Р Е Ш Е Н И Е
№ 1193
Град Пловдив, 23.06.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Иляна Джубелиев, като разгледа докладваното от съдия Харитева
к.а.н.д. № 1153 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на Р.Т.Д.Б. *** срещу решение № 550 от 15.03.2022 г., постановено по а.н.д.
№ 6000 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с което е потвърдено
наказателно постановление № 21-1030-006917 от 21.07.2021 г. на началник група
към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл.182,
ал.1, т.6 ЗДвП на Р.Т.Д.Б., ЛНЧ **********,***, са наложени административни
наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21,
ал.1
ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и на
наказателното постановление, както и присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин е доказано извършването на административното
нарушение, не е била оборена доказателствената сила на съставения акт за
установяване на административно нарушение, нарушението е квалифицирано правилно
и правилно е определена санкционната норма, глобата е определена в законоустановения
фиксиран размер, лишаването от право да се управлява МПС е в предвидените от
закона граници и при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. При извършената служебна проверка районният съд не е установил
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното
наказателно постановление, актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат задължителните реквизити, издадени са от
компетентни лица и са спазени сроковете за тяхното издаване. Изложени са мотиви
за невъзможността да се приложи чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
За яснота на касатора,
съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН е подписан лично
от жалбоподателя без възражения. Такива възражения не са постъпили и в срока по
чл.44, ал.1 ЗАНН. Недоказани са останали твърденията, че лицето не говори български
език и като не му е назначен преводач, са му били нарушени правата, доколкото
актосъставителят е заявил, че е разговарял на български език с наказаното лице,
като дори го е похвалил, че много добре говори български език, прочел му е
акта, касаторът е заявил, че той е управлявал автомобила и че разбира всичко. Отделно
от това, касаторът не се е възползвал от правото си да получи превод на акта за
нарушение и/или наказателното постановление. Правото на безплатен превод на
разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано от
чл.21, ал.2 НПК и чл.55, ал.3 НПК, с международна уредба в чл.6, § 3, б.“е“
ЕКПЧ. Нарушителят е подал жалба срещу издаденото наказателно постановление в
срок и чрез адвокат, което в пълна степен отговаря на изискването за адекватна
процесуална защита. В съдебното производство също не е заявено правото на
лицето да получи превод от съставените документи. Следователно липсата на
превод на АУАН не е попречила на жалбоподателя да реализира в пълнота правото
си на защита, защото съгласно чл.84, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.314, ал.1 НПК в
качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността
и правилността на наказателното постановление независимо от основанията,
посочени от страните.
Настоящото производство
не представлява същинско наказателно производство. В тази връзка следва да се
има предвид и нормите на чл.1, т.3 и чл.3 от Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г., съгласно които, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящият случай, правото на устен и
писмен превод се прилага единствено за производството по обжалване пред този
съд. Също така изрично в съображение 16 на преамбюла на Директива 2010/64 е
изключено приложното й поле в случаите, при които орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за
относително леки нарушения: „Такъв е случаят например за пътнотранспортни
нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след
пътнотранспортна проверка“. Същото съображение се съдържа и в норми, изключващи
изискването за правото на информираност в писмен вид на подходящ език, налично
и в съображение 17 и чл.2, т.2 на Директива 2012/13. Двете директиви са
транспонирани в България в създадената нова глава 30а, раздел ІV „Съдебно
производство“ на НПК и съответно намират своето пряко приложение в
наказателните и административнонаказателните производства.
В случая касаторът не
е бил възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, за да реализира лично правото
си на защита и да поиска назначаване на преводач, който да извърши превод на
издаденото и обжалвано наказателно постановление. В този смисъл не е налице
нарушение на материалния закон и районният съд не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила.
По изложените
съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като допустимо,
правилно и обосновано следва да се остави в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 550
от 15.03.2022 г., постановено по а.н.д. № 6000 по описа на Районен съд Пловдив за
2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.