Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети август през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря А.Я.,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6892
по описа за 2016 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба на
Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на майка и законен
представител на малолетната Д.И.В., ЕГН **********, срещу И.И.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, за защита от домашно насилие с твърдения за упражнено сексуално,
физическо и психическо насилие над детето с начална дата на последната проява,
считано от 29.05.2016г.
Молителката твърди, че с ответника са съпрузи във фактическа раздяла от м.
юли 2014г., като от брака си имат родено едно дете - Д.И.В.. Твърди, че в
периода от 2014г. до 2015г. спрямо нея, детето и майка й били извършени общо
пет нападения от ответника, вследствие на което били постановени заповеди за
незабавна защита спрямо него. С определение от 18.12.2015г. по бракоразводно
дело № 56969/2015г., СРС, 117 състав, упражняването на родителските права било
предоставено на майката, а на бащата определен режим на лични отношения, както
следва – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца майката да води
детето до дома на бащата в 10 ч. сутринта и да го прибира оттам на следващия
ден в 18ч., освен ако детето не е хоспитализирано. Излага, че в изпълнение на
ПДИ по изп. дело 3600/2016г. по описа на ЧСИ Н.М. и определението на съда за
привременни мерки на 28.05.2016г. предала детето на бащата, който обаче не го
върнал на следващия ден - 29.05.2016г. Тогава говорила с детето по телефона и
то й споделило, че има рана от бански, които баща й я накарал да облече.
Оттогава ответникът не вдигал телефона и
нямала връзка нито с него, нито с детето, което много я притеснило, тъй като по
време на съвместното им съжителство, ответникът я карал да спи в друга стая, за
да остава насаме с детето, а отделно научила за връзките му с лица от мъжки пол
и негови специфични сексуални наклонности. В телефонен разговор, проведен с
ПЧСИ Хаджиева на 29.05.2016г., ответникът казал, че ще върне детето на
следващия ден, но на 30.05.2016г. заявил, че детето не иска да се прибира при
майка си и ще го върне след като бъде писмено поканен чрез ЧСИ Н.М.. На
02.06.2016г. майката отишла пред дома на ответника заедно със социални
работници от ДСП „Варна”, но не успяла да го открие, а по телефона той й
заявил, че е в гр. С. и няма да върне детето, като не й позволил да говори с
него. На 12.06.2016г. в присъствие на органите на МВР било констатирано, че
нито И., нито детето се намират на адреса му в гр. Варна. Твърди, че
откъсването на детето от неговата обичайна среда и от майка й я поставя в
сериозен риск, включително предполага, че спрямо него се упражнява сексуален и
психически тормоз, а пред нейни близки детето казало, че иска да умре, за да
отиде на небето при мама. С оглед изложеното, моли да бъде постановена заповед
за незабавна защита на детето Д.И.В. от домашно насилие от страна на И.И.В.
като бъдат постановени мерки на защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. и т. 4 от ЗЗДН, а именно –да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето, забрана да я приближава, да
приближава жилището й в гр. С., бул. „Я.С.” *, ет. *, ап. * и местата за
социални контакти и отдих, както и да бъде определено местоживеенето на детето
при майка й, на която съдът е предоставил упражняването на родителските права.
В открито съдебно заседание поддържа молбата лично и чрез процесуалния си
представител адв. Б., като заявява, че насилието се изразява в извършени от
ответника непозволени действия по отношение на детето в периода от предаването
му на 28.05.2016г. до връщането му чрез полицията, когато е било упражнено
физическо и психическо насилие в негово присъствие по отношение на неговата
майка и на длъжностни лица, вследствие на което на детето са нанесени тежки
психически травми.
Ответникът И.В., с писмено становище и в открито съдебно заседание, лично и
чрез пълномощниците си адв. Сълова и адв. Г., оспорва да е упражнил сексуално,
физическо или психическо насилие спрямо детето, като излага съображения, че производството
е провокирано от нетърпението на майката да вземе детето си. Твърди, че той не
е имал задължение да върне детето в София, тъй като, според определението за
привременните мерки, майката е следвало да вземе детето от гр. Варна, а лицето,
заявило, че той ще върне детето в гр. София не е разполагало с представителна
власт за това. Твърди още, че детето не е искало да се върне при майка си, тъй
като било очаровано от родния си дом и вкопчено в баща си след продължилата две
години раздяла. Излага, че на 16.06.2016г. му била връчена ПДИ от ДСИ Людмил
Станев, срокът за изпълнение на която изтичал на 30.06.2016г., а на
18.06.2016г. адвокат Б. предложил на процесуалния му представител от името на Р.Б.
