№ 40346
гр. София, 05.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110167476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 241528/24.07.2024 г. на ищеца А. Х. Я., чрез адв. Л. Б., с
която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото
решение № 13393/06.07.2024 г. в частта за разноските.
Молителят поддържа, че претендираните и присъдени от ответника разноски в размер
ан 2 880 лв. с ДДС са в изненадващо висок за него размер, тъй като не съответстват на
фактическата и правна сложност на делото, реално положения труд, броя на съдебните
заседания, както и извършените в тях процесуални действия. Сочи, че се касае за трудово
дело без материален интерес, като подбудите за образуването му имат етичен характер,
поради което размерът на следващото се в полза на насрещната страна адвокатско
възнаграждение не следва да надвишава сумата от 600 лв., на колкото се явява и собственото
му адвокатско възнаграждение. Допълва, че дори и при съобразяване на чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., минималният размер на следващото се на ответника такова
възлиза на 780 лв. Позовава се и на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г.,
според което минималните размери в посочената Наредба не са обвързващи за съда, както и
на съдебна практика на ВКС.
Насрещната страна – /фирма/ изразява становище за неоснователност на молбата и
направеното с нея искане, изтъквайки подробни съображения в тази насока. Счита, че
минималната работна заплата в страната към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие от 08.01.2024 г. се равнява на 933 лв., а не на 780 лв., както се поддържа
от ищеца, а предмет на делото са били 3 дни отделни иска, поради което счита, че
претендираното адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 400 лв. без ДДС не е
прекомерно. Допълва, че адв. В. се е явявала във всяко едно от откритите съдебни заседания,
подала е отговор на исковата молба и уточняващи молби, както и, че дружеството не е
извършвало процесуални действия, довели до отлагане на делото.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичен за
обжалване на решението), поради което се явяват процесуално допустими, а разгледано по
същество – неоснователно.
С решение № 13393/06.07.2024 г., постановено по настоящото дело, са отхвърлени
предявените от А. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ срещу /фирма/, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: /адрес/, кумулативно обективно съединени искове, както
следва: 1/ с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ за прогласяване за недействителна на
клаузата на т. 8 от трудов договор от 21.03.2023 г.; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
1
КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 748/11.10.2023 г. и
неговата отмяна, както и 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „бизнес анализатор“ при ответника.
Като последица от изхода на спора по същество съдът се е произнесъл и въпроса
относно отговорността за разноските, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден
да заплати на ответника сумата от 2 880 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
В случая, съобразявайки броя на предявените искове – 3 отделни искови претенции,
срещу които пълномощникът на ответника е предприел активни защитни процесуални
действия, изразяващи се в подаване на мотивиран отговор на исковата молба, ведно с
приложени към него множество писмени доказателства, изготвяне и подаване на
последващо становище от 23.02.2024 г. във връзка с доклада на съда, ведно с допълнителни
писмени доказателства към него, част от които в превод от английски език, както и за
допускане до разпит на свидетел, участие във всяко едно от проведените открити съдебни
заседание, без да може да се приеме, че причината за отлагане на което и да е от тях се
дължи на процесуалното поведение на ответника, както и подаване на последващо
допълнително становище от 09.04.2024 г., съдът намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2 400 лв. без ДДС не се явява прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност, обема на извършената дейност, както и значимостта на
защитавания интерес от страна на работодателя, като личните подбуди на ищеца да образува
срещу него съдебно дело, както и преследваната с това цел нямат отношение към въпроса
относно размера на адвокатското възнаграждение на страните по него. Нещо повече,
действително в мотивната част на решението от 06.07.2024 г., чието изменение в частта за
разноските се иска, съдът е възприел пределите в Наредба № 1/09.07.2004 г. за релевантен
ориентир, приемайки, че посочените в нея размери съответстват в достатъчна степен на
обичайното възнаграждение, което се дължи по дела от съответния вид, но това не означава,
че този извод е в противоречие със становището на СЕС, застъпено с решение от 25.01.2024
г. по дело С-438/2022 г. Това е така, тъй като съгласно правилата на чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2
и т. 4 и чл. 7, ал. 9 от посочената Наредба, в хипотезата на предявени 3 отделни иска и
проведени общо три открити съдебни заседания, размерът на минимално следващото се в
полза на ответника адвокатско възнаграждение би се равнявал на сумата от 3 116 лв. без
ДДС (два иска - по 933 лв. или общо 1 866 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2, един
неоценяем иск - 1 000 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и 250 лв. - за участие в трето открито
съдебно заседание съгласно чл. 7, ал. 9) или 3 739,20 лв. с ДДС, т. е. повече от възприетия от
съда размер от 2 400 лв. без ДДС или 2 880 лв. с ДДС, което означава, че същият е под
минимално установения с Наредбата размер, което е в съответствие с практиката на СЕС. В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г. считано от
01.01.2024 г. размерът на МРЗ, установена за страната се равнява на 933 лв., а не на 780 лв.,
както се поддържа от ищеца, като именно това е релевантния момент с оглед датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие от 08.01.2024 г. между адв. В. и
ответника. Цитираната от ищеца съдебна практика на ВКС съдът намира, че е неотносима
към настоящия спор във връзка с разноските по делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че няма основание за изменение на решение №
13393/06.07.2024 г. в частта за разноските, поради което направеното с молба с вх. №
241528/24.07.2024 г. на ищеца А. Х. Я., чрез адв. Л. Б., искане в този смисъл следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх. № 241528/24.07.2024 г. на
ищеца А. Х. Я., чрез адв. Л. Б., искане за изменение на решение № 13393/06.07.2024 г.,
постановено по гр. дело № 67476/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3