РЕШЕНИЕ
№ 1502
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501351 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. А. Д. чрез своя
баща и законен представител А. С. Д. срещу решение от 08.01.2022г. на СГС,
ГО, 20 състав, постановено по гр.д. № 988/21г. в частта, в която е отхвърлен
искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 8 000 лв. до
30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп “ в частта, в която предявеният иск е
уважен за сумата от 8000 лв.
Жалбоподателят – ищец С. Д. чрез своя баща и законен представител
твърди, че в обжалваната от него част решението е постановено в нарушение
на материалния закон. Съдът е нарушил принципа на справедливостта и
чл.52 от ЗЗД. Ищецът е получил охлузвания по главата в резултат на ПТП.
Той е бил на седем години и ударът на бабата и смъртта й са довели до ужас
неговото детско съзнание. Травмиран е тежко, тъй като не може да гледа
спокойно движението по улиците. Травматичните увреждания са лекувани с
1
хирургична обработка. Ще останат белези, които имат загрозяващ ефект и
понижаване на самочувствието. Психическите проблеми на жалбоподателя
ще останат за цял живот. Първоинстанционното решение е постановено в
отклонение на практиката на ВКС.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
от нея част и да постанови друго, с което да уважи иска до 30 000 лв.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че в атакуваната от него част
решението на СГС е неправилно, необосновано, недопустимо и
незаконосъобразно. Счита, че присъдено обезщетение е високо и
прекомерно. По делото не са доказани неимуществените вреди на ищеца като
интензитет и продължителност. Единственото доказателство в тази насока са
показанията на свидетеля И. Т., която е леля на ищеца. Достоверността на
изложените от нея факти съдът е следвало да прецени с оглед наличието, а в
случая липсата на други събрани по делото доказателства. Определеното
обезщетение не съответства на действителните вреди.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да приложи чл.52 от ЗЗД и да
отчете доказаното съпричиняване на вредоносния резултат.
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп “ в депозиран писмен отговор
и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
на ищеца.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител С. Д. оспорва
въззивната жалба, подадена от ответника.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 и чл.497, ал.1 от КЗ. В исковата
молба ищецът С. Д. твърди, че на 09.02.2018г. в гр. *** е настъпило ПТП.
Като пешеходец заедно с баба си е пресичал ул. „Черковна“ в района на № 50
на пресечката с ул. „Франсис Де Пресансе“. Тогава са били ударени от лек
автомобил „ БМВ 318 ТДС“ с рег. № ***, управляван от Й. В. К.. Той се е
движел по ул. „Черковна“ в посока от бул. „Мадрид“ към ул. „Ситняково“. В
резултат на ПТП е починала баба му Й. С. Д.. Виновен за настъпване на
2
пътния инцидент е водачът на лекия автомобил, който е нарушил правилата
за движение по пътищата като е управлявал лекия автомобил с превишена
скорост, не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците и не ги е
пропуснал да преминат. В резултат от ПТП ищецът е получил тежки
увреждания, изразяващи се в контузия на главата, голяма разкъсно- контузна
рана на челото в ляво, разкъсно- контузна рана на носа, разкъсно- контузна
рана над горната устна, посттравматично стресово разстройство и нарушено
емоционално развитие. Психическото му и емоционално състояние са
изключително лабилни. Не е успял да се възстанови от преживяната травма и
преживява случилото се отново. Има повишена тревожност, интензивен
страх, когато се движи по улиците, породен от инцидента. Отказва да пресича
улици, страх и вкопчване във възрастния, който го придружава, отказ да
говори за инцидента и създаване на фантазия, че това не се е случило.
Вечерта след инцидента е бил в състояние на психически ступор-
вцепененост, в следствие на травмите. Отказвал е да се храни, а през нощта е
плачел и търсел родителите си. И към настоящият момент ищецът трудно
говори за инцидента. Има средно ниво на тревожност. В рисунките му има
тъмни и мрачни картини. Не приема, че баба му я няма. Търпи и ще търпи
изключителни болки и страдания. Вредите са резултат от действията на
виновния водач на лек автомобил „БМВ 318 ТДС“, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответното дружество. Застраховката е
била валидна от 20.06.2017г. до 04.04.2018г. Затова ищецът моли съда да
осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва от 09.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска. Счита, че ищецът не попада в кръга от лица, имащи право на
обезщетение, тъй като е внук на починалата при ПТП Й. С. Д..