да оттеглят молбата за защита, въз основа на която е образувано настоящото
производство, ако предаде детето на майката. Оспорва да е бил уведомен, че
майката ще дойде да вземе детето на 02.06.2016г. и 12.06.2016г., както и
твърденията, че не е разрешавал на детето да говори с нея и за извършено спрямо
него насилие. С оглед изложеното моли молбата за защита да бъде отхвърлена.
Контролиращата страна Д „СП” Варна депозира доклад, в който се изразява
становище, че при срещите на социален работник с детето в периода от
30.05.2016г. до 14.06.2016г. се наблюдавало емоционална привързаност между
детето и бащата има, детето не желаело да се отделя от баща си. Посочват, че
бащата живее при изключително добри жилищно-битови условия, като в дома му е
осигурено всичко необходимо за детето. На 16.06.2016г. майката е подала сигнал
в Д „СП”, сигнализирала е ВРП и е подала молба за защита от домашно насилие. По
време на извършените срещи не са забелязани наранявания по видимите части на
тялото на детето. В открито съдебно заседание чрез социалния работник Г.
заявяват, че се придържат към доклада, като предоставят преценката дали е
извършено насилие спрямо детето на съда.
Контролиращата страна Д „СП” Оборище в изпратен по пощата на 15.08.2016г.
социален доклад, постъпил в съда на 17.08.2016г., посочват, че дома на майката
разполага с всичко необходимо за отглеждане на детето и за него се полагат
адекватни грижи. В открито съдебно заседание не изразяват становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Към молбата за защита е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която
майката излага, че в изпълнение на определението на съда за привременни мерки,
на 28.05.2016г. предала детето на бащата, който обаче не го върнал на следващия
ден - 29.05.2016г. При проведен на посочената дата разговор с детето по
телефона то й споделило, че има рана от бански, които баща й я накарал да
облече. Оттогава нямала връзка нито с ответника, нито с детето, което много я
притеснило, тъй като по време не съвместното им съжителство той я карал да спи
в друга стая, за да остава насаме с детето, а отделно научила за връзките му с
лица от мъжки пол и негови специфични сексуални наклонности. Твърди, че
откъсването на детето от неговата обичайна среда и от майка й я поставя в
сериозен риск, включително предполага, че спрямо него се упражнява сексуален и
психически тормоз, а пред нейни близки детето казало, че иска да умре, за да
отиде на небето при мама.
От писмо изх.№ 54939/06.07.2016г.
от СРС се установява, че между страните И.В. и Р.Б. са налице множество дела:
гр.д.№ 57271/2014г. на 86 състав, гр.д. № 58326/2014г. на 89 състав, гр.д. №
63585/2014г. на 91 състав, гр.д. № 65570/2014г. на 86 състав, гр.д.№ 26/2015г.
на 86 състав, гр.д.№ 10197/2015г. на 86 състав, гр.д. № 77478/2015г. на 117
състав, гр.д. № 74674/2015г. на 45 състав, гр.д. № 57465/2015г. на 86 състав,
гр.д. № 56969/2015г. на 117 състав, гр.д. № 53402/2015г. на 139 състав, гр.д. №
52120/2015г. на 86 състав.
Видно от приложеното по
делото Решение № III-139-80/23.12.2015г. по гр.д. № 53402/2015г. на СРС, III
ГО,139 състав, че със същото е издадена заповед за защита на Р.К.Б. срещу И.И.В.
за извършен на 27.08.2015г. акт на физическо домашно насилие, като последният е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и
му е наложена глоба в размер на 400,00лв., а в останалата част молбата за
защита е отхвърлена. От писмо изх.№ 53841/04.07.2016г. на СРС и писмо изх.№ 54773/06.07.2016г.
на СРС, се установява, че към гр.д. № 53402/2015г. на СРС е присъединено и
гр.д. № 57465/2015г. на СРС, което е изпратено на СГС на 28.03.2016г. по
постъпила въззивна жалба срещу постановеното решение. Липсват данни да е
постановен окончателен съдебен акт от въззивната инстанция.
С Решение №
12551/08.08.2016г. по гр.д. №
58326/2014г. на СРС, III ГО, 89 състав, е оставена без уважение молбата на Р.Б.
