Присъда по дело №11626/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 164
Дата: 5 април 2023 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20211110211626
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 164
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-

МАРИНОВА
СъдебниАНЕЛИЯ ЦВ. ЕФТИМОВА

заседатели:МАРГАРИТА Н. ЦВЕТАНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
и прокурора Р. Д. П.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Наказателно дело от общ характер № 20211110211626 по описа за 2021
година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. И. М. - българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, роден на г. в гр. С, живущ в с. К, ул. ”И” № работи
като шофьор на товарен камион във фирма „Кангаротранс“, ЕГН ********** за
НЕВИНОВЕН, в това, че на 11.01.2019г. в гр. София, в съучастие като помагач, с
неустановено лице - извършител, умишлено улеснил извършване на престъпление от
неустановено лице - извършител, чрез обещание да даде помощ след деянието - да
вземе плик с парична сума в него от място - кошче за боклук на СМГТ „Алея Яворов“,
посочено от извършителя, който на 11.01.2019г. в гр. София, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил заблуждение у Л. Т. Л., че е полицейски инспектор Д, че било
необходимо съдействие от нейна страна за залавяне на телефонни измамници и имало
хакерска намеса по отношение на банковата й сметка в „ПИБ“ ЕАД, като за да
съдейства на органите на МВР и да защити паричните си средства, Л. следвало да
изтегли пари от банковата си сметка, като постави в хартиен плик сумата от 1000 евро,
а пликът да остави в кошче за боклук, находящо се в гр. София, СМГТ „Алея Яворов“ и
с това причинил на Л. Т. Л. имотна вреда, в размер на 1000 евро, равняващи се на
1
1955.83 лева, като К. М. отишъл до посоченото от неустановения извършител кошче за
боклук, находящо се в гр. София, СМГТ „Алея Яворов“ и взел от него плика с
намиращата се сума в него от 1000 евро, поради което на осн. чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20,
ал.4, вр. ал.1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - общо 2бр. CD дискове,
находящи се нал.69 в том I /счупен на половина/ и на л.28 в том III от ДП, както и 1бр.
синьо мъжко яке с качулка, 1бр. черна зимна шапка, тип „ушанка“ и един чифт черни
ръкавици от плат, намиращи на съхранение в СРС да останат към делото след влизане
на тази присъда в сила.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - клетки от устната кухина,
иззети от К. И. М., както и 1бр. телефонен апарат „Нокия“ с ИМЕИ , намиращи се на
съхранение в СДВР, да останат където се намират след влизане на тази присъда в сила.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - 3бр. СИМ карти №, № и №,
намиращи на съхранение в СДВР, да бъдат върнати на К. И. М. и М. З. И. след влизане
на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана в 15-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



М О Т И В И
към присъда по НОХД №11626/2021г. по описа на РС - София

Срещу подсъдимия КР. ИВ. М. е внесен обвинителен акт, за това, че на
11.01.2019г. в гр. София, в съучастие като помагач, с неустановено лице - извършител,
умишлено улеснил извършване на престъпление от неустановено лице - извършител,
чрез обещание да даде помощ след деянието - да вземе плик с парична сума в него от
място - кошче за боклук на СМГТ „Алея Яворов“, посочено от извършителя, който на
11.01.2019г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у Л. Т. Л., че е полицейски инспектор Д, че било необходимо съдействие
от нейна страна за залавяне на телефонни измамници и имало хакерска намеса по
отношение на банковата й сметка в „ПИБ“ ЕАД, като за да съдейства на органите на
МВР и да защити паричните си средства, Л. следвало да изтегли пари от банковата си
сметка, като постави в хартиен плик сумата от 1000 евро, а пликът да остави в кошче за
боклук, находящо се в гр. София, СМГТ „Алея Яворов“ и с това причинил на Л. Т. Л.
имотна вреда, в размер на 1000 евро, равняващи се на 1955.83 лева, като К.М. отишъл
до посоченото от неустановения извършител кошче за боклук, находящо се в гр.
