М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 257/18 год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
обвинила:
Подсъдимия А.Т.А.,***, ЕГН ********** в това, че
На 17.11.2017 г., в гр. Русе, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 2.9308 гр., със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол – четири
тегловни процента, на стойност 17.58 лв. - престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК
и
Прокурорът поддържа обвинението и моли Съда да признае подсъдимия за
виновен, като му наложи предвидените за това престъпление наказания.
Подсъдимия А. редовно призован не се явява. Поради това,
Съдът разгледал делото в отсъствието на подсъдимия, при условията на чл.269,
ал.3, т.3 от НПК. Представлява се от защитник, който моли Съда да
преквалифицира с присъдата си деянието като маловажен случай.
От
събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият
А.Т.А. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, женен,
неосъждан, работи, с ЕГН **********.
На
17.11.2017 г., подсъдимият А.А. закупил от свой познат – Б.С.от гр. Русе
марихуана, под формата на суха тревна маса на топчета, в полиетиленови пликчета.
В
следобедните часове, в Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при
ОД на МВР-Русе постъпил сигнал, че подс. А. държи у себе си наркотични вещества
и се намира в кв.“Средна кула“ в гр. Русе. Незабавно бил сформиран полицейски
екип, в който бил включен и свид. Д.В. – инспектор в сектора. При пристигането
си в кв.“Средна кула“, полицейските служители забелязали подс. А.А. да се
придвижва с управляван от него л.а.“Ауди“ с немска регистрация по ул.“Бели
лом“. Подали му сигнал, на който подсъдимият спрял и му била извършена
проверка. След това подсъдимият бил отведен в Първо РУ на МВР-Русе, където му
бил извършен личен обиск, но наркотично вещество не било открито. При
проведената с него беседа, А. признал, че действително е закупил марихуаната от
Б.С., но когато видял полицейските автомобили, изхвърли през прозореца на
автомобила кутийката, в която съхранявал пликчетата със суха тревна маса. Описал
мястото, където сторил това и там бил изпратен полицейски екип, който извършил
оглед. При огледа била открита прозрачна пластмасова кутия, съдържаща
единадесет броя топчета от суха тревна масата и две съцветия от суха тревна
маса.
При
извършените полеви тестове на сухата тревна маса, се установило, че тревната
маса дава положителна реакция за канабис.
В
хода на досъдебното производство била назначена химическа експертиза, от
заключението на която е видно, че съдържащата се в полиетиленовите пликчета
суха тревна маса представлява марихуана, с нетно
тегло 2.9308 гр., с активен накротичнодействащ компонент – 4 тегловни процента
тетрахидроканабинол, а стойността й е 17.58 лв.
Авторството на подсъдимия в извършването на деянието и
начина му на извършване Съдът намира за безспорно установени. В тази насока са обясненията
му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1,
т.2 от НПК, в които признава деянието. Същите са подкрепени и от останалите
събрани гласни доказателства – показанията
на свидетеля Д.В., както и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие от 17.11.2017 г., ведно с фотокадрите към него, заключението
на химическата експертиза, справка за съдимост на подсъдимия, справката с
характеристични данни, декларация за семейно и имотно състояние, автобиография.
Така,
с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената и неоспорена
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимия
А.Т.А. е осъществил състава на престъплението
по чл. 354а,
ал.3, пр.1 и пр.2, т.1 от НК, тъй като на 17.11.2017
г., в гр. Русе, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество – марихуана с нетно тегло 2.9308 гр., със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол – четири тегловни процента, на
стойност 17.58 лв.
Конопът (канабис, марихуана) има наркотично действие, няма легална
употреба, пазар и производство и е поставена под контрол съгласно Списък I на
Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961
г., ратифицирана от Р. България и Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Несъмнено, подсъдимият не разполагал с надлежно разрешително за придобиването
и държането на наркотични вещества.
От субективна страна е налице пряк умисъл
у подсъдимия А.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Бил наясно с вида на веществото, което получил от своя
познат, съзнавал че няма право да придобива и държи наркотични вещества.
Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни
последици, при което целял настъпването на противоправния резултат.
В същото време Съдът намира, че в настоящият случай са налице
предпоставките, деянието на А.А. да бъде оценено като маловажен случай, по
смисъла на чл.93, т.3 от НК, тъй като с оглед незначителността на вредните
последици и на установените смекчаващи обстоятелства, деянието му се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид.
Касае се за държане на сравнително малко количество марихуана, под три
грама, на невисока стойност от 17лв., /многократно по-ниска от минималната
работна заплата за процесния период/, държано с цел лична употреба. Последното
обстоятелство е от съществено значение за ниската степен на обществена опасност
на деянието, която в този случай се определя от неголямата степен на засягане
на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които са
защитени от инкриминираната правна норма. Освен това А.А. е с чисто съдебно
минало /има налагано само наказание по реда на чл.78а НК, за деяние различно от
настоящото/ и е трудово ангажиран. В хода на досъдебното производство
подсъдимият А. признал вината си, изразил критично отношение към извършеното и
го оценил негативно, което дава основание да се приеме, че за същият
извършеното деяние се явява изолиран случай. Особено съществено в случая е
значителното съдействие оказано от подсъдимия, още във фазата на полицейската
проверка, за разкриване обективната истина по делото, като подсъдимия сам
указал на полицейските служители мястото, където изхвърлил наркотиците. В
заключение, цялостната преценка на посочените обстоятелства, характеризиращи
извършеното деяние и подсъдимия като личност, както и тези относно моралната
укоримост на извършеното, дават основание за извод, че престъплението се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
престъпления от същия вид, което определя квалификацията му като "маловажен
случай".
С оглед изложеното, че извършеното деяние от подс. А.А. представлява
"маловажен случай", същото следва да се преквалифицира по чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК, като при същата фактическа обстановка, Съдът приложи
закон за по-леко наказуемо престъпление.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия А.А.,
Съдът не отчита други смекчаващи отговорността обстоятелства, извън посочените
при преценяване деянието като маловажен случай. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, Съдът отчита наличието на
наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК, за престъпление от
общ характер.
Предвид това Съдът приема, че при наличието само на
отегчаващо отговорността обстоятелства, на подс. А.А. следва да бъде наложено
предвиденото в разпоредбата на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК
наказание в максимален размер, а именно „Глоба“ в размер на 1000 лв.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и
съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
На осн. чл.354а, ал.6 от НК, следва да се отнеме в полза
на Държавата предмета на престъплението - високорисково наркотично вещество –
марихуана с нетно тегло 2.9308гр., с активен накротичнодействащ компонент – 4
тегловни процента тетрахидроканабинол, на стойност 17.58лв., прието на съхранение в ЦМУ гр.София отдел МРР-НОП,
което след влизане в сила на присъдата да бъде унищожено.
Вещественото доказателство по делото – 1бр. прозрачна пластмасова кутия с червен капак, поставена в
полиетиленов плик, на осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, следва да бъде отнето в
полза на Държавата, като след влизане в сила на присъдата, вещественото
доказателство, като вещ без стойност, следва да бъде унищожено.
Подсъдимият следва да заплати направените по делото
разноски на досъдебното производство в размер на 162.98 лв.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: