Присъда по дело №95/2023 на Районен съд - Павликени

Номер на акта:	5
Дата:	13 юни 2024 г. (в сила от 1 юли 2024 г.)
Съдия:	Цветомил Горчев

Дело:	20234140200095
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Павликени, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
СъдебниСилвия Маринова

заседатели:Майя Калчева-Дечева
при участието на секретаря Боряна Николова
и прокурора Г. Д.
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Наказателно дело от
общ характер № 20234140200095 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Й. Г. - роден на *** г. в гр. Р. с постоянен и
настоящ адрес в гр. П., ул. ***, с неизвестно местоживеене към настоящия
момент, бълг. гражданин, със средно образование, неженен, безработен, с ЕГН
**********, осъждан за ВИНОВЕН в това, че на 25.01.2020 г. в гр. П. отнел
чужда движима вещ от владението на И. П. Р. от гр. В.Т., без негово съгласие,
с намерението противозаконно да я присвои - мобилен телефон „Huawei Y5“
на стойност 170 лв., собственост на Р., като за да запази владението си върху
вещта, употребил заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 3, във
връзка с чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му
НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ ЗА СРОК от 1 /ЕДНА/ година,
което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.
1

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Й. Г. - роден на *** г. в гр. Р., с постоянен и
настоящ адрес в гр. П., ул. ***, с неизвестно местоживеене към настоящия
момент, бълг. гражданин, със средно образование, неженен, безработен, с ЕГН
**********, осъждан за ВИНОВЕН в това, че на 28.01.2020 г. в гр. П., в
съучастие като съизвършител с И. К. Ш. от гр. П., като употребил за това сила
и заплашване, отнел от владението на Ф. О. М. от с. Д., общ. Т., без негово
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи
- български банкноти в обръщение на стойност 380 / триста и осемдесет/ лева,
собственост на М., поради което и на основание чл. 198, ал. 1, във връзка с чл.
20, ал. 2, във връзка с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му НАЛАГА наказание
„Лишаване от свобода“ ЗА СРОК от 2 /ДВЕ/ години, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„в“ от ЗИНЗС.
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, за
изтърпяване от Г. Й. Г. - роден на *** г. в гр. Р., с постоянен и настоящ адрес в
гр. П., ул. ***, с неизвестно местоживеене към настоящия момент, бълг.
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, с ЕГН **********,
осъждан, едно общо най-тежко наказание измежду гореопределените, а
именно „Лишаване от свобода“ ЗА СРОК от 2 /ДВЕ/ години, което да изтърпи
при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „в“ от ЗИНЗС.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, при изпълнение на
така определеното общо наказание времето, през което Г. Й. Г. - роден на *** г.
в гр. Р., с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. ***, с неизвестно
местоживеене към настоящия момент, бълг. гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, с ЕГН **********, осъждан е бил
задържан, считано от 31.01.2020 г. до 29.09.2020 година, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ПРИВЕЖДА в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК
наказанието „Лишаване от свобода“ ЗА СРОК от 3 /ТРИ/ години наложено на
Г. Й. Г. - роден на *** г. в гр. Р., с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. ***, с
неизвестно местоживеене към настоящия момент, бълг. гражданин, със
средно образование, неженен, безработен, с ЕГН **********, осъждан
наказание с влязло в сила Протоколно определение от ***2018 година по
2

НОХД № *** по описа на Специализирания наказателен съд за 2018 година,
което да изтърпи ОТДЕЛНО и СЛЕД изтърпяване наказанието по настоящата
присъда при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА Г. Й. Г. с постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. ***, ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР В.Т. сумата от 196,80 лв.
/Сто деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща разноски
по делото за оценъчна, техническа и психиатрични експертизи, както и 5 /Пет/
лева по сметка на РС – П. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. Й. Г. с постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. ***, ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Национално бюро за правна помощ
IBAN: *** 01-БНБ-ЦУ, BIC: *** сумата от 180 /Сто и осемдесет/ лева,
представляваща платено възнаграждение за осъществена служебна защита по
ДП № *** по описа на РУ – П. за 2020 година, както и 5 /Пет/ лева по сметка
на РС – П. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО мобилен апарат марка
„HUAWEI Y5“ с ИМЕЙ *** и ИМЕЙ 2 ***, запечатан с лепенка за ВД Серия
*** да се върне на собственика му – свидетелят И. П. Р. от гр. В.Т.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране пред ВТОС в 15
- дневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 5 от 13.06.2024 година по НОХД № 95 по
описа на РС – Павликени за 2023 година

