№ 258
гр. гр. Добрич, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500290 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на Община – Добрич срещу решение №160/04.03.2022г. по
гр.д.№1485/2021г. на Добричкия районен съд, с което въззивникът е осъден да
заплати на ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД - гр.София сумата 1 409.53 лева,
съставляваща регресно вземане в размер обезщетението, изплатено по
застраховка „Каско на СПС” по застрахователна полица
№17-0300/240/5000218 за имуществените вреди на „Ситроен Джъмпер“ с peг.
№***, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***г. в
гр.Добрич на кръстовището между ул.„Христо Ботев" и ул.„Опълченец
Димитър Ковачев”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 12.05.2021г. до окончателното й
изплащане, както и разноските за водене на делото в първата инстанция.
Според изложеното в жалбата, приетото в обжалваното решение
относно механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие
било необосновано и формирано при непълнота на доказателствата. Изводите
на първоинстанционния съд в тази насока се основавали изключително на
заключението на съдебно-техническата експертиза, а то било неправилно,
1
доколкото било изготвено въз основа показанията само на ангажирания от
ищеца свидетел, докато посоченият и допуснат по искане на ответника –
въззивник свидетел изобщо не бил разпитан. Противно на приетото от
първоинстанционния съд, пътният участък, на който се случило
произшествието бил обезопасен и обозначен като изрязан и в ремонт. Това
било видно при внимателен анализ и вземане под внимание на всички
писмени доказателства, които първоинстанционният съд игнорирал.
Игнорирани и необсъдени останали и доводите на въззивника, че водачът на
повредения автомобил също допринесъл за настъпване на вредите, както и
съображенията, че не въззивникът, а лицата, извършвали строителните
работи, засегнали съответния пътен участък, били задължени за неговото
обозначаване и обезопасяване. По тези съображения се настоява
неправилното решение на районния съд да бъде отменено и искът да се
отхвърли като неоснователен.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД, чрез
адвоката си, е оспорил жалбата като неоснователна с искане решението на
районния съд да бъде потвърдено.
Третите лица, подпомагащи въззивника –
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД – гр.Варна и „АТОМАГИСТРАЛИ
СОФИЯ“ЕООД – гр.София, не са изразили становища по жалбата.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното решение на районния съд е постановено по предявения от
ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” срещу Община – Добрич иск по чл.410 ал.1 т.2
от КЗ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, а именно за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 1 409.53 лева, съставляваща
обезщетението, което застрахователното дружество заплатило въз основа на
сключен договор за застраховка „каско” по полица №17-0300/240/5000218 на
собственика на автомобил „Ситроен Джъмпер“ с peг.№*** за вредите,
причинени на автомобила в резултат на пропадането му на ***г. на
необезопасен и несигнализиран участък на пътното платно на кръстовището
между ул.„Христо Ботев" и ул.„Опълченец Димитър Ковачев” в гр.Добрич.
Претендирана е на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главното
2
парично задължение, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното му погасяване.
Освен с възражения, идентични на изложените във въззивната жалба, в
първоинстанционното производство ответникът оспорвал предявения срещу
него иск и с възражение за несъществуване на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на повредения автомобил, като
основание за плащане на застрахователното обезщетение.
Третите лица „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД и
„АТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ“ЕООД, привлечени от ответника да го
подпомагат по предявения срещу него иск, също са оспорвали претенцията
като неоснователна.
За да постанови горния резултат, първоинстанционният съд е приел, че
на ***г. в 6.05 часа автомобил /микробус/ „Ситроен Джъмпер“ с peг.№***,
осъществяващ обществен транспорт, трябвало да премине през кръстовището
на улица “Христо Ботев“ с улица „Опълченец Димитър Ковачев“ в гр.Добрич.
На кръстовището имало изрязан участък на пътното платно, покрит с
натрошена каменна настилка, течала и много вода по улицата. Освен, че
изрязаният участък бил покрит с натрошена каменна настилка /чакъл/, друго
обезопасяване на мястото липсвало, липсвала и сигнализация, обозначаване
за опасност. При преминаването през този участък на кръстовището
автомобилът пропаднал, заседнал, започнала да тече смазочна течност. В
резултат на пропадането автомобилът получил повреди и трябвало да бъдат
ремонтирани или подменени, както следва: подкартерна кора дясна /кора под
двигателя/, картер на двигателя /маслен картер/, филтър маслен, тръба
метална долна на интеркулера, планка закрепваща хидравлична тръба долна
дясна, предна броня облицовка долна част, предна броня облицовка средна
част, вежда декоративна предна броня дясна, предна броня основат и планка
на основна предна броня дясна.
Изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на горните
обстоятелства, както са изложени, се потвърждават от протокол за ПТП
№1597998/***г., съставен от служител на СПП при ОД на МВР – Добрич,
показанията на свидетеля В.М.С., управлявал автомобила при
произшествието, писмените доказателства за повредите по автомобила и
тяхното отремонтиране и заключението на автотехническата експертиза.
3
Основателно е посоченото във въззивната жалба, че по вина на съда в
първоинстанционното производство не са събрани своевременно посочените
от ответника и относими по спора гласни доказателства - показанията на
полицейския служител, съставил протокола за ПТП. Въпреки въведеното
оплакване и въпреки наличието на основание по чл.266 ал.3 от ГПК, обаче,
въззивникът не е поискал посочените гласни доказателства да бъдат събрани
във въззивната инстанция. Ето защо и, като се има предвид, че съдът не
събира доказателствата служебно, спорът следва да се разреши въз основа на
събраните такива в първоинстанционното производство. Тук следва да се
посочи, че протоколът за ПТП е съставен от надлежен орган, при спазване на
формалните изисквания за това и удостовереното в него не е оспорено от
ответника /възразил е, че записаното не е достатъчно четливо, но не и че не е
вярно/. На свой ред свидетелят В.М.С. има непосредствени впечатления от
случилото се, показанията му са дадени под страх от наказателна отговорност
и, доколкото не е собственик на повредения автомобил, а и застрахователното
обезщетение е вече изплатено, той е незаинтересован от изхода на регресния
спор. Следователно, съвпадащите сведения по протокола за ПТП и
показанията на свидетеля, ведно с неоспорените писмени доказателства за
повредите по автомобила и изготвеното на база всички тях заключение на
автотехническата експертиза, са обективна и вярна основа за обосноваване на
извод, съответен на формирания от първоинстанционния съд, а именно, че на
***г. в 6.05 часа управляваният от свидетеля „Ситроен Джъмпер“ с peг.№***
при движение през кръстовището на улица „Христо Ботев“ с улица
„Опълченец Димитър Ковачев“ в гр.Добрич пропаднал в необезопасен и
несигнализиран, изрязан и покрит с натрошена каменна настилка участък на
пътното платно, следствие което получил описаните повреди.
Във въззивната инстанция не е спорно, че горното се е случило при
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
застрахователна полица №17-0300/240/5000218 за застраховка „каско“ между
ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ и собственика на повредения автомобил, в
изпълнение на задълженията си по което ищецът заплатил на застрахования
сумата 1 409.53 лева – застрахователно обезщетение за вредите по
автомобила, причинени по описания начин.
Няма спор, че улиците, на чието кръстовище се е случило
произшествието, са собственост на ответната община, както и, че в общия
4
случай отговорността за поддръжката и ремонта на общинските улици е на
съответната община.
Доводите на ответника, че в конкретния случай той не е отговорен за
произшествието и повредите по автомобила, са неоснователни.