Представените доказателства не разкриват механизма на пътния инцидент,
обстоятелствата, при които е настъпило и участниците в него. Пред
гражданския съд трябва да бъдат доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Поддържа, че между ищеца и лекият автомобил с рег. № *** не е настъпило
съприкосновение. Увреждането на ищеца се дължи изцяло на действията на
баба му, която е предприела пресичане на необозначено за целта място,
водейки го за ръка. За инцидента вина имат и неговите родители, които са
3
допуснали той да бъде придружават от жена на 89 години. Ответникът
твърди, че не е изяснен механизмът на ПТП. Твърди, че ищецът и баба му са
нарушили чл.113, ал.1 и чл.114 от ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване
в този смисъл. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер. Оспорва
претендираната с исковата молба лихва. Твърди, че е налице забава на
кредитора и че не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Не оспорва, че за водача на
лекия автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Безспорно е, че 09.02.2018г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен Констативен протокол № К-95/ 09.02.2018г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и фотоалбум.
Не се спори, че за лек автомобил „ БМВ 318 ТДС“ с рег. № ***, е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода
20.06.2017г. до 19.06.2018г. при ответника. Това обстоятелство е прието за
безспорно.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 07.06.2018г. като не
му е определено и изплатено такова.
Не се спори, че по отношения на виновният водач Й. В. К. е
постановена влязла в сила присъда, с която е признат за виновен за
настъпилото на 09.02.2018г. ПТП, описано в исковата молба и по
непредпазливост е причинил смъртта на Й. С. Д..
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представила
медицински документи- лист за преглед на пациент от 09.02.2018г. от ЦСМП,
амбулаторна книга от УМАЛСМ „Пирогов“ за периода 09.02.2018г. до
16.02.2018г., психологическа оценка на ищеца.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар специалист по ортопедия и травматология,
която е установила травматичните увреждания, получени от С. Д.: контузия
на главата челно в ляво, контузия с охлузване на носа и контузия с охлузване
на горната устна. Направена е хирургична обработка на раните- почистване с
антисептични разтвори и превръзка. Не се очаква да има трайни последици.
От охлузванията остават повърхностни раневи белези. Ищецът е изпитвал
болки през периода на лечение за около 2 седмици, като през първите седем
4
дни те са били с по- голям интензитет.
Изготвената автотехническата експертиза е дала заключение за
мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, опасната зона на
спиране на лекия автомобил, скоростта му на движение и предотвратимостта
на удара, причините за настъпване на инцидента- субективните действия на
водача и на пешеходеца Й. Д.. Според експерта ищецът не е ударен директно
от автомобила.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни, основани на науката и професионалния опит на вещите лица.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят К. е водачът на лекия автомобил, ударил ищеца и неговата
баба на 09.02.2018г. Той заявява, че на тази датата е управлявал лек
автомобил „БМВ“ в гр. ***. Движел се е по ул. „Черковна“ в посока
румънското посолство. Карал е с около 50-60 км.ч. Било е към 15.30-16ч.
Времето е било ясно, не е валял дъжд или сняг. Тръгнал е от светофара,
минал е по бул. „Мадрид“ и на около 100 метра е видял в ляво една жена.
Натиснал е спирачките и е последвал удар. Тя не се е движела много бързо.
Видял я е в средата между двете ленти. Не е могъл да спре. На мястото няма
пешеходна пътека. Тя е била малко по- нагоре, но е нещо очертано като
такава. От лявата страна е имало колона от коли и това е било причината
свидетелят да види късно пешеходката. След удара жената е лежала на
земята, той е слязъл и я вдигнал. Други хора са се обадили на т.112. С нея е
имало малко дете, което е имало цепнатина на веждата, било се е уплашило
много. Свидетелят не може да каже дали между автомобила и детето е имало
съприкосновение.
Свидетелят Т. е леля на ищеца и желае да свидетелства. Заявява, че
през 2018г. е имало катастрофира, при която е починала майка й. Ищецът е
бил с нея. След събитието свидетелят е била в „Пирогов“ заедно с тях. Детето
е било на количка във видимо неадекватно състояние, имало е рани по лицето,
защото е било отхвръкнало. Не е мърдало и са чакали за скенер. Не е искал
да говори и да излиза на улицата. Ищецът е смятал колите, които се движат за
заплаха. Този отпечатък е до сега върху него. Детето работи с психолог и
логопед. Започнал е нещо да заеква и някои думи и букви не са му се
разбирали. Отказвал е да споменава името на баба си, избягвал е стаята й, в
5
която тя е живяла. Връзката между тях е била много силна, защото тя се е
занимавала с него. На лицето на ищеца е имало сериозна рана. Затова са му
правили скенер. Преди инцидента е ходел на детска градина. Свидетелят не
си спомня кога след инцидента отново е започнал да я посещава. Имал е
период, в който си е бил в къщи, за да се възстанови. Преди това не е имал
поведенчески проблеми. Бил е жизнено, лъчезарно и засмяно дете. Сега
изпада в някакви състояние и психологът е казал, че работата трябва да
продължи до пубертета, за да може стреса да бъде „изкаран“.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Тези на
свидетеля Т. ги преценява ги при условията на чл.172 от ГПК поради
близкото родство между нея и ищеца, но ги счита за достоверни и
убедителни по отношение на някои от фактите, които излага относно
състоянието на ищеца. Не ги кредитира в частта, в която заявява, че му е
направено изследване със скенер доколкото по делото няма такива данни и
доказателства. Не дава вяра на показанията й в частта, в която заявява, че С.
Д. е изпадал в „някакви състояние“ като неопределени и неясни,
неизясняващи обективните факти по спора.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000лв.
Възражението за съпричиняване е прието за основателно, но е приложена
разпоредбата н ачл.53 от ЗЗД. Искът е отхвърлен до пълния предявен
размер.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
По делото са приложени съдебни решения, отнасящи се до присъдено
обезщетение от смъртта на Й. Д.. Те са неотносими към спора.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
6
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за
упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и
свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е
тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г.
по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. №
859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се
установява, че ищецът е отправил писмена претенция към въззивника-
застраховател. В тримесечният срок от застрахователя не е определен
размер на обезщетение за неимуществени вреди и не е изплатено. С оглед на
това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на лек
автомобил „БМВ 318 ТДС“ е била застрахована при жалбоподателя-
7
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото не се спори относно механизма му. По
отношение на водача има постановена влязла в сила присъда, с която е
признат за виновен за пътния инцидент, настъпил на 09.02.2018г., при които
е починала Й. Д. и е пострадал малолетният ищец С. Д.. Присъдата е
задължителна на основание чл.300 от ГПК за гражданския съд по въпросите
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед на това и на изяснените причини за настъпване на ПТП от
заключението на автотехническата експертиза, следва да се приеме, че са
настъпили предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по
отношение на застрахования, поради което застрахователят е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди при отчитане на съпричиняване на
вредоносния резултат.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените
от ищеца травми, които по своята същност не са животозастрашаващи. С. Д.
е получил контузия на главата челно в ляво, контузия с охлузване на носа и
контузия с охлузване на горната устна. Лечението е неоперативно чрез
направена хирургична обработка на раните- почистване с антисептични
разтвори и превръзка. От охлузванията не се очаква да има трайни
последици, които да повлияят на качеството на живот на ищеца за в бъдеще.
8
От охлузванията остават повърхностни раневи белези като такива дали
фактически има върху лицето му не е установено. Вещото лице не е
извършил личен преглед на малолетното дете. Ищецът е изпитвал болки
през периода на лечение за около 2 седмици като през първите седем дни те
са били с по- голям интензитет. В исковата молба се акцентира
изключително върху неговото психично състояние след ПТП. То може да се
определи като изживяно типично стресово разстройство. По делото не е
доказано настъпило психично заболяване или нещо извън обичайното за
емоционалните преживявания на пострадал при пътно произшествие.
Емоционалното състояние на ищеца е обичайно при преживян пътен
инцидент- страх да излиза на улицата и да пресича. Показанията на
свидетеля Т. не установяват, че ищецът е имал твърдените в исковата молба
повишена тревожност, лабилност в емоционалното му състояние, изпадането
му в ступор- вцепенение в следствие на травмите. В тази част нейните
показания не са конкретни и не могат да бъдат приети за достоверни относно
неговото психическо състояние. Не е установено, че малолетният ищец е
отказвал да се храни, че има неспокоен сън през нощта, съпроводен с плач и
търсене на родителите. Твърденията, че не може да приеме смъртта на баба си
не могат да се отнесат към неговите лични болки и страдания от пътния
инцидент и да се съобразят при определяне на обезщетението. Приложената
по делото психологическа оценка на ищеца от Сдружение „Асоциация
Имаго“ не е годно доказателство да установи психическото състояние на
ищеца. То е частен документ, изхождащ от лице, което не е психолог или
психиатър. Няма медицински документи, които да установяват настъпили
усложнения за здравето му като следствие от травматичните увреждания или
негативни последици от тях. Като съобрази, че няма трайни негативни
последици от получените от ПТП травми, нормален възстановителен период
с оглед възрастта на ищеца-6 години, счита, че справедлив размер на
дължимото обезщетение е 4 000лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2018г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
9
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение на С. Д. от 4 000 лв. представлява 8 минимални работни
заплати за страната за 2018г./510 лв. МРЗ за 2018г./ и 4 средно месечни
заплати при 1049 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец
февруари на 2018г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения на
стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Застрахователят е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на Й. Д.
и С. Д., които като пешеходци са нарушили чл. чл.113, ал.1 и чл.114 от
ЗДвП. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъдят
заключението на допуснатата автотехническа експертиза, местоположението
на Й. Д. и С. Д. на платното за движение към момента на настъпване на
произшествието и показания на свидетеля К., очевидец на инцидента и водач
на лекия автомобил. Не е спорно, че те са били пешеходци по смисъла на
чл.107 от ЗДвП и в това им качество са участници в движението. От
заключението на автотехническата експертиза, се установява, че Й. Д.,
водеща ищеца за ръка, е пресичала пътното платно, където се е движел
лекият автомобил и където е настъпил удара. Установено е по делото, че там
не е имало пешеходна пътека, по която да преминат пострадалите. Нормите,
установяващи поведението на пешеходците като участници в движението са
императивни и са създадени в обществен и частен интерес. Те имат за цел
да предпазят всички участници в движението от пътни инциденти, да
създадат безопасност за пешеходците като по- уязвимия участник в
10
движението. Нормата на чл.113, ал.1 от ЗДвП изрично предвижда, къде
пешеходците трябва да пресекат платното за движение при спазване на
определени правила. От автотехническата експертиза се установява, че Й. Д.
е допринесла за настъпване на вредите със субективните си действия, тъй като
е предприела пресичане на платното за движение на нерегламентирано и
необозначено за движение на пешеходци място. Това нарушение се е
отразило и на малолетния ищец, който също е бил поставен в риск от удар от
МПС. ППВС № 17/18.11.1963г. предвижда, че когато малолетно дете или
невменяемо лице допринесе за настъпване на вредоносния резултат съобразно
с обстоятелствата на случая следва да се приложи чл.51, ал.2 от ЗЗД,
независимо, че такова лице не може да действа виновно. Съдът приема, че
малолетният С. Д. не е съпричинил вредите по отношение на себе си и не
може да отговаря за противоправното поведение на баба си, която го е водела
за ръка. Неин е изборът да пресече платното за движение на
нерагламентирано за това място. Неговата ниска възраст- 6 години, към
датата на ПТП не предполага възможноС. Д. повлияе върху решението на
придружаващият го възрастен относно мястото на пресичане. Съобразявайки
обстоятелствата по делото съдът счита, че не следва да прилага по отношение
на ищеца разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която той е уважен над 4000 лв. до 8000лв. Решението трябва да се отмени в
частта, в която ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на
СГС над 160лв., както и в частта, в която на адв. Н. е присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. над 190лв.
По разноските пред въззивната инстанция.
Жалбоподателят- ищец не е направил разноски.
Следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38
от ЗАдв. на адв. Н.. Такова се дължи според уважената част от иска в размер
на 92лв.
На жалбоподателя- ответник се дължат разноски за въззивната
инстанция от 130 лв. и още 335,17лв. за СГС.
Воден от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 08.01.2022г. на СГС, ГО, 20 състав,
постановено по гр.д. № 988/21г. в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1
от КЗ над сумата от 4000лв. до 8 000лв., както и в частта, в която е
присъдено адвокатско възнаграждение за адвокат С. Н. над 190 лв. за
производството пред СГС, както и в частта, в която е осъдено ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати държавна такса по сметка на
СГС над сумата от 160 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪВРЛЯ иска, предявен от С. А. Д. чрез своя баща и законен
представител А. С. Д., гр. София срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, гр. С. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 4000лв. до
8000лв. като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявеният иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за сумата от 4000 лв.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН********** чрез своя баща и законен
представител А. С. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. ***, ул. „***“
№ ***, ет. *** и със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет.*** чрез
адв. С. Н. да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ , ЕИК
*********, гр. София, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 130 лв. /сто и тридесет
лева / разноски пред САС и 335, 17 лв. / триста тридесет и пет лева и
седемнадесет стотинки/ разноски по делото пред СГС .
ОСЪЖДА на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК
*********, гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на адв. С. К. Н., гр.
***, бул. „***“ № ***, ет.*** сумата от 92лв. / деветдесет и два лева/
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. за производството
пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13