Обвинението е срещу Г. Й. Г., роден на *** г. в гр. Р., с последен известен
адрес - гр. П., ул. ***, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на 25.01.2020 г. в гр. П.
отнел чужда движима вещ от владението на И. П. Р. от гр. В. Т., без негово
съгласие, с намерението противозаконно да я присвои -мобилен телефон
„Huawei Y5", на стойност 170 лв., собственост на Р., като за да запази
владението си върху вещта, употребил заплашване, квалифицирано от РП като
престъпление по чл. 198, ал. 3 от НК и за това, че на 28.01.2020г. в гр. П., в
съучастие като съизвършител с И. К. Ш. от гр. П., като употребил за това сила
и заплашване, отнел от владението на Ф. О. М. от с. Д., общ. Т., без негово
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи
- български банкноти в обръщение на стойност 380 (триста и осемдесет) лева,
собственост на М., квалифицирано съответно като престъпление по чл. 198,
ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В хода на съдебното производство
представителят на обвинението заема становище, че от събраните в хода на
съдебното производство доказателства се установява по един безспорен и
категоричен начин фактическата обстановка изложена в обстоятелствената
част на обвинителният акт. Сочи се, че деянията са съставомерни по
посочените норми от НК, поради което съдът следва да признае подсъдимия
за виновен, като прави искане за определяне на общо ефективно наказание
„лишаване от свобода“ около средния размер за съответното престъпление и
да се приведе в изпълнение наказанието по предходно осъждане на Г..

Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия.

Служебният му защитник – навежда доводи, че от събраните в хода на
производството доказателства не може да се направи категоричен извод, че Г.
е извършителя на процесните престъпления, при така посочената
квалификация. В този смисъл прави искане подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатите му обвинения.

В хода на съдебното производство не са предявени граждански искове.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните в хода делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :

1

Г. Й. Г. е роден на *** г. в гр. Р.. Живеел в гр. П. и не работел по трудово
или друго правоотношение. Със споразумение по НОХД № ***/2018 г. на
Специализирания наказателен съд, в сила от 5.07.2018 г. бил осъден за
извършено престъпление по 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр.
1 и 2 и т.4, вр. чл. 20, ал. 2 и 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК на 3 години
лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието било отложено по
реда на чл. 66 от НК за срок от 5 години, т.е. процесните деяния са извършени
в този изпитателен срок и това наказание се претендира за привеждане в
изпълнение.

Към момента Г. живее на неизвестен адрес във В., където е бил задържан
– приложените на ДП доказателства, но е отказано екстрадирането му, което
наложи задочното разглеждане на делото.

Г. Г. и И. Ш. били в приятелски отношения. През м. януари 2020 г. в дома
на обв. Г. пребивавала св. Р. С.. Г. и И. Ш. решили да си осигуряват доходи от
извършване на посегателства върху чужди вещи, като за целта те ползвали
обяви в сайт за запознанства „А. и Е.“ (***.info) за предлагане на сексуални
услуги срещу заплащане от жена на име Г., като обявите били за градовете В.
Т., Р. и Г.. Посоченият телефонен номер *** за връзка чрез приложението
Вайбър (Viber) бил ползван от Г., който се представял за момиче и пишел
съобщения на желаещите сексуални услуги, като им изпращал и снимки на
голи жени. Обикновено пишел, че в момента се намира в гр. П., а не в града, за
който е обявата, като предлагал от нейно име да я вземат от гр. П. и да я
закарат до съответния град, за да работи в определен хотел, като в замяна на
това тя ще извърши сексуална услуга безплатно. Привлечени от тази
възможност, мъжете се съгласявали да дойдат до гр. П., където спрямо тях се
извършвали престъпления против собствеността.

