ПЕТРАНКА ПАНАЙОТОВА

Секретар: Ив.Златева

Прокурор : Георги Георгиев

Сложи на разглеждане докладваното от съдия П.Чиликова

ВАНД № 45 по описа за 2021 год.

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството пред ОС- Ямбол е образувано по въззивна жалба на Й.Х.К. ***, депозирана чрез упълномощения му защитник - адвокат А.А. от БАК, против Решение № 260040/01.02.2021 год., постановено по АНД № 1276/2020 год. по описа на Районен съд- Ямбол.

С атакуваното решение въззивникът Й.Х. К. е признат за виновен в осъществено престъпление по чл. 313 , ал.1 от НК затова, че на *******год., в гр.Ямбол, в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР -Ямбол, в писмена декларация за изгубено, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС, която по силата на Закон- чл.160, ал.1 от ЗДвП, се подава пред органа на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдил неистина , че свидетелството за правоуправление на МПС 0 ***********., издадено от ОД на МВР-Ямбол, е изгубено на *********г. на паркинга на бензиностанция в гр.А., Република Г., като на осн. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "глоба" в размер на по 1000 лева

С атакуваното решение в тежест на възззивника К. са възложени направените по делото разноски в размер на 233.11 лева като същият е осъден да ги заплати по сметката на ОД на МВР- Ямбол, в приход на Републиканския бюджет.

Във въззивната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на атакувания съдебен акт както и такива за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се несъставомерност на деянието от субективна страна, т. к. жалбоподателят К. не е разбрал и осъзнал, че при рутинна проверка румънски полицаи са му отнели свидетелството за правоуправление на МПС. Навеждат се твърдения за липсата на достатъчни доказателства, които да доказват както авторството на вмененото деяние, така и неговата съставомерност. Настоява се за постановяване на въззивно решение, с което да се отмени първоинстанционната присъда като Й. К. се признае за невиновен и се оправдае по вмененото му и поддържано обвинение.

В съдебно заседание въззивникът Й.К., редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен защитник- адвокат А.А. ***. Поддържа се изцяло въззивната жалба на релевираните основания. Твърди се цялото обвинение против въззивника се базира на една справка от Министерството на външните работи, която сочи отнемане на свидетелството за правоуправление на Й.К. за неизпълнение на полицейско разпореждане. Твърди се, че след проверката в Румъния Й.К. е управлявал МПС, движейки се 10 дни в цяла Европа безпрепятствено, несъзнавайки обстоятелството, че му е отнето свидетелството за правоуправление. Именно това го кара да попълни и декларация, в която да впише ,че е загубил свидетелството си за правоуправление на МПС. Навеждат се и доводи, че в Румъния, в хода на полицейската проверка с него не е разговаряно на разбираем език, което е довело и до неразбиране , че му се отнема свидетелството за правоуправление на МПС. Настоява се за отмяна на атакуваният съдебен акт с аргументи за необоснованост и незаконосъобразност.

В съдебно заседание представителят на Ямболската окръжна прокуратура настоява да се потвърди атакуваното решение на РС-Ямбол като законосъобразно и обосновано. Навеждат се доводи за наличието на всички основания за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК и налагането на административно наказание на въззивника К. ,което определя атакуваното решение като правилно и справедливо. Настоява се въззивната жалба като неоснователна да се остави без уважение.

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от лице , имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Проверяващата инстанция намира , че първоинстанционния съд е събрал и приложил относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност, излагайки подробни съображения кои доказателства кредитира и кои не и въз основа на кои доказателства гради изводите си досежно установеното по несъмнен начин от фактическа страна. Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на Ямболския районен съд касателно установеното от фактическа страна и намира, че ЯРС е направил задълбочен и всестранен анализ на всички събрани по делото доказателства и е изложил съображения досежно относимостта на всяко от тях поотделно и в съвкупност с останалите, към формираното у съда вътрешно убеждение относно приетата за установена фактическа обстановка.

Въззивната инстанция приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :

Й.К. работи като м.ш.във фирма "********-гр.******. Притежава свидетелство за правоуправление на МПС от 07.02.1996 г.. Последното издадено свидетелство за правоуправление е с № *********г. от ОДМВР-Ямбол. Изпълнявайки служебните си задължения , въззивникът К. управлява товарен автомобил с ДК № *********, с който осъществява превоз на товари до страни в Европейския съюз.