за издаване на заповед за съдебна защита срещу И.В., по чието искане е била
постановена Заповед за незабавна защита от 03.11.2014г. Липсват данни решението
да е влязло в сила.
От писмо изх. №
55481/07.07.2016г. от СРС, 45 състав, се установява, че производството по
гр.д.№ 74674/2015г. с ищец И.В. лично и в качеството на законен представител на
детето Д.В., против Р.Б., не е приключило, като е оставено без движение с
разпореждане.
От писмо изх. №
54778/06.07.2016г. на СРС, 86 състав, се установява, че производството по гр.д.
№ 65570/2014г. е приключило с влязло в сила решение, с което е отказано да се
издаде заповед за защита по молбата на И.В., в качеството на законен
представител на детето Д.В., срещу Р.Б..
Съгласно писмо изх.№
54781/06.07.2016г. на СРС, 86 състав, гр.д. № 26/2015г. е присъединено с гр.д.
№ 10197/2015г., и двете на 86-ти състав, насрочени за открито съдебно заседание
на 09.11.2016г. от 14:00ч.
От писмо изх.№
54776/06.07.2016г. на СРС, 86 състав, се установява, че производството по гр.д.
№ 57271/2014г. е прекратено и изпратено по подсъдност на ВРС. От справка в
деловодната система на ВРС се установява, че последното е образувано като
гр.д.№ 14406/2014г., производството по което е прекратено с влязло в сила
определение, с което след повдигнат спор за подсъдност делото е изпратено на
СРС.
От писмо изх. №
54768/06.07.2016г. на СРС, 86 състав, се установява, че гр.д. № 52120/2015г. е
прекратено на основание чл. 232 ГПК с влязло в сила определение на 17.10.2015г.
С писмо изх. № 54851/06.07.2015г.
СРС, 117 състав, уведомява, че гр.д. № 77478/2015г. е образувано по молба на
Деляна Сеченска – Б. и Р.К.Б. срещи И.В., към което е присъединено гр.д. №
79212/2015г. на 83 състав, образувано по молба на И.В., лично и като законен
представител на Д.И.В., по което съдът се е произнесъл с решение, с което е
отхвърлил молбите на страните за издаване на заповеди за защита, като делото е
изпратено на 14.05.2016г. на СГС по постъпила жалба. Липсват данни да е
постановен окончателен съдебен акт.
С влязло в сила Решение №
III-91-77/02.04.2015г. по гр.д. № 63585/2014г.
на СРС, 91 състав, потвърдено с Решение № 7036/20.10.2015г. по в.гр.д.№
6197/2015г. на СГС, е признато, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от Р.К.Б.
– Василева, е неистински документ – положеният подпис не е поставен от нея,
изключена е от доказателствения материал и изпратена на Софийска районна
прокуратура за предприемане на действия по компетентност, като е отказано да се
издаде заповед за защита по ЗЗДН в полза на Р.К.Б. – В., срещу И.И.В..
С Решение №
8721/15.06.2016г. по гр.д. № 56969/2015г. е прекратен сключеният между И.И.В. и
Р.К.Б. граждански брак, постановено е след прекратяване на брака жената да носи
фамилно име Б., родителските права да се упражняват от майката, като на бащата
е определен режим на лични отношения с детето, както следва: до навършване на
7-годишна възраст на детето – всеки първи и трети петък от месеца от 16:00 часа
да 18:00 часа на следващия неделен ден; през четни години – на рождения ден на
детето от 10:00ч. до 19:00ч, а през нечетни – на рождения ден на бащата в
същите часове; след навършване на 7г. възраст – освен гореизложеното и през
втората половина на всички ученически ваканции, и е осъден да заплаща издръжка
в размер на 150,00лв. месечно, ползването на семейното жилище, находящо се в
гр. Варана, ул. „Княз Борис” I е предоставено на мъжа.
Не се спори, а и от приложения по делото Протокол от проведено на
18.12.2015г. открито съдебно заседание по гр.д.№ 56969/2015г. се установява, че
с протоколно определение по същото дело е постановено до приключване на спора с
влязъл в сила съдебен акт грижите за Д.И.В., родена на ***г. се поверяват на майка й – Р.К.Г., ЕГН **********,
с нейно задължение всяка втора и четвърта събота от месеца да води детето до
дома на бащата И.И.В., ЕГН **********, в 10:00 ч. и да го взима от там на
следващия неделен ден в 18:00 ч., освен при хоспитализация на детето.
