Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/……………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осми май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина Баева, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1348/2018г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на КТМ ГАРД
ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от управител Ж Ж, чрез пълномощник адв.И.З. от ВАК срещу Е.Г.П., ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН **********,***, с идентичен
адрес в гр.Варна, ***, за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца следните суми: сумата от 9 000 лева, представляващи продажна
цена по НтА №98/18.09.2014г.,
получена без основание, след прогласяване нищожността на сделката поради
противоречие с добрите нрави по приключило т.дело
№102/2015г. на ВОС, ТО ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на
03.09.2018г. до изплащане на сумата; сумата от общо 252 521.09 лева, представляващи
претърпени вреди, от които 8 042.39 лева за заплатени данъци,
такси по изповядване на сделката в цитирания по-горе нот.акт, 97 791.48 лева – неустойка по
договор за проектиране и строителство от 25.10.2014г., сключен с трето лице за
изпълнение върху имота, предмет на сделката както и сумата от 146 687.22 лева, представляващи
пропуснати ползи от прекратяване на договора за проектиране и строителство
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В срока за
допълнителна искова молба, ищецът чрез адв.Ил.З. поддържа исковете на
соченото основание и при твърдените
факти. Оспорват се възраженията на ответниците, вкл.настъпилото
материалноправно прихващане до размера на претендираните от ищеца 9 000 лева.
Оспорва се обстоятелството, че изпратеното изявление за прихващане,
обективирано в нот.покана, е връчено на ответниците, респ. че е настъпил ефекта
на погасяване вземането на дружеството до размера на
по-малкото от двете насрещни вземания. Оспорват се подписите на ответниците
върху поканата. Оспорва се редовността на връчването по чл.47 ГПК от служител в
нот.кантора. Оспорват се възраженията и по отношение на останалите осъдителни
искове.
В срока за отговор по чл.367 ГПК е
постъпило становище на насрещната страна, чрез адв.Б.Ж., за неоснователност на
предявените искове. В отговора си ответниците са направили и възражение за извършено
извънсъдебно прихващане, с което вземането за връщане на сумата от 9 000
лева е изцяло погасено чрез изявление на ответниците по чл.103 ЗЗД. Ответниците основават вземането си на влязло в сила решение по ТД
№102/2015г. на ВОС. По отношение на останалите искове се твърди, че не са
налице материалните предпоставки за уважаването им – не са
налице предпоставки за уважаване на исковете с основание
чл.45 ЗЗД както по отношение на преките вреди, така и по отношение на вредите
от неизпълнен договор за възлагане на строителство. Претендира се
отхвърляне на всички съединени осъдителни искове.
В
допълнителен отговор ответниците поддържат въведените вече възражения.
Позовават се и на връчване препис от отговора на ищеца като
момент, от който е проявило действието си изявлението за прихващане, ако съдът
приеме, че процедурата по връчване на нот.покана е опорочена. Поддържа се
независимо от това редовността на извършеното чрез нотариус П.С връчване на
адреса на управление на ищеца по реда на чл.50, ал.4 вр.чл.47 ГПК. Поддържат се
останалите изложени обстоятелства; оспорват се
представените от ищеца строителни книжа за имота.
С определение №419/31.01.2019г. съдът е изложил съображения относно
редовността на исковата молба и постъпилите отговори както и по допустимостта
на исковете.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Ил.З.
поддържа исковете.
Ответниците, чрез двамата си процесуални представители адв.Ж. и адв.Ст.З.,
поддържат като изчерпателни възраженията и доводите в отговорите.
Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства, ценени в тяхната съвкупност, съобразно приложимите нормативни
актове и по вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
С нот.акт №98, том IV, рег.№9510, дело
№360/18.09.2014г. на нотариус Св.Д, рег.№363 в РНК, с район на действие ВРС, Е.П.