София, СМГТ „Алея Яворов“ и взел от него плика с намиращата се сума в него от 1000
евро - престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание, Прокурорът поддържа обвинението и го намира за
категорично доказано от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Намира за подробни, последователни и незаинтересовани показанията на пострадалата
- свид. Л., която разказала хронологично за разговорите си с неустановено по делото
лице, което й се представило за инспектор Д и поискало тя да съдейства на органите на
полицията за задържане на телефонни измамници, като изтегли от банковата си сметка
пари, да постави 1000 евро в плик, който да остави в кошче за боклук на СМГТ „Алея
Яворов“. Свидетелката обяснила житейски разбираемо, че била изпълнила всичко,
каквото й било указано. Счита, че показанията на полицейските служители били
непредубедени и достоверни, които следвало да се кредитират изцяло, тъй като Д. и П.
били изпратени по сигнал от техни колеги от ОДМВР - Плевен за съдействие по
установяване и залавяне на извършители на телефонни измами. Те проследили лицето,
което отговаряло на оперативните данни, получени от колегите им, включително в
превозното средство докато пътувал и в момент, когато бръкнал да вземе плика с
парите, оставен преди това от Л., направили опит да го заловят, но той побягнал.
Двамата посочили в показанията си, че тичайки след него в парка „Борисова градина“,
видели, че той съблича якето си, сваля шапката и ръкавиците си и ги изхвърля. Същите
вещи били намерени при оглед на местопроизшествието и приобщени като веществени
доказателства, а в съдебно заседание и посочени от всеки от тях като вещи на лицето,
което е взело плика с парите от кошчето и след това побягнало, а те преследвали.
Намира, че съпричастността на М. като помагач на неустановеното лице се установила,
тъй като житейски не намирало упора, ако не е знаел кога и какво, както и къде ще се
намира, нямало да отиде точно до кошчето, където по-рано неустановеното лице -
извършител е казало на Л. да остави плика с парите. Освен това се установило, че на
датата на инкриминираното деяние от изхвърления телефон и постановената СИМ
карта в него, са търсени телефонните номера на Л.. Категорично от справките на
мобилните оператори се установило, че телефонния апарат „Нокия“ и СИМ картата в
1
него са на свид. Г., която потвърдила, че е губила телефони многократно в таксиметров
автомобил. Смята, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия, че
лихвар, който е искал от него повече от дължимото, го е подал като извършител на
престъплението, той като в тази част обясненията останали изолирани и не се доказало
дори да съществува такъв лихвар, неговото име, заложната къща, от където М. е
взимал заемите. Нещо повече, от показанията на свид. И. и свид. Нистеров не се
доказало по категоричен начин, че на датата на деянието, подсъдимият е бил трудово
ангажиран в сервиза на Нистеров, да му помага, защото самият свидетел казал, че не
може да посочи периодичността на услугите, които е искал от М., а само за лятото на
2019г. има запазени снимки в телефона си, че подсъдимият е работил за него, без
договор. При това положение, показанията на свид. И. били заинтересовани и не
следвало да се възприемат за достоверни, поради близките си отношения с М., тъй като
живеели и в момента на разпита живеят на семейни начала. Предлага от събраните по
делото доказателства, подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, в което е обвинен и да му
бъде определено наказание Лишаване от свобода в минимален срок, като се приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, поради наличието на смекчаващи вината
обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия - адв. Т., моли К.М. да бъде признат за невиновен и
оправдан по така повдигнатото му обвинение. Изтъква, че показанията на пострадалата
Л. не били последователни, а хаотични и объркани с вътрешни противоречия и липса
на житейска логика. Тя дори не разпознала подсъдимия да е лицето, което под балкона
й взело пуснати от нея вещи по указание на неизвестния извършител, включително и
не разпознала вещите - якето, шапката и ръкавиците, приобщени като веществени
доказателства да са носени от същото това лице. Л. казала пред съда, че поставила
парите в плик, а след това изпълнила указанията на неустановеното по делото лице да
постави плика в кошчето за боклук на СМГТ „Алея Яворов“ от страх да не й се случи
нещо лошо, а не под заблуждение, че така помага на органите на полицията да заловят
телефонни измамници. По този начин, самото обвинение, не се доказало, в частта, че
подсъдимият е помагач на извършител на измама. Нямало и никакви доказателства, на
телефонния номер на М. да има търсения от телефонни номера на неустановения
извършител, за да може да се смята за установена фактическата обстановка, изложена в
ОА, че той е обещал на извършителя да му окаже съдействие след деянието, имено
като вземе плика с парите от кошчето на спирката. Отделно, полицейските служители,
които разпознали М. като лицето, което е бръкнало в кошчето за боклук, побягнало и
те преследвали, в показанията си не били единни, кога и при какви обстоятелства
всеки от тях е наблюдавал лицето, което взема плика. Ако единият от тях е бил при
пострадалата в подлеза на спирката, както заявил, тогава няма как да е възприел този,
който е бил на самата спирка до кошчето, включително и да посочи в съдебно
заседание, че якето, шапката и ръкавиците са на същото това лице, което са
преследвали с другия полицай в Борисовата градина. В показанията си двамата
полицейски служители казали, че преследваното от тях лице изхвърлило една
ръкавица, а по делото били приобщени две ръкавици - един чифт, което не можело по
никакъв начин да докаже достоверност на показанията им. При самото разпознаване,
не бил спазен принципа за сходна външност на представените лица, тъй като един от
тях - роден 1990г. бил много по-млад от подсъдимия - роден 1977г. От писмото на
ОДМВР-Плевен се установило, че име и описание на лице, извършващо телефонни
измами не е подавано на Д. и П., поради което в тази част показанията им, че им било
подадено име и описание не били обективни. Смята, че по този начин се доказала
2
тезата на М., изразена в обясненията му, че лихвар, с който имали неуредени
отношения е подал оперативна информация точно за подсъдимия, че е замесен в
престъпление и поради това, че полицаите изпуснали при преследването лицето, което
е бръкнало в кошчето и взело плика, са свързали М. с това деяние. От справките от
мобилните оператори се установило, че от телефонния номер, който ползва М., както и
иззетите СИМ карти от жилището му, няма проведени разговори с телефонните номера
на Л., включително и към други телефонни номера, установени на лице от
криминалния контингент по линия на телефонните измами. Що се отнасяло до
телефонния апарат и СИМ картата на Г., то не се събрали доказателства, от които да се
свържат тази вещ с подсъдимия, а самата Г. казала, че не го познава. Отделно от
изложеното, изтъква, че помагачът не се наказва ако се откаже от стореното, а това се
установило от показанията на полицаите и Л., че лицето, което е бръкнало в кошчето и
взело плика, след това го е пуснало обратно и Л. си е взела плика с парите, като тя
реално не е претърпяла имотна вреда, както е въведено в обвинението. Същите са
аргументите му и относно опит за измама, тъй като ако лицето се е отказало от
довършване на престъплението, не можело да се ангажира неговата наказателна
отговорност.
Подсъдимият дава обяснения, в които смята, че името му е замесено в това
престъпление от лихвар, който е изисквал да плаща повече от договореното по заема
си и го е заплашил точно с това, като той нямал нищо общо с престъплението, в което е
обвинен, не е бил на СМГ „Алея Яворов“ на инкриминираната дата, както и не е
взимал плик с пари от кошче за боклук и не е бил преследван от полицаи, а сам след
като е разбрал, че го търсят е отишъл в полицейското управление. По време на устните
прения, не се явява и не пледира.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият КР. ИВ. М. е българин, български гражданин, не е женен, не е
осъждан, със средно образование, роден е на г. в гр. С и живее в с. К, ул. ”И” №, работи
като шофьор на товарен камион във фирма „К“, с ЕГН **********.
На 11.01.2019г. около 12:00 часа на стационарния телефонен номер на свид. Л.