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение по изп. д. №
20168410403600/2016г. до Р.Б. на определените с привременните мерки лични
контакти на детето с бащата, без доказателства за датата на връчването й на
майката. Покани с идентично съдържание са връчени на Д „СП” Варна, Д „СП”
Оборище и 5 РУ на СДВР.
От Протокол за посещение на адрес от 18.04.2016г., подписан от
представители на Д „СП” Оборище, се установява,
че на посочената дата детето е било предадено на бащата.
От Протокол от 23.04.2016г., изготвен от ПЧСИ М.Х., и Протокол от
23.04.2016г., подписан от служител на Д „СП” Оборище, В.И., М.Х.и Т.С., както и
от Протокол от 14.05.2016г., подписан от ПЧСИ М. Х., Р.Б. и Т. С., в качеството
на пълномощник на бащата, и Протокол от 20.05.2016г., подписан от двамата
родители, се установява, че на посочените дати детето е предадено на бащата.
Няма спор, а и от Протокол, подписан от ПЧСИ М.Х., Р.Б. и Т.С., в
качеството на пълномощник на бащата, се установява, че на 28.05.2016г. детето Д.В.
е предадена на бащата чрез пълномощника му.
Не се спори, а и от Протоколи от 29.05.2016г. и 30.05.2016г., изготвени от
ПЧСИ М.Х., се установява, че на посочените дати бащата не е върнал детето на
майка му.
С Уведомление от
31.05.2016г., входирано при ЧСИ, Н.М. Р.
Б. е заявила, че ще дойде да вземе детето от дома на ответника на
02.06.2016г. По делото не са представени доказателства за датата на връчването
му на ответника.
От Протокол от 02.06.2016г.,
подписан от молителката Р.Б., А. М. /леля на молителката/, Й.М. и В. С. –
социални работници в ОЗД – Варна, се установява, че на посочената дата
ответникът не е предал детето на майката.
От служебна бележка №
73/13.06.2016г. се установява, че детето Д.И.В. е записано в целодневна детска
градина „А.П.Р.”, в първа група за учебната 2015/2016г. и е посещавало детската
градина до 27.05.2016г., а от 30.05.2016г. не посещава детска градина.
От Покана за доброволно
изпълнение изх. № 29408/15.06.2016г. по изп.д.№ 20163110401226 на ДСИ Л. С.,
връчена на 16.06.2016г., и Протокол от 16.06.2016г. се установява, че на посочената дата страните
по делото са се явили пред съдебния изпълнител, който е насрочил среща между
тях, детето и представител на АСП-Варна, на 21.06.2016г. в 11:30ч.
Находящото се на л. 26 – 35
от делото експертно заключение, дадено по назначена по друго дело тройна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза, изготвено на 17.11.2015г.,
съдът намира за недопустимо доказателство в настоящото производство, доколкото
не е събрано непосредствено, поради което не следва да бъде обсъждано. За пълнота
следва да се посочи, че доколкото същото касае емоционалната връзка между
детето и родителите, то има отношение към въпроса за предоставянето на
родителските права и личните отношения, но е неотносимо към предмета на спора
за извършено домашно насилие в периода 29.05.2016г. – 17.06.2016г.
На основание чл. 13, ал. 2 ЗЗДН като доказателства по делото са приети протоколите, докладите и други
актове, издадени от Д„СП”, от лекари и психолози, консултирали пострадалото
лице. Според даденото становище от Д „СП” – Оборище, с изх.№ 95/0003 от
01.06.2016г., необходимостта от пътуване на детето до Варна два пъти месечно с
обществен транспорт натоварва физически и психически много детето и е
предпоставка за заболяването му с респираторни и вирусни заболявания през
зимния период поради необходимостта от рязко увеличаване на контактите с
потенциални носители на такива заболявания. Приети са и становища от проведена
психологическа консултация с д-р Д.Ч. от 17.11.2014г. и д-р А. Н. от
24.09.2015г. Видно е от датите на психологическите становища, че същите са изготвени преди
процесния случай, като първото съдържа становище, дадено на база изявление на
детето за отношението на бащата към майката, а второто – на база пресъздадено
от бабата поведение на детето, поради което съдът намира, че същите не следва
да бъдат кредитирани. От друга страна, становището на Д „СП” за отражението на
изпълнението на определението за привременни мерки върху детето, е неотносимо,
доколкото настоящото производство няма за предмет преценка на определението за
привременни мерки, а извършване на акт на домашно насилие от ответника спрямо
детето.
По делото е прието медицинско
направление, издадено на 30.06.2016г. от доц. Д-р С., детски психиатър, в скоето
е отразено, че при влизане в кабинета детето било неспокойно, плачело, не се
отделяло от майката, постепенно при комуникиране с него споделило, че баща й я
бие и бие майка й, казвал й е, че мама ще умре, „тати амка пишето, не искам, не
искам”. В медицинско направление от 07.07.2016г., издадено от същия специалист,
е посочено, че при това посещение детето било по-спокойно, желаело да рисува,
да играе, но споделило „Татко иска да убива мама. Тати иска мама да умре докато
съм дете,…казва, че мама е нищо и е история…не искам при тати”. Съдът намира,
че направлението, в частта, съдържаща преразказ на думите на детето, има
характера на свидетелски показания, дадени в писмена форма, поради което не
следва да бъде кредитирано.
От приетото по делото
медицинско направление от 30.05.2016г. от д-р М., се установява, че детето било
доведено за психологическа консултация от баща си, поради това, че след
осъществено свиждане по режим, определен от съда, отказва да се прибере при
майка си, като началния контакт с психолога детето започнало с противопоставяне;
говорът бил много добре развит за възрастта й, с богат запас от думи, сложни
изречения, прави умозаключения и изказва свободно мнението си, бързо променяло
отношението и поведението си, проявявало умствените си способности и знания –
много над календарната възраст, брои, пише, самоуверена, с високи критерии, не
дели родителите. Приети са и психологически консултации от 02.06.2016г. и
5.06.2016г., в които след описание на поведението на детето по време на
срещите, е дадено заключение, че то се чувства добре с баща си. Съдът намира,
че посочените медицински становища следва да бъдат ценени в съвкупност с всички
доказателства по делото.
От издадената от РК Варна на
БЗС, чрез председателя на УС д-р Р.Я., служебна характеристика на И.В., се
установява, че ответникът е регистриран в БЗС Варна от 08.01.1999г., като до
момента не са постъпвали жалби от пациенти или лекари срещу него и не прекъсвал
членството си по каквито и да било причини.
От издаденото на
21.06.2016г. свидетелство за съдимост се установява, че ответникът не е
осъждан.
От приетата по делото
преписка от СНЦ „Конфедерация за защита правата на децата” се установява, че със
Заповед № 1/22.06.2016г. временно са преустановени служебните задължения на д-р
И.В. като Зам. Председател на КЗПД и е постановено вътрешно разследване по
обвиненията за извършено насилие. Последното е приключило без данни за подобни
случаи срещу И.В. е прието със Заповед № 2/12.08.2016г. са възстановени
правомощията му.
От постъпилото от ВРП писмо
вх. № 39537 от 27.07.2016г. с приложена справка, писмо вх.№ 39209 от
25.07.2016г. с приложено копие на Постановление от 09.05.2014г. на ВРП и
Постановление от 10.06.2014г. от ВОП и писмо вх.№ 39166/25.07.2016г. с
приложено копие на Постановление от 27.11.2015г., се установява, че срещу
ответника са образувани следните наказателни производства:
- № 3536/2003г., приключила
с постановление за отказ от образуване на наказателно производство;
- 4464/2014г. – заведена по
жалба на И.В. срещу С.П.П. за деяние по чл. 286, ал. 1 НК, приключила с
постановление за отказ от образуване на наказателно производство с Постановление
от 09.05.2014г. на ВРП, потвърдено с Постановление от 10.06.2014г. от ВОП;
- 5861/2015г. по ДП 346/2015
по описа на ОДМВР – Варна - приключила с постановление за прекратяване на
наказателно производство;
- 6159/2006 – образувано
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, по което е
разпитан И.В., приключила с постановление за прекратяване на наказателно
производство;
- 6920/2016г. по ДП
106/2016г. по описа на ОСлО-Варна, образувана срещу И.В. по чл. 182, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, неприключила прокурорска преписка, по което към 25.07.2016г.
не е извършен разпит на детето Д.И.В..
- 7730/2016 по ДП 287/2016
по описа на V РПУ – Варна, образувана срещу неизвестен извършител по чл. 296,
ал. 1, предл. 2 НК, по което на 19.06.2016г. е повдигнато обвинение на И.В. –
неприключила преписка, заверен препис от която е приобщен по делото.
Видно от представеното
заверено копие на преписка по ДП 287/2016 по описа на V РПУ – Варна, че същото
е образувано за това, че на 18.06.2016г. И.В. попречил и осуетил Заповед за
незабавна защита № 69/17.06.2016г. на ВРС, като не допуснал полицейските
служители в дома си, престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. Приложените в
преписката протоколи от разпит на свидетели, както и преразказаните в
докладната записка, изготвена от инсп. А. С., думи на детето съдът намира, че
не следва да бъдат обсъждани, доколкото представляват свидетелски показания,
дадени в писмена форма.
Същевременно, доколкото
детето Д. има качеството на пострадало лице в настоящото производство, което не
може да бъде изслушано поради ниската си възраст, съдът намира, че казаното от
нея, отразено в протокола за разпит от 19.06.2016г. /л.64-70 от преписката по
ДП 287/2016 по описа на V РПУ – Варна/ следва да бъде обсъдено в качеството на
извънсъдебно изявление на страна по делото, заедно с всички доказателства по
делото. Видно от отразеното в протокола, подписан от майката Р.Б., инспектор
ДПС на ОД на МВР – А. С., и психолог в ИП на МВР – М.Д., разследващия полицай И.К.
и адвокат В., на въпроса „Батко Лео ходи ли с дрехи в къщата?”, детето е
отговорило – „не, ходи без дрехи”; на въпроса виждала ли си му „пишата”, детето
е отговорило – „да”; на въпроса „Баща ти с дрехи ли ходи в къщата?”, детето е
отговорило – „да”, на въпросите дали майка му и баща му го целуват по дупето,
дали има бански, който й е направил рана, дали има пижама и др., е отразено, че
детето не е отговорило.
В хода на производството са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Мария Дечева – по
искане на молителя, и Г.М. – по искане на ответника.
Свидетелката М.Д., разпитана
пред съда, заявява, че на 17.06.2016г. по телефона са й казали, че трябва да
присъства в качеството си на психолог на следващия ден, тъй като става въпрос
за дете. На 18.06.2016г. отишли заедно с разследващия полицай пред дома на г-н В.,
където чакали да дойде адвокатката, минало доста време, влезли в дома около
14:00ч. Г-н В. ги поканил гостоприемно, когато влезли детето си играело, било
спокойно и адекватно. Не е видяла насилие спрямо детето, нито агресия спрямо
майката. По предложение на бащата бил извикан съдебен лекар и дошла жена, на
която не помни името, но преглед не бил извършен. По-късно тръгнали към съдебна
медицина, за да бъде прегледано детето, но то не искало да се съблече, а после
при лекарката останали само майката и детето и не знае какво се е случило. След
седем и половина отишли в „синята стая”, където детето започнало да си играе с
играчки, съблякло две кукли барби – мъжка и женска и казала, че мъжката кукла
прилича на Лео - този, който мие колите. Попитали я дали е виждала Лео вкъщи и
детето отговорило, че го е виждала да ходи гол. Казала още, че не винаги спи с
пижама, защото баща й иска да спи гола, че е имала бански, купен от Германия,
който й е направил раничка, че ходила на детска градина, на която било „гадно”.
На зададени въпроси дали баща му го е целувал детето казало, че го е целувал по
дупето; за областта на слабините не е споделяла да е пипана, казала, че била
целувана по „пишуто”, но свидетелката не помни как точно било казано и в какъв
момент. Казало също, че искало да се обади на майка си, но тати не й дал,
защото майка й щяла да умре или нещо такова, щяла да е небето. Не е казвало, че
не иска да вижда баща си, като цяло впечатлението на свидетелката е, че то
обича и двамата си родители. Свидетелката посочва, че на 18.06 не е подписала
протокол, протоколът се подписал на 19.06, когато не се получил никакъв разпит
на детето, тъй като то от самото начало казало, че нищо няма да каже.
Свидетелката Г.М. заявява,
че извършва граждански поръчки за Конфедерацията за защита правата на децата и
още през месец март д-р В. й казал, че ще я търси не само по тези задачи, но и
във връзка с неговите проблеми. По негова молба се е срещала с детето на 02. и
05.06, тъй като той й обяснил, че то не иска да се върне в София, като за срещите
съставила протоколи. Тогава видяла едно много добре развито и щастливо дете, не
е забелязала признаци на насилие. Когато отишла на 18.06.2016г. в дома на г-н В.
видяла, че има много полицаи, а като влязла детето си играело, дъщерята на адв.
Г. я люлеело на люлка, пеели песни. Г-н В. искал да дойде съдебен лекар да
освидетелства детето и дошла д-р Б., но казала, че няма ръкавици, за да извърши
прегледа. Видяла предаването на детето,
нямало дърпане между родителите, чула, че детето се молило на майка си да
остане още един ден.
Съдът намира, че и двете
свидетелки възпроизвеждат обективно впечатленията си, като показанията им
следва да бъдат ценени в съвкупност с всички доказателства по делото.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите
материални норми, съдът достигна до следните правни
изводи:
Молбата е подадена от и
срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 1 ЗЗДН.
Видно от сезиралата съда
молба от 17.06.2016г., че същата съдържа твърдения за осъществено по отношение
на детето физическо, психическо и сексуално насилие в периода след предаване на
детето на бащата от 29.05.2016г., изразяващо се в откъсването му от обичайната
среда, както и опасенията на майката за извършено сексуално насилие през този
период, тъй като в телефонен разговор детето споделило, че има рана от новите
бански, които баща му е купил, поради което съдът намира, че молбата е
депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.
Доколкото твърденията,
заявени в открито съдебно заседание, че спрямо детето и майката е извършено
домашно насилие, изразяващо се в нелицеприятни сцени при предаването му на
18.06.2016г., не са заявени по надлежния ред - с писмена молба, скрепена с
декларация по чл. 9 ЗЗДН, като същевременно въвеждането им в хода на процеса
нарушава правото на защита на ответника, съдът намира, че те не са предмет на настоящото
производство. За пълнота следва да се посочи, че показанията на свидетелите
Дечева и Момова са еднопосочни, че на посочената дата ответникът не е извършил насилие
спрямо детето или майката, поради което същите са и неоснователни.
Съобразно легалната
дефиниция на чл. 2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са или са
били в семейна връзка, съставлява домашно насилие.
За уважаване на
подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, е необходимо молителят да установи осъществяване от посочения
извършител на твърдяното действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за
отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира доказателства, които да
оборват изложеното от молителката.
Видно от съдържанието на подадената
по чл.9, ал.3 ЗЗДН декларация, че в нея е изложено описание на обстоятелствата
по невръщането на детето и съмнения, че спрямо него може да се осъществява насилие
през този период, поради което същата няма доказателствена стойност установяваща,
извършването на конкретен акт на насилие спрямо детето.
Същевременно, макар неизпълнението
на съдебно решение за предаване на дете да е престъпление по смисъла на чл. 182 НК, във връзка с което е образувано и досъдебно производство, извършването на
такова само по себе си не е основание за налагане на мерки за защита от домашно
насилие, при липсата на доказателства, че е било съпроводено с извършването на
такова.
В тази връзка от показанията
на свидетелката М. се установява, че по време на срещите й с детето,
осъществени през процесния период, то е изглеждало щастливо, прегръщало баща
си, нямало признаци да е жертва на насилие. Според становището на социалните
служители при срещите с детето по видимите части на тялото му не е имало следи
от насилие. Не са представени и медицински документи, установяващи обратното.
Твърденията, че спрямо
детето е извършено психическо и сексуално насилие, съдът намира също за
недоказани, по следните съображения:
Депозираната декларация по
чл. 9 ЗЗДН не съдържа изявление, че пред майката е извършен акт на насилие от
ответника спрямо детето или че то й е споделило за такова, извършено в нейно
отсъствие. Същата съдържа твърдения, че пред „познати”, без конкретизация на
имена и ситуация, детето е казало, че „иска да умре, за да отиде при мама на
небето”, както и „предположението” на майката, че спрямо него се осъществява
насилие, докато е отделено от нея. Единствените доказателства в тяхна подкрепа са
показанията на свидетелката Д. – присъствала на разпита на детето в „синя стая”
след принудителното му взимане от бащата и медицинското направление от
30.06.2016г. от д-р С.
