№ 301
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110209486 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. И. М., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 22-4332-011333/22.06.2022 г., издадено от Началник Сектор
към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 150,00 лева за извършено административно
нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
В депозираната бланкетна жалба се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочи,
че вмененото нарушение не е било извършено.
По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло
процесното наказателно постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично. В дадения ход по същество пледира за отмяна на
обжалваното НП по изложените в жалбата съображения.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по основателността на
депозираната жалба.
1
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН бл. № 189535/06.06.2022 г. от св. А. Н. Г., заемащ
длъжността "младши автоконтрольор" при Отдел "ПП" – СДВР, в
присъствието на колегата му – А.И.Й. – свидетел при установявяне на
нарушението и съставяне на акта.
Актът е съставен срещу Й. И. М. за това, че на 06.06.2022 г., около
ХХХ:25 часа в гр. София, управлявал лек автомобил „ХХХХХ“ с рег. №
ХХХХХХ (лична собственост), на бул. „Драган Цанков“ с посока на
движение от бул.“Евлоги и Христо Г.а“ към ул.“Д.Войников“ и срещу №
ХХХ предприема и извършва маневра частично навлизане в съседна пътна
лента – от дясна в лява, с което създава реална опасност за ПТП с движещия
се в лява пътна лента служебен автомобил марка „ХХХХХХ“, с рег. № .....
Актосъставителят квалифицирал описаното нарушение по чл. 25, ал. 2
от ЗДвП.
Така съставеният АУАН бил предявен на нарушителя М. и връчен на
същия при отказ.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу констатациите в съставения АУАН.
Въз основа на АУАН и след преценка на подаденото възражение като
неоснователно, било издадено обжалваното наказателно постановление № 22-
4332-011333/22.06.2022 г., с което при идентично описание на фактическата
обстановка и правната квалификация на нарушението, жалбоподателят е
санкциониран с налагане на "глоба" в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева
2
на основание чл. 179, ал. 1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 08.07.2022 г., който в законоустановения срок депозирал жалба
срещу същото, инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител А. Н. Г..
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля А. Н. Г. и постави същите
в основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни.
Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин,
който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага.
При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или
противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или
съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на
време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за изясняване на
обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните
доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на
доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
3
компетентността им – заповед № 8121з-ХХХ32/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 8121к-13140/29.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, ведно с Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.,
заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
са връчени надлежно на санкционираното лице.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.
На първо място съдът намира, че нарушението не е доказано по
несъмнен начин и съответно липсва неговата обективна съставомерност. Не
се събраха достатъчно доказателства, които несъмнено да установят
неправомерно поведение на въззивника, което да е създало непосредствена
опасност за движението.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, която е посочена като
нарушена от жалбоподателя, при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента.
В конкретния казус по делото са налице доказателства, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя се е движел в дясната пътна лента на бул.
„Драган Цанков“ с посока на движение от бул.“Евлоги и Христо Г.а“ към
ул.“Д.Войников“. В лявата пътна лента се движел марка „ХХХХХХ“, с рег. №
...., управляван от св. А. Н. Г., заемащ длъжността "младши автоконтрольор"
при ОПП – СДВР.
От текста на съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление не става ясно какво е било поведението на водача
на лекия автомобил „ХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХ, движещ се в дясната
пътна лента. Посочено е единствено, че жалбоподателят частично навлиза от
4
дясна в лява пътна лента, като в АУАН и НП липсва описание къде са се
намирали двата автомобила един спрямо друг, за да може да се прецени
евентуалното виновно поведение на жалбоподателя, намиращо се във връзка
със създадена реална опасност за настъпване на ПТП.
Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В настоящия случай административнонаказващият орган не е
установил по безспорен начин механизма на извършване на нарушението,
нито е установил безпротиворечиво вината на нарушителя и по тази причина
същият не е следвало да издава наказателното постановление.
Само за пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че в
случая липсва и елемент от обективната страна на фактическия състав на
твърдяното нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, като в съставения акт за
установяване на административно нарушение и в издаденото НП изобщо не е
описано, че водачът при частично навлизане в съседна пътна лента не е
изпълнил задължението си да пропусне пътното превозно средство, което се е
движило по тази лента. В административнонаказателното производство
тежестта на доказване е на наказващия орган, който следва по безспорен
начин да докаже както извършването на административно нарушение, така и
вината на нарушителя, което в случая не е сторено.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което и така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, респективно и същото следва да бъде
отменено изцяло на формално основание - без да е необходимо обсъждането
на спора по същество.
С оглед обстоятелството, че страните не претендират заплащането на
разноски по делото и до приключване на съдебните прения жалбоподателят
не е направил искане за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
5
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-011333/22.06.2022 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя Й.
И. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 150,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 25,
ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6