Л., която по това време си била вкъщи се обадил мъжки глас, представил се за
инспектор Д Д, казал й, че разследват телефонни измами и имат списък с телефонни
номера, по който измамниците звънят, а нейният номер, същият на който се обадил и
той, бил в списъка. Казал й, че е възможно да й се обадят измамниците и ако това се
случи, тя да поддържа разговора и да се съгласява с всичко, което те й кажат. Изискал
мобилният й телефонен номер и тя го предоставила . Лицето, представило се за
Димитров затворило и позвънило на мобилния номер на свид. Л., по който продължил
да й дава указания, как да действа. В този момент, стационарният й номер позвънил и
тя вдигнала. Обадил се мъжки глас, който поискал всички пари, които има, тъй като в
противен случай, ще я пребие, заедно със семейство й, нагрубявал я и заплашвал с
димите: „Курво, ще те заколя, ще те убия! …Следя те…Няма да ми се разминеш! …
Ще взема няколко души, имаме апарат, който отчита, че имаш пари в жилището…“.
Разговорът се провел на отворен мобилен телефон и бил предаден от Л. на лицето,
което се представило за инспектор Димитров, след което тя затворила стационарния
телефон и продължила разговора по мобилния. Представилият се за Д й казал, да
постави в плик всички пари и бижута, които има, да ги постави във фризера, защото
така апарата на измамниците нямало да ги засече. Посъветвал я, ако не вярва да се
обади на телефон , което тя направила и от там се обадил друг мъж, който й казал, че я
охраняват и нищо няма да й се случи, но трябва да опакова парите, които има и
3
ценностите си. После лицето, представило се за Димитров отново й се обадил на
мобилния телефонен номер, след като тя казала, че има само 350 лева, той я
инструктирал да отиде до банката и да изтегли още пари. Тя отишла до „ПИБ“ ЕАД на
бул. „Цар Освободител“ № и изтеглила 2500 евро. Върнала се вкъщи и по указания,
дадени по мобилния й номер от лицето представило се за Д поставили в плик сумата от
350 лева, сумата от 2500 евро, всички бижута, които имала вкъщи и около 14:00 часа,
пак по указания на същото лице ги пуснала от балкона на апартамента си, защото
според лицето, представило се за Д, така ще заловят измамника, който ще дойде, за да
вземе плика. Свид. Л. видяла, че под балкона идва мъж, около 60 годишен, леко пълен,
облече със сиво яке, черна или сива плетена зимна шапка, взима плика под балкона й,
завива зад блока и повече не го видяла.
След това, представилия се за Димитров й се обадил отново на мобилния
телефонен номер и казал, че са успели да заловят само един от измамниците и тъй като
трябвало да заловят другия, тя трябвало да изтегли нова сума от банковата си сметка,
като й съобщил, че от Банката му казали, че имало хакерска атака към сметката й,
поради което тя трябва да изтегли всичките си пари от сметката си и по същия начин да
послужат за залавяне на измамниците. Въпреки, че Л. се усъмнила вече в истинността
на изложеното от представилия се за Димитров, се съгласила да изпълнява неговите
указания и така, държейки я постоянно на линия, тя получила инструкции по мобилния
си телефонен номер от представилия си за Димитров, които изпълнила.
Първо лицето казало, че трябва да вземе такси, да отиде до най-близкия до дома
й клон на „ПИБ“ ЕАД, да изтегли от сметка си 2000 евро, да ги раздели на половина и
1000 евро да постави в бял плик, което тя изпълнила точно. След това, представилият
се за Димитров й казал, да вземе тролейбус № и да слезе на СМГТ „Алея Яворов“,
където в кошче на спирката да пусне плика със сумата от 1000 евро и веднага да влезе
в подлеза, без да се обръща. Л. изпълнила точно инструкциите и когато слязла на
спирка „Алея Яворов“ на бул. „Цариградско шосе“, посока от Орлов мост към хотел
„Плиска“, пуснала плика с 1000 евро в него в кошчето за боклук и веднага слязла в
подлеза. След около 5 минути, представилия се за Димитров й се обадил на мобилния
телефонен номер и казал да отиде да види, дали парите са взети от кошчето. Тя излязла
от подлеза, видяла, че плика е още в кошчето и го взела, като в него била сумата от
1000 евро. Станало вече около 16:00 или 16:15 часа, а към нея се приближил мъж,
който се представил за полицай, на което тя не повярвала, поради което се наложило
свид. Д. да си покаже значката и служебната карта. Той й съобщил, че е станала
жертва на телефонна измама и извикал патрулен автомобил, с който тя била откарана в
01 РУ-СДВР, където дала показания.
Междувременно в сектор „Измами“, Отдел „Криминална полиция“ при ГДНП на
11.01.2019г. се получила оперативна информация, че лицето КР. ИВ. М. участва в
схема за извършване на телефонни измами и е изпратен на адрес в гр. София, СМГТ
„Алея Яворов“, където от лице от женски пол да вземе пари, която била въведена в
заблуждение на неустановено лице, че така съдейства на полицията. Получена била и
информация от ОДМВР-Плевен за извършваща се телефонна измама на територията на
гр. София и било изискано съдействие от ГДНП по повод на лице, което трябвало да
получи пари от жена, в следствие на телефонна измама. Въз основа на всички тези
оперативни данни, свидетелите Д. и П. - разузнавачи, сектор „Измами“, Отдел
„Криминална полиция“ при ГДНП били изпратени на място, на което, според
допълнени данни, които получили, лице от женски пол пътува с тролейбус №8 в посока
от ж.к. “Гоце Делчев“ към ж.к. “Дружба“, за да остави пари на СМГТ, срещу
Полиграфическия комбинат. Информацията до тях била, че лицето, което ще вземе
парите е от мъжки пол, високо около 185 см. със синьо яке и качулка. Двамата се
4
насочили към посоченото място видели точно такова лице, отговарящо на описанието,
със синьо яке и синя качулка, поради което пристъпили към полицейско наблюдение.
Този мъж се качил на автобус от СМГТ „Полиграфически комбинат“, те го последвали
и също се качили в рейса. Мъжът слязъл на СМТГ „Алея Яворов“ и двамата полицаи
също слезли на спирката. В този момент, те видели, че жена оставя в кошче за боклук
хартиен плик и веднага слязла в подлеза на спирката, а непосредствено след това,
мъжът, който наблюдавали със синьото яке и синя качулка се насочил към кошчето,
бърка и извадил хартиения плик, който по-рано е поставила жената, която слязла в
подлеза. Тогава те пристъпили към задържане. П., който бил зад гърба на мъжа, го
хванал за работа и казал: „Стой полиция“, но лицето пуснало плика обратно в кошчето
за боклук, с ръката си избило ръката на полицая и побягнало в посока вътрешността на
парк „Борисова градина“. Двамата полицаи се затичали след него и на около 30 метра,
видели, че човекът си съблича якето и го изхвърля на земята, сваля си шапката и
едната ръкавица и също ги хвърля на земята. Мъжът продължил да тича и изведнъж
променил посоката си, към бул. “Цариградско шосе“, след което Д. и П. го изгубили и
не могли да го задържат. П. извикал огледна група за изхвърлените от мъжа вещи, а Д.
се върнал на спирката, където видял жената - свид. Л. до кошчето, която си взела плика
с парите. Представил й се, но тъй като тя не повярвала, че е полицай си показал
значката и служебната карта, казал й, че е станала жертва на телефонна измама и
извикал патрулен автомобил, който я откарал в 01 РУ- СДВР за изясняване на случая.
Въз основа на така постъпилите оперативни данни, свид. С. - разузнавач, сектор
„Измами“, Отдел „Криминална полиция“ при ГДНП бил локализиран на адреса на лице
КР. ИВ. М. в с. К, ул. „И“ №, с цел задържане. Около 16:00 часа на 11.01.2019г. той
получил информация от колегите си Д. и П., че М. е оказал съпротива и е избягал.
Затова С. останал на адреса на в с. К до около 19:30 часа, но М. не се появил. Понеже
самоличността му била установена, той пристъпил към бесена с жената, с която М.
