Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1990 13.12.2021г. гр.Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в публичното
заседание, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Й. Б.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 2352 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Б.И.З. ***, чрез
упълномощен адвокат, против Решение № 447
от 05.08.2021г. по н.а.х.д. № 2263 от 2021г. на Районен съд– гр.Бургас
(РС), с което е потвърден издаденият срещу касатора Електронен фиш за налагане
на глоба, серия К, с № 3094188 от ОДМВР-гр.Бургас.С ЕФ, за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на
касатора е наложена „глоба“ 100 /сто/ лева. Касаторът оспорва решението с
аргументи за неправилно приложение на закона от страна на РС. Оспорва се
констатацията на съда досежно установяване на конкретното местонахождение на
АТСС. Установено е по делото, че към протокола няма приложена снимка, с оглед
изискването на приложимата наредба според което снимката съставлява неразделна
част от протокола за използване на АТСС. Касаторът изразява несъгласие с
възприетото от съда, че изискването по чл.10, ал.3 от наредбата не се отнася за
устройства монтирани на служебни автомобили. По този начин е недоказано точното
място, на което е било поставено мобилното АТСС. Съдебното решение не е
съобразено с изискванията на чл.10, ал.3 от наредбата и е незаконосъобразно
според касационната жалба.
Иска се отмяна на решението, респективно отмяна
на процесния ЕФ. В съдебно заседание- касаторът не се явява, а се представлява
от пълномощника си- адвокат Р.П. ***, който поддържа жалбата и пледира за
уважаването й. Не се сочат нови доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ- ОД на МВР-гр.Бургас, редовно
уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по
оспорването.
ПРОКУРОРЪТ дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на РС-гр.Бургас, като
правилно и законосъобразно.
След като прецени доводите и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа
разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1
от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери
следното:
С ЕФ серия К, с № 3094188 от ОДМВР-гр.Бургас касаторът
Б.З. е санкциониран за това, че на 17.10.2019г. в 14.30 часа, в гр.Бургас, бул.“Захари Стоянов“, до БЦ „Севан“ в посока
от ж.к.“Меден Рудник“ към кръстовището за кв.„Горно Езерово“ е управлявал
собствено МПС, т.е. лек автомобил „БМВ 318 И“, с рег.№ А 4646 КН, с установена
стойност на скоростта 75 км/ч, при разрешена скорост за движение 50 км/ч, в
населено място. Сочи се, че скоростта е установена със АТСС TFR1-M, с идент. № 510.
Описва се, че е отчетен толеранс от -3 км/ч от
измерената скорост, която видно от приложената снимка е била 78 км/ч,
респективно с отчитане на толеранса е установена наказуема скорост от 75 км/ч.
Според квалификацията на нарушението описана в ЕФ е нарушена нормата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, и съгласно чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е
наложено предвиденото от законодателя административно наказание- глоба от 100
лева.
Представени са документи удостоверяващи
годността на техническото средства за измерване. Безспорно е по делото, а и от
представените писмени доказателства се установява, че процесното техническо
средство, с което е измерена скоростта на управлявания от ответника автомобил е
„мобилна система за видеоконтрол“.
По делото е безспорно, че водач на автомобила на
инкриминираните дата, час и място е бил именно собственикът- касатора З..
В хода на съдебното производство е приложен и
изискуемия протокол, който съставлява Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., обективиращ факта, че на 17.10.2019г. за времето
от 14.00 часа до 16.00 часа процесното АТСС е било използвано, като
установеното нарушение в 14.30 часа е именно в този диапазон от време. Изрично
е посочено, че мястото, където е осъществяван контрола на пътното движение е бул.“Захари
Стоянов“, респективно посоката на движение обхваната от проверката е точно „в
посока от БЦ „Севан“ към кръстовището за кв.„Горно Езерово“.
Районен съд – Бургас е потвърдил ЕФ, а за да
постанови това решение съдът приел, че режимът на работа на уреда е бил
„стационарен“, при което съобразно реквизитите от протокола за използване на
АТСС не следва да се отбелязва начало и край на контролирания участък. Въпреки
липсата на снимка представена към протокола по чл.10 от наредбата, тази липса
не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в
случаят техническото средство не е разположено временно на пътя, а е монтирано
в самия служебен автомобил, което изрично е отразено в официалния документ и е
посочен регистрационен номер на това МПС.Освен това, след възобновяване на
съдебното следствие като доказателство е приета и нарочна снимка на поставения
в автомобила уред, с което дори да се изисква такава снимка същата е
представена по делото. При липса на констатирани отменителни основания съдът
потвърдил оспорения ЕФ.
Настоящият касационен състав счита, че решението на Районен съд-Бургас е ПРАВИЛНО. Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на
основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Според настоящата инстанция, съдебното решение е съобразено
с ангажираните в процеса писмени доказателства и с потвърждаване на ЕФ съдът е
приложил правилно материалния закон, респективно в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито са ограничени
правата на страните. Обоснованият извод за законосъобразност на ЕФ, включително
по отношение доказване на конкретното място, където е било позиционирано АТСС
се споделя и от настоящия съдебен състав. Представените по делото писмени
доказателства установяват, че са спазени изискванията за правилно отчитане на
скоростта и доказване на нарушението, с оглед нормативните изисквания.
Касационната инстанция счита, че протоколът по
чл.10 от наредбата е официален документ и е годно доказателствено средство, с
оглед отчитане на материалната му удостоверителна сила, респективно
установените с него факти и обстоятелства, включително разположението на
техническото средство, поради което липсата на снимка за разположението на
уреда не води до незаконосъобразно документиране на извършената проверка и не
може да бъде основание за отмяна на НП. Допълнителен аргумент за точно
определяне на местоположението на уреда е и обстоятелството, че в конкретният
случай е посочен номерът на служебен
автомобил, а именно рег.№ А 7861 КК, където е позиционирано мобилното АТСС,
респективно режимът на измерване е стационарен,
а не „в движение“, както е описано в протокола. След като съвсем ясно и точно е описана проверяваната посока на
движение, цитирана по-горе, наред с така описаните обстоятелства, не би могло
да възникне съмнение относно конкретното място на разположение на уреда и
спазване на нормативните изисквания в тази връзка, респективно е доказано по
категоричен начин и мястото на извършеното нарушение, с оглед разположението на
уреда. Освен това, в случаят е изпратена снимка, но дори да липсва такава при
положение, че уредът е разположен вътре в служебния автомобил, не може да се
приеме наличието на съществено нарушение на процесуалните правила опорочаващо
издадения ЕФ до степен да е налице основание за отмяната на наказанието. При
отчитане на така посочените факти и обстоятелства, съдът намира, че оспореното
решение на БРС е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде
оставено в сила. КЖ е неоснователна и се оставя без уважение.
Разноски не се претендират от ответника по касация
и не се присъждат.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, вр. с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд- Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 447
от 05.08.2021г. по н.а.х.д. № 2263 от 2021г.на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.