По така описания начин на 13.01.2020 г. И. Ш. извършил и грабеж на
банкноти в обращение на обща стойност 418,89 лв., а на 15.01.2020 г. и кражба
на мобилен телефон "Huawei Mate 10 LITE" на стойност 323,19 лв. Спрямо И.
Ш. наказателното производство е прекратено с одобряване на споразумение
по НОХД № ***/2023 г. на РС - П..

В ранните часове на 25.01.2020 г. св. И. Р. от гр. В. Т. се свързал с номер
***, посочен в обява в сайта ***.info за предоставяне на сексуални услуги за
гр. В. Т.. Чрез размяна на съобщения в приложението Viber се уговорил на
сутринта да вземе момичето от обявата на име Г., с което смятал, че
комуникира от гр. П. и да я закара до гр. В. Т., където в замяна на услугата да
получи безплатна сексуална услуга от нея. В сутрешните часове на 25.01.2020
г. потеглил с автомобила си към гр. П., като на мобилния му телефон му била
2

изпратена локация на адрес в района на гробищния парк. При пристигането
му в града той претърпял ПТП и се наложило да първо ремонтира автомобила
си. В около 11.30 ч. Р. отишъл на адреса, който му бил даден и изпратил
съобщение, че е пристигнал. В отговор получил указания да спре след моста
до близката бензиностанция и да изчака малко. Пострадалият спрял на
уговореното място, като малко след това в автомобила влезли Г., който седнал
на предната седалка до шофьора и св. Р. С., която седнала на задната седалка.
Г. се представил с името М. и предложил на пострадалия да закупи от него
златна огърлица. Последния отговорил, че няма никакви пари, тъй като се е
наложило да ги похарчи за ремонт на автомобила. Г. поискал мобилния му
телефон, като обяснил, че трябва да се обади на мъжа на момичето. Р.
притежавал мобилен телефон „Huawei Y-5" с IMEI 1: *** и IMEI 2: ***, който
му бил подарен от майка му и който ползвал със СИМ-карта с № ***.
Свидетелят доброволно предоставил мобилния си телефон на Г. и той провел
разговор, след което му върнал апарата. Р. го поставил на таблото, над
скоростния лост. Г. се ядосал, че нещата няма да станат и казал на пострадалия
да ги остави до близкото кръстовище, което било на разстояние около 100 м.
от мястото, където автомобилът бил спрял. Там подсъдимият взел телефона,
този път без съгласието на пострадалия и въпреки настоятелното искане на
последния да му бъде върната отнетата вещ - неуспешно посегнал да я вземе и
молел Г. да му я даде, повече не му го върнал. С висок и агресивен тон
няколко пъти заплашил пострадалия, че ще му нанесе побой – „Май искаш да
ядеш бой?“. След това Г. и св. С. слезли от автомобила и се отдалечили. Още
на същия ден Г. започнал да използва отнетия мобилен телефон, собственост
на св. Р., като поставил в него СИМ карта с номер ***, който фигурирал като
номер за връзка в публикувани обяви в горния сайт, инсталирал приложение
за комуникация Viber и започнал да пише чрез него от същия телефон на
лицата, проявяващи интерес към обявите. Впоследствие Р. подал сигнал за
случилото се в РУ - П..

Видно от кредитираната от съда и назначена на ДП съдебно-оценъчна
експертиза, мобилният телефон „Huawei Y-5", собственост на И. Р., бил на
стойност 170 лв.