живеел на адреса - М. З. И.. Тя поела ангажимент да предаде на мъжа си да се обади,
когато се прибере и така станала. В около 19:50 часа на същия ден в 01 РУ-СДВР се
обадил М. от телефонен номер и на следващия ден - на 12.01.2019г., около обяд се
явил в сградата на 01 РУ-СДВР, където заявил, че доброволно ще разкаже за случая.
Бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР и представен за разпознаване.
На 11.01.2019г. за времето от 17:15 часа до 17:45 часа бил извършен оглед на
местопроизшествието, в гр. София, гориста местност в парк „Борисова градина“, на 50
метра югоизточно от кръстовището между бул. „Алея Яворов“ и бул. „Цариградско
шосе“, по време на който се намерили и иззели като веществени доказателства: синьо
мъжко яке, черна зимна шапка, един чифт черни зимни ръкавици и 1бр. мобилен
телефон, марка „Нокия“.
На 12.01.2019г. за времето от 17:00 часа до 18:00 часа било извършено
претърсване в жилище, находящо се в с. К, ул. “И“ №, в присъствието на КР. ИВ. М.,
от където били иззети 3бр. СИМ карти.
На 16.01.2019г. бил извършен оглед на веществени доказателства, на който било
установено, че 3бр. СИМ карти са на Виваком и съответно с номера №, № и №.
На 18.02.2019г. бил извършен оглед на веществени доказателства, на който било
установено, че 1бр. мобилен телефон, марка „Нокия“ е с ИМЕИ и поставена в него
СИМ карта №, с надпис „Vivacom“.
На 12.01.2019г. било извършено разпознаване на лица и предмети от Л. С. П., на
който от представените му четири броя лица, той посочил лицето под №4 - КР. ИВ. М.,
за което обяснил, че водил полицейско наблюдение и при опит да задържи, то избягало,
а го познал по главата и лицето.
5
На 12.01.2019г. било извършено разпознаване на лица и предмети от С. Ж. Д., на
който от представените му четири броя лица, той посочил лицето под №4 - КР. ИВ. М.,
за което обяснил, че водил полицейско наблюдение и при опит да задържи, то избягало,
а го познал по главата и лицето.
На 28.03.2019г. било извършено разпознаване на лица по фотоснимка от Л. Т. Л.,
на която се представили четири броя снимки, между които под №4 на лицето КР. ИВ.
М., от които тя не разпознала никого.
Според справки от мобилните оператори, Л. Л. е абонат на телефонен номер и
телефонен номер На 11.01.2019г. за времето от 12:00 до 16:00 часа, към тел. номер е
имало търсения от тел. номер , който не е регистриран на територията на Р. България и
не е установен абоната на тази СИМ карта. За същия период към тел. номер имало
търсения от телефонни номера , и , които не са регистрирани на територията на Р.
България и не е установен абоната на тези СИМ карти. Поставената в намерения на
местопроизшествието телефонен апарат СИМ карта № е на Г. Срахилова Г., с
телефонен номер , към който номер има входящи разговори на 11.01.2019г. от 15:03 до
15:58 часа от телефонни номера и . Трите СИМ карти с надпис на Виваком и номера №
с тел. номер , № с тел. номер и № с тел. номер са регистрирани на името на М. З. И., а
телефонен номер е ползван от К.М., който номер ползвал и понастоящем.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия,
дадени в съдебно заседание на 20.12.2022г.; частично от показанията на свидетелите Л.
и Д. и изцяло от показанията на свидетелите П. и С., дадени в съдебно заседание на
27.09.2022г. и изцяло от прочетените показания на свидетелите по реда на чл.281, ал.4
и ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, дадени на ДП пред разследващ полицай, съответно на
Л. от 11.01.2019г. на л.24-25 и от 28.03.2019г. на л.71-72, на Д. от 11.01.2019г. на л.27,
на П. от 11.01.2019г. на л.28, а частично от прочетените показания на С. от 12.01.2019г.
на л.29-30; изцяло от допълнителните показания на свид. Л. и изцяло от показанията на
свидетелите И. и Аврамова /Г./, дадени на 29.11.2022г.; частично от допълнителните
показания на свидетелите Д. и П. и изцяло от показанията на свид. Нистеров, дