Р
Е Ш Е Н И Е
гр.С., 29.01.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ
ИВАНОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр.дело № 909 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за
защита срещу домашното насилие.
Производството пред РС-Елин Пелин
е било образувано въз основа на молба от Б.Б.К. ***,
лично и като законен представител на малолетните деца К. Б. К. и Р. Б. К. срещу
К.Л.И., с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното
насилие. В молбата са изложени твърдения, че с ответницата са сключили
граждански брак на 02.05.2015 год., от който се родили децата К. – родена на ***
год., и Р., родена на *** год. Фактическата раздяла между страните настъпила на
20.07.2018 год., а малко след това ответницата окончателно сложила край на
личните контакти на молителя с децата. С решение от 19.10.2018 год. по гр.д. №
758/2018 год. по описа на РС-Елин Пелин бракът между страните бил прекратен
чрез развод по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права било
предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения,
според който същият има право да ги вижда и взема всяка седмица от дома на
майката в 18.30 ч. във вторник до 08.00 ч. в сряда; всеки четвъртък от 17.00 ч.
до 19.00 ч. същия ден, както и всяка събота от 09.30 ч. в събота до 09.30 ч. в
неделя, като е определен и режима по време на коледната и великденската ваканции,
лятото и по време на официалните празници. На 12.06.2019 год., когато връщал
децата на майката станал жертва на физическо насилие, за което била издадена
заповед за незабавна защита по гр.д. № 486/2019 год. на ЕлПРС.
След тази таза ответницата окончателно спряла да изпълнява съдебното решение,
като на посочените в молбата дати /повече от 30/ през периода 13.06.2019 год. –
22.08.2019 год. изрично отказала да му предостави децата с оглед осъществяване
на личните контакти. Това довело до образуване на изпълнително дело и тъжба за
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. Ответницата от своя страна подала искова
молба, с която иска ограничаване на режима на лични отношения на бащата с
децата. По вина на ответницата бащата бил възпрепятстван също така да вземе
децата за 20 дни през лятото, което следвало да стане на 05.08.2019 год., като
същата не ги довела пред сградата на съда, където било определено това да стане
след разговор с ДСИ. Обяснението на ответницата било, че детето Р. е болно от
варицела. Според молителя в действителност детето се разболяло на 22.07., като
нормалният срок на карантина бил 7-10 дни, поради което отказът на майката да
доведе децата бил неоснователен. На всички покани за доброволно предаване на
децата за 20-дневния период на лятото ответницата противопоставяла различни
оправдания за невъзможността да изпълни съдебното решение. Неизпълнението било
основание за налагане на глоби на ответницата от съдебния изпълнител по образуваното
изпълнително дело. Майката неглижирала интересите на
децата, не им обръщала достатъчно внимание, не им четяла книжки, поради което
имали проблеми с говора и забавяне в развитието; започнали да приемат
антибиотици на много ранна възраст, поради което са със слаб имунитет, а с
поведението си майката застрашава здравето и на двете деца. Моли съда за
задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителите, да не ги приближава на разстояние по-малко от 50 метра, както и да
посещава специализирани програми за повишаване на родителския капацитет.
Ответницата оспорва молбата като
неоснователна. Поддържа, че изложените в нея твърдения не отговарят на
действителното фактическо положение.
В представената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е посочено, че ответницата е извършила
спрямо молителя и децата актове на домашно насилие в периода от 13.06.2019 год.
до 22.08.2019 год., тъй като препятствала осъществяването на определения със
съдебното решение режим на лични отношения на бащата с децата, като се излагат
подробно и обстоятелствата, посочени в исковата молба.
С решение № 182/18.11.2019 год. по
гр.д. № 705/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин съдът е задължил К.Л.И. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите; определил е
временно местоживеенето на децата при бащата за срок от 20 дни, считано от
19.11.2019 год., определил е режим на лични контакти на децата с майката, като
приемането и предаването им да става в присъствието на социален работник от
ДСП-Елин Пелин. С решението ответницата е задължена да посещава специализирани
програми за срок от шест месеца, считано
от влизането му в сила, за повишаване на родителския капацитет. Съдът е
отхвърлил молбата в частта, с която се иска съдът да задължи ответницата да не
приближава молителите на разстояние по-малко от 50 метра. На ответницата е
наложена глоба в размер на 400 лв. и е осъдена да заплати на молителя Б.К.
сумата 1400 лв. разноски.
Страните не спорят, че
упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено
на майката при посочения по-горе режим на лични отношения на бащата с двете
деца.
Според приетия по делото социален
доклад от ДСП – гр. Елин Пелин от 24.06.2019 год. между родителите е налице
продължителен конфликт и невъзможност да решат разногласията помежду си.
Констатирано е, че децата не контактуват с бащата според установения режим на
лични отношения, като е подаден сигнал от бащата през м. юни 2019 год. относно
извършено домашно насилие от ответницата в присъствие на децата. Децата са
добре гледани, не са неглижирани и няма промяна в
емоционалното им състояние; не се наблюдават индикации за стрес. Двамата
родители са консултирани съгласно ЗЗД с препоръки да се въздържат от
провокации, обиди и насилие в присъствието на децата. При извършеното социално
проучване не е констатиран риск за децата, като същите са емоционално
привързани към двамата родители.
Съгласно социален доклад на
ДСП-Елин пелин от 09.10.2019 год. общуването между двамата родители е силно
влошено до невъзможност да комуникират, дори и в случаи, когато трябва да
разменят информация, засягаща
здравословното състояние на децата по време на предаването им в изпълнение на
постановения със съдебното решение режим. Разногласията им не спират,
независимо от ползваната социална услуга за психологическа подкрепа. Атакуват
се взаимно чрез подаване на сигнали до ОЗД към ДСП-Елин Пелин,
съдебно-изпълнителни дела и преписки до институциите. Семейният спор ескалира
до проява на физическа разправа пред малолетните, между родители и членове на
разширените им семейства през м. юни 2019 год. Стига се до невъзможност за
комуникация помежду им. Ограничават се контактите на децата с бащата по
усмотрение на майката. През периода от м. юни 2019 год. до 11.09.2019 год. е
осъществена само една среща на децата с бащата – на 05.09.2019 год. от 17.00 до
19.00 ч. На 22.08.2019 год. в ОЗД са образувани преписки за двете деца поради
неспазване на режима на лични контакти с бащата, като към момента се работи в
посока превенция от родителско отчуждение. Двамата родители изразяват желание
да участват активно в отглеждането и възпитанието на децата, но не са готови на
отстъпки и взаимни компромиси в техен
интерес, а се стремят да доминират и налагат индивидуалните си позиции. Предвид
продължителността на конфликта между родителите и невъзможността им да решат
разногласията помежду им, молителят Б.К. подал молба за ползване на социалната
услугата „Психологическо консултиране“ за него и децата към фондация
„Психологическа подкрепа“ – гр. С. с цел превенция на отчуждението.
Констатирано е, че малолетните К. и Р. не общуват с баща си според определения
по съдебен ред режим на контакти по усмотрение на майката К.И.. Същата многократно
е консултирана, че осуетява срещите на малолетните деца с баща им не в техен
интерес. Майката не съдейства на ОЗД-ДСП-Елин Пелин при прилагане на мерките за
закрила в семейна среда. ДСП е издала задължително предписание на майката,
която отказала да го подпише, въпреки че е запозната с произтичащите от това
последици. Възпрепятстването на контактите с другия родител е поставило децата
в рискова семейна среда. Молителят уведомил ДСП, че едва от началото на м.
октомври 2019 год. режимът на лични контакти е започнал да се изпълнява
съгласно съдебното решение.
По изп. дело № 55/2019 год. по описа на ДСИ при
РС-Елин Пелин са издадени постановления от 16.07.2019 год., 18.07.2019 год.,
23.07.2019 год. и 24.07.2019 год. за налагане на глоби на майката във връзка с
трайно неизпълнение на режима на лични контакти на децата с бащата.
Според представения по делото доклад на Фондация „Психологическа подкрепа“
от 05.11.2019 год. детето К. – 3 год. и 7 месеца показва общо изоставане в
развитието с около една година; не е с добра развита фина моторика;
няма концентрация на вниманието; не се съблича и събува самостоятелно, речта не
е развита. Детето Р. – 2 год. и 4 месеца има по-добро развитие, но
експресивният й речник е беден за възрастта й. И при двете деца се наблюдава
изоставане в когнитивното, речевото, емоционалното и социалното развитие.
Причините за това могат да бъдат както неглижиране от
страна на основно отглеждащия ги родител, така и по-чести боледувания,
нередовни посещения на детско заведение, хроничен стрес.
Според показанията на св. Ц. – съпруг на сестрата на молителя, който често
присъствал при взимането на децата от молителя Б.К. и връщането им впоследствие
на майката, много често при тези срещи молителят и неговото семейство били
нагрубявани по най-различни начини от страна на ответницата К. и семейството й,
като се използвали и обидни думи по негов адрес, като това ставало в
присъствието на двете деца. По-голямото дете К. реагирало емоционално и често
се разплаквало при тези скандали. През цялото лято на 2019 год. децата не били
предавани от майката на бащата, като последният ходел всеки път, когато трябва
да ги вземе, но не успявал да осъществи контакт с тях. Бащата започнал да взема
децата безпрепятствено чак през м. октомври 2019 год. Свидетелят лично
присъствал на много такива случаи /повече от 10/ след 12.06.2019 год., когато
бащата отивал пред дома на К., но тя не се показвала, не отговаряла на
телефонните обаждания и не отваряла вратата. Децата били предадени на бащата от
ответницата един единствен път – през м. септември 2019 год. за 2 часа.
Свидетелката К. – майка на молителя твърди, че след 12.06.2019 год.
ответницата спряла да предоставя децата на бащата в дните, определени за
осъществяване на личните им контакти, вкл. правил многократни опити /5-6 пъти/
да вземе децата за 20 дни през лятото, но ответницата му създавала пречки, не
го уведомявала кога ще ползва платения си годишен отпуск и др. Бащата бил много
разстроен от невъзможността да вижда и
взема децата си и търсил съдействие от различни институции. През процесния период и до края на месец септември молителят
успял да осъществи личен контакти с децата само два пъти за по 2 часа, като на
всички определени със съдебното решение дати правил безуспешни опити да ги
вземе.
Според показанията на св. Л. – сестра на ответницата, след 12.06.2019 год. молителят
престанал да идва в къщата, за да взема децата, а преди това всяко негово
посещение в дома на ответницата било съпроводено с агресивно поведение и
скандали. Опитвал се да манипулира различни институции с неверни твърдения.
Твърди, че през периода 13.06.2019 год. – 30.08.2019 год. майката подготвяла
децата в дните, когато Б. следвало да ги вземе, но той не идвал, като не
предупреждавал за това. Не знае дали молителят е правил опити да вземе децата
за 20 дни през лятото на 2019 год. Свидетелката и молителят са в силно влошени
отношения и са страни в съдебни производства по ЗЗДД по подадени от Веска Л.
молби във връзка със скандал на 12.06.2019 год. и др. случаи на твърдяно физическо
насилие.
По делото е приложено копие от искова молба вх. № 818/27.06.2019 год. по
описа на ЕлПРС, с която К.И. е поискала изменение на
режима на лични отношения на бащата Б.К. с малолетните деца К. и Р., като
същият да има право да ги вижда и взема всяка първа и трета неделя от месеца в
часовете от 10.00 ч. до 13.00 ч. в присъствието на майката, до навършване на
шестгодишна възраст или до изменение на обстоятелствата. По подадената искова
молба е образувано гр.д. № 512/2019 год. по описа на ЕлПРС,
което понастоящем е висящо.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН е допустима - същата е подадена на 30.08.2019 г. като предмет на разглеждане са твърдения за осъществени в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН актове на насилие.
