№ 253
гр. Стара Загора, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20255500100346 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45-
49 и чл.52 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба вх.№ 16309/10.02.2025г. в СГС- С., с която
ищецът/пълнолетния български гражданин/ И. Г. Г. на 38 г. от ***,
претендира, че ответникът Прокуратурата на Република България/ПРБ/- гр.С.
била повдигнато обвинение и тя го била внесла в съда, където производството
се провело на два пъти, пред два различни съдебни състава, в многобройни
съдебни заседания, и цялото наказателно производство приключило за около 2
г./вместо за около 2 месеца/, тъй като било образувано по реда на бързото
производство. Поради което счита, че било налице основанията по чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, тъй като спрямо него било повдигнато обвинение за тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК във вр. с чл.195, ал.1,
т.4, чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК, в което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от 1 г. до 4 г., като наказателното
производство по това обвинение било окончателно прекратено на 22.07.2020г.,
поради това, че деянието не било извършено или не съставлявало
престъпление, с влизане в законна сила на постановеното Определение №
609/19.06.2020 г. по приключеното ЧНД № 1013/2020г. по описа на РС-
Ст.Загора. Счита, че прекомерната продължителност на наказателно
1
производство срещу него се отрази негативно по отношение на личността му,
че продължителната въсящност на наказателното производство допълнително
го потискало и притеснявало, като се увеличавал риска да бъда уволнен и да
остана без препитание, той ограничил социалните си контакти, защото
повечето от познатите му отказвали да общуват с него, понеже бил
„престъпник”, поради което се затворил в себе си и напълнял значително
вследствие на силното психическо напрежение. Претендира, че действията на
разследващите органи и на съдебните институции били извършени през
продължителен период от време, макар че накателното производство против
него било образувано, като „бързо“ и следвало да приключи за около 2- 3
месеца. Предвид изложеното моли настоящия първоинстанционен съд да
осъди ответника РБ- С. на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ да му заплати
общо сумата 80 000 лв., представляваща парично обезщетение за преживените
от него морални(неимуществени) вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, които били в пряка причинна връзка с незаконосъобразното водене
на наказателното преследване против него, приключило с оправдаване по
повдигнатото срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, заедно със законната лихва от датата на постановяване на
окончателния съдебен акт/22.07.2020г./ до окончателното изплащане на
главницата. Претендира и всички напревени от него пред настоящата съдебна
инстанция съдебни и деловодни разноски, както и адвокатски хонорар, за
което представя Списък на разноските си по реда на чл. 80 от ГПК. В този
смисъл е и пледоарията му пред настоящия първоинстанционен ОС-
Ст.Загора. В този смисъл е и писмената му Защита по делото от 03.10.2025г.
В законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК ответникът-
юридическото лице/публично- правния субект/ Прокуратура на Република
България/ПРБ/- гр.С. не е представил писмен Отговор на ИМ пред
първоначалния първоинстанционен Софийски градски съд/СГС/- гр.С..
Контролиращата страна Окръжна Прокуратура/ОП/- Ст.Загора е взела
становище по спора и е пледирала чрез своя процесуален представител-
прокурор, че исковете за главница и лихви били неоснователни и недоказани,
както по основание, така и по размер, включително и за мораторните лихви, и
алтернативно, че били силно завишени по размер. В този смисъл е и
писмената й Защита от 29.09.2025г.
2
Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове за
главници и лихви са процесуално допустими, своевремено предявени, родово
и местно подсъдни, като първа съдебна инстанция на настоящия
първоинстанционен ОС- Ст.Загора. Поради което съдът следва да се
произнесе по съществото на спора между страните по делото, с всички
законни последици от това.
Предявеният осъдителен паричен иск се основава на основния правен
принцип, че при наличие на причинени вреди на определено лице,
причинилият ги субект следва да понесе своята отговорност и да репарира
същите по справедлив начин.
