РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Перник, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201021 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление № 20-1158-005810/07.12.2020г., издадено
от началник Сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на К. В. И. от с. ****, общ.
Перник, с ЕГН **********, са наложени административни наказания:
глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години /24 месеца/ на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП,
глоба 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, и
глоба 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за
това, че на 07.11.2020 г., в 21.25 часа, в с. ****, общ. Перник, ул. ****, като
водач на товарен автомобил „Форд Ф 150“, с peг. №*****, собственост на
„****“ ЕООД , ЕИК *****, отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на употребата му, както и за това, че
не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към него, и не носи свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява. – нарушения съответно на чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от К. И., с която се оспорва материално-правната и процесуално-
1
правната законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Твърди, че вменените нарушения не са извършени, тъй като не е бил водач на
превозното средство при изложените обстоятелства, че при съставяне на акта
и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. Без да оспорва, че е отказал да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на алкохол, че не се е явил в
лечебното заведение, за да даде проба за лабораторно изследване, респ. в
ОДМВР за изследване с доказателствен анализатор, жалбоподателят отрича
да е управлявал превозното средство в момента на проверката и именно това
обстоятелство сочи като причина за отказа.
Моли за цялостна отмяна на наказателното постановление.
В съдебното производство тази позиция се поддържа от жалбоподателя
и от пълномощника му – адв. А.В. от ПАК. В съдебните прения последният
не е участвал.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 07.11.2020г. свидетелите М. Р. З. и Д.Л. В. – мл. автоконтрольори в
сектор ПП при ОД МВР – Перник изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение. Около 21.25 ч. със служебния си автомобил
извършвали обход на територията на с. ****, общ. Перник. Достигайки
центъра на селото забелязали движещ се в посока от ул. *** към ул. ****
товарен автомобил „Форд Ф 150“, с peг. №*****. Водачът му спрял до
намиращо се в района заведение, бързо слязъл и се насочил към входа от
задната му страна. Действията му били възприети от служителите на МВР,
които спрели до неговия автомобил и го последвали. На входа на заведението
спрели мъжа и поискали документите му за проверка. В непосредствения
контакт усетили мирис на алкохол, забелязали и че е с нестабилна стойка и
походка. Въз основа на представена лична карта самоличността му била
установена – К. В. И.. Същият не представил свидетелство за управление на
МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство. При извършена справка чрез
РСОД било установено, че товарният автомобил е собственост на ЮЛ –
„****“ ЕООД.
Служителите на МВР поискали да извършат проверка на И. с
техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабр. №ARSJ-0156 за
установяване употребата на алкохол, но той категорично отказал.
2
Въз основа на установеното на място фактическо положение срещу К.И.
било образувано административнонаказателно производство със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение серия GА,
№335061/07.11.2020г., като актосъставителят – свид. М.З. приел, че виновно е
нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
При предявяване на съставения АУАН И. се запознал със съдържанието
му, но отказал да го подпише и да приеме препис. За удостоверяване на отказа
му било потърсено съдействие от служители от друг полицейски екип. На
мястото пристигнал свид. К. Г. М., пред когото жалбоподателят потвърдил, че
отказва горепосочените действия, което свидетелят удостоверил с подписа
си.
Спрямо нарушителя била издадена и ЗППАМ №20-1158-
001352/07.11.2020г., с която била наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
На И. бил издаден и талон за изследване №0044975, който също
отказал да подпише Полицай З. разяснил възможността употребата на
алкохол да бъде установена чрез доказателствен анализатор или чрез
медицинско и химическо изследване. Жалбоподателят отказал да избере
един от двата алтернативни метода за изследване, заявил, че никъде няма да
ходи и нищо няма да подписва. Въпреки изявлението му, служителят на МВР
определил срок от 120 минути от връчването на талона за явяване в лечебно
заведение в гр. Перник за вземане на биологични проби. К. И. отказал да
подпише и получи издадения талон. Отказите му били възприети от свид.
К.М., който ги удостоверил с подпис в талона за изследване. В определения
срок, а и след него, К.И. не се явил в лечебното заведение, за да му бъде взета
кръвна проба, нито в мястото за установяване с доказателствен анализатор.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу процесния акт.
На 07.12.2020 г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност
на К.И. за нарушенията по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид показанията на свидетелите М. Р. З., Д. Л. В., К. Г. М., отчасти
показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателя: И. Ч. Ц. и Е. Л. Г.,
както и приетите писмени доказателства: АУАН серия GА,
№335061/07.11.2020г, талон за изследване №0044975., заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №20-1158-001352/07.11.2020г.,
заверено копие на заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на
3
вътрешните работи, справка-картон на водач, издадена от Сектор ПП – ОД
МВР – Перник.
Жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество. Възраженията в тази насока наведени в жалбата са неоснователни.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им,
установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушенията и обстоятелствата, при които
са извършени, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какви точно нарушения са му вменени във вина, при какви
обстоятелства ги е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формираните изводи. По-голяма изчерпателност от изложената не е и
възможна.
В акта и постановлението са изложени непротиворечиви факти за
съставомерно поведение на жалбоподателя като водач на МПС, изразило се в
отказ да бъде установена употребата на алкохол по предвидения ред, както и
в неносене на определените в закона документи. В този аспект нарушенията
са квалифицирани законосъобразно, тъй като изложените факти са относими
към елементите от съставите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1 т.1 и
2 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и
са установени правилно е въпрос по същество.
По същество:
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото
съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушенията,
вменени във вина на К.И..
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на
административнонаказателните състави, са безспорни по делото и следва да
бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:
На първо място, от страна на жалбоподателя не се оспорва, че на
инкриминираните дата и час спрямо него е извършена проверка от служители
на сектор ПП към ОД МВР - Перник. Не се оспорва, че в резултат на същата
проверка му е съставен АУАН за това, че е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство Алкотест Дрегер за употреба на алкохол,
както и че не е изпълнил предписанието на контролния орган в издадения
4
талон за изследване. Не е спорно, че не се е явил в посоченото в талона
лечебно заведение в определения срок за вземане на биологични проби за
медицинско и химическо лабораторно изследване, нито в мястото за
изследване с доказателствен анализатор. В съдебно заседание жалбоподателят
изрично потвърждава тeзи факти.
Те се доказват по несъмнен начин и от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, от
изготвените документи: АУАН серия GА, №335061/07.11.2020., талон за
изследване от същата дата, ЗППАМ. По тази причина, съдът не намира за
необходимо да извършва подробен анализ и оценка на доказателствения
материал в тази насока, доколкото противоречия не се откриват и между
страните горните обстоятелства са безспорни.
Свидетелите М.З. и Д.В., които в качеството си на полицейски
служители са предприели проверка спрямо И., са очевидци на действията му
по управление на превозното средство, както и на следващото му поведение.
Съдът дава вяра на показанията им, като намира, че излагат възприятията си
обективно и правдиво, без противоречия, с необходимата изчерпателност и
конкретика относно фактите от значение за делото, без данни за
заинтересованост и проявена тенденциозност. Свидетелите са изпълнявали
рутинните си служебни задължения, изявленията им са логични,
последователни и кореспондират на писмените доказателства по делото,
поради което съдът приема, че интерпретират случилото се напълно
достоверно. Двамата установяват, че при гореизложените обстоятелства ясно
са възприели жалбоподателя като водач на превозното средство в момент на
движение в центъра на с. ****, че е отбил и спрял пред заведение в същия в
район, след което бързо е слязъл от превозното средство и се е насочил към
задния му вход. Изясняват, че непосредствено са възприели тези действия
спирайки до неговия автомобил, след което веднага са го последвали с цел
извършване на проверка. Двамата посочват, че И. осезаемо е лъхал на
алкохол, походката му видимо е била нестабилна, но категорично отказал
съдействие за извършване на проверка с техническо средство за установяване
на употреба, както и за подписване на съставените спрямо него документи -
талон за изследване и процесният АУАН.
Свид. З. е категоричен, че подробно разяснил на водача възможността
за алтернативно изследване с доказателствен анализатор или медицинско и
химическо изследване при даване на биологични проби в лечебното
заведение, от които И. недвусмислено заявил, че не желае да се възползва,
каквото поведение реално и възприел впоследствие, установяващо се от
показанията на свид. К.М., писмените доказателства и направеното от
жалбоподателя изявление в съдебното следствие. Никой от тримата
свидетели не установява И. да е правил възражение, че не е бил водач на
товарния автомобил, такова не е обективирано в съдържанието на съставения
акт, нито в последващо писмено възражение срещу него.
5
Възприетата в съдебното производство такава позиция съдът приема
за недостоверна и защитна. В жалбата срещу наказателното постановление
К.И. твърди, че в момента на проверката се е намирал в заведението, а колата
му е била със загасен двигател, заключена и паркирана наблизо. За
утвърждаване на версията му по негово искане са събрани гласни
доказателства – разпитани са свидетелите И.Ч. Ц. и Е. Л. Г.. Въз основа на
тези доказателствени източници жалбоподателят поддържа, че не е
осъществил вменените му административнонаказателни състави, тъй като при
изложените в акта и постановлението обстоятелства не е управлявал
превозното си средство, не е имал качеството водач на МПС и следователно
не е имало основание да бъде подлаган на проверка за употреба на алкохол,
респ. не е имал задължение да носи горепосочените документи.
Преценявайки изложената версия в контекста на събраните
доказателства, съдът я приема за защитна.
Свидетелите Ц. и Г., на чиито показания е основана, дават объркани,
противоречиви, на моменти откровено нелогични сведения за
обстоятелствата, свързани с проверката. Противоречия се откриват, както
между техните изявления, така и съпоставени с версията на жалбоподателя,
което внася съмнение в обективното и достоверно възпроизвеждане на
фактическата обстановка. Свидетелят И.Ц. посочва, че същата вечер с
компания приятели се намирали в заведение „****“ в центъра на с. ****,
когато пристигнал полицейски патрул. Посочва, че в същия момент К.И.
говорил по телефона си до вратата на заведението, намираща се в задната му
част, разположена срещу входа откъм улицата. Съобщава, че автомобилът
му действително бил паркиран наблизо, но не е възприел И. да го управлява
тази вечер. Ц. уточнява, че самият той отишъл в заведението около час преди
пристигането на служителите на МВР и жалбоподателят вече бил там.
Твърди, че от мястото на което седял не чувал разговора между него и
полицейските служители, като едва впоследствие разбрал, че искали да му
извършат проверка за употреба на алкохол.
От своя страна свид. Е.Г. твърди, че със свид. И.Ц. са седели сами
отстрани на заведението, като други хора на масите отвън не е имало. За
разлика от първия твърди, че отлично чувал разговора между И. и полицаите
и съобщава, че пред тях той отрекъл да е управлявал превозното си средство,
паркирано в района на заведението. Свидетелят посочва, че не видял кога и
по какъв начин И. пристигнал в заведението, тъй като преди идването на
полицейските служители не го забелязал сред клиентите, нито видял друг да
управлява колата му. Пояснява обаче, че двамата със свид. Ц. пристигнали в
заведението минути преди това, отново в противоречие с твърдението на
последния.
При оценка доказателственото значение на показанията на посочените
от страна на жалбоподателя свидетели, анализирани отделно и съвкупно с
останалите доказателствени материали, съдът приема, че те нямат съществена
6
доказателствена тежест в насока утвърждаване на версията му и не могат да
бъдат ценени като обективни и безпристрастни, за да бъдат основа за
изграждане на фактически изводи, съответни на тезата му. Следва да се
отбележи, че на нито един етап от производството К.И. не е твърдял, че не е
управлявал по времето посочено в акта визирания лек автомобил, а само, че
към момента на проверката е бил извън него, като автомобилът е бил
заключен и с неработещ двигател. В крайния етап на производството
признава, че действително с него се е придвижил до заведението в центъра
на с. ****, макар и около час преди пристигането на служителите на МВР,
като отрича да го е привеждал в движение по-късно, твърдейки, че
последните са възприели управлението му от друго /неназовано/ лице, на
което го бил предоставил за кратко.
От маркираните по-горе противоречия между свидетелските показания,
съпоставени с твърденията в жалбата и изявленията на И. в съдебно
заседание, е очевидно, че релевантните за делото факти се излагат от
ангажираните от него свидетели отчасти непоследователно и избирателно, с
обяснението, че не са възприели или не помнят някои обстоятелства, отчасти
- в противоречие с други събрани доказателства. В показанията на двамата се
откроява стремеж да установят, че не е имало основание И. да бъде подлаган
на проверка за употреба на алкохол, тъй като пристигането на служителите
на ОДМВР - Перник не е било свързано с непосредствено възприето
управление на лек автомобил „Форд Ф 150”, с peг. № ***** от
жалбоподателя, който в същия момент се е намирал в заведението. Следва да
се отбележи обаче, че относно главния факт - кога и по какъв начин И. е
пристигнал в търговския обект, изявленията на Ц. и Г. са противоречиви,
неуверени и неубедителни. В този аспект твърдението им, че не са видели
въпросната вечер автомобилът на жалбоподателя в движение, което само по
себе си е в противоречие с неговата крайна позиция, няма никаква
доказателствена стойност, а субективната им преценка, че разстоянието и
позиционирането на МПС спрямо полицейския автомобил не е давало
възможност на служителите на МВР за ясно възприятие, е изцяло
ирелевантна.
Съдът не кредитира изявленията на Ц. и Г. с доверие досежно
релевантните за делото факти, като приема, че са повлияни от установените
приятелски отношения между тях и жалбоподателя, че са пристрастни и
необективни. Този извод се налага след анализ и оценка на останалите
събрани гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М.З.,
Д.В. и К.М., които, в качеството си на полицейски служители, са извършили
проверката спрямо жалбоподателя и са констатирали нарушенията. Първите
двама са очевидци на действията на И. по управление на превозното средство
и съдът дава вяра на показанията им, тъй като възпроизвеждат релевантните
обстоятелства уверено, без противоречия и с необходимата конкретика
относно фактите от значение за делото, което е показателно за наличието на
ясен спомен за нея.
7
По тези съображения съдът приема за безспорно доказано, че
жалбоподателят е имал качеството водач на моторно превозно средство и е
субект на вменените му нарушения.
По отношение нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както вече се
посочи, доказателствените материали са еднопосочни относно отказа на И.
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, както и че въпреки издадения му талон за изследване
е отказал да го получи и не се е явил в лечебното заведение за даване на
биологични проби за изследване, нито в мястото за изследване с
доказателствен анализатор. Тези факти не са спорни.
Удостоверените в съставения талона за изследване обстоятелства сочат,
че въпреки отказа на И. да се подложи на проверка с техническо средство и да
избере начин за алтернативно изследване същият е бил уведомен за
възможността да се яви в МБАЛ – Перник с оглед извършване на медицинско
и химическо изследване. Талонът е попълнен коректно в съответствие с
изискванията, установени в чл.6 от Наредба №1/2017г., а срокът за явяване в
лечебното заведение е определен съобразно обстоятелствата по чл.6, ал.6, т.2
от Наредбата. При тези обстоятелства по никакъв начин не е била ограничена
възможността на нарушителя да изпълни предписанието за медицинско
изследване. Следователно неподписването, неполучаването на талона и
неотиването на жалбоподателя в лечебното заведение са решения, изцяло
обусловени от собствената му воля.
Дори да се приеме, че АУАН е съставен преди връчването на талона за
изследване и поради това констатацията на актосъставителя относно
неизпълнението на предписанието за изследване е формирана прибързано
/поради обективната невъзможност да е сигурен какво поведение ще
възприеме водача - ще изпълни ли предписанието в талона и ще даде ли кръв
в лечебното заведение, респ. ще се подложи ли на изследване с
доказателствен анализатор/, то безспорно установеното в случая бездействие
в тази насока, не променя фактическото положение, прието от
актосъставителя и затвърждава правилността на направената от него
констатация за отказ за проверка за установяване употребата на алкохол чрез
трите възможни способи.
Фактическия състав на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП включва
две форми на изпълнителното деяние - отказ за извършване на проверка с
техническо средство и неизпълнение на предписание за изследване – в случая
изследване с доказателствен анализатор или медицинско и химическо
лабораторно изследване. Неизпълнението на предписанието за изследване за
установяване употреба на алкохол може да се прояви в три форми,
установени алтернативно: отказ на лицето да подпише или да получи талона
за изследване; неявяване в определения срок на посоченото място или отказ
за даване на проби за изследване.
В конкретния случай между страните не е спорно и доказателствата по
8
делото еднозначно го установяват, че И. не е подписал и не е приел издадения
талон, нито се е явил в лечебното заведение, което поведение реализира
обективния признак от състава на административнонаказателната норма
неизпълнение на предписанието за изследване.
По отношение нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП не се
оспорва, че при извършената проверка жалбоподателят не е носил и
представил част от определените в закона документи, а именно свидетелство
за управление от съответната категория, съгласно задължението по чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП, и свидетелство за регистрация на управляваното МПС,
съгласно задължението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Тези факти не се оспорват от жалбоподателя и се доказват по несъмнен
начин от събраните и проверени съобразно принципа на непосредственост в
съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства,
еднопосочни в съдържанието си.
Предвид формирания извод, че при изложените обстоятелства К.И. е
бил водач на описаното МПС, то същият е адресат на законовото
задължение да носи визираните документи.
В контекста на изложеното, съдът приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от
събраните доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод,
че К.И. виновно е извършил нарушения по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за които законосъобразно и
обосновано е ангажирана отговорността му по административнонаказателен
ред.
По отношение вида и размера на наказанията:
При отказ за извършване на проверка за установяване употребата на
наркотични вещества, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда
кумулативно лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години и
глоба в размер 2000 лв.
За извършените нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП административнонаказателните разпоредби на чл.183, ал.1, т.1, предл.
1 и 2 и предл.3 от ЗДвП предвиждат наказания глоба в размер 10 лв. за всяко
от тях.
Санкциите са определени в абсолютен размер и обвързват
административнонаказващия орган при наказване на нарушителя, като
изключват възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал,2 от
ЗАНН. В случая именно такива наказания са наложени на жалбоподателя и
предвид законосъобразното им определяне, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло. Намаляване на наказанията
под законоустановения размер е недопустимо.
9
С оглед изхода на делото, а и предвид липсата на съответно искане,
няма основания за присъждане на разноски на жалбоподателя за заплатено
възнаграждение на адвокат.
Няма искане и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение на
другата страна.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5, вр.
ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №20-1158-
005810/07.12.2020г., издадено от началник Сектор ПП при ОД на МВР -
Перник, с което на К. В. И. с ЕГН **********, с адрес с. ****, общ. Перник,
ул. ****, на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания: глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/; на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП - глоба 10 /десет/ лева; на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба 10 /десет/ лева за нарушения съответно на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд — гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10