Събраните доказателства установяват, че страните са сред посочените в чл. 3 ЗЗДН и са активно процесуалноправно легитимирани да търсят защита по реда на този закон.
Съгласно дефиницията на чл. 2 ЗЗДН "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство." Тази разпоредба не изключва от предметния си обхват определен тип деяния. При наведени твърдения ответницата да е извършител на противоправно деяние, съставляващо психологическо домашно насилие спрямо молителите, съдът дължи да се произнесе по същество дали такова насилие е налице. Редът по чл. 528 сл. от ГПК за изпълнение на съдебно решение за предаване на дете не изключва възможността неизпълнението на режима на лични отношения да се разглежда и като акт по чл. 2 от ЗЗДН, стига да е съпроводено с посочените актове на домашно насилие. В съдебната практика също е възприето схващането, че не самото пречене на един родител да упражнява родителските му права, респ. да осъществява определен режим на лични контакти, представлява домашно насилие, а трябва да се изследват по делото твърденията за конкретно физическо, психическо, емоционално насилие, манипулации и внушение спрямо децата и последиците върху тях, за да се прецени има ли характер на домашно насилие поведението на ответницата, по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Твърди се, че ответницата системно извършва действия, насочени към отчуждаване на децата от бащата, като препятства осъществяването на режима на лични отношения помежду им. От събраните по делото доказателства – свидетелски показания и социални доклади безспорно се установи, че след възникналия семеен скандал на 12.06.2019 год. ответницата започнала да възпрепятства осъществяването на личните контакти между молителите съобразно постановеното съдебно решение. Според показанията на св. Ц., който редовно присъствал при взимането на децата от молителя Б.К. и връщането им впоследствие на майката, през цялото лято на 2019 год. децата не били предавани от майката на бащата, като последният винаги посещавал дома на ответницата в дните и часовете за лични контакти, за да вземе децата, но ответницата не се показвала, не отговаряла на телефонните обаждания и не отваряла вратата. Молителят правил и многократни опити да вземе децата за 20 дни през лятото, но ответницата отново му създала пречки да прекара с тях определеното време със съдебното решение. Бащата бил много разстроен от невъзможността да вижда и взема децата си и търсил съдействие от различни институции. През процесния период и до края на месец септември молителят успял да осъществи личен контакти с децата само два пъти за по 2 часа. В производството по ЗЗДН съдът може да обоснове извършването на твърдяното насилие само на база на представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Същата е доказателствено средство, призвано да установи изложените факти, доколкото не бива опровергана от останалия доказателствен материал. В случая твърденията в декларацията се подкрепят от показанията на посочените по-горе свидетели. Съдът намира, че така установената фактическа обстановка не се опровергава от показанията на св. Л. – сестра на ответницата. На първо място, тази свидетелка и молителят са в силно влошени отношения и са страни по дела по ЗЗДН по подадени от свидетелката молби срещу Б.К.. Твърденията на тази свидетелка противоречат както на показанията на останалите свидетели, така и на събраните писмени доказателства – социални доклади и постановления на ДСИ, които са категорично доказателство за твърдяното от молителя трайно възпрепятстване от страна на ответницата на осъществяването на личните контакти на бащата с двете деца. Показанията на св. Л. в частта, с която твърди, че всеки път, когато молителят трябвало да вземе децата те били подготвяни от майката и от свидетелката, но ответникът не идвал да ги вземе, противоречат и на приложените по изпълнителното дело писмени заявления на самата ответница, в които заявява, че няма да предаде децата, въпреки многобройните покани от съдебния изпълнител, като винаги излага различни съображения. С оглед това съдът намира за доказани твърденията на молителя, че ответницата целенасочено и трайно възпрепятства изпълнението на режима на лични отношения с децата, включително през процесния период. В случая това поведение представлява акт на домашно насилие, тъй като се е отразило негативно на психиката на молителите и е довело до емоционален дисбаланс, стрес и отчуждение на децата от бащата. В подкрепа на този извод е приетият по делото социален доклад на ДСП-Елин Пелин, според който майката самоволно ограничава контактите на децата с бащата, което е наложило работа в посока превенция от родителско отчуждение, тъй като възпрепятстването на контактите с другия родител е поставило децата в рискова семейна среда, като се наблюдава и значително изоставане в речевото, емоционалното и социалното им развитие, сред причините за което е и хроничният стрес, свързан неминуемо не само с конфликтите в семейството, но и с невъзможността за пълноценен контакт с техния баща през процесния период по вина на ответницата.
С оглед това съдът намира, че молбата е
основателна, поради което спрямо ответницата следва да бъдат наложени мерки за
защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗЗД, които настоящият състав намира за
адекватни – задължаване на ответницата да се въздържа от домашно насилие и да
посещава специализирани програми за повишаване на родителския капацитет, като
на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на същата следва да бъде наложена и глоба в
размер на 400 лв. с оглед вида и интензитета на извършеното домашно насилие за
продължителен период от време. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и
дължимата държавна такса в размер на 25 лв., съгласно чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на молителя Б.К. направените по делото разноски в
размер на 1400 лв.
Тъй като в тази част изводите на настоящата инстанция съвпадат
напълно с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът споделя и препраща и към мотивите
на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Настоящият състав намира, че следва да отмени решението в частта, с която съдът е определил временно местоживеенето на децата при бащата за срок от 20 дни, считано от 19.11.2019 год., като е определил режим на лични контакти на децата с майката, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗД. В разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗЗДН
се съдържа забрана за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН (временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето), при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения. По делото се установи, че е висящо съдебно производство по гр.д. № 512/2019 год. по описа на ЕлПРС по подадена искова молба вх. № 818/27.06.2019 год. по описа на ЕлПРС, с която К.И. е поискала изменение на режима на лични отношения на бащата Б.К. с малолетните деца К. и Р.. С оглед това и наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДД е недопустима и следва да бъде отменена. Това налага да бъде обезсилена и издадената заповед за защита в тази част.При
този изход на спора въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемия Б.К. сумата 1200
лв., представляваща направените в настоящото производство разноски.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 182/18.11.2019 год. по гр.д. № 705/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин в
ЧАСТТА, с която съдът е определил временно местоживеенето на децата К. Б. К.
ЕГН ********** и Р. Б. К. ЕГН **********, при бащата Б.Б.К.,
ЕГН ********** за срок от 20 дни, считано от 19.11.2019 год. и е определил режим
на лични контакти на децата с майката К.Л.И. ЕГН **********, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, като ОБЕЗСИЛВА
заповед за защита, издадена по гр. д. № 705/2019 г. по описа на Елинпелинския районен съд в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
ЧАСТТА, с която съдът е задължил К.Л.И. ЕГН ********** да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите К. Б. К. ЕГН **********,
Р. Б. К. ЕГН ********** и Б.Б.К., ЕГН **********;
задължил е ответницата да посещава специализирани програми за срок от шест
месеца за повишаване на родителския капацитет, считано от влизане в сила на
решението, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗД, и е постановил издаването на
заповед за защита от домашно насилие; наложил е на К.Л.И. глоба в размер на 400
лв., на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, и е осъдил ответницата да заплати на
молителя Б.Б.К. сумата 1400 лв. разноски, както и да
заплати по сметка на ЕлПРС сумата 25 лв. държавна
такса.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА К.Л.И.
ЕГН ********** да заплати на Б.Б.К. ЕГН ********** сумата
1200 лв., представляваща направени разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.