В ранните следобедни часове на 28.01.2020 г. св. Ф. М. от с. Д., общ. Т.,
се свързал чрез приложението Viber с горния телефонен номер и по описаната
схема се съгласил да закара „Г.“ от гр. П. до гр. Г., където тя да работи в хотел,
като в замяна на това да получи безплатна сексуална услуга. По късно
следобяд провел втори разговор от СИМ-карта № ********** с
горепосочения номер със св. С., като намиращия се до нея Г. й казвал, какво
да говори.

Вечерта М. потеглил с автомобила си към гр. П., като му били
3

изпращани различни локации и окончателно му било указано да спре недалеч
от бензиностанция „Х. О.", където забелязал св. С., която го чакала сама. След
като се качила в автомобила на предната седалка до шофьора тя заявила, че
трябва да вземат и брат й, когото да откарат до някакъв хотел, откъдето тя
трябвало да си вземе дрехи. М. се съгласил и в автомобила се качили чакащите
на близко разстояние И. Ш., който бил представен за брат на момичето и Г.,
който бил представен за негов приятел. Двамата седнали на задната седалка и
започнали да насочват М. накъде да се движи. По този начин го отвели в края
на града на черен път, който свършил, а наоколо не се виждали никакви къщи.
Там С. и И. Ш. си разменили местата, като той седнал на предната пасажерска
седалка. Ш. попитал пострадалия за колко време иска момичето, а той му
отговорил, че двамата с нея ще се разберат. Ш. заявил, че трябва да си извади
парите, за да си плати. Видял портфейл до скоростния лост и го взел, но тъй
като в него нямало пари, а само банкови карти поискал М. да изтегли пари и
да ги даде, но свидетелят заявил, че няма пари и в картите. Ш. с агресивен и
заплашителен тон му казал да си даде парите, защото те са цигани и с тях шега
не бива. Изплашен, М. извадил от сенника съхраняваната там сума от 510 лв.
Казал, че иска момичето за час и отброил доброволно 150 лв., за да си плати.
Тогава Ш. дръпнал останалите намиращи се в ръката на пострадалия банкноти
на обща стойност 360 лв. Тъй като св. М. бил под въздействие на възникналия
у него вследствие на заплашването страх от непосредствено извършване на
деяние, излагащо на тежка опасност живота и здравето му, въпреки да видял,
че Г. взема и сумата от 20 лв. от пространството между двете предни седалки
на автомобила не му попречил. Г. и Ш. излезли от колата, заедно със св. С.,
като двамата носели в себе си отнетата парична сума, собственост на Ф. М..
По пътя си разделили парите.

М. подал сигнал за случилото се в РУ-П.. Било образувано досъдебно
производство, по което в сутрешните часове на 29.01.2020 г. било извършено
претърсване и изземване в домовете на Ш. и Г.. В дома на Г. бил намерен и
иззет като веществено доказателство мобилният телефон „Huawei Y-5",
собственост на св. И. Р., в който била поставена СИМ- картата с абонатен
номер ***, посочен за връзка в обяви в сайта ***.info.

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на досъдебно производство № ***/2020 г. по описа на РУ - П. писмени
доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Писмените материали
обективизирани в съответните протоколи за проведени действия по
разследването по своя същност са непротиворечиви в частта относно данните
от значение за обвинението. Събирането на доказателствата в хода на
досъдебното производство е извършено законосъобразно и при спазване на
процесуалните изисквания на НПК.

4

Съдът не намира никакви причини да не кредитира с доверие и
показанията на разпитаните свидетели, включая на св. С.. Лицата са
незаинтересовани от изхода на производството, като данните които съобщават
пред съда си кореспондират както по между си, така и с конкретно установени
факти от писмените доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че с
действията си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 198, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 198, ал. 1 -
на 25.01.2020 г. в гр. П. отнел чужда движима вещ от владението на И. П. Р. от
гр. В. Т., без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои -
мобилен телефон „Huawei Y5", на стойност 170 лв., собственост на Р., като за
да запази владението си върху вещта, употребил заплашване, както и на това
по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК - на 28.01.2020г. в гр. П., в
съучастие като съизвършител с И. К. Ш. от гр. П., като употребил за това сила
и заплашване, отнел от владението на Ф. О. М. от с. Д., общ. Т., без негово
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи
- български банкноти в обръщение на стойност 380 (триста и осемдесет) лева,
собственост на М..

Изхождайки от трайната практика на съдилищата грабежът, като сложно
присвоително престъпление, обхваща упражняването на сила или принуда по
отношение на лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта и самото
отнемане е с намерение за присвояване. При него целта е прекъсване на
фактическата власт на владелеца върху вещта и установяването на своя
фактическа власт, като насилието в двете му форми е средство за постигане на
тази цел. Като грабеж се наказва и всяка кражба, при която завареният на
мястото на престъплението деец употреби сила или заплашване, за да запази
владеенето върху открадната вещ.

В първия случай се установява по безспорен начин, че подсъдимият без
съгласието на собственика – св. Р. е взел горния мобилен телефонен апарат от
таблото на автомобила. Безспорно пострадалият е възприел това му действие
и именно с цел да задържи владеенето на отнетата вещ Г. го е заплашил с бой,
т.е. е предприел действия да сломи съпротивата спрямо неговото намерение
да усвои чуждата парична сума. В случая грабежът е придружен със заплаха,
което и запазва характеристиките му като съставно престъпление.
Отправянето на заплахата е средството, което деецът е избрал като
необходимото и достатъчно да му осигури запазването на фактическата власт
върху отнетата парична сума. В този смисъл неоснователно се явява
възражението на защитата, че в случая ставало въпрос за измама, че телефонът
ще бъде върнат, отправени са конкретни заплахи, с тон нетърпящ възражение
тон.
5

Отчитайки фактите по делото съдът намира, че субективните представи
на подсъдимия са включвали връзката между преследваната цел /да отнеме
вещта/, преодоляването на съпротивата посредством отправянето на горната
заплаха като възможен и достатъчен път за съпротива срещу отнемането на
вещта. Подсъдимият е извършил престъплението грабеж умишлено - при пряк
умисъл с користна цел, тъй като е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено-опасни
последици и е искал настъпването им. В своето съзнание той е имал
конкретни правилни представи относно всички съставомерни елементи –
както относно упражняваното от него заплашване по отношение на
пострадалия, така и как това ще се отрази с оглед обстановката – пострадалия
е сам, на непознато място в покрайнините на напознат град и срещу него са
двама човека. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че вещта, която отнема е
чужда и не му се следва на никакво законово основание.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимият съдът на първо място съобрази действащата
санкционна норма към момента на извършване на деянието, а именно
законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до
десет години. В конкретният случай съдът приема, че са налице множество
смекчаващите вината обстоятелства. В тази насока като смекчаващи вината
обстоятелство съдът приема относително ниската степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обичайните за този вид престъпления -
подсъдимият е упражнил относително лека заплаха и не сила, за да сломи
съпротивата на пострадалия. Съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство и младата възраст на подсъдимия. Отнетото по неправомерен
начин имущество също е на ниска стойност (значително под минималната
работна заплата), който факт също следва да се възприема в полза на
подсъдимият при определяне на вида и размера на наказанието. Като цяло по
делото не са налице доказателства за обичайно приеманите в практиката
характеристики за изключителна тежест на този вид престъпления - например
употреба на специално предвидено средство, продължително във времево
отношение преодоляване на съпротивата на пострадалия с промяна на
използваните затова сили и способи, изключителен интензитет на насилието.

