Решение по НАХД №1254/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 454
Дата: 3 септември 2025 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20254430201254
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Плевен, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430201254 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № ВТ-007635/09.06.2025 г. на
НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ,
СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД
„КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/, за извършено нарушение по чл.5 ал.5 вр.ал.1
и ал.2 ЗПК.
Санкционираното юридическо лице - „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК:
*** /„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като
счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно, без да излага конкретни
съображения. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно, както и за присъждане на сторените в хода на производството,
разноски за адвокатски хонорар.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. Депозирана е писмена защита, в която се посочва, че Договорът
за допълнителни услуги е напълно отделен договор от договора за заем;
Договорът за допълнителни услуги се сключва след изрично изразеното
писмено желание на клиента, има различно основание от Договора за заем,
както и че разходите/цената по договора за допълнителни услуги, по никакъв
начин не са свързвани с разходите по договора за заем, а са основани на
отделно желание от клиента, който е преценил своите възможности и
потребности. В тази връзка се подчертава, че услугата по пакет „***" е
1
допълнителна, предоставяна въз основа на отделното искане от клиента и въз
основа на договор, различен от договора за заем, срещу отделна цена, като
клиента предварително е имал възможност за преценка дали да поиска такава
услуга или не. В този смисъл счита, че отразяването в СЕФ на Договора за
допълнителна услуга, е неотносимо, а предвид липсата на връзка между
разходите по Договора за заем и цената по Договора за допълнителна услуга,
не е следвало разходите по Договора за допълнителна услуга: Пакет „***", да
бъдат посочвани в част III, т.4.3 от СЕФ. На тази основа счита, че кредиторът е
предоставил на потребителя необходимата преддоговорна информация,
съответно – че не е извършено нарушението, за което е ангажирана
отговорността на ДРУЖЕСТВОТО. Пледира за отмяна на НП поради
неправилно приложение на материалния закон, а алтернативно – поради
„маловажност“ на случая; отправя бланкетно възражение за прекомерност на
евентуално поискано юрисконсултско възнаграждение като счита, че същото
не би следвало да надвишава минимума от 80 лева.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ
за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със
СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се явява. Депозирано е
писмено становище по неоснователността на подадената жалба, с отправено
бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендиран
адвокатски хонорар, както и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 150 лева.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
007635/16.04.2025г. от страна на С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП -
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Р. И. К.. Съставен е в отсъствие на
представител на „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК: ***, тъй като след надлежна покана
/л.28 – 30 от делото/, такъв не се е явил. Съставен е срещу ДРУЖЕСТВОТО,
във връзка с извършена проверка на 05.02.2025 г. в офис за кредити в гр.
ПЛЕВЕН, ул. „***“ № 139, във връзка с която е съставен Констативен
протокол № ***/05.02.25г. Същата проверка е извършена въз основа на
Заповед № 1276/04.02.25г. на Председателя на КЗП по спазване изискванията
на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите; при
проверката са изискани и представени 2 броя договори за потребителски
кредит. Съгласно Договор за заем ***t № ***/04.02.25г., който е подписан на
05.02.25г., на потребителя е отпуснат кредит в размер на 600,00 лв. със срок - 8
месеца; фиксиран лихвен процент - 40,49%; ГПР - 48,90%; вноска - 86,83 лв.;
обща сума за погасяване - 694,64 лв. На същата дата - 05.02.25г. - е подписан и
Договор за допълнителни услуги към заем ***t № ***/04.02.25г., за пакет от
2
допълнителни услуги „***“ със срок 8 месеца и вноска 61,66 лв; към договора
за кредит са приложени общи условия от 16.12.24г.; искане за заем от
04.02.25г.; искане за допълнителни услуги от 04.02.25г.; СЕФ от 04.02.25г.;
тарифа за допълнителни услуги; погасителен план; график на плащания;
декларации. Изяснено е, че съгласно искането за заем от 04.02.25г.,
потребителят е кандидатствал за сума в размер на 1000 лв., със срок за
погасяване - 18 месеца; съгласно искането за допълнителни услуги от
04.02.25г. потребителят е кандидатствал за пакет „***“ за срок 18 месеца;
вноска - 94,24 лв. Установено е, че в предоставения на потребителя
Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ на 04.02.25г., не се съдържа
съществена и задължителна информация за допълнителната услуга - пакет
„***“ и нейната цена - 1 696,32 лв. или 18 броя вноски по 94,24 лв.; в Част III.
„Разходи по кредита“ в т.3., „друг договор за допълнителна услуга“ е вписано
„не“, а в т.4. „Свързани с договора разходи“: 4.3. „Всеки друг разход, свързан с
договора за кредит: е вписано „неприложимо за този вид кредит“. На тази
основа е направен извода, че кредиторът „***“ АД не е изпълнил
задължението да посочи в изготвения от него СЕФ, предоставен на
потребителя преди отпускането на потребителски кредит, горепосочената
задължителна преддоговорна информация: на 04.02.2025 г. в гр.ПЛЕВЕН,
кредиторът е предоставил на потребителя Стандартен европейски формуляр
/СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити, преди
сключване на Договор за потребителски кредит № *** на 05.02.25г., без да е
попълнил изцяло задължителната преддоговорна информация, съгласно
Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй
като в същия липсва информация за допълнителна услуга - пакет „***“ и
нейната цена. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.5
във връзка с чл.5, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит. След
неговото съставяне, АУАН бил изпратен за връчване – и връчен, по реда на
чл.43 ал.4 ЗАНН. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН било подадено
възражение, като били изложени съображения, по същество идентични с
изложените в писмената защита, подадена по настоящото дело и предадени
по-горе.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация били възприети изцяло от административнонаказващия орган, а
направените възражения - били преценени като неоснователни. На тази
основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ АД-
СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, за извършено нарушение по чл.5 ал.5 вр.ал.1 и ал.2 ЗПК.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.51, л.101 –
103 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство не разкрива пороци при
неговото провеждане /а и оплаквания в тази насока от страна на
3
жалбоподателя, не се отправят/, поради което Съдът приема, че издаденото
Наказателно постановление, се явява формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите С. Н. Н., Р. И. К., както и
писмени доказателства /л.47 – 50, л.52 – 71 от делото/. Показанията на
свидетелите Н. и К., Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни,
подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка; в нейна подкрепа са и представените по делото писмени
доказателства и по-конкретно – оригинали и заверени преписи на Констативен
протокол № ***/05.02.25г., Договор за потребителски кредит № ***/05.02.25г.,
ведно със СЕФ, погасителен план, Договор за допълнителни услуги „***“,
Искане за заем от името на Д.Р.З., Искане за допълнителни услуги от името на
Д.Р.З.. От тези доказателствени източници се установява по убедителен начин
изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема същата за
доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.5 ал.5 ЗПК,
Формулярите, съдържащи преддоговорната информация по ал. 2, трябва да
бъдат попълнени изцяло от кредитора.“, съобразно чл.5 ал.1 ЗПК, „Преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният
посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените
от него предпочитания и въз основа на предлаГ.те от кредитора условия на
договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор
за потребителски кредит.“, а според чл.5 ал.2 ЗПК, „Информацията по ал. 1
се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
приложение № 2.“. Видно е, че се касае за задължение на кредитора надлежно,
цялостно да попълни преддоговорната информация в СЕФ, чието съдържание,
на свой ред, е детайлно уредено в Приложение №2 към Закона. Наред с това,
при съобразяване на изложеното дотук е видно, че ДРУЖЕСТВОТО, в
качеството на кредитор, не е изпълнило надлежно задължението, предвидено в
цитираните по-горе разпоредби на ЗПК. В частност, липсва информация за
допълнителна услуга - пакет „***“ и нейната цена. Ето защо Съдът намира, че
при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО
не е изпълнило задължението, инкорпорирано в чл.5 ал.5 вр.ал.1 и ал.2 ЗПК
и така описаното нарушение, се явява доказано по несъмнен начин.
Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя по
съществото на правния спор. Счита се, че Договорът за допълнителни услуги
е отделен договор, от договора за заем и се сключва след изрично изразеното
писмено желание на клиента; че този договор има различно основание, от
Договора за заем, както и че разходите/цената по договора за допълнителни
услуги, не са свързвани с разходите по договора за заем. Оттук
жалбоподателят извежда, че услугата по пакет „***" е допълнителна,
4
предоставяна въз основа на отделното искане от клиента и въз основа на
договор, различен от договора за заем, срещу отделна цена, като клиента
предварително е имал възможност за преценка дали да поиска такава услуга
или не, съответно - че отразяването в СЕФ на Договора за допълнителна
услуга, е неотносимо, а предвид липсата на връзка между разходите по
Договора за заем и цената по Договора за допълнителна услуга, не е следвало
разходите по Договора за допълнителна услуга: Пакет „***", да бъдат
посочвани в част III, т.4.3 от СЕФ. Така изложената конструкция от правни
съображения на жалбоподателя, несъмнено отговаря добре на собствените му
икономически и други интереси, но не и на точния смисъл на Закона. При
процесния случай, не се касае за ненадлежно разграничение на Договора за
заем и Договора за допълнителна услуга – пакет „***“ от страна на
административнонаказващия орган, а такова разграничение не се прави от
страна на ДРУЖЕСТВОТО, което на практика е задължило потребителя да
сключи Договора за допълнителна услуга, без обаче ясно да очертае същия в
процесния СЕФ. По този начин, на потребителя се предлага объркваща
преддоговорна информация, недаваща възможност да бъде направен
съзнателен, разумен избор дали да сключи Договор или не, както и при какви
условия. Поставя се въпроса: защо в СЕФ, Част III. „Разходи по кредита“ в
т.3., „друг договор за допълнителна услуга“ е вписано „не“, в т.4. „Свързани с
договора разходи“: 4.3. „Всеки друг разход, свързан с договора за кредит, е
вписано „неприложимо за този вид кредит“, а същевременно – е предвидено
сключване на Договор за допълнителната услуга - пакет „***“, при цена - 1
696,32 лв. или 18 броя вноски - по 94,24 лв.? Видно е, че тезата за обособеност
на двата договора – за заем и за допълнителна услуга, едва ли не – неотносими
един към друг, няма как да бъде споделена, защото почива на едно изкуствено
извеждане на допълнителната услуга, т.е. не се държи сметка за нейния
обслужващ основното правоотношение, характер. Нещо повече, Съдът
намира, че е налице целенасочено поведение от страна на кредитора по
създаване на такава преддоговорна среда, която обърква потребителя и го
подтиква да се задължи договорно, без реално да е в състояние да разбере
параметрите на Договора за заем – а именно СЕФ би следвало да му осигури
ясна, точна, разбираема преддоговорна информация. Следва да бъде
напомнено, че съобразно чл.2 ЗПК, „Целта на закона е да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.“.
Поставя се въпроса – къде в случая е отговорното поведение на кредитора,
щом не представя на потребителя разбираема преддоговорна информация в
съответен СЕФ? Съдът намира, че отговорът на този въпрос е самоочевиден,
защото по описания по-горе начин, кредиторът бива поставен в своеобразно
властващо положение над длъжника, който без надлежна преддоговорна
информация, поема задължения със сериозно финансово измерение.
Несъмнено е, че „допълнителната услуга“ е свързана именно с Договора за
5
заем, а оттук – разходите, свързани с нея, безспорно следва да бъдат посочени
като разходи по кредита, респективно – тази допълнителна услуга следва да
бъде ясно отбелязана в съответния СЕФ, но както вече беше посочено – това
не е сторено от страна на кредитора.
В съответствие с изложените дотук фактически и правни доводи,
Съдът намира, че така обсъжданото нарушение, се явява доказано по
несъмнен начин и правилно, административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на имуществена санкция на основание чл.45 ал.1 от Закона за
потребителския кредит - в размер от 3000 до 8000 лв. Предвид
обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път,
правилно нейният размер е определен в самия минимум – 3000 лева, поради
което, повече няма да бъде обсъждан. Случаят не е „маловажен“, тъй като
обществената му опасност е типична за нарушение по чл.5 ал.5 вр.ал.1 и ал.2
ЗПК, а наред с това, както правилно е отбелязано в обжалваното НП –
търговецът стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на
засягане на обществените отношения, е широк, като същевременно, макар
проверката да не е инициирана по жалба на потребител, интересите на такъв,
са били засегнати.
Не на последно място, изложените по-горе съображения по
съществото на делото, са в унисон и с практиката на касационната инстанция
по аналогични казуси, намерила отражение например в Решение № 3951 от
19.11.2024 г. на АС - ПЛЕВЕН по к. а. н. д. № 908/2024 г., Решение № 1410 от
14.04.2025 г. на АС- ПЛЕВЕН по к. а. н. д. № 153/2025 г., Решение № 1090 от
17.03.2025 г. на АС - ПЛЕВЕН по к. а. н. д. № 107/2025 г.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
и в съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че поискания размер – 150 лева – съответства на фактическата и
правна сложност на случая, както и на размера на процесния материален
интерес. Ето защо и на основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и
чл.143 ал.3 АПК следва да бъде осъдено „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК: *** да
заплати на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА,
РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА
ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната
сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №1254/2025г. по описа
на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ВТ-
007635/09.06.2025 г. на НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за
ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със
СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с което на „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на
основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за извършено
нарушение по чл.5 ал.5 вр.ал.1 и ал.2 ЗПК.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на
ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и
ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на
150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение по АНД №1254/2025г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7