Решение по дело №646/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  30.Х.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на първи октомври , две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                 Председател: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване  на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

Ищеца “…………….“ ЕАД,  ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление гр.София бул.” …… ……… “ № ………., чрез пълно-мощника М. Стоянова – юрисконсулт, твърди, че на 10.ХІ.2017г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.І.2015г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК 201 318404, и „Микро Кредит” АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „……….” АД срещу ответника С.А.В., произтичащи от Договор за заем CrediGo № 5332-00008894 от дата 06.VІІ.2017г. , били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включител-но и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Сочи се , че „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за съби-ране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Агенция за събиране на вземания АД /понастоящем Агенция за събиране на взменаия ЕАД/, в качеството си на цесионер била упълно-мощена от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имала изрично пълномощно от законният представител на „Микро Кредит" АД.

Твърди се, че по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответник било изпратено пис-мо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит” АД чрез „Агенция за събира-не на вземания” АД с Изх №: УПЦ-П-МКР/5332-00008894 от 15.ХІ.2017 г. за извърше-ната продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост с отбе-лязване „Непотърсена пратка”. На 29.V.2019 г. ищцовото дружество изпрати повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с изх. № УПЦ-С-МКР/5332-00008894 от 29.V.2019 г. чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост тъй като получателят не бил намерен на адреса.

 

Твърди се, че на 06.VІІ.2017 г. между „Микро Кредит” АД и ответника С.А.В. бил сключен договор за заем CrediGo № 5332-00008894, по силата на който дружеството му предоставило заем в размер на 1200.00лв.  Сочи се , че условията на „Договора за кредит” се съдържат в отделните полета или клетки, отпе-чатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит” и „ Договор за заем”, като „Общите условия”, при които се отпуска кредитът, били неразделна част както от „Ис-кане за кредит”, така и от „Договор за заем”.  Подписвайки Договора за заем, заемо-по-лучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1 515.06лв., представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.

Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил  сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверил, че пред-варително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необ-ходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

Твърди се, че съгласно Общите условията, при които бил подписан дого-вора, Заемополучателят се задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на 315.06лв. - на 18 равни месечни погасителни вноски, в размер на 84.17лв., като първата погасителна вноска  платима на 06.VІІІ.2017г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1 515.06лв.

На основание сключения договор, „М. К.” АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставил на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „М. К.”АД застраховка „За-щита” към застрахователна компания „………” АД, ЕИК ………….., конкрет-ните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна полица, предос-тавена на и подписана от Заемополучателят.  Съгласно сключения договор Заемателят се задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 18 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 60.00лв., платими считано от 06.VІІІ.2017 г., или обща сума за застрахователна премия – 1 080.00лв., която покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставяли на Заемополучателят само при изразено негово писмено искане.

На длъжника била начислена лихва за забава в размер на 123.20лв. за периода от 07.VІІІ.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.

Твърди се, че срока на договора изтекъл на 06.І.2019г. с последната погаси-телна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Заемодателят не бил извършил плащане по дължимия към дружеството па-ричен заем.

Проц. представител счита , че за „Агенция за събиране на вземания” ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред срещу С. Асе-нов В. за сумата в общ размер на 2718.26лв., от които главница по договор за заем – 1200.00лв., договорна лихва по договор за заем – 315.06лв., застрахователна премия - 1080.00лв., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер на 123.20лв..С оглед на това било входирано Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 253/2019г., по описа на РС-Харманли, издал Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси и Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,  което обусловило правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по от-ношение на С.А.В. ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК ………. , суми както следва:

- 1 200.00лв.- представляваща неизплатена главница по Договор за заем Credi-Go № 5332-00008894 /06.VІІ.2017 г.;

- 315.06лв. -  представляваща договорна лихва по договор за заем за пе-риода от 06.VІІІ.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 06.І.2019г. (падеж на последна погасителна вноска);

- 1 080.00лв. - представляваща застрахователна премия за периода от 06. VІІІ.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 06.І.2019 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги);

- 123.20лв. -представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 07.VІІІ.2017г. - до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задълже-нието.

Претендира се присъждане на разноски както по заповедното така и по исковото производство.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответника С.А.В.  не е депо-зирал отговор на исковата молба. Не е представил доказателства и не е направил дока-зателствени искания.

В съдебно заседание ответника В. -  редовно призован се явява и  признава изцяло предявения иск.

 

С оглед гореизложените съображения съдът счита, че са налице предпос-тавките за постановяване на решение при признание на иска. От страна на ответника е направено признание на иска с нарочна писмена молба. Валидно е направеното приз-нание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с кое-то същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Докол-кото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в из-ключващите го хипотези на чл.237 ал.3 от ГПК, съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявения иск.

 

Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разнос-ките, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпре-дели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че  съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не из-меня разноските по издадената заповед за изпълнение.В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловод-ни разноски в размер на 104.37лв. включващи: 54.37лв.- внесена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.

 

С оглед изхода на делото,на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е допри-несъл за тях .По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъдени напра-вените от него разноски в размер на 104.37лв. включващи: 54.37лв. внесена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложените съображения и на основание чл.237 ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.А.В.  ЕГН ********** ***, че вземането на “Агенция за събиране на взема-нията“ ЕАД,  ЕИК ……………., със седалище и адрес на управление гр.София бул.” Пе-тър Дертлиев “ № 25,  за сумите както следва

- 1 200.00лв.- представляваща неизплатена главница по Договор за заем Credi-Go № 5332-00008894 /06.VІІ.2017 г.;

- 315.06лв. -  представляваща договорна лихва по договор за заем за пе-риода от 06.VІІІ.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 06.І.2019г. (падеж на последна погасителна вноска);

- 1 080.00лв. - представляваща застрахователна премия за периода от 06. VІІІ.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 06.І.2019 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги);

- 123.20лв. -представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 07.VІІІ.2017г. - до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задълже-нието,

за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  № 164 от 20.ІІІ.2019г.  по ч.гр.д. № 253 по описа та РС Харманли за 2019г., СЪЩЕСТВУВА.

 

ОСЪЖДА  С.А.В.  ЕГН ********** ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,  ЕИК …………., със седалище и адрес на управление гр.София бул.” ………… “ № ………….., сумата от 208.74лв. разноски по заповедното и исковото производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                                         Районен съдия: ........................