и К.П. продават на КТМ Гард ЕООД, ПИ №10135.2573.281, находящ се в к.к.Чайка,
Варна, район Приморски, м.Баба Алино, с площ от 7 043 кв.м., отреден за
застрояване, урб.територия, за сумата от 9 000 лева, която е заплатена при
подписване на нотариалния акт. Актът удостоверява и получаването на насрещната
за продавачите парична престация и служи като разписка.
По делото е представен и актът на праводателите – нот.акт №33/22.08.2014г.
на нотариус Св.Д, по силата на който К.П. е придобил чрез покупко-продажба от
Васил В. и Кристина Василева собствеността върху същия недвижим имот, за сумата
от 9 000 лева. И в двата нот.акта е отразена многократно по-висока данъчна
оценка на имота от продажната цена – 211 366.10 лева.
Представен е Договор за проектиране и строителство от 25.10.2014г., сключен
между КТМ Гард ЕООД, представлявано от Д. Златенв и ЕЛМЕ ЕООД, представлявано
от Р.К., по силата на който възложителят КТМ Гард е възложил на второто
дружество – изпълнител извършването на проектиране и построяване на жилищна
сграда – аналог на жилищна сграда „А”, на два етажа със застроена площ от 69.88
кв.м. и РЗС от 170.63 кв.м., в съответствие с съгласуван и одобрен на
28.03.2014г. от Община Варна инв.проект „ПУП – ПРЗ за ПИ” и разрешение за
строеж №71/14.04.2014г. изд. от Общ.Варна, район Приморски и строителни книжа
срещу прехвърляне собствеността на посочения по-горе недвижим имот с
кадастрален ид.№10135.2573.281, м.Баба алино, к.к.Чайка, с площ от 7 043
кв.м. и посочени в договора граници на
имота. Изпълнителят съгласно договора е поел задължение да построи сградата в
имота в срок до 25.10.2016г. срещу задължение на възложителя да му прехвърли
собствеността върху имота – терена с площ от 7 043 кв.м., в тримесечен
срок от подписване на договора за проектиране и строителство, т.е. до
25.01.2015г. Изпълнителят се задължава да построи сградата на етап „груб строеж”,
през което време не ще обременява имота, а това ще може да се извърши след акт
обр.14. Съгласно чл.7, на възложителя следва да се прехвърли от изпълнителя
жилищна сграда в определена в договора степен на завършеност. Целта на договора
е застрояване по схема от изпълнителя на целия терен с еднотипни жилищни сгради
с идентична РЗП. Цената на извършеното проектиране е строителство е 75 000
евро.
В чл.10 от договора възложителят като собственик на имота, предмет на
договора, е поел отговорност при нарушения правото на собственост, да заплати
на изпълнителя неустойка в размер на 50 000 евро. В чл.15 от договора е
уговорена неустойка от изпълнителя ако забави строителството с повече от 6
месеца, в размер на 15 000 евро ведно с възможността възложителя да прекрати
едностранно договора.
С влязло в сила на 04.06.2018г. решение по т.дело №102/2015г. на ВОС
/недоп.до касация с определение №286/04.06.2018г. по к.т.дело №2835/2017г. на
Първо т.о. на ТК на ВКС/ е прогласена НИЩОЖНОСТТА на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №98, т.4,
н.д.№360/18.09.2014г. на нотариус С Д, с №363 в РНК, вписан в Служба по
вписванията – акт №101, т.54, д.№11287/2014г., поради противоречието му с
добрите нрави, по предявения от Е.Г.П., ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН **********
***»Никола Михайловски» №22, ет.5, ап.9, срещу «КТМ ГАРД» ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.»Вл.Варненчик» /адм.сграда на
«Елпром» АД/ №277, ет.4, иск с правно основание чл.26 от ЗЗД. С решение по в.т.дело №264/2017г. на АС –Варна, решението в частта по иска
по чл.26 ЗЗД е потвърдено. Решението на ВОС в останалата част, в която е
отхвърлен иска по чл.33 ЗЗД, не е било предмет на въззивно обжалване, поради
което е влязло в сила.