На *********г. , около 15.10. ч. румънски пътни полицаи спират за проверка Й.К. , предвид допуснато от него нарушение на правилата за движение по пътищата при управлението на поверения му товарен автомобил. В хода на тази проверка румънските полицейски органи задържат свидетелството за правоуправление на МПС с № *********г., издадено от ОДМВР-Ямбол. В хода на същата проверка, на Й. К. е наложено административно наказание , изразяващо се в забрана за шофиране в Румъния за срок от 60 дни, считано от *********г./писмо до ГД "НП"-МВР чрез Дирекция "Консулски отношения" на Министерство на външните работи на Република България -л.14-л.15,ДП/. Издаден е документ, заместващ иззетото СУМПС със срок на валидност 15 дни.

След като приключил курса си по превоз в различните европейски страни, въззивникът К. се завръща в България и на *******г. подава документи за издаване на ново свидетелство за правоуправление на МПС. За тази цел Й.К. попълва Декларация за изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за правоуправление на МПС/л.8,ДП/, в която собственоръчно вписва ,че на *********г. на паркинг на бензиностанция в гр.А., Г., е изгубил свидетелството си за правоуправление на МПС, издадено на *********г. от ОДМВР-Ямбол. тази собственоръчно попълнена и подписана декларация , въззивникът К. депозира пред свид. Д.И. -системен администратор в сектор "Пътна полиция" при ОД МВР -Ямбол.Във връзка с декларираните обстоятелства на К. е съставен АУАН , а след това и НП за осъществено административно нарушение по ЗБЛД. Издадено му е ново СУМПС№ *********/27.11.2019 г. по описа на ОДМВР Ямбол и контролен талон към него с № 6550246.

С писмо от 27.02.2020 г. на ГД"НП" при МВР, в сектор ПП-Ямбол е получено СУМПС с № *********г., издадено от ОДМВР-Ямбол и отнето от румънските власти, което е върнато на Сектор "ПП". Българските компетентни власти са уведомени, че свидетелството за правоуправление на МПС е отнето от румънки полицаи за допуснати от К. нарушения на правилата за движение по пътищата в Румъния /неправилно изпреварване/. СУМПС с № *********/27.11.2019 г. е обявено за невалидно като Й. К. е надлежно уведомен за това обстоятелство с писмо от 16.03.2020 г. на ОДМВР-Ямбол , Сектор "ПП"/л.18, ДП/.

Видно от заключението на вещото лице Ф.С.по изготвената в хода на ДП съдебно- почеркова експертиза , именована като Протокол № 122/26.06.2020 г. на НТЛ при ОДМВР-Ямбол/л.47-л.55,ДП/, изслушана в хода на първоинстанционното съдебно следствие и приобщена към доказателствената съвкупност в съответствие с разписаните процесуални правила, ръкописният текст в декларацията за изгубено, откраднато , повредено или унищожено свидетелство за правоуправление на МПС и контролен талон към него както и положения под този собственоръчно изписан текст подпис на декларатор , принадлежат на въззивния жалбподател Й. Х. К..

Видно от приложената по делото справка за съдимост /л. 40, ДП/, към момента на деянието , обв.Й.К. е с чисто съдебно минало.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Обосновано и правилно, в атакувания съдебен акт, контролираният съд е кредитирал изцяло свидетелските показания на Д.И. - системен оператор в сектор "ПП" при ОДМВР-Ямбол и на Г.Б.- Началник група в сектор "ПП" при ОДМВР-Ямбол. Показанията им са еднопосочни и взаимно допълващи се. Двамата свидетели установяват, в кръга на вменените им служебни задължения, че компетентните румънски власти чрез Консулския отдел на Министерство на външните работи на Република България, връщат в ОДМВР-Ямбол, Сектор "ПП" оригинал на СУМПС на лицето Й.Х.К. *** , отнето от румънски полицаи за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата - неправилно изпреварване, с наложена административна мярка- забрана да управлява МПС на територията на Румъния за срок от 60 дни, считано от *********г., а междувременно на *******г. лицето Й.К. лично подава собственоръчно попълнена декларация и лично подписана от него пред свид. Д.И. , декларирайки изгубено СУПС на *********г. на паркинг в гр. А., Г.. Свидетелските показания се кредитират и от въззивната инстанция изцяло, т. к. са депозирани от трети лица , незаинтерисовани от изхода на спора, на които фактите и обстоятелствата от значение за делото са им станали известни при и по повод изпълнение на служебните им задължения. Тези свидетелски показания са в пълна кореспонденция с писмените доказателствени източници, които правилно и обосновано изцяло се кредитират от контролираната съд - Заявление № 5165/*******г., Декларация за изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него от *******г. /л.7-л.11,ДП/, Писмо от 27.02.2020 г. на МВР ГД"Национална полиция", писмо изх.№ КО-55-58-7/17.02.2020 г. на Министерство на външните работи, Дирекция "Консулски отношения" и приложения към него Опис № 2/06.02.2020 г. на български СУМПС, отнети от румънската пътна полиция и върнати в Консулска служба - Букурещ,СУМПС № ********* на ОД на МВР-Ямбол, писмо с рег.№ А24474/23.09.2020 г. на МВР , Дирекция"Международно оперативно сътрудничество", Протокол за задържане от *********г. на МВР на Румъния, Главен инспекторат на полицията, Протокол серия PARX№0300533 на Министерство на вътрешните работи , Окръжен инспекторат на полицията А., Протокол за доброволно предаване, Подробен отчет с CANBus данни за периода от 00.00 ч. на 03.11.2019 г. до 23.59 ч. на 20.11.2019 г., справка от интегрираната информационна система на МВР ИСС"Справки" за задграничните пътувания на Й.Х.К..

Изброените писмени доказателства и доказателствени средства не са оспорени от страните досежно тяхната достоверност и истинност , поради което се кредитират изцяло и от проверяващата инстанция.

Въззивната инстанция кредитира изцяло писменото заключение на вещото лице Ф.Т.С.по изготвената в хода на ДП съдебно- почеркова експертиза като обективно , компетентно и неоспорено от страните. Заключението на вещото лице кореспондира изцяло с писмените доказателствени източници и със свидетелските показания на Б.и И., която е свидетел- очевидец.

Обосновано и правилно в контролирания съдебен акт решаващият съд не е дал вяра на обясненията на обв.К. в чстта им , в която се твърди ,ч той не е разбрал ,че свидетелството му за правоуправление е отнето или задържано временно от румънските полицаи, т. к. му е направена проверка съвместно с други шофьори на товарни автомобил, чакащи на границата между Румъния и Унгария. Безспорно е ,че тези твърдения са в противоречие с писмените доказателствени източници, представляващи официални удостоверителни документи , изхождащи от компетентните румънски власти. Изпратените по официален ред, с официална поща, през Консулската служба на Република България в Букурещ документи категорично сочат, че като водач на товарен камион Й.К. е спрян за проверка от румънски пътни полицаи , т. к. е извършил нарушени е на правилата за движение по пътищата - неправилно изпреварване, при наличие на нарочен пътен знак , който забранява тази маневра. въззивната инстанция изцяло споделя и втория аргумент на първоинстанционния съд-според представената от работодателя на обв.К. разпечатка, управлявания от него товарен автомобил се е намирал на границата с Република Унгария около 17.20 ч., а проверката на румънските пътни полицаи е извършена в 15.10 ч. , което опровергава защитната версия на К., че му е направена проверка на границата, докато се е разхождал свободно на паркинга и е бил извън товарната композиция , която управлява. Безспорно е, че жалбоподателят К. има богат професионален опит като м.ш.и обстоятелството ,че се е подписал при отнемането на свидетелството му за правоуправление и издаването на временен заместващ документ с кратък срок на валидност, сочи на знание от негова страна ,че му се отнема свидетелството за правоуправление поради допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, което категорично опровергава както неговата теза, че не е знаел и не е бил наясно какво точно се случва в хода на проверката от румънските полицаи, така и тезата не неговия защитник ,че поради незнание на румънски език и липсата на преводач в хода на тази проверка, следва да се приеме ,че обв. К. не е знаел какво точно се е случило в хода на тази проверка. Правилно и обосновано в контролирания съдебен акт се сочи,че поради двоякия характер на обясненията като доказателствено средство и като средство за защита, следва да се приеме, че се касае за защитна версия на обв. К. и обясненията му не следва да се кредитират- същите безспорно и несъмнено са в противоречие с останалия доказателствен материал.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При правилно установена фактическа обстановка , ЯРС е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществено от обективна и субективна страна от Й. К. на престъпно деяние с правна квалификация по чл. 313, ал.1 от НК, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК ,предвид следното :

От обективна страна , както обосновано и правилно приема в оспорвани я съдебен акт, решаващият съд е безспорно авторството на престъпното деяние. Същото се установява от свидетелските показания на Д.И. , пред която жалбоподателят К. подава заявлението и декларацията по чл.160 от ЗДвП , собственоръчно попълнена и подписана , подкрепени от заключението на вещото лице по изслушаната и приета единична съдебно- почеркова експертиза ,според която е несъмнено и категорично, че именно Й.К. е изпълнил текста на процесната декларация. Авторството на деянието се извежда и от писмените доказателствени източници , приложени по делото- справки и писма от Министерство на външните работи и на ГД"НП" ведно с документите, получени по официален ред от компетентните румънски власти.

На следващо място от обективна страна е безспорно ,че се касае за изпълнително деяние извършено чрез действие- потвърждаване на неистина в писмена декларация, подадена пред орган на власт, която служи за удостоверяване на определени обстоятелства и която се изисква по закон- чл.160, ал.1 от ЗДвП указва ,че дубликат на СУМПС и на контролен талон се издава само когато СУМПС е загубен, откраднат, повреден или унищожен и това изброяване в нормата е лимитативно. Само тогава и след подадена декларация, подписана от притежателя на загубения, унищожен, повреден или откраднат СУМПС, в съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи , се депозира заявление, придружено от процесната декларация пред съответния компетентен орган - в конкретиката на казуса пред служител на ОД на МВР- Ямбол .

От обективна страна на следващо място е безспорно , че на посочените лично от обв.К. в декларацията по чл.160, ал.1 от ЗДвП дата и час ,той не се е намирал на паркинг в Г. , а е бил на територията на Австрия . Не на последно място от обективна страна е безспорно ,че свидетелството му за правоуправление е отнето от румънските пътни полицаи за извършено от него нарушение на правилата за движение- неправилно изпреварване ,което отнемане е придружено с издаването на временен документ с кратък срок на валидност.

От субективна страна , както правилно и обосновано сочи в атакувания съдебен акт решаващият съд , обв.К. е действал с пряк умисъл , т. к. е съзнавал обеществената опасност на деянието и неговите последици , предвиждал е тяхното настъпване и съзнателно се е съгласил с тях. въззивната инстанция намира за неоснователни и голословни твърденията на защитата на К. ,че той не е знаел ,че в хода на проверката румънските пътни полицаи са му отнели свидетелството за правоуправление на МПС- гласните и писмени доказателствени източници , анализирани поотделно и в съвкупност, изцяло и в пълна кореспонденция сочат обратното.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ :

Материалната норма предвижда за осъщественото престъпно деяние по чл.313, ал.1 от НК наказание "лишаване от свобода" до ТРИ години с алтернативно предвидено наказание " глоба "в размер от 100 до 300 лева .

Обосновано и правилно, при индивидуализацията на наказанието, решаващият съд е съобразил, че от умишленото престъпление няма имуществени вреди, а обв. К. е с чисто съдебно минало , поради което са налице формалните предпоставки за освобождаване на К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по смисъла на чл. 78а, ал.1 от НК- кумулативно изискуемите се от закона предпоставки несъмнено са налице. При определяне на конкретният размер на административното наказание "глоба" , решаващият съд правилно е съобразил сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, засягащо пряко обществените отношения свързани с документооборота, а от друга е съобразил сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца , който не е осъждан. В този смисъл правилно и обосновано е отмерено наказание "глоба" в минималния законов размер от 1000 лева. Въззивната инстанция се съгласява с тези правни изводи при липсата на отегчаващи отговорността на К. обстоятелства. Така отмереното наказание би изпълнило целите на генералната и специална превенция, визирани в нормата на чл.36 от НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото , правилно и законосъобразно, на осн. чл. 189, ал.3 от НПК , РС-Ямбол е осъдил Й.К. да заплати направените по делото разноски в размер на 233.11 лева, вносими по сметката на ОД на МВР-Ямбол, Републикански бюджет.

Предвид гореизложеното настоящия състав на въззивната инстанция намира, че атакуваното решение на ЯРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, ОБОСНОВАНО И ПОСТАНОВЕНО ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА следва да се ПОТВЪРДИ изцяло , а въззивната жалба като НЕОСНОВАТЕЛНА - да се остави БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

Ето защо и на осн. чл. 338 вр. с чл.334, т.6 от НПК,Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260040/01.02.2021 год. ,постановено по АНД № 1276/2020 г. на Ямболския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

Номер на акта:	260019
Дата:	21 май 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия:	Пепа Илиева Чиликова

Дело:	20212300600045
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	24 февруари 2021 г.

Решение по дело №45/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

ПЕТРАНКА ПАНАЙОТОВА