От друга страна съдът приема, че отегчаващо вината обстоятелство е
предходно осъждание на Г., наказанието по което явно по никакъв начин не е
изиграло своята роля и последният не само е продължил с престъпните си
прояви, но дори се наблюдава еволюция досежно тяхната обществена
опасност. При изложените фактически параметри на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, не се очертава извод за изключителна тежест на
конкретно извършеното престъпление, поради което съдът приема, че следва
6

да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което наказание
следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

По отношение на второто деяние се установява по безспорен начин, че
подсъдимият и съизвършителят му без съгласието на собственика – св. М. Р. са
отнели горната парична сума със сила – Ш. ги издърпал от ръката му.
Безспорно пострадалият е възприел това му действие и именно с цел да
задържи владеенето на отнетите вещ Ш. го заплашил, че те са цигани и с тях
шега не бива, т.е. е предприел действия да сломи съпротивата спрямо
неговото намерение да усвои чуждата парична сума. Грабежът, както е
посочено и по-горе е съставно престъпление, включващ в себе си два акта,
взаимно свързани помежду си, осъществени въз основа на едно решение и
насочени към постигането на една цел. Единият акт на изпълнителното деяние
се изразява в употреба на сила или заплашване, а другият – е отнемането на
вещта. В конкретния случай при осъществяване на инкриминираното деяние
съизвършителя на подсъдимия е използвал сила, изразяваща се в издърпване
на банкнотите и заплаха изразяваща се в гореуказания израз. Употребената
принуда по отношение на пострадалия под формата на физическо и
психическо въздействие е била функционално свързана със запазване на
владението върху отнетите вещи, предмет на престъплението и метод за
парализиране на съпротивата му и Г. ги е съзнавал и насърчавал, като от своя
страна е отнел и допълнителна сума пари.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е
съзнавала, че вещите предмет на посегателството не са негова собственост, че
те се намират у техния собственик, последният не е съгласен те да му бъдат
отнети. Съзнавал е, че за запазване на незаконно придобитата фактическа
власт върху процесните вещи се използва принуда, в резултат на която
вероятно двамата ще запазят фактическата власт върху вещите и пряко е
целяла настъпването на този резултат и пряко допринася за него.
Субективните представи на подсъдимия са включвали връзката между
преследваната цел /отнемане на вещта/, преодоляването на съпротивата
посредством сила и отправянето на горната заплаха като възможен и
достатъчен път за съпротива срещу отнемането на вещта. В своето съзнание
той е имал конкретни правилни представи относно всички съставомерни
елементи – както относно упражняваните от Ш. сила и заплашване по
отношение на пострадалия, така и как това ще се отрази с оглед обстановката
– пострадалия е сам, на непознато място в покрайнините на непознат град и
срещу него са трима човека.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимият съдът на първо място съобрази действащата
7

санкционна норма към момента на извършване на деянието, а именно
законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до
десет години. В конкретният случай съдът приема, че са налице всички
гореописани смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства и приема, че с
оглед по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние
следва да се определи наказание на Г. при условията на чл. 55 от НК, а именно
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което наказание
следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

Така определените наказания бяха групирани на основание чл. 23, ал. 1
от НК – извършени са преди за което и да е от тях да има влязла в сила
присъда и се определи Г. да изтърпи едно общо най-тежко наказание измежду
гореопределените, а именно „Лишаване от свобода“ ЗА СРОК от 2 /ДВЕ/
години - при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

При този изход на производството съдът зачете и приспадна период,
през който подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“.

Приведе се в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието от
3 /ТРИ/ години „лишаване от свобода“ наложено с влязло в сила Протоколно
определение от 05.07.2018 година по НОХД № *** по описа на
Специализирания наказателен съд за 2018 година, което следва да се търпи от
Г. ОТДЕЛНО и СЛЕД изтърпяване наказанието по настоящата присъда при
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„в“ от ЗИНЗС.

При този изход на производството в тежест на подсъдимият на
основание чл. 189 от НПК се присъдиха сторените разноски.

По отношение на вещественото доказателство мобилен апарат марка
„HUAWEI Y5“ с ИМЕЙ *** и ИМЕЙ 2 ***, запечатан с лепенка за ВД Серия
*** същото следва да се върне на собственика му – свидетелят И. П. Р. от гр.
В. Т. след влизане в сила на присъдата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
8

Съобщи за изтекли лични данни