградата на у,л. „*********и 10,55 кв.м. пристройка в ПИ пл. № 3 и на ниво партер
188,17 кв.м., от които 166,43 кв.м. в сградата на ул. „*********и 21,74 кв. м.
пристройка в ПИ пл. № 3 съгласно заключението на тричленната експертиза,
датирано от 25.01.2016 г., които площи са означен с жълт цвят на скиците към
заключението на вещото лице М. – Н., датирано от 17.10.2013 г. и са оцветени в
жълто и защриховани с дясно наклонени черти скици – Приложения № 1 и № 2 към
заключението на тройната експертиза от 15.03.2017 г. и в която претендирана
част съгласно заключението на тричленната СТЕ, датирано от 25.01.2016 г., на
ниво сутерен са разположени машинно отделение, инсталационно помещение,
помещение амбалаж, помещение приемане, коридор и стълбище за партера, а на ниво
партер – кулинарен магазин, умивалня кухненска посуда, топла кухня, умивалня
съдове от залата, студена кухня, келнерски офис, коридори и стълбище за
сутерена и за осъждане на „Д.Д.Ю“ ЕООД да му предаде владението върху описания
имот.
ОБЕЗСИЛВА
Решение № І-44-76 от 28.04.2011 г., постановено по гр. дело № 14305/2007 г., по
описа на СРС, ГО, 44 състав, в частта, в която е отхвърлено искането на „ИТС****“ ЕАД, с ЕИК*********, за осъждане на Е.М.К., с ЕГН ********** и Д.А.К., с ЕГН **********, да предадат
на ищеца владението върху описания по-горе имот.
ОСЪЖДА „ИТС****“ ЕАД, с ЕИК********* и седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Е.М.К., с ЕГН ********** и адрес ***,
на основание чл. 65, ал. 2 ГПК /отм./ сумата в размер на 1 550 лева – разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ИТС****“ ЕАД, с ЕИК*********, и
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.А.К., с ЕГН ********** и
адрес ***, на основание чл. 65, ал. 2 ГПК /отм./ сумата в размер на 10 000 лева
– разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ИТС****“ ЕАД, с ЕИК*********, и
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Д.Д.Ю“ ЕООД, с ЕИК*********
и седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 65, ал. 2 ГПК /отм./
сумата в размер на 9 100 лева – разноски във въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „ИТС Р.“
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.