№ 97
гр. Шумен , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ) в публично заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Л. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Л. Тонева Гражданско дело №
20203630101702 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 от ЗЗД. Ищеца твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК, срещу И. А. М. било образувано ч.гр.д №***/2020г., по описа на PC
Шумен. Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 27.48лв. за дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти. Заповедта била връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК и на заявителя било указано да предяви
иск за установяване на вземането си. Сочи се, че ответникът на 16.04.***.
сключил с мобилния оператор „Т. Б.“ ЕАД договор за доставка на мобилни
услуги, като титуляр по мобилен номер ***/*** с избрана абонаментна
програма Тотал 10,99, с уговорен срок на действие от 12 месеца до 16.04.***г.
За отчетен период на потребление 25.03.***г. до 24.05.***г. абонатът не
изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 83.51 лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 83.51лв., ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, както и от
т.III-3 от Допълнителното споразумение, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196,
в) от ОУ на мобилния оператор, като Т. прекратил едностранно
индивидуалните договори на И. А. М. за ползваните абонаменти и издал
крайна фактура №*** /25.07.***г. с начислена неустойка в размер на
119.94лв.
Заявява се, че в настоящото производство Т. претендира неустойка до
размер от 27.48лв. За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати на „Т. Б.“ ЕАД сумите за месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както са
фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната,
1
Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След
изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни
фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно
се ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите
обаждания на абоната, като операторът няколко пъти праща СМС -
напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано
плащане, въпреки напомнянето от страна на Оператора, ползваният
телефонен номер е двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с
поредно СМС- известяване. След като страните са уговорили дължимите по
договора плащания да бъдат платими в определен срок, то сумата става
изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл.
84, изр. първо ЗЗД/.Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. има право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Съгласно чл. 75 от ОУ при неспазване на
което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията
на т. 196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито законът,
нито договорените между страните условия, вменяват задължение на
кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. Твърди
се, че при това положение за мобилния оператор е възникнало
потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги,
при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението
си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез СМС-
известяване до този момент.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 19.07.***г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Сочи
се че, абонатът е в неизпълнение на договора си, като не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента Тотал 10.99 за мобилен номер ***/*** до
16.04.***г., съгласно договор за мобилни услуги от дата
16.04.***г.Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги,, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент.Твърди, че предвид
влизане в сила на постигната спогодба между Т. и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирали
при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на
абоната неустойка е формирана съобразно новите правила за изчисление,
уговорен в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни
услуги.Претендираната по делото неустойка в размер на 27.48лв.,
представлява стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната
програма за всеки ползван номер. Съгласно т. 11 от индивидуалния договор
за мобилни услуги, в случай на прекратяване на подписан договор преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по
нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи
2
свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че
е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят
дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки,
съответстващи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на
абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия
срок на договора.Твърди се, че уговорената клауза е в унисон с
предписанията на Комисия за защита на потребителите и с уговореното в
постигнатата Спогодба. Заявява, че неустойката в размер на 27.48лв. по
договор за мобилни услуги от дата 16.04.***г., за мобилен номер 0899/493632
се формира, по следния начин: За абонаментен план Тотал 10,99лв. се дължи
неустойка в размер на 27.48лв. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без
ДДС, или 9,16лв.х3 = 27.48лв.
Иска на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
съществува вземане на ищеца от ответника И. А. М., ЕГН ********** в
размер на 27.48лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги -трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти на ползвания абонаментен пакет по договор за мобилни услуги от
16.04.***г., за което вземане по ч.гр.д №***/2020г. по описа на PC Шумен е
издадена заповед №***/***г. Прилага писмени доказателства. Претендира
разноски.
В предоставения, на основание чл. 131 ГПК срок назначения особен
представител на ответника депозирал отговор на исковата молба.Ответника,
чрез особения представител заявява, че липсва яснота по въпроса защо
отчетният период за потребление е от 25.03.***г. след като посоченият
договора има срок на действие от 16.04.***г. до 16.04.***г. Твърди се, че в
ИМ и приложенията към нея се сочи и друго потребление, към друг мобилен
номер като не е приложен друг Договор/Допълнително споразумение,
обуславящо тези суми.Твърди се, че в Общите условия, приложени към
Договора има неравноправни клаузи, поради което същият се явява нищожен.
Въпреки, че т.3 от договора указва на потребителя, че може да упражни
правото си на отказ, т.3а задължава страната да не прекратява едностранно
договора, което създава объркване относно правата и задълженията на
страните. Точка 19б дава право на ищеца да прекрати при определени
условия договор без предизвестие, което е в противоречие с указания за
потребителят на т.19а който следва представи едномесечно писмено
предизвестие за преустановяване действието на облигационната връзка.