С покана от Елме до КТМ Гард от 28.06.2018г., поради нарушаване клауза от
договора за проектиране, се претендира заплащане на неустойка в размер на
50 000 евро съгласно чл.10 от договора. Видно от отбелязване върху самата
покана, същата е връчена на управителя на КТМ Гард ЕООД на същата дата
28.06.2018г. С връчената покана освен претенция за неустойка се установява и
изявление на изправната страна за прекратяване /разваляне на договора от
25.10.2014г.
Видно от представен /на л.21/ отчет по сметка в ПИБ АД, сметката на Елме
ЕООД е захранена от КТМ Гард ЕООД, със сумата от 97 792.50 лева, на
03.07.2018г. Тази сума представлява левовата равностойност на претендираната с
поканата неустойка от 50 000 евро.
От служебно извършена от съда справка се установява, че искът за
установяване нищожността на сделката за покупко-продажба на имота е заведен в
ОС-Варна на 19.01.2015г. от продавачите Е. и К. Петрови. Делото е приключило с
влязло в сила решение на 04.06.2018г. Настоящият иск е заведен от КТМ Гард на
04.09.2018г.
В допълнение на направените от ответниците възражения срещу исковете, е
представен изпълнителен лист от 18.06.2018г., издаден от ОС-Варна по т.дело
№102/2015г. за осъждане на КТМ Гард ЕООД да заплати на Е. и К. Петрови сумите
от 12 320.56 лева разноски за първа инстанция както и 5 450 лева –
разноски за въззивна инстанция. Сторените от Петрови разноски по делото са
удостоверени и в приложено към отговора Удостоверение за размер на дълга,
издадено от ЧСИ Ст.Данова по изп.дело №335/2018г., въз основа именно на
издадения изпълнителен лист от 18.06.2018г. – общо 17 770.56 лева разноски
в исковото производство както и разноски в изпълнителното дело и такси по
Тарифата на ЧСИ.
Видно от приложена нот.покана рег.№5313 от 07.08.2018г. на нотариус П.С,
рег.№335 в НК, същата е връчена на КТМ Гард ЕООД от служител на нотариалната
кантора И.Ф. по реда на чл.50 вр.чл.47 ГПК като е залепено уведомление на
адреса на управление на дружеството на 11.09.2018г. и двуседмичният срок е
изтекъл на 25.09.2018г./на л.67 по делото/
По делото е представен и нот.акт №10/16.01.2015г. на нотариус Максимилиан
Динчев, по силата на който КТМ Гард прехвърля на Елме ЕООД посоченият по-горе
имот в м.Баба Алино, в изпълнение на договора за проектиране и строителство от
25.10.2014г., цитиран и в самия нотариален акт като в акта е възпроизведено и
задължението на Елме ЕООД за построяване на жилищна сграда по договора. В акта
е уговорено е предаване владението на имота в 7 дневен срок от подписване на
нот.акт. В т.3 от акта е изразено съгласието на страните, че същите са сключили
договора при цена от 75 000 евро, която е действителната цена по сделката,
посочена и в договора за проектиране.
Видно от Удостоверение на район Приморски, общ.Варна, от 06.11.2018г., не е
налице съгласуван и одобрен инв.проект на 28.03.2014г. и не е издадено
разрешение за строеж за жилищна сграда в процесния имот 10135.2573.281 по плана
на к.к.Чайка на името на Васил В. и Кристина Василева. За този имот не е
одобрен и ПУП – ПРЗ.
Във връзка с оспорване подписите на ответниците върху нот.покана на
нотариус П.С, съдът е допуснал и изслушал графологическа експертиза /на л.96 по
делото/, кредитирана от съда и
неоспорена от страните, въз основа на която се установява, че положените в
нот.покана подписи на Е. и К. Петрови са автентични.