Действително, в онзи период на територията на града са извършвани
обемни строителни и ремонтни работи по проект за водния цикъл. По делото
са представени писмени доказателства /л.43 – л.67, л.130 – л.132/, от които се
установява, че ответникът възложил извършването на строителните работи по
проекта на ДЗЗД“Добротица 2016“ /дружество по чл.357 и сл. от ЗЗД на
третите лица, подпомагащи ответника/, утвърдена е била от кмета на
общината временна организация на движението по улиците, като е било
поставено и изискване за стриктно изпълнена на място сигнализация от
изпълнителя на работите. Но факт е, че, въпреки така взетите от ответника
мерки, на ***г. в 6.05 часа процесното кръстовище на посочените две улици е
било отворено за движение, изрязаният участък на пътното платно не е бил
достатъчно обезопасен /очевидно положеният в дупката чакъл, при отчитане
и на силно течащата вода, не е бил достатъчен за безопасно преминаване/,
липсвала е и сигнализация. Следователно, мерките на ответника за
обезопасяване и сигнализиране на опасните, следствие строителните работи,
участъци по улиците в конкретния случай реално не са били приложени на
место. Отговорни за безопасното извършване на строителните работи и за
сигнализацията на ремонтираните участъци по улиците, са третите лица, на
които ответникът е възложил извършването на строителството, но това касае
отношенията помежду им и не касае отговорността на ответника по чл.49 от
ЗЗД спрямо пострадалия за вредите по автомобила, причинени от
бездействието на лицата, на които е възложил работата, да обезопасят и
сигнализират процесното кръстовище. Съответно то не касае и отговорността
на ответника по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ спрямо застрахователя за
застрахователното обезщетение, което е изплатил на увредения собственик на
автомобила.
Отговорността на ответника е за пълния размер на изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение. В тази връзка неоснователни са
възраженията на му, че водачът на автомобила допринесъл за причиняването
на повредите, като предприел преминаването през кръстовището, без да
5
съобрази и прецени правилно ситуацията на пътното платно спрямо
габаритите на автомобила. Несъмнено е, с оглед показанията му, че водачът
на автомобила своевременно е констатирал изрязания участък на пътното
платно, чакълената настилка отгоре, силно течащата вода и сериозната й
дълбочина в платното за насрещно движение, в което преминал лек
автомобил. Но в насрещното платно нямало чакъл, докато в платното на
движение на процесния автомобил изрязаният участък бил запълнен с такъв.
След като по-малкият автомобил /“кола“/ е преминал през залятото от
течащата вода и без положен чакъл насрещно платно, обосновано е да се
предположи, че и по-големият автомобил /„бус“/ може безопасно да премине
през залятото от същата течаща вода пътно платно и то в участък с положен
чакъл. Водачът на процесния автомобил не е можел и не е бил длъжен да знае,
доколко положеният чакъл е достатъчен за безопасното преминаване през
изрязания участък и как силно течаща вода му се е отразила. При положение,
че е нямало специални мерки за обезопасяване и сигнализация, предприетото
от водача на автомобила преминаване с минимална скорост /друго не е
доказано/ през изрязания и запълнен с чакъл участък на кръстовището -
незатворено и неограничено за движение, е напълно адекватно на ситуацията
и не е допринесло за повреждането на автомобила.
От изложеното следва, че оплакванията на въззивния жалбоподател са
неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е удовлетворил
предявения иск в пълен размер, вкл. с присъждане и на законната лихва върху
главното парично задължение, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното му погасяване, както и с възлагане в тежест на ответника
разноските на ищеца за водене на делото в районния съд. Следователно
обжалваното решение следва да се потвърди.
Съответно на този резултат ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и платеното от последния възнаграждение в размер на
574.40 лева за адвокатска защита пред въззивната инстанция. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и при съпоставка с
предвиденото в чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ, възнаграждението не е прекомерно и
не подлежи на намаляване по чл.78 ал.5 от ГПК, както неоснователно се
възразява от ответника.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №160/04.03.2022г. по гр.д.№1485/2021г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА Община – Добрич да заплати на ЗАД„АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ”АД - гр.София, бул.„Княз Ал. Дондуков”№59, сумата 574.40
лева – възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7