№ 3174
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110130063 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 8316090*, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане
срещу ответника М. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, за установяване на вземане
по издадена заповед за изпълнение за следните суми: 455,59 лв. - представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: ****, аб.№ *****, за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.12.2022 г. до
окончателното й погасяване, 78,18 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 28.11.2022 г., 3,31 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.12.2022 г. до
окончателното й погасяване, и 0,75 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 28.11.2022 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
1
на публикуване на месечните сметки. Твърди, че съсобственици в имота били ****, С
Л.а Н.а, Е Л.а Н.а и ответникът М. Лююдмилов Н.. Сочи, че до имота на посочените
лица е доставена топлинна енергия в размер на 3644,75 лв. за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., както и, че е извършена услуга дялово разпределение в общ размер на
26,* лв. за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. Твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението си, съобразно квотата в съсобствеността – 1/8 за сумата 455,59
лв. за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 3,31
лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до
30.4.2021 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на
78,18 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 28.11.2022 г., и обезщетение за забава в размер на 0,75 лв. върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода 31.03.2020 г. до 28.11.2022 г., както и
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 12.12.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът М. Л. Н., представляван от назначения му особен представител, не е
подали отговор на исковата молба. В първото по делото заседание заявява, че не
оспорва да е съсобственик в процесния имот, както и доставеното количество топлинна
енергия за процесния период. Оспорва единствено дължимостта на претендираното
възнаграждение за дялово разпределение, доколкото липсват данни за облигационна
връзка между ищеца и третото лице-помагач, нито пък има данни за заплащане на това
възнаграждение в полза на третото лице-помага от страна на ищеца. Моли да не се
присъждат на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като тези
разходи са калкулирани от ищеца и влизат в цената на услугата.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. № *, том ХІХ, рег. № * от **** е придобил
собствеността върху Апартамент № 98, находящ се в гр. София, **** и на 01.09.1979 г.
е влязъл във владения на имота, вино от приложения Протокол за въвод във владение.
Представено е Удостоверение от Столична община – район „Люлин“, съгласно
което бл. 13-19 на ул. „410“ в ж.к. „Люлин“, гр. София е идентичен с бл. 409, с входове
А-Ж.
Видно от приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. № РЛН19-
УГ01-6193/08.04.2019 г. на Столична община – район „Люлин“ *** Н. е оставил за
наследници **** – съпруга и невъзразил длъжник по заповедното производство, С Л.а
Н.а – дъщеря и невъзразил длъжник по заповедното производство, ответникът М. Л. Н.
– син и Е Л.а Георгиева - дъщеря и невъзразил длъжник по заповедното производство.
Наследникът **** е подала молба до ищеца за откриване на партида за
процесния топлоснабден имот на 16.04.2019 г., а наследниците М. Л. Н. и Е Л.а Н.а са
изготвили и подписали декларации за съгласие партидата да бъде прехвърлена на
наследника ****.
Представен е Договор № 1226/28.03.2002 г. между етажните собственици на
процесната сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 409, вх. Д и третото
лице помагач „Бруната“ ООД за извършване от третото лице на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 12.02.2002 г., както и Договор № Д-0-72 от
09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
2
По делото са представени съобщения към фактури с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Бруната“ ООД за
процесния период и формуляри за извършени отчети за периода.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. №
*, том ХІХ, рег. № * от 20.04.1979 г. и Удостоверение за наследници с изх. № РЛН19-
УГ01-6193/08.04.2019 г. на Столична община – район „Люлин“), ответникът е бил
собственик на топлоснабдения имот за процесния период с квота в съсобствеността 1/8
ид.ч., следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия и
отговаря за задълженията към топлофикационното дружество, съобразно
притежаваните от него права в съсобствеността.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
3
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Бруната” ООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства
взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради
което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства (фактури, счетоводна справка и справки за индивидуални отчети) се
установи, че за отоплявания имот за процесния период е доставена и не е заплатена
цената за топлинна енергия на стойност 3644,75 лв. Ответникът отговаря за така
установеното задължение до размера на притежавания от него дял в съсобствеността, а
именно 1/8 ид.ч, или за сумата от 455,59 лв., каквато е и претендираната от ищеца
сума, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Дължимата мораторна лихва за
4
периода от 15.09.2020 г. до 28.11.2022 г. върху неплатената цена на топлинна енергия
за процесния период, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 128,31 лв.
Претенцията на ищеца е в по-малък размер от дължимата законна лихва, поради което
искът се явява изцяло основателен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. Такъв договор е сключен и между ищеца и
третото лице-помагач, с който е уговорено, че възнаграждението за услугата „дялово
разпределение“ се заплаща от ищеца – възложител. От анализа на законовата уредба,
договорът между етажната собственост и лицето, извършващо дялово разпределение и
договорът, сключен между топлоснабдителното дружество и лицето, извършващо
дялово разпределение, може да се обоснове извод, че услугата дялово разпределение е
възмездна, извършва се за сметка на потребителя, събира се от топоснабдителното
дружество, а последното се е задължило да го заплаща от името и за сметка на
потребителя на третото лице-помагач. Ето защо за дължимостта на възнаграждението
за предоставена услуга дялово разпределение е без значение дали ищецът реално го е
заплатил на третото лице-помагач, защото по силата на договора между ищеца и
третото лице-помагач именно ищецът е задължен да заплати възнаграждението. От
представените по делото се установи, че за процесния имот е начислявано
възнаграждение за услуга дялово разпределение в размер на 2,94 лв. на месец, или
общо за процесния период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. - 26,* лв. Ответникът
отговаря за задължението съобразно притежавания от него дял в съсобствеността, или
за сумата от 3,31 лв., в какъвто размер е претенцията на ищеца, поради което
предявения иск се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
5
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 10,76 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 6,25 лв. (1/8
от 50 лева), определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно
уважената част от иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в
заповедното производство разноски, а именно сумата от 16,99 лв. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 89,24 лв. държавна такса, 400 лв. платен депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 588,42 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил искане в
този смисъл, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: ***** ДЪЛЖИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 8316090*, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 455,59 лв. - представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: ****, аб.№ *****, за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.12.2022 г. до
окончателното й погасяване, 78,18 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 28.11.2022 г. и 3,31 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.12.2022 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
6
парично задължение по ч. гр. д. № 67678/2022 г., по описа на СРС, 157 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 0,75 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 28.11.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 67678/2022 г., по описа на СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 8316090*, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 16,99 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 588,42 лв.– разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7