Разпита на свидетеля от нот.кантора на нотариус П.С, И.Ф. сочи, че
връчването е извършено въз основа разпоредбите на чл.50, ал.4 вр.чл.47 ГПК,
чрез залепване уведомление на адреса на управление на дружеството КТМ Гард
ЕООД. Свидетелят сочи, че посетил имота три пъти като на третия път залепил
уведомление на вратата на апартамента както и пуснал такова в пощенската кутия.
Според свидетеля, на адреса липсвала индикация за фирмата.
Съдът отчита, че в допълнителния отговор на ответниците /на л.78 и сл./,
същите чрез пълномощника си адв.Ст.З. са направили изявление, че ако съдът не
приеме редовно извършена процедурата по връчване на нот.покана, се поддържа
връчване на изявлението за прихващане на ищеца с отговора на исковата молба,
т.е. на 22.11.2018г.
От разпита на допуснатите и водени от ищеца свидетели В.Блажена и М.Д.,
/л.117 и сл./ се установява, че В. Блажена като адвокат е консултирала
предварителния договор от 25.10.2014г. за проектиране и строителство. Същата
сочи като вероятна дата на сключване на договора между Елме и КТМ Гард –
2014г., около Димитровден /м.октомври/. Установява се, че св.Блажена е
извършвала консултации на управителя на КТМ Д. З. по повод сключваната сделка с
Елме като по този повод е проучвала дейността на Р.К.и фирмите му. Сочи, че
офисът на КТМ Гард се намира на ул.Г.Кръстевич №16, на полуетаж/междинен/ като
представлява де факто тризонет – на третия етаж е офиса, а на следващите живеят
други лица. На полуетажа е единствена вратата на офиса, няма други апартаменти.
Сградата е на три етажа, с полуетажи. Свидетелката Блажена излага, че е живяла
на адреса на управление на дружеството КТМ Гард, поради което е запозната със
същото. Свидетелката излага, че е установила около 40 фирми на Р.К.и че същите
извършват и строителна дейност. Излага, че познава управителя на КТМ Гард Д. З.
покрай адв.Ил.З., с когото са живели на съпружески начала преди години.
Свидетелката отговаря на поставените въпроси от пълномощниците на ответника за
установяване достоверността на показанията, евентуална предубеденост.
Вторият св.Маргарита Д., заявява, че познава както Д. З., така и Р.К..
Сочи, че се занимава на частни начала с посредническа дейност като по този
повод знае за сключения между КТМ Гард и Елме договор за проектиране и
строителство. Посочва дата на сключване на договора. Посочва адрес на
управление на дружеството КТМ Гард. Твърди, че е присъствала на подписването на
договора от 25.10.2014г. като била запозната и със съдържанието на договора.
Според свидетелката, Р.К.е добър бизнесмен като може да изпълни строителството
по договора. Същата излага, че не е запозната с дейността на Елме, то е
посредничела на Р.К.за сделката с КТМ Гард. Свидетелката запознала страните по
договора и им организирала срещите. Излага, че не е подготвяла тя договора за
проектиране, но го е чела и познава клаузите му.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:
Предмет на производството са предявени от КТМ ГАРД ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от управител Ж
Ж, чрез адв.И.З. от ВАК срещу Е.Г.П.,
ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН **********,***, кумулативно съединени искове
за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите, както следва: 9 000 лева, представляващи платената от ищеца продажна цена по сделката в НА №98/18.09.2014г., дължима
като получена без основание след прогласяване
нищожността на сделката, на осн.чл.55, предложение първо ЗЗД ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба на 03.09.2018г. до изплащане на
сумата; сумата от 8 042.39 лева, представляваща
претърпяна вреда от сключената сделка, а именно извършени разходи от ищеца за
заплатени данъци и такси при изповядване на сделката в
цитирания по-горе нот.акт; сумата от 97 791.48 лева – неустойка по Договор за
проектиране и строителство от 25.10.2014г., сключен от ищеца с
трето лице ЕЛМЕ ЕООД за изпълнение върху имота, предмет на покупко-продажбата както и сумата 146 687.22 лева, представляващи пропуснати ползи от
прекратяване на договора за проектиране и строителство ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Претенцията на ищеца се основава на нищожност на сключена от него сделка –
покупко-продажба на недвижим имот - прогласена с влязло в законна сила решение по
т.дело №102/2015г. на ВОС, ТО. Ищецът претендира както реституция на платеното
по нищожния договор като продажна цена, така и вреди, изразяващи се в извършени
от него разходи по сделката, дължима към трето лице неустойка по договор за
проектиране и строителство /реално претърпени вреди/, а така също и пропуснати
ползи от имота, предмет на продажбата.
По първия от исковете: Според
разпоредбата на чл.334 ЗЗД, всяка от страните по нищожната сделка следва да
върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Възстановителната
претенция по чл.34 ЗЗД е идентична с предвиденото в чл.55, предложение първо ЗЗД право на страната да реституира всичко, което е дала, респ. насрещната
страна получила при начална липса на основание. Предвидените императивни последици
са сведени единствено до благата и ценностите, които ефективно са излезли от
патримониума на едната страна и са преминали в патримониума на насрещната
страна. В случая, страните не спорят, а
това обстоятелство се установява и от удостовереното в нот.акт за сделката /НА
№98/18.09.2014г./, че КТМ ГАРД ЕООД е заплатило продажна цена в размер на
9 000 лева. В акта е отразено, че относно плащането на сумата, същият има
значението на разписка за получаване на продажната цена от продавачите. В тази
част, нот.акт, който не е оспорен, се ползва и с мат.доказателствена сила
доколкото отразеното в него изявление за получаване на сумата е неизгодно за
купувачите. Обстоятелството не се оспорва от ответниците. Напротив, същите са
противопоставили насрещно възражение за прихващане на това вземане на ищеца с
тяхно насрещно вземане. Поради това и с оглед предвидената реституция на
даденото по нищожната сделка съгласно чл.34 вр.чл.55, предложение първо от ЗЗД,
сумата от 9 000 лева подлежи на възстановяване на ищеца.
При
този извод, съдът дължи произнасяне и по правопогасяващото възражение на
ответниците за погасяване на вземането до размера от 9 000 лева с
упражнено от тях изявление за материално прихващане със сумата, присъдена им
като разноски по т.дело №102/2015г. на ВОС, за която е издаден изпълнителен
лист за 17 770.56 лева. Предпоставките за настъпване на извънсъдебно
прихващане, като способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера
на по-малкото, съгласно чл.103 -105 ЗЗД са: да съществуват действителни
насрещни вземания на страните с предмет пари или еднородни и заместими вещи към
момента на изявлението за прихващане; активното вземане на кредитора, който
прихваща, да е изискуемо и ликвидно (вземане безспорно по основание и
установено по размер); пасивното вземане да е изпълняемо (като не е необходимо
да е изискуемо). Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за
прихващане се състои в прекратяване на задължението на прихващащия, тъй като
замества изпълнението на неговото задължение от момента, в който са били налице
елементите на фактическия състав на чл.103 –чл.105 ЗЗД. Този ефект не настъпва
по право, а изявлението трябва да достигне до насрещната страна.
Изпълнителният
лист от 18.06.2018г., изд. по ТД №102/2015г. на ВОС, който установява вземането
на ответниците по изявлението за прихващане, е приложен с отговора на исковата
молба ведно с удостоверение от ЧСИ по образуваното по делото изп.дело
№335/2018г. на ЧСИ Ст.Данова, рег.№718 в РКЧСИ, в което също се съдържа справка
за присъдените разноски от 17 770.56 лева, които представляват част от
предмета на принудително изпълнение, целият в общ размер от 19 775-94
лева. Или, към датата на връчване изявлението на ответниците до ищеца по чл.103 ЗЗД, обективирано в нот.покана /на л.66/, връчена по реда на чл.50, ал.4
вр.чл.47 ГПК /със залепване на уведомление на адреса на управление на
дружеството ищец/ на 25.09.2018г., са били налице две изискуеми и ликвидни
насрещни вземания. Няма спор в ликвидността на вземането на активната страна
/ответниците/ доколкото вземането им е обективирано в изпълнителния лист.
Единственото оспорване на насрещната страна е относно връчването на изявлението
по чл.104 ЗЗД. Същевременно, ищецът не отрича, че именно това е адресът му на
управление. Съдът намира извършеното от служител на нотариус П.С по реда на
чл.50, ал.4 вр.чл.47 ГПК връчване за редовно извършено, но дори с оглед
съдържащата се фикция за узнаване на изявлението, а и при ненадлежно връчване,
с оглед изискването на чл.104, ал.1 ЗЗД за достигане на изявлението до
страната, то следва да се счита достигнало до ищеца най-късно с връчване на
отговора, на 22.11.2018г. Поради горното, в съгласие с чл.235, ал.3 ГПК, към
датата на приключване на устните състезания, съдът намира, че не съществува
вземане на ищеца за връщане на платеното по сделката в размер на 9 000
лева, тъй като същото е погасено чрез прихващане. Искът поради това искът подлежи
на отхвърляне. Поради този извод относно главния иск, на страната не се следват
и законни лихви върху главницата от предявяване на иска до погасяването на
вземането.
По
следващите съединени осъдителни искове:
Ищецът
основава иска си за сумата от 8 042.39 лева, на сторените от него разходи
във връзка с прогласената за нищожна сделка, представляващи заплатени данъци и
такси по сделката. Същите съставляват вреди за ищеца, които не подлежат на
компенсиране от насрещната страна. Следва да се посочи, че дължимата реституция
по чл.34 ЗЗД обхваща единствено даденото по конкретното облигационно отношение,
в настоящия случай – заплатената договорена цена по сделката, която се дължи на
другата, насрещна по сделката страна. Заплатените разноски по сделката, данъци
и такси във връзка с ползването на вещта не попадат във възстановителния обем
на чл.34 от ЗЗД. Същите съставляват вреди за ищеца. Обезщетение за понесените
вреди обаче е предвидено единствено в хипотезите на унищожаемост на договора
поради грешка /чл.28, ал.3 ЗЗД/. Обезщетение за понесени вреди е предвидено и в
нормата на чл.203 АПК. Във всички останали случаи законът ограничава правото на
страните по нищожната сделка до право на възстановяване на даденото по същата и
не допуска да се иска повече от това /така Решение № 1140/09.12.2005 г. по
т.д.№ 601/2005 г. на ТК, II о./ Това е така, тъй като с оглед нищожността на
сделката и двете страни са били в правонарушение при сключването и, поради
което не би следвало от това правонарушение да произтичат права, които не са
изрично предвидени в закона.
В
случая, видно от постановеното решение по т.дело №102/2015г., сделката,
сключена при нееквивалентност на престациите е в нарушение на добрите нрави и
следователно – нищожна. Този въпрос е развит в постановените решения №
452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение №
24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/15 г. на ВКС, трето г. о. Според
възприетото в тях, законодателно уредената свобода на договаряне /чл.9 ЗЗД/ е
ограничена от императивните правила /които обаче допускат цената на недвижим
имот да бъде и по-ниска от данъчната му оценка/ и "добрите нрави"
/които предполагат известна еквивалентност на подлежащите на размяна насрещни
престации/. За да се говори следователно за неравностойност, водеща до
последица – нищожност на сделката, следва да е налице такова явно
несъответствие, което се свежда фактически до липса на престация. В случаите,
когато насрещната престация не е толкова незначителна, са налице предпоставки
за преценка наличие на сделка, сключена при явно неизгодни условия поради
крайна нужда, водещи до основания за унищожаемост по чл.33 ЗЗД. Не такъв е
настоящия случай. В настоящата хипотеза договорът е прогласен за нищожен поради
противоречие с добрите нрави – при явна нееквивалентност на престациите поради
подценяване на стойността на имота над 70 пъти в продажната цена. При това
положение, съдът намира, че действително ищецът, за когото сделката е била изгодна,
не би могъл да черпи права от собственото си поведение, изразяващо се в дадено
съгласие да сключи сделката под риск от обявяването и за нищожна. Поведението
на страните при сключване на сделката е било укоримо, но това важи както за
продавачите, така и за купувача по сделката. Предявяването на иск за
прогласяване на нищожността по никакъв начин не е и не би могло да представлява
противоправно поведение на насрещната страна, за да ангажира отговорността и за
вреди.
Действително,
с прогласяване на нищожността се заличават последиците от сключената сделка,
поради което и ищецът основава претенцията си за вреди вкл. на разпоредбата на
чл.12 ЗЗД. Отговорността по чл.12 от ЗЗД е специален фактически състав за
обезвреждане/обезщетяване на вреди/, който включва задължение за
добросъвестност в отношенията между страните при водене на преговори и
сключване на договори както и последиците от тяхното нарушаване. В случая
договарянето между страните не е приключило на фаза преддоговорни отношения, а
напротив, бил е сключен и окончателен договор за продажба на процесния недвижим
имот, който договор е прогласен за нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Независимо от нищожността, не може да се приеме, че е налице преддоговорна
отговорност на продавачите във връзка със сделка, която е била финализирана.
Отговорността при установената нищожност се свежда до реституция на даденото по
чл.34 ЗЗД. За да бъде уважена претенция за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди по чл.45 от ЗЗД, е необходимо ищецът да установи
неправомерно поведение или противоправно деяние на ответниците, което да е
извършено виновно, в резултат на което да са причинени вредите на ищеца, т.е.
установяване на причинна връзка между неправомерното деяние и причинените
вреди.
Независимо от установената фактология по спора, която съвпада с изложеното
в исковата молба, вкл. наличието на сключен договор за проектиране и
строителство с трето лице Елме ЕООД, съдът намира, че не се установяват
предпоставките на извъндоговорната деликтна отговорност, което прави исковете
за вреди неоснователни. Не се установява нито противоправно поведение на
ответниците, нито виновно действие от тяхна страна при сключване на договора за
покупко-продажба, а още по-малко при завеждане на иска по т.дело №102/2015г. на
ВОС за прогласяване нищожността на сделката.
По отношение на неустойката в договора за проектиране и строителство,
същата е уговорена между страните именно в хипотезата на отпадане собствеността
на ищеца върху имота, но тази уговорка има действие единствено между страните
по този договор. Предвидената в договора неустойка спрямо трето лице, не може
да бъде претендирана като вреда от съконтрагента по договора за
покупко-продажба на имота. И двете страни при сключване на сделката в нот.акт
№98/2014г. са действали в собствен интерес като мотивите и намеренията за
сключване на сделката са без правно значение за настоящия спор.
По отношение на последния иск, за сумата от 146 687.22 лева не се
установя и наличието на пропуснати ползи за ищеца, тъй като доказването на това
обстоятелство следва да е сигурно. От представените доказателства не се
установява непосредствената възможност ищецът да увеличи имуществото си със
стойността по договора за проектиране от 75 000 евро, каквато е насрещната
престация по договора с третото лице. Независимо от казаното, този иск също
почива на извъндоговорна деликтна отговорност, чиите предпоставки не са
установени, което прави иска неоснователен без да се изследват конкретните
отношения на ищеца с третото лице.
Отношенията между страните по повод на настоящия спор се развиват на
плоскостта на сключена сделка между тях, която е прогласена за нищожна. Прието
е, че е налице очевидна нееквивалентност на насрещните престации, при което
ответниците са продали свой имот на пренебрежимо ниска цена спрямо пазарната му
оценка, поради което е налице накърняване на добрите нрави. Видно е, че
продавачите са придобили имота на същата стойност месец преди продажбата.
Продажбата
на вещ на цена, по- ниска от пазарната принципно не е
несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, освен ако
самите обстоятелства, при която е сключена сделката, са в противоречие с морала
– едната страна се е възползвала от лекомислието, неопитността, икономическата
или физическа зависимост на другата страна от нея или от трети лица, каквито
твърдения липсват, а и не са установени по обуславящия спор относно
нищожността. В самия нот.акт също липсва деклариране от продавачите на
обстоятелства, свързани с продажната цена, освен изявлението, че същата не е
симулирана. Както в самия акт, така и извън него, липсват доказателства, които
да сочат на симулация на продажната цена; липсват и твърдения в исковата молба.
Поради това на връщане подлежи единствено даденото по сделката.
Напротив, искът за прогласяване недействителност поради сключване на
сделката при крайна нужда и явно неизгодни условия е бил отхвърлен със съдебно
решение. Постановеното решение е обвързващо за настоящия съд по отношение
основанието за нищожност.
Съгласно гореизложеното съдът намира, че не е налице основание ищецът да
претендира вреди от противоправно поведение на ответниците – продавачи по
сделката. Доколкото противоправността, вредите и причинната връзка подлежат на
доказване от ищеца, а такова не е проведено, то исковете подлежат на отхвърляне
без съдът да обсъжда останалите твърдения и възражения на страните.
С оглед крайните изводи по спора, съдът намира, че разноски се следват за
ответниците съобразно представения списък по чл.80 ГПК до размера посочен в
същия списък от 6 820 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Към списъка е
представен договор за правна помощ с удостоверено в него заплащане в брой на
адв.възнаграждение, а по отношение на останалите съдебни разноски, по делото се
съдържат доказателства за реалното им извършване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КТМ ГАРД
ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от управител Ж Ж, чрез адв.И.З.
от ВАК срещу Е.Г.П., ЕГН ********** и К.В.П.,
ЕГН **********,***.Михайловски №22, ет.5, ап.9, иск за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца 9 000 лева,
представляващи платената от ищеца продажна цена по НА
№98/18.09.2014г., като получена без основание след
прогласяване нищожността на сделката, ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба на 03.09.2018г. до изплащане на сумата, на основание чл.34 вр.чл.55,
предложение първо от ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ предявените от КТМ ГАРД
ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от управител Ж Ж, чрез адв.И.З.
от ВАК срещу Е.Г.П., ЕГН ********** и К.В.П.,
ЕГН **********,***.Михайловски №22, ет.5, ап.9 искове за: сумата от 8
042.39 лева, представляващи претърпени вреди в размер на заплатени
данъци и такси при изповядване на сделката в
цитирания по-горе нот.акт, сумата от 97 791.48
лева – неустойка по договор за проектиране и строителство от 25.10.2014г.,
сключен между ищеца и трето лице ЕЛМЕ ЕООД за проектиране и строителство върху имота, предмет на сделката както и
сумата от 146 687.22 лева, представляващи
пропуснати ползи от прекратяване на договора за проектиране и строителство
ведно със законните лихви върху главниците от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.45 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА КТМ ГАРД ЕООД, ЕИК
*********, Варна, представлявано от управител Ж Ж, чрез адв.И.З. от ВАК да заплати на Е.Г.П.,
ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН **********,***.Михайловски №22,
ет.5, ап.9, сторените от ответниците в производството разноски в
размер на 6 820 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд
–Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: