Р Е Ш
Е Н И Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№............,гр. София, 30.07.2018г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 4-ти „в” състав, в открито съдебно
заседание на девети ноември,
две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Мария Богданова
при участието на
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 3205 по описа за 2006 година , за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.196 – чл.211 от ГПК /отм./, вр. с пар.2 ,ал.1 от ГПК /в сила от 01.03.2008г./.
Съдът е сезиран с въззивна жалба,
подадени от И.А.В. /починал в
хода на процеса с правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- А.И.В.
и М.И.В./ срещу решението на СРС, 47
състав от 20.12.2004г., постановено по гр.дело № 11087/2004г., с
което е отхвърлен предявеният от И. А.В. / починал в хода на процеса с
правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- А.И.В. и М.И.В./ иск с правно основание
чл.59,ал.1 от ЗЗД срещу М.А.В. за
сумата от 9 600лв., претендирана
като обезщетение за ползването, от което е бил лишен ищецът за периода
10.05.2003г.- 10.05.2004г. на следния недвижим имот: апартамент , находящ се в
гр.София,, ул.”********, ет.4, състоящ се от шест стаи, хол, клозет и
изолационно, целият с площ от 148,35
кв.м., при съседи: В.С., ул.”Съборна”, двор и стълбище, заедно със зимнично
помещение с площ от 9 кв.м. и таванско помещение от 14 кв.м. и заедно с 6/100
ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от 441,50
кв.м., съставляващо парцел ХІ-11 от кв.396 /по нот.акт/ по плана на гр.София,
местност „Центъра”, ведно със законната лихва от 24.11.2004г.- до окончателното
изплащане.
Въззивникът
И.А.В. /починал в хода на процеса с правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./-
А.И.В. и М.И.В./ поддържа доводи за
неправилност на обжалваното решение, произтичаща от неправилната преценка на
събраните по делото доказателства. Счита, че първоинстанционният съд е
кредитирал изолирано показанията на свидетеля М.. Поддържа, че от съда не е
съобразен фактът, че призовката за
първото по делото заседание е получена лично от ответника именно на адреса на
процесния имот. Твърди, че без правно значение е фактът дали имотът се ползва
лично от ответника или чрез трети лица, тъй като достатъчно за уважаване на
предявения иск е обстоятелството, че той /ищецът/ няма достъп до имота, ключът
, от който се намира при ответника. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира
искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него – постановяването на
друго, с което искът да бъде уважен, с присъждане на направените по делото
разноски. Доводите на починалия в хода на въззивното производство ищец И.А.В. се поддържат
и от правоприемниците му по чл.120 от ГПК /отм./- А.И.В. и М.И.В., които
молят настоящата инстанция да съобрази и
допълнително събраните във въззивното производство писмени и гласни
доказателства, които при съвкупна преценка обуславят извода за доказаност на
факта, че през исковия период от време ответникът е ползвал процесния имот. Претендират присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемият,
М.А.В. оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
атакуваното решение като законосъобразно и правилно. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения в подкрепа
на заявеното становище излага в писмени бележки. Счита, че от ищеца, респ.- от
неговите правоприемници не е доказано правото на собственост върху процесния
имот или идеални части от него. В случай, че съдът приеме, че ищците са активно
материално-правно легитимирани като съсобственици на процесния имот, поддържа,
че за тях пътят за защита е по реда на чл.31,ал.2 от ЗС, а не с предявения
субсидиарен иск по чл.59 от ЗЗД. Моли настоящата инстанция да съобрази
обстоятелството, че всеки съсобственик е владелец за своята идеална част и
държател за частите на останалите съсобственици, като по закон има правото да
ползва цялата вещ. Възразява, че ищецът претендира исковата сума солидарно от
двамата ответника, а основания за солидарност не са налице, поради което и на
това основание искът следва да бъде отхвърлен.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства по
реда на чл.188,ал.3 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава се явява
допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищецът
И.А.В. /починал в хода на процеса с правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- А.И.В.
и М.И.В./ твърди, че е собственик на 62,40%
от процесния имот, подробно описан по-горе, /съгласно уточнението на исковата молба,
направено във въззивното производство с молба от 14.03.2017г. и в съдебното
заседание на 23.03.2017г./, на основание реституция по ЗВСОНИ. Твърди, че процесният имот е ползван от
ответника без правно основание в периода 10.05.2003г.- 10.05.2004г. , поради
което същият се е обогатил за негова сметка, като го е лишил от възможността
сам да извлича лично ползите от имота. Ето защо, претендира от съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 9 600,00лв. като обезщетение за
ползването на процесния имот, от което е бил лишен в периода 10.05.2003г.-
10.05.2004г. , както и направените по делото разноски.
Настоящият съдебен състав приема, че исковата
претенция за частично основателна.
Уважаването на
иска по чл. 59 ЗЗД за заплащане обезщетение за ползването на определена вещ
изисква ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че тази вещ се ползва от
ответника без правно основание, в резултат на което е настъпило обедняване на
ищеца и за сметка на обогатяването на ответника. Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по
делото доказателства се установява наличието на изброените елементи от
фактическия състав, закрепени в нормата на чл.59 от ЗЗД
На първо място, собствеността на ищците А.В. и М.В., в
качеството им именно на правоприемници по чл.120 от ГПК /наследници по закон/
на починалия в хода на процеса ищец И.А.В. върху 62,40% /= 9985/ 16000
ид.ч./ от процесния имот е установена с представеното
във въззивното производство влязло в сила решение от 16.11.2016г., постановено
по гр.дело № 1626/2016г. на ВКС, І ГО, с
което е уважен предявеният от А.В. и М.В.в качеството им на наследници по закон
на починалия И.В. срещу ответника по
настоящото дело М.В. , иск с правно основание чл.108 от ЗС – за 62,40% /= 9985/
16000ид.ч./ от процесния имот. Влязлото
в сила решение по иска по чл.108 от ЗС, с което е установена собствеността
върху процесния имот е задължително за страните по настоящото дело и следва да
бъде зачетено от настоящия съдебен състав, съгласно нормите на чл.220,ал.1 и
чл.221,ал.1 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК.
По отношение на втория елемент от фактическия състав
по чл.59 от ЗЗД – ползването на процесния имот от ответника в рамките на исковия период, настоящият
съдебен състав приема, че той се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. От показанията на свидетеля В.А. се установява, че
считано от 1994г. и към настоящия момент /датата на разпит на свидетеля в
съд.заседание на 09.11.2017г./ в процесния имот живее само ответникът. Свидетелката установява, че през определен
период от време през 1994г. в имота е пребивавал и бащата на ответника, но уточнява,
че той не е живял постоянно в имота, а идвал на гости на ответника. Установеният от свидетелката факт, че през
исковия период от време в имота е живял ответникът се потвърждава и от признанието на самия ответник направено по НОХ
дело № 11251/2010г.- в съдебното заседание, проведено на 13.06.2011г., в което
ответникът признава, че в годините, предхождащи образуването на наказателното
производство, от пълномощника на починалия в хода на процеса ищец- адв.Т., са
били правени опити да бъде изваден от процесното жилище, но той винаги се е
„оправял“ по някакъв начин. Фактът на
упражняваното от ответника владение през исковия период от време – към 2003г., се признава от ответника и в подадената от
него молба от 25.09.2003г., адресирана до Тетевенски районен съд-за допускане
на обезпечение, в която ответникът изрично признава, че ползва и към датата на
подаване на молбата процесния имот, като счита, че правото му за това произтича
от твърдяно право да управлява имота, каквото право по делото не се установява. Във връзка с последния факт, съдът приема, че
от ответника, в съответствие с носената от него доказателствена тежест не е
установено наличието на правно основание за ползването на процесния имот,
поради което предявения иск срещу него се явява основателен. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на правно
основание за ползването на процесния имот, основано на твърдението му, че е
съсобственик на имота. От ответника в съответствие с носената от него
доказателствена тежест не са ангажирани доказателства за притежание на правото
на собственост върху идеална част от процесния имот в рамките на исковия период
от време. Дори да се приеме, че между страните по настоящото дело няма спор, че
бащата на ответника е бил съсобственик на процесния имот, по делото не
се доказва последният да е починал към
началния момент на исковия период или в рамките на исковия период. Поради това, неоснователно се явява
твърдението на ответника, че на основание наследяване по закон има качеството
на съсобственик на имота и съответно – неоснователно е възражението му, че
пътят за защита на ищеца е с исковете по чл.30,ал.3 от ЗС или чл.31,ал.2 от ЗС,
които изключват защитата със
субсидиярния иск по чл.59 от ЗЗД. С оглед изложените мотиви съдът приема, че
предявеният иск по чл.59 от ЗЗД е основателен, тъй като от доказателствата по
делото е видно, че в рамките на исковия период от време ответникът не е имал
права върху процесния имот, които да му дават основание за ползване на същия,
поради което той дължи претендираното от ищеца обезщетение, на основание чл.59
от ЗЗД.
От неоспореното заключение на СТЕ се установява, че
среднопазарният наем за целия процесен
имот за исковия период от време възлиза на сумата от 13 920,00лв. В
рамките на тази сума, дължимата на ищцовата страна, съобразно доказания обем
притежавани права от процесния имот от 62,40%,
е в размер на 8 686,95лв. До
размера на тази сума предявеният
иск се явява основателен и като такъв –
следва да бъде уважен. За разликата на тази сума – до пълния предявен размер от
9 600,00лв. – искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На последно място, съдът намира, че не следва да бъде
обсъждано възражението на ответника за наличието или липсата на предпоставките
за ангажиране на солидарната му
отговорност, тъй като в конкретния случай, искът е предявен само срещу
него и липсва втори ответник.
С
оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата претенция е
отхвърлена за сумата от 8 686,95лв. и вместо него- да бъде постановено
друго, с което искът за тази сума – да бъде уважен. уважен. За разликата над
дължимата сума от 8 686,95лв.- до пълния предявен размери от 9 600,00лв.
обжалваното отхвърлително решение следва да бъде потвърдено, макар и по други
мотиви, различни от приетите от първата инстанция.
При
този изход на делото и на основание чл.64,ал.1 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК, на ищците се
дължат разноски за първата инстанция, /включващи 30лв.-държ.такса, 60лв.-
депозит на вещо лице и 100лв.- заплатено адвокатско възнаграждение/, съразмерно с уважената част от иска от
171,00лв. За въззивното производство от ищците не са ангажирани доказателства
за извършени разноски, поради което такива не им се следват.
Съответно
, ответникът има правото на разноски за първата инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от иска и за въззивното производство- съразмерно на
отхвърлената част от жалбата на ищеца, на основание чл.64,ал.2 от ГПК /отм./,
вр. с пар.2,ал.1 от ГПК. От ответника, обаче, не са ангажирани доказателства по
делото за направени разноски в производството пред СРС и пред настоящата
инстанция, ето защо и такива не му се
присъждат.
На
основание чл.63,ал.3 ,вр. с ал.1,б.“б“ от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС дължимата държавна
такса, съразмерно на уважената част от иска от 293,18лв. и по сметка на СГС –
сумата от 160,00лв., представляваща дължима държавна такса по въззивната жалба,
съразмерна на уважената част от нея.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 47 състав от 20.12.2004г.,
постановено по гр.дело № 11087/2004г., в
частта, с която е отхвърлен предявеният от
И. А.В. / починал в хода на процеса с
правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- А.И.В. и М.И.В./ иск с правно основание
чл.59,ал.1 от ЗЗД срещу М.А.В. за сумата от 8 686,95лв.,
представляваща обезщетение за
ползването, от което е бил лишен ищецът за периода 10.05.2003г.- 10.05.2004г.
на следния недвижим имот: апартамент , находящ се в гр.София,, ул.”********, ет.4,
състоящ се от шест стаи, хол, клозет и изолационно, целият с площ от 148,35 кв.м., при съседи: В.С.,
ул.”Съборна”, двор и стълбище, заедно със зимнично помещение с площ от 9 кв.м.
и таванско помещение от 14 кв.м. и заедно с 6/100 ид.ч. от общите части на
сградата и дворното място, цялото с площ от 441,50 кв.м., съставляващо парцел
ХІ-11 от кв.396 /по нот.акт/ по плана на гр.София, местност „Центъра”, ведно
със законната лихва от 24.11.2004г.- до окончателното изплащане ,ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.А.В. с ЕГН ********** да заплати на
А.И.В., с ЕГН ********** и М.И.В., с ЕГН ********** / в качеството им на правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./ на
починалия в хода на процеса И.А.В. с ЕГН **********/ - сумата от
8 686,95лв., представляваща
обезщетение за ползването, от което е бил лишен ищецът И.А.В. за периода
10.05.2003г.- 10.05.2004г. на следния недвижим имот: 62,40% от апартамент , находящ се в гр.София,, ул.”********,
ет.4, състоящ се от шест стаи, хол, клозет и изолационно, целият с площ от 148,35 кв.м., при съседи: В.С.,
ул.”Съборна”, двор и стълбище, заедно със зимнично помещение с площ от 9 кв.м.
и таванско помещение от 14 кв.м. и заедно с 6/100 ид.ч. от общите части на
сградата и дворното място, цялото с площ от 441,50 кв.м., съставляващо парцел
ХІ-11 от кв.396 /по нот.акт/ по плана на гр.София, местност „Центъра”, /съгласно уточнението на исковата молба във
въззивното производство, направено с молба от 14.03.2017г. и в съдебното
заседание на 23.03.2017г./, ведно със законната лихва от 24.11.2004г.- до
окончателното изплащане, както и сумата
от 171,00лв.- разноски по делото за първата инстанция, на основание чл.64,ал.1
от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ
В СИЛА решението на СРС, 47 състав от 20.12.2004г.,
постановено по гр.дело № 11087/2004г., в останалата
обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от
И. А.В. / починал в хода на процеса с
правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- А.И.В. и М.И.В./ иск с правно основание
чл.59,ал.1 от ЗЗД срещу М.А.В. - за разликата над сумата от 8 686,95лв.
– до пълния предявен размер от
9 600,00лв., претендирана като обезщетение за ползването, от което
е бил лишен ищецът И.А.В. за периода 10.05.2003г.- 10.05.2004г. на следния
недвижим имот: 62,40% от апартамент ,
находящ се в гр.София,, ул.”********, ет.4, състоящ се от шест стаи, хол,
клозет и изолационно, целият с площ от
148,35 кв.м., при съседи: В.С., ул.”Съборна”, двор и стълбище, заедно със
зимнично помещение с площ от 9 кв.м. и таванско помещение от 14 кв.м. и заедно
с 6/100 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от
441,50 кв.м., съставляващо парцел ХІ-11 от кв.396 /по нот.акт/ по плана на
гр.София, местност „Центъра”, /съгласно
уточнението на исковата молба във въззивното производство, направено с молба от
14.03.2017г. и в съдебното заседание на 23.03.2017г./, ведно със законната
лихва от 24.11.2004г.- до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.А.В. да заплати по сметка на СРС– сумата от
293,18лв.-дължима държавна такса по иска
и по сметка на СГС – сумата от 160,00лв.- дължима държавна такса по
въззивната жалба, на основание чл.63,ал.3 ,вр. с ал.1,б.“б“ от ГПК /отм./, вр.
с пар.2,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1и
ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.