Видно от събраните по делото многобройни неоспорени от ответника
писмени доказателства- заверени копия от документи, се установява и
доказва по несъмнен и безспорен начин, че против ищеца/пълнолетния
български гражданин/ И. Г. Г. на 38 г. от *** ответникът ПРБ- С. е била
повдигнала обвинение и го била внесла в РС- Ст.Загора, където
производството се провело на 2 пъти, пред 2 различни съдебни състава, с
многобройни открити съдебни заседания, и цялото наказателно производство
приключило за около 2 г., макар да било образувано по реда на „бързото
производство“. Предвид което безспорно са налице законовите основания по
чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон ЗОДОВ/ във вр. с чл.45- 52 и чл.82- 86 от
общия закон/ЗЗД/, понеже спрямо пострадалия ищец било повдигнато
обвинение за извършване на „тежко умишлено престъпление“ по смисъла на
чл.93, т.7 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК,
за което се предвижда налагането на наказание по НК „лишаване от свобода“
от 1 г. до 10 г. включително. Безспорно от материалите по делото е установено
и доказано по категоричен и безспорен начин, че наказателното производство
по това обвинение било окончателно прекратено на 22.07.2020г. заради това,
че деянието не било извършено от обвиняемия/ищец/ или то не съставлявало
престъпление по смисъла на НК, с влизане в законна сила на постановеното
изцяло прекратително съдебно Определение № 609/19.06.2020г. по
приключеното ЧНД № 1013/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.
От което следват категоричните съответните фактически и правни изводи,
че постановленията на разследващите органи, докладвани и одобрени от
прокурор, с които са били повдигнати обвинения срещу ищеца, изготвянето и
3
внасянето на обвинителен и актове в съда от страна на Прокуратурата, са били
изцяло незаконосъобразни, което сочи на законовата хипотеза точно на
претендираната разпоредба на специалния закон по смисъла на чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, тъй като спрямо ищеца са били налице незаконно привличане, като
обвиняем и изготвянето и внасянето на обвинителни актове в съда, по които
обвинения наказателното прозводство е било впоследствие изцяло
прекратено. Предвид което исковата претенция се явява процесуално
допустима и Държавата чрез своите органи отговаря за вредите, причинени на
гражданина/ищец/ от органите на ответната ПРБ, понеже това са органите,
които с действията си са инициирали ищецът да бьде привлечен в качеството
на обвиняемо лице и да му бъде повдигнато обвинение, и същевременно това
са органите, които издавайки актовете в рамките на своята компетентност и
правомощия, са нарушили правата на ищеца и съществено са влошили
положението му. В тази връзка е налице многобройна, продължителна,
постоянна и непротиворечива относима съдебна практика по аналогични
казуси, че в случай на бездействие на прокуратурата за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения и невнасяне на наказателно дело в съда в
определения срок, довели до прекратяване на наказателното производство от
съда на основание чл.369, ал.4 от НПК, следва да бъдат подведени под
хипотезата на недоказаност на обвинението и недоказаност на участие на
обвиняемия в престъплението, което съответства на основанието за търсене на
съответната отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Следователно,
като последица прекратяването на наказателното преследване не изключва, а
предполага отговорността на Държавата/чрез съответните нейни органи и
институции/ за вреди, което е приравнено на прекратяването на наказателното
производство, ако деянието не е извършено от обвиняемото и подсъдно
лице/ищеца/. В конкретния случай е налице влязъл в законна сила акт на
компетентен орган/РС- Ст.Загора/- Определение № 609/19.06.2020г. по
приключеното ЧНД № 1013/2020г. по описа на РС- Ст.Загора. Което изрично
сочи, че на осн. чл.369, ал.4 от НПК наказателното производство срещу ищеца
се прекратява изцяло и напълно, в резултат на което се стига до едниствения
фактически и правен извод, че наказателното производство спрямо ищеца
окончателно е приключило с това съдебно Определение, влезло в законна сила
на 22.07.2020г. Поради което повдигнатите му обвинения се явяват изцяло
незаконни и следователно Държавата следва да отговаря за причинените на
4
пострадалото лице/ищеца/ вреди- в случая само претендираните
неимуществени такива. Следователно предявеният иск се явява допустим и по
принцип доказан по своето фактическо и правно основание, че в резултат на
неправомерни действия на ответника/ПРБ- С./, ищецът е претърпял
значителни морални вреди от неимуществен характер, които следва да се
обезщетят парично.
По настоящото гражданско дело са разпитани общо 3 бр. водени от ищеца
свидетели, от които първите 2 бр./майка му Д.И. Г.а и живеещия с нея на
съпружески начала Веско Г. Иванов/, макар и в близки родствени и житейски
отношения с ищеца, имат преки и непосредствени впечатления от вида,
поведението, реакциите на ищеца и околните му за продължителен период от
време/повече от 5 г./, за същите липсват по делото каквито и да са преки и/или
косвени доказателства да са по някакъв начин лично или косвено
заинтересовани от изхода на делото. Третият свидетел И. Г. П. е без каквото и
да е родство или особени отношения с ищеца. Поради което съдът кредитира
изцяло техните показания, като непоследствени, обективни, пълни,
безпристрастни и непротиворечиви вътрешно и помежду им.
Безспорно от показанията на разпитаните по делото 3 бр. свидетели се
установява, че за времето на проведеното наказателно производство против
ищеца до окончателното му приключване с постановяването на
Определението от РС- Ст.Загора, той е преживял редица ограничения,
унижения и страдания, които са довели до промяна в личността и поведението
му като човек, гражданин и служител. Случаят, за който ищецът е бил
обвинен е станал известен, както на обществото, така и на негови близки,
роднини, съседи и колеги, които са разбрали, че той е бил обвинен в
извършването на престъпления от общ характер и във връзка с тези обвинения
против него е било превеждано досъдебно наказателно произвоство,
продължило почти 2 г. Безспорно е имало и широко медийно оповестяване на
факти и обстоятелства, свързани с личността му, които рефлектирали върху
авторитета му и чувството му за лично достойнство, отговорност, лична,
обществена и професионална чест.
В този смисъл е и приетото без никакви възражения от която и да е от
страните по делото заключение на назначената, изслушана и приета
комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза/СППЕ/, което е
5
единодушно и категорично, че в хода на проведеното против него досъдебно
наказателно производство обвиняемият/ищец/ е изпитвал напрежение,
тревожност, опасения от развоя на делото и от евентуалното му отстраняване
от работа. Започнал е да получава хипертонични кризи, покачил е значително
теглото си, ограничил е контактите пси, понеже се срамувал от съседите и от
колегите си, мисклейки, ча за тях той бил престъпник. Той бил отключил
постравматично стресово разстройство МКБ F43.1, ходът на заболяването му
бил флуктуиращ, което разстройство било изразено в умерена степен и вече
показвало тенденция към отзвучаване. Налице била причинно- следствена
връзка между наказателното производство и здравословното състояние на
ищеца. Към момента на полицейското му задържане на 06.08.2018г. за срок от
24 ч. ищецът бил силно притеснен, напрегнат и тревожен, като при
повдигането му на обвинение и вземането му на мярка за неотклонение
„подписка“ на 10.08.2018г. това засилило тревожността му с оглед
личностовите му особености, предстоящите съдебни дела и риска да загуби
работата си. Когато на след около 2 г. на 22.07.2020г. наказателното
производство против ответника било изцяло прекратено, той се почувствал
онеправдан за това, че то продължило дълго/около 2 г./, а не в рок от няколко
месеца. В този период от време ищецът изпитвал срам от съседите си и от
колегите си, както и несигурност за бъдещето си. Към момента на подаване на
Исковата молба в съда/10.02.2025г./ ищецът бил под влияние на негативните
преживявания през годините и е искал да защити опетненото си име пред
семейството си, пред колегите си, пред началниците си и пред общността.
Това действие в известна степен било свързано с личността му, с
праволинейния му модел на поведение, ригидността в мисленето му и
възстановяване чувството му за справедливост.
Горепосочените гласни и писмени доказателства устновяват и доказват
причинените от незаконните обвинения и свързаните с тях обвинителни
актове психически страдания на ищеца, както и промяната в личността му за
продължителен период от време. Било е налице оттегляне на приятелите на
ищеца от него именно и по повод на повдигнатите обвинения, като тези факти
и обстоятелства принудили ищеца да се затвори в себе си и да започне да
страни от околните, защото изпитвал неудобство и срам от воденото срещу
него наказателно производство. Вследствие на обвиненията, мярката за
неотклонение и досъдебното наказателно производство ищецът се чувствал
6
отчаян, притеснен, депресиран, под страх да не остане без работа и без доходи.
Това допълнително го натоварвало, защото не можел да се грижи пълноценно
за семейството си, постоянно бил под напрежение, започнал да страни от
околните и почти загубил вяра в правораздаването.
Особено отражение върху душевните страдания, търпени от ищеца, дали
уж „бързото“ продължителното досъдебно наказателно производство против
него и сравнително леката му мярка за отклонение „подписка“, които
повлияли върху нормалния му личен, обществен и служебен живот и най-
вече върху правото му на свободно комуникиране и труд. Всичко това и към
настоящия момент все още давало отражение върху състоянието на ищеца и
темата за воденото срещу него наказателно произвоство продължавала да е
болезнена- както за ищеца, така и за близките му. Воденото в продължение на
почти 5 г. наказателно производство срещу него довело до съответните
психични и психиатрични проблеми, подробно описани в заключението на
приетата по делото СППЕ.
Депресивното настроение, безпокойството и чувството за невъзможност
за справяне в ситуацията за планиране на бъдещето или за продължаване на
съществуването в настоящата ситуация нарушавали и извършването на
рутинните ежедневни дейности, които били част от нормалния ход на нещата
за ищеца. В разеултат на това фактическите и правните действията на
органите на Прокуратурата довели до една значителна промяна в личността на
ищеца и са му причинили болки и страдания от неимуществен характер, които
продължават в някаква степен, които не са напълно отшумели и към
настоящия момент.
Не е налице твърдяната защитна теза на ответника ПРБ, че търпените
болки и страдания не били доказани по основание и размер- напротив, видно
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е
претърпял болки и страдания от неимуществен характер, както се установява
и причинно- следствената връзка между действията на органите на ответника
и търпените болки и страдания у ищеца. Безспорно е доказано по делото, че
ако не са били налице незаконните обвинения срещу ищеца, ответната ПРБ
нямало да повдигне обвинение пратив него в съда.
В тази връзка предявеният иск се явява доказан и частично по размер, тъй
като съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
7
пряка и непосредствена последица от увреждането. В процесния случай е
безспорно установено и не се спори между страните, че претърпените от
ищеца вреди от неимуществен характер/претърпени душевни болки и
страдания от психически характер/, се явяват пряка и непосредствена
последица от действията на органите на ответната ПРБ. При обсъждане
размера на обезщетението, което се дължи за всеки конкретен случай,
съобразно разпоредбите на закона и задължителната практика на ВКС, следва
да се съобрази при преценка за справедливост обстоятелствата относно
характера на уврежданията, начинът, по който са причинени, причинените
морални страдания и други такива, следва да се вземе предвид тежестта на
случая и неговото действително отражение върху личността, живота и
здравето на ищеца, както и способността да се справи с изключително тежкия
психически и емоционален дискомфорт, породени от незаконното обвинение в
умишлено престъпление, както и личността на увредения и други
обстоятелства, относими към конкретния процесен случай. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД следва
да се вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, вида и фазата на
наказателното производство, неговата продължителност, видовете взети
мерки за неотклонение, продължителност на задържането, момент на
задържането, разгласяването чрез медиите, влошеното здравословно
състояние на ищеца, конкретните му преживявания и отражението им върху
живота му/семейство, професионална, обществена и приятелска среда/, както
и всички други обстоятелства, относими към характера на увреждането, за
което имат значение и доказаната липса на предишни обвинения и осъждания,
задържания и ефективно изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“.
При процесния случай правно- релевантните факти за определяне
размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди са тежест на
повдигнатото обвинение, надхвърлената разумната продължителност на
досъдебното наказателно производство против него, което през времетраенето
си се е намирало единствено на досъдебна фаза, и правното основание за
прекратеното наказателното производство по чл.369, ал.4 от НПК. В случая не
са налице отпадание на обвинения в хода на наказателното преследване,
наложена е била сравнително леката, но обществено видима МН “подписка“
за малко под 2 г. Самата тя е била безспорен източник на високоинтензивни
болки и страдания поради отнетата свобода на човешката личност и
8
накърняване на личните чест и достойнство за продължителен период от
време, какъвто в процесния случай безспорно е налице, което обстоятелство
по един или друг начин рефлектира на правото на свободно придвижване на
личността и по този начин влече дискомфорт и емоционално страдание.
Негативните преживявания на ищеца са формирани и поради влошаването на
здравословното и психическото му състояние.
Интензитет и продължителност на душевните болки, страдания и
неудобства в личния живот на ищеца безспорно са налице, като те силно са
рефлектирали върху него по време на воденото досъдебно наказателно
досъдебно производство, като показанията на всички 3 бр. свидетели и
приетото по делото заключение на СППЕ безспорно доказват горните
обстоятелства, понеже те се явяват обективни и безпристрастни, и няма
никакава фактическа и правна пречка те да се кредитира изцяло и напълно с
доверие от настоящия първоинстанционен съд. От показанията на
разпитаните по делото общо 3 бр. свидетели, както и от писмените
доказателства по делото се установи и доказа, че ищецът е преживял и
продължава да преживява случилото се изключително тежко, като това е
станало достояние на неограничен кръг от хора в обществото и на работата,
което довело до социална изолация на ищеца, депресия, напрежение,
тревожност, потиснато настроение, мнителност, разсеяност, затвореност,
самоизолация, отчаяние и песимизъм- всички те породени от
последователните действия на ответника, изразяващи се в твърде
продължително досъдебно наказателно производство против ищеца, което
впоследствие било изцяло и напълно прекратено от съда.
Безспорно по принцип няма паричен еквивалент, който да може да
възмезди напълно преживяното от ищеца, като мисълта и болките от
случилото се и последиците от него ще съпътстват целия му живот, а за
подобно психическо изживяване, каквото и да е присъденото обезщетение би
било недостатъчно. Но съдът счита, че са налице обективни, обсновани и
доказани фектически и правни основания за редукция на така установеното и
доказано по основание парично обезщетение за причинени неимуществените
вреди, макар че в конкретния случай не е налице законова норма на чл.51, ал.2
от ЗЗД, предвиждаща намаление размера на обезщетението, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, понеже ищецът не е извършил
деяние, представляващо престъпление и няма как да се приеме, че той е
9
нарушил свои задължения, за да допринесе със свои действия за настъпването
на вредоносния за него резултат.
Следва да се има предвид, че отговорността на ответника /ПРБ- С./ е на
извъндоговорно /деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от
общия закон/ЗЗД/ и с оглед критериите за аналогични казуси в ППВС №
4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин
нарушения във физическия, семеен и психически дискомфорт, които следва да
бъдат парично обезщетени по справедливост, като паричното обезщетение
трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
по делото, така и на обществените представи за справедливост. Тъй като
Прокуратурата на Р.България по сега действащата Конституция на страната от
1991г. е единна и централизирана правозащитна държавна институция, и
всички прокурори от всички нива и териториални структури в страната са
подчинени на Главния прокурор съгласно разпоредбата на чл.136, ал.3 от ЗСВ.
И тъй като по отношение на ищеца незаконосъобразно е било водено
наказателно досъдебно производство, което впоследствие е било изцяло
прекратено, за същото е отговорна напълно и изцяло ответната ПРБ,
представлявана от Главният прокурор на РБ, който от своя страна, съобразно
чл.136 от ЗСВ във вр. с чл.126, ал.2 от Конституцията на РБ, ръководи
Прокуратурата и осъществява надзор за законност и методическо ръководство
върху дейността на всички прокурори. Понеже самата Прокуратура е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр.С., на основание
чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл.27, ал.2 от ГПК, и във вр. с чл.137 от
ЗСВ, тя следва да бъде осъдена, като надлежно легитимирана пасивна страна в
този обезщетителен граждански съдебен процес, тъй като този орган не е
изпълнил законовите си задължения и е станал причина по отношение на
обвиняемия/ищеца/ да бъде повдигнато обвинение в извършване на умишлено
престъпление от общ характер, досъдебното производство по което е било
изцяло и окончателно прекратено. Ето защо искът на ищеца за главницата по
парично обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против ответника ПРБ- С. се
явяват напълно основателни, обосновани и доказани по своето фактическо и
правно основание, и следва да бъдат уважени в съответния размер, по
справедливост относно главницата за парично обезщетяване, ведно със
законните последици от това. Ищецът е бил с напълно и окончателно
прекратено против него досъдебно наказателно производство по повдигнатото
10
му обвинение, разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на Държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление по НК, като субекти на тази
отговорност могат да бъдат само правозащитни и правораздавателни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ
характер/ какъвто е прокуратурата/, то действията й по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни, тъй като спрямо
обвиняемото лице/ищец/ наказателното производство е било прекратено
поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия и не представлява
престъпление.
И предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, продължителната, еднопосочна,
непротиворечива и широкообхватна практика по аналогтични казуси на ОС-
Ст.Загора, ПАС- Пловдив и ВКС- С., съдът счита, че за причинените болки и
страдания на ищеца през процесния период от време и със съответната МН, с
различни по размери минимални работни заплати за страната през тези
съответни периоди от време, следва да се диференцира и съответното парично
обезщетение. И тъй като за някакъв ориентир през процесния период от време
от 06.08.2018г. до 22.07.2020г. включително следва да се вземе официалната
минимална работна заплата/МРЗ/ за страната, която е била съответно съгласно
ПМС № 316/20.12.2017г., публикувано в Д.в.№ 102/22.12.2017г., считано от
01.01.2018г. в размер на 510 лв., съгласно ПМС № 320/20.12.2018г.,
публикувано в Д.в.№ 108/28.12.2018г., считано от 01.01.2019г. в размер на 560
лв. и съгласно ПМС № 350/19.12.2019г., публикувано в Д.в.№ 101/27.12.2019г.,
считано от 01.01.2020г. в размер на 610 лв., то обоснования, доказан,
справедлив и достатъчен размер на претендирана главница е в размер на
20 000 лв. към датата на увреждането/22.07.2020г./. Същият се дължи
безспорно, ведно със законната лихва върху тази главница от 20 000 лв.,
считано от датата на прекратяване на наказателното досъдебно производство
против ищеца/22.07.2020г./ до датата на окончателното изплащане на
главницата от ответника съгласно чл.82- 86 от ГПК, със законните последици
от това.
В останалат част над установените, доказани и присъдени 20 000 лв.
главница, исковата претенция се явява твърде завишена по основание и по
размер, неоснователна и недоказана по фактическо и правно основание, и
11
следва да бъде отхвърлена, със законните последици от това.
По делото до момента няма представен Списък за евентуалните разноски
на ищеца по реда на чл.80 и чл.81 от ГПК, поради което съдът не следва да се
произнася по тях.
Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от
всяка от страните и да се протестира от контролиращата страна ОП- Ст.Загора
в законния 2- седмичен срок от датите на връчването му на всяка от страните,
чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред
въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.
Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1,
т.1 и т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49, чл.51- чл.52 и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- Стара Загора
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България- гр. С.- 1000, бул.
“Витоша” № 2, ЕИК/Булстат- ********* да заплати на И. Г. Г.- ЕГН
********** от *** ОБЩО сумата 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ парично
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приключеното НОХД №
191/2018г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, ведно със
законната лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от 22.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част над уважените 20 000 лв. до общо претендираните 80 000 лв., като
частично неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от
датата на връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС-
Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
12