Подобен е случаят, предвиден в т.75 ОУ, където се предвижда възможност за
ищеца при всяко неизпълнение незабавно да ограничи предоставянето па
услугите си. Твърди се, че по този начин се създава сериозен дисбаланс
3
между правата и задълженията на двете страни и се поставят интересите на
търговеца пред тези на потребителя, чрез клаузи, върху които последният не
може да влияе.Моли искът да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното: Видно от
представения договор за мобилни услуги от 16.04.*** г. е, че „Т. Б.“ ЕАД се
задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа,
на ответника мобилни услуги. Потребителят декларирал, че е запознат ,
получил е екземпляр и е съгласен с Общите условия на дружеството. В
договора е предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока посочен в т. 11 по вина или инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други
документи, свързани с него, в това число и приложимите ОУ, последният
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване : а)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок , като максималният размерна
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стнадартните
месечни абонаменти. Видно от представените Общи условия на „Т. Б.“ ЕАД
за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в
чл. 71, гл. XIII е предвидено задължение за потребителя да заплаща
определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Съгласно
чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част XIII от ОУ,
Т. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
По делото са приложена крайна фактура № ***/25.07.***г.; издадена
от „Т. Б.“ ЕАД, от която е видно, че на ответника е начислена сума в размер
119,94лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор.В случая се
претендира сума в размер на 27.48лв.
От приложеното ч.гр.д. № ***/2020 по описа на ШРС се установи, че
ищецът „Т. Б.” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 08.06.2020
г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № ***/*** г. за сумата 27.48лв, предмет на предявения в
настоящото исково производство установителен иск и за разноски в общ
размер 205,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
По допустимостта на установителния:Искът е предявен от „Т. Б.” ЕАД
гр. С. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ***/*** г. по ч ч.гр.д. № ***/2020 по описа
на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице
е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на
задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство
приема, че установителният иск е допустим.
По основателността: Доказа се, че страните по делото са насрещни
4
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез
сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи
условия) на индивидуален договор от 16.04.***г. за предоставяне на
обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът,
като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител,
услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на
последния да заплаща цената на тези услуги.В случая се твърди, че абонатът
не е изпълнил свои задължение по договора за мобилен номер *** ***
сключен на 16.04.***г. с абонаментен план Тотал 10,99 ,като не е заплатил
услуги за периода от 25.03.***г до 24.05.***г. Същевременно от приложената
по делото фактура не става ясно сумите посочени в нея за кой от договорите
се отнасят и за кой номер мобилен телефон са .В исковата молба се
коментира и мобилен номер 0899 493 632 с дата на сключване на договора
също 16.04.***г. / стр. 2 от делото /. Действително налице е сключен между
ищеца и ответника договор за мобилни услуги касаещ моб. номер 896 398
388, в който е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя. В
подобни хипотези, последният дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичането на уговорения срок , като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Процесния договор за услуги се твърди, че прекратен едностранно от
оператора съгласно на т.11 и при условията на чл. 75 от ОУ по вина на
потребителят абонат, който не е заплатил дължимите месечни плащания за
периода от 25.03.***г до 24.05.***г.
По делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че процесният
договор бил прекратен от страна на „Т. Б.“ ЕАД. Прекратяването на договора
по своята същност представлява волеизявление от страна по договор, по
силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са налице
доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца,
поради което не са налице предпоставките за възникване на задължение на
абоната за плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в
приетите от него общи условия прави разграничение между ограничаване на
предоставените услуги и прекратяване на договора. Същевременно съдът
намира за основателни възраженията на назначения особен предствител на
ответника. Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП,
като му е предоставяна мобилна услуга, а договорът е бланков, сключен при
изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец.
Поради това потребителят-ответник не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. А
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл.
143 от ЗЗП. Нормата на чл. 3 от ОУ на Т. Б. действително предвижда, че
упражняването на правото на отказ в 7 дневен срок от сключването на
договора от потребителя, не го освобождава от задължението му да заплати
съответната част от месечния абонамент. Същевременно обаче нормата на
чл. 3а от ОУ, изменена на 21.03.***г. задължава потребителят да не
прекратява едностранно договора,т.е. значително неравноправие между
5
правата и задълженията на страните. Нормата на чл. 19 б регламентира право
на Т. едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен
при определени условия , а нормата на чл. 19 а потребителят е може
едностранно да прекрати договора но с едномесечно писмено предизвестие.
Посочените по горе норми, според настоящата инстанция безспорно водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя съобразно чл. 143 ал.1 от ЗЗП т.е са
неравноправни клаузи, поради което и на това основание настоящата
инстанция намира, че депозираната претенция с правно основание чл. 422 от
ГПК вр чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. Б.“ ЕАД гр. С. против И. А. М. ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за сума в размер на 27,48лв лв. (двадесет и седем лева и
48 стотинки), представляваща неустойка при прекратяване на договор
сключен между страните на 16.04.2016г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6