Свидетелката Дечева заявява,
че по време на разпита в синя стая детето е казало, че баща му го е целувал по
дупето и по „пишуто”, но не помни как точно го е казало и в кой момент; че
искало да се обади на майка си, но баща му казал, че „майка му е небето”, като
отново не помни точните думи и контекста, в който го е казало. Същевременно, в
приложения по делото протокол за разпит на детето в „синя стая”, подписан и от
свидетелката, и от майката на детето, такива изявления на детето липсват, а на
въпроса дали баща му го е целувал по дупето, е отразено, че детето не е
отговорило. Дори да се приеме, че свидетелката е възприела изявления на детето
в подобен смисъл, заявени в друг момент, доколкото не помни как точно са казани
и в какъв контекст, липсва яснота дали детето влага същото съдържание в
казаното, респ. дали извършеното е от сексуално естество, а казаното по адрес
на майката – с такова въздействие, че да се квалифицира като акт на насилие.
От друга страна, медицинското
направление от 30.06.2016г. от д-р С. в частта, съдържаща цитат на думите на
детето, няма медицинско естество, а представлява показания в
писмена форма, без санкция за наказателна отговорност при лъжесвидетелстване, поради
което съдът намира, че не следва да бъде кредитирано. Дори да се приеме, че
думите на детето са правилно отразени, липсва яснота за конкретната ситуация и
дали действително заявеното се е случило или е плод на внушение или въображение,
предвид ниската възраст на детето /4г./.
По същите съображения,
съдът намира за неустановено по несъмнен начин дали детето е видяло гол мъж в
дома на бащата, но дори изявлението му по време на разпита в синя стая да се
приеме за достоверно, този факт е относим към родителския капацитет на бащата, а
не към извода за осъществено домашно насилие.
Същевременно, по делото липсват доказателства,
че преди 29.05.2016г. майката е подавала сигнали за извършено сексуално насилие
спрямо детето, респ. декларацията по чл. 9 ЗЗДН не съдържа твърдения за действително
извършено такова, а само опасения в тази насока. От представената от ВРП
справка се установява, че спрямо ответника не са образувани наказателни
производства за подобно престъпление, а след процесния случай е образувано
наказателно производство за неизпълнение на съдебно решение и пречене на орган
на власт, но не и за сексуално насилие спрямо детето. От друга
страна, от представените от СРС писма и справки е видно, че между родителите са
водени множество дела, като до момента не е установено с влязъл в сила съдебен
акт, че бащата е извършил акт на насилие спрямо майката или детето. От друга страна, с влязло в сила съдебно решение е
признато, че подадена от майката декларация по чл. 9 ЗЗДН е неистинска и
молбата й за защита е отхвърлена.
С оглед изложеното, и предвид
изключително влошените отношения на родителите, съдът намира, че молбата за
защита е основана на притеснението на майката от невръщането на детето, а не на
действително извършен от ответника акт на насилие. Това се подкрепя и от
признанието, направено в съдебно заседание, че на ответника е било предложено
молбата за защита от домашно насилие да бъде оттеглена, ако върне детето.
Смисълът на ЗЗДН обаче е да защити действителните
жертви от конкретен акт на домашно насилие. В това производство е недопустимо
да се разглеждат и разрешават спорове, породени от други отношения.
Макар в настоящото
производство да не се търси наказателна отговорност на ответника, съдебният акт
не може да се базира на предположения. Същевременно, молителят не установи по
несъмнен начин, че в процесния период ответникът е извършил конкретно
непозволено действие спрямо детето, което да се квалифицира като акт на домашно
насилие. С оглед изложеното, съдът намира, че молбата за защита следва да бъде
отхвърлена.
Искането на ответника за
обезсилване на издадената по делото заповед за незабавна защита, съдът намира
за неоснователно, тъй като чл. 19 ЗЗДН предвижда, че заповедта за незабавна защита
има действие до издаването на заповедта за защита или отказа на съда, но не и
че подлежи на служебно обезсилване.
По разноските:
Предвид изхода на спора,
право на разноски се поражда за ответника, на който съгласно представения
списък и доказателства /л. 104 от делото/ следва да бъде присъдена сумата
700,00лв. – представляваща платено в брой адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Доколкото искането е за
защита на лице, ненавършило
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба
вх. № 31618/17.06.2016г. на Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството
на законен представител на малолетната Д.И.В., ЕГН **********, за издаване на
заповед за защита срещу И.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с налагане на мерките
по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на И.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
700,00лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на
ОД на МВР – Варна, на основание чл. 19 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: