№ 185049
гр. София, 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110140024 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. И. Н. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е
предявен иск за установяване недължимостта на вземания по издаден в полза на
праводателя на ответника изпълнителен лист „Райфайзенбанк България“ ЕАД, а
именно за сумите, както следва: 1827,99 лв., представляваща главница по договор за
кредитна карта от 10.10.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 07.08.2013 г.
до окончателното изплащане на вземането и сумата 36,56 лв. – разноски за държавна
такса.
С разпореждане от 02.09.2025 г. съдът е дал указания на ищеца в едноседмичен
срок да посочи с оглед изложените в исковата молба твърдения има ли и каква част от
сумите по изпълнителния лист е събрана принудително, като в този случай обоснове
правния си интерес от предявяване на иска и по отношение на тях.
За обосноваване на правния си интерес ищецът сочи, че по изпълнителното дело
е събрана принудително цялата сума по дълга въз основа на процесния изпълнителен
лист. Поддържа, че към датата на образуване на изпълнително дело вземанията по
процесния изпълнителен титул са били погасени по давност. Сочи, че изтеклата
давност погасява правото на принудително изпълнение.
От представената от ищеца по делото счетоводна сметка от 23.09.2025 г.,
изготвена от ЧСИ Стоян Якимов по изп. дело № *********** е видно, че в периода
07.10.2024 г. – 27.06.2025 г. по изп. дело суми са постъпвали суми, които са
разпределени на взискателя. В същата е посочено, че сметката на включва заплатената
доброволно в полза на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД сума в общ размер на
4209,02 лв., с която взискателят считал вземането за погасено напълно. Съдебният
изпълнител сочи, че в резултат на постъпилите по негова сметка плащания и
постъпилата молба от взискателя по делото остават дължими такси и разноски по
ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Якимов след чието погасяване производството ще бъде
приключено.
Съдът при извършената проверка за редовност и допустимост на предявените
искове намира следното:
Искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на
материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща
същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета
"Защита срещу изпълнението" на ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може
1
да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно
на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани
страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право -
длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При уважаване на отрицателния
установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск,
включително на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес от неговото
предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска, е
застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено се
поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск
или носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита.
Настоящият състав намира, че при предявен отрицателния установителен иск по
чл. 439 ГПК, какъвто е настоящият случай в тежест на ищеца е да установи
съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през
цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за
правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е
недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията
за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без
да се произнася по основателността на иска.
В конкретния случай по делото ищецът посочва, че процесните суми са били
изцяло събрани по изпълнителното дело по принудителен ред. Видно от представената
счетоводна сметка от ЧСИ Стоян Якимов по изп. дело № *********** постъпилите в
рамките на изпълнението суми са разпределени в полза на взискателя „ЕОС Матрикс“
ЕООД, като наред с това се установява, че самият взискател е получил от ищеца сума,
заплатени директно на него, при което по изп. дело са останали само дължими към
ЧСИ суми за такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
Съдът намира, че в случаите, когато сумите са били заплатени на взискателя
/ответник/, то отрицателният установителен иск е недопустим, тъй като длъжникът не
може да постигне адекватна защита на правата си. Подобен извод следва от
обстоятелството, че липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на
пресъдено нещо при евентуалното уважаване на такъв иск, доколкото към момента на
предявяването му постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на
взискателя. В тази връзка следва да се приеме, че дори такъв иск да бъде уважен
същият няма да доведе до прекратяване на изпълнителното дело, нито чрез него само
по себе си може да се постигне връщане на платените от ищеца суми, след като
последните вече са преведени на взискателя към момента на предявяване на иска
/решение № 99/28.06.2012 г. по т. д. № 667/2011 г. на ВКС, II т. о. /. Такова
възстановяване на платените от ищеца суми може да се постигне единствено чрез
воденето на осъдителен иск на плоскостта на неоснователното обогатяване, какъвто
обаче в случая не е предявен /определение № 634/05.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г. на
ВКС, II т. о./. Когато принудителното изпълнение е вече приключено, а
удовлетвореният кредитор е привиден /изпълняемото право не съществува/, защитата
на длъжника се състои във връщане на полученото от привидния кредитор
/определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на ВКС, I т. о. /.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че отрицателният установителен
2
иск е недопустим, тъй като за процесните суми ищецът няма интерес да води иск по
чл. 439 ГПК. Това е така, доколкото интерес от отрицателен установителен иск по чл.
439 ГПК за длъжника съществува до момента на превеждане на събраните сумите от
сметката на съдебния изпълнителен по сметката на кредитора, след този момент /респ.
след постъпване на разпределената сума по сметка на кредитора, какъвто е настоящият
случай с оглед данните по делото/ интерес от защита с отрицателен установителен иск
липсва, доколко длъжникът не може да постигне целения резултат и да получи защита
с това правно средство – уважаването на отрицателния установителен иск не може да
доведе до връщане на преведените суми от кредитора /взискател/. В тази хипотеза
ищецът може да защити правата си само с осъдителен иск, защото само по този начин
ще се възстановят неоснователно събраните от длъжника суми /ако такива са налице.
За ищеца не е налице правен интерес от предявяването на установителния иск,
доколкото по реда на установителния иск не би се постигнал целения правен резултат
в настоящото производство и ще се наложи да води друг иск. Съдебната практика е
безпротиворечива, че основание за правен интерес у длъжника от предявяване на този
установителен иск е наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист. При условие че процесните сумите са били
преведени на взискателя /ответник/ и той е изцяло удовлетворен, не е налице правен
интерес за ищеца от предявяване на иск по чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява процесуално недопустим и на
основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 240131/09.07.2025 г.,
подадена от Д. И. Н. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен иск за
установяване недължимостта на вземания по издаден в полза на праводателя на
ответника изпълнителен лист за сумите, както следва: 1827,99 лв., представляваща
главница по договор за кредитна карта от 10.10.2008 г., ведно със законната лихва за
периода от 07.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 36,56 лв. –
разноски за държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на препис пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца чрез адв. П..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3