Р Е Ш Е Н И Е
№2410/23.12.2020г.
Град Пловдив, 23. 12. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на 24, 11, 2020 година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Кичка Казакова,
като разгледа докладваното от съдия Ботев к.н.а.д. № 2707 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 260125 от 02,09,2020г.,
по НАХД № 4140/2020г. по описа на РС гр.
Пловдив, 4-ти наказателен състав е отменено Наказателно постановление № 20-
1030- 004275 от 28.05.2020г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“
при ОД на МВР- Пловдив, с което на М.Б.К. ,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 100 /сто/ лв.
Касационният жалбоподател – Началник
с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, обжалва
съдебното решение на РС, като незаконосъобразно , иска неговата отмяна,
ведно с потвърждаване на оспореното НП.
Ответникът - К. , чрез адв. А. иска
отхвърляне на жалбата и присъждането на съдебни разноски за двете инстанции.
Прокурорът - счита жалбата за неоснователна.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно
основание констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен
срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което същата е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
РС е приел за установено , че на 03.05.2020г.,
около 00.20ч. в гр. Пловдив, К.
управлявал собствения си лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Ц 300 и
стигайки до ул. „*****, бил спрян за проверка от служители при ОД на МВР-
Пловдив, като било установено, че спрямо него е издадена ЗППАМ № 20- 1030-
000916/ 2020г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП било
постановено временно отнемане на СУМПС. Към дата 03.05.2020г. посочената
заповед не била връчена на жалбоподателя, съответно не е била влязла и в
законна сила. На място бил съставен АУАН бл. № 714215 от 03.05.2020г., а впоследствие,
на дата 04.05.2020г била издадена и ЗППАМ № 20- 1030- 000916/ 2020г. , връчена
лично на К..
РС в мотивите си е посочил, че неправилно административнонаказващият орган е
приел, че от субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Прието е за безспорно установено че със ЗППАМ № 20- 1030-
000916 от 24.04.2020г., СУМПС на К. е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1,
б.“д“ ЗДвП, но самата заповед е връчена
на 04.05.2020г.- тоест, един ден след като е съставен процесният АУАН.
Ясно е, че към 03.05.2020г., макар и
цитираната ЗППАМ да е била издадена, то тя не е била надлежно връчена на
жалбоподателя, от което следва че
съдържанието й не е било известно на К.
и на дата 03.05.2020г. той не е
управлявал МПС със субективната увереност, че е неправоспособен.
РС е изложил мотиви , че доколкото се
изяснява, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, то
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост,
както и че разноски не са претендирани и съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Решението е правилно.
Въз основа на установените правнорелевантни
факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят
напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски и за двете инстанции, като по настоящото дело са
представени доказателства / л. 9 -10/ за
разноски в размер на 300-триста лева.
С оглед изхода на делото съдът счита ,
че на К. следва да се присъдят разноски по настоящото производство в размер на
300 лева. По делото на ПРС действително не са претендирани разноски , поради
което такива не са присъдени.
Водим от изложеното, съдът намира, че
не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваното
решение като правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260125 от
02,09,2020г., по НАХД № 4140/2020г. по описа на РС гр. Пловдив, 4-ти наказателен състав .
ОСЪЖДА ОД НА МВР ПЛОВДИВ да заплати на М.Б.К., с ЕГН
********** съдебни разноски по
настоящото производство в размер на 300 лева
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: