П Р О Т О К О Л
Гр. Ямбол, 28.02.2019 год.
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV-ти състав, в публично
заседание на 28.02.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Св. ДИМИТРОВА
при секретаря Й. П. и в присъствието на
Прокурора гр. дело № 3871 по
описа за 2018 год., докладвано
От съдия ДИМИТРОВА
На поименното повикване в 10:15 часа се явиха:
Ищецът – редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът – редовно призован, не се явява за него адв. Ж. Г., редовно упълномощена.
Адв. Господинова – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Г. – Поддържам
депозираната молба, така както е депозирана пред вас.
На осн. чл.146, ал.1 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ИСКОВАТА МОЛБА:
Производството
по делото е образувано по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с която желаят
да се установи съществуването на вземане им срещу длъжника И.В.А. в размер на
4473.52 лева (четири хиляди четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и две
ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Молят да
им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ищеца твърди, че вземането му
произтича от сключен на 19.06.2017г. Договор за потребителски кредит No ***между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор
и И.В.А. като длъжник
Договорът
е сключен при следните параметри:
Сума на
кредита: 2000 лв.;
Срок на
кредита: 24 месеца;
Размер на
вноската: 123.64 лв.;
Падеж на
вноската: двадесети ден от месеца;
Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.S9 %;
Годишен
лихвен процент: 41.17 %;
Лихвен
процент на ден: 0.11%;
Общо
задължение по кредита: 2967.36 лв.
По избран
и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 2400.96 лв.;
Размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 100.04 лв.
Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо
задължение: 5368.32 лв.;
Общ
размер на вноска: 223.68 лв.;
Дата на
погасяване: 20-ти ден от месеца.
Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с
които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и
няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си
под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно
Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения
и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
Твърди,
че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си
по договора, като на 19.06.2017г. превежда паричната сума в размер на 2000 лв.
по посочена от длъжника И.В.А. банкова сметка (***: ***, с дата 19.06.2017г.).
От своя
страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит № ***,
като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 223.68 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца.
На
25.10.2017г. И.В.А. подава Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № ***,
с което желае да отложи една погасителна вноска. На 13.11.2017г. между
"ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и длъжника е сключен Анекс № 1, за
отлагане на една погасителна вноска, която се пада № 4 от погасителния план. И.В.А.
се задължава да изплаща задължението си по процесния договор по нов погасителен
план, който се променя от 24 на 25 погасителни вноски. Годишният процент на
разходите след сключването на Анекса е в размер на 45,69%. Останалите клаузи на
Договора за потребителски кредит № *** не са засегнати и остават непроменени.
Предвид
факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е
направил само четири пълни погасителни вноски и една непълна, последната от
които с дата 20.11.2017г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното
и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски
кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече
от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща
на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 13.03.2018г.
договорът е прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е
обявена неговата предсрочна изискуемост. На 30.03.2018г. И.В.А. е изпратено
уведомително писмо, с което той е информиран, че договорът е едностранно
прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо.
Съгласно
уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите
условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план,
включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за
забава и такси.
Към
настоящия момент размерът на погасеното от И.В.А. задължение по ДПК № *** е в общ размер на 900.40 лева (деветстотин
лева и четиридесет ст.). С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала
по заема в размер на 894.80 лева (осемстотин деветдесет и четири лева и
осемдесет ст.). Сумата от 5.60 лева (пет лева и шестдесет ст.) е отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В
случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява
лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава
върху размера на просроченото плащане.".
Претендират
само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Предвид
изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжникът И.В.А. дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер 4473.52 лева (четири хиляди
четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и две ст.), представляващи
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № ***.
Ответникът
се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който
момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си
да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр.Ямбол. По
заявлението е образувано ч.гр.дело № ***г. След като длъжникът е депозирал
възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е
дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено
от заявителя на 27.08.2018г., което обуславя предявяването на настоящият иск.
С
допълнителна молба изх.№ ***г. ищецът е направил уточнение на претенцията си,
като е заявил, че неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на
706,56лв., неизплатената част от пакета /по Споразумение за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия по ДПК/ е в размер на
2000.72лв., от отпуснатата главница в размер на 200лв. е изплатена сума в
размер на 233,76лв., като неизплатената част от главницата е в размер на
1766,24лв. В т.4 е посочил, че дължимата сума по кредита е в размер на
5369,32лв., от която е заплатена 894,80лв., респективно на което се обосновава
вземането на кредитора за сумата в размер на 4473,52лв.
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез адв.Ж. Г.
Оспорваме
така предявеният иск по основание и размер.
Неоспорва, че между страните има
сключен договор за потребителски кредит №*** от 19.06.2017г., за предоставяне
на сума по кредита в размер на 2000лв. , която сума ведно с договорената лихва
е договорено да се изплати на 24-ри месечни вноски.
На първо място счета иска
за недопустим и неоснователен, тъй като и по заповедното производство ч.гр.д.№***г.
по описа на ЯРС, и в настоящето гражданско производство, не са представени
доказателства за обявената предсрочна изискуемост по договора за кредит.
Действително, съгласно дадените с TP №4/18.06.2014
г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК
разрешения, е необходим документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало
волеизявлението на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Към ИМ е
приложено уведомление, че кредиторът е уведомил длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита, но не става ясно как е изпратено това
уведомително писмо до длъжника и по какъв начин същото е достигнало до него.
Ищецът е посочил, в ИМ че в т. 12.3
от ОУ към договора за кредит, при просрочието на една месечна вноска повече от 30 календарни
дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо да се изпраща уведомление, покана
или друг документ до длъжника. Въпреки това обаче ищецът изпраща уведомително
писмо което безспорно не е достигнало до ответника, но с което явно се цели да
се отклони вниманието от неравноправната клауза, инкорпорирана в т. 12.3 в ОУ към договора за кредит.
Посочената клауза явно противоречи на константната съдебна практика, както и на
дадените разрешения по този въпрос в горецитираното
тълкувателно решение.
Ето защо счита, че
посочената разпоредба от ОУ е неприложима, поради противоречието и с т.18 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК наВКС.
Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са
налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Безспорно е, че
упражняването на това потестативно право се нуждае от
нарочно за целта волеизявление на кредитора. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви вземането по договора за кредит за предсрочно
изискуемо. С оглед на така установената практика, следва да бъде прието, че
правилото на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ има императивен характер, поради което не
може да бъде дерогирано по съглашение между страните
по договора.
На следващо място, издадената
заповед в заповедното производство е за сумата в размер на 4524.81лв., от които
4473.52лв. са главница по договора. В т.З от допълнителната молба към ИМ,
ищецът е посочил, че претендираната сума в иска по чл.422 ГПК в размер на
4473.52лв., включва неизплатена част от главница в размер на 1766.72лв., договорно
възнаграждение за изтегления кредит в размер на 967.36лв., както и
възнаграждение в размер на 2400.96лв., от пакет за допълнителни услуги. Явното
несъответствие в основанието на претендираните суми в заповедното и исково
производство, автоматично водят до недопустимост и неоснователност на
настоящата искова претенция. Съгласно TP №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по
иска, предявен по реда на чл.422, не намират приложение правилата за изменение
на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне
на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност, но такъв не е предявен от ищеца дори и в допълнителната молба към
ИМ. Предвид обусловеността на установителния иск по
чл.422 от ГПК от издадената заповед за изпълнение, то при предявена претенция
по чл.422, ал.1 от ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред е
заявеното и обективирано в заповедното производство
право. При положение, че предмет на заявлението са отделни вноски по договора
за лизинг, въвеждане на ново основание, различно на това, за което е била
издадена заповедта, е недопустимо. В този смисъл е Решение № 53/18.05.2015г. на
ВКС по т.д.№ 888/2014г. на II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и
задължително за прилагане.
На
трето място претендираната сума в размер на 2400.96лв.,
представляваща възнаграждение за предоставени допълнителни услуги, всъщност
представлява възнаградителна лихва, която следва да се дължи само ако е
уговорена. Така включената възнаградителна лихва в погасителния план към главницата
и законната лихва, е незаконосъобразна, т.к. лихва върху лихва не може да се
уговаря. Съгласно чл.Ю, ал.2 ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер,
определен от МС, само в случаите, когато не се отнася за търговци, какъвто е
настоящия случай. Анатоцизмът може да се уговаря
между търговци тъй като в крайна сметка той води до по-голям размер на
възнаградителната лихва за
ползване на паричната сума. Но в настоящия случай се касае за физическо лице -
потребител, и уговарянето на възнаградителна лихва за допълнителни услуги към
договорената такава, е абсолютно незаконосъобразна.
На
последно място, предявеният иск за лихва и възнаграждение е
неоснователен и поради следните съображения:
Съгласно чл.9 ЗЗД, страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави. В нашето законодателство не е
регламентиран максимален размер на договорната лихва, каквато е процесната, но според практиката на ВКС, максималният
размер на същата, е ограничен от втората хипотеза на чл.9 ЗЗД, касаещи добрите
нрави. Според ВКС, за противоречащи на добрите нрави, се считат сделки с които
неправомерно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато тя е уговорена по
друг начин, както е в настоящия случай не следва да надвишава двукратния
размер. След като законът ограничава свободата на договаряне в рамките на
добрите нрави, следва и търговците, страните по сделките и съдът да се
съобразяват с тях. Ето защо претендираното плащане в
размер на 2400.96лв., представляващо възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги е неоснователно по размер и Моля да приемете възраженията ни в тази
насока. С оглед горните съображения,
ответника моли иска да се отхвърли като
недопустим и неоснователен, както и недоказан по размер.
Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК и чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Съдът
указва, че в тежест на ищеца е да установи основанието на което е възникнало
вземането му срещу длъжника въз основа на
издадена заповед за изпълнение и размера на исковете си.
Адв. Г. – Нямам възражения по
доклада. Няма да соча други доказателства. Да се приключи съдебното дирене.
Съдът намира направеното възражение от ответника в отговора му, относно
недопустимостта на иска за основателно.
Предвид
обусловеността на установителния иск по чл.422 от ГПК
от издадената заповед за изпълнение, то при предявена претенция по чл.422, ал.1
от ГПК, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедното производство право. Предвид преюдициалния характер на заповедното производство в
исковото такова, съдът следва да установи дали ищецът има вземане по основание
и размер съвпадащи със заявеното в заповедното. След като в заявлението въз
основа на което е образувано производството по ч.гр.д.№ ***г. на ЯРС заявителя
изрично е записал, че основанието на паричното му вземане е неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит № *** от 13.03.2018г. то съдът
дължи произнасяне по съществуването именно на това вземане –
по размер и основание, а именно : 4473.52 лв. – главница по Договор
за потребителски кредит № *** от 13.03.2018 г., такси за извънсъдебно събиране
на вземането в размер на 30.00 лв. за периода от 21.09.2017г. до 13.03.2018 г.,
законова лихва за забава в размер на 21.29 лв. за периода от 21.09.2017г. до
13.03.2018 г. При положение, че предмет на заявлението не са отделни
неизплатени задължения по кредита / неизплатеното договорно възнаграждение
е в размер на 706,56лв., неизплатената част от пакета /по Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия по ДПК/
е в размер на 2000.72лв., неизплатената част от главницата е в размер на
1766,24лв./,
изискуеми и неплатени към датата на подаване на заявлението, то
съдът е недопустимо да се произнася по подобна претенция по чл.422 от ГПК, тъй
като това означава въвеждане на ново основание, различно на това, за което е
била издадена заповедта. В този смисъл е Решение № 53/18.05.2015г. на ВКС по
т.д.№ 888/2014г. на II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК .
Поради това съдът намира че, производството следва да се прекрати, а
издадената заповед, следва да се обезсили.
Воден от това
СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:…/…г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. ***г. по описа на ЯРС.
Обезсилва заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.41 ГПК № ***г., издадена по ч.гр.д. № ***. по описа на
ЯРС , с която е разпоредено длъжникът И.В.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК №***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В,
тел.: ***, PCBG_lps@proficredit.bg,
представлявано от законен представител: С.
Н. Н., О. Л., Д. Х. и И. Х. Г. – *** и К. К. А. - ***, сума в общ размер на 4524.81 лв., от които: 4473.52 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № *** от 13.03.2018 г.,
такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лв. за периода от
21.09.2017г. до 13.03.2018 г., законова лихва за забава в размер на 21.29 лв. за периода от 21.09.2017г. до
13.03.2018 г, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.07.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и платена държавна такса в размер на 90.05 лв. и 150.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ЯОС, който за ответника тече
от днес, а за ищеца от датата на уведомяването му.
ДА СЕ УВЕДОМИ ищеца за
определението на съда.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което
приключи в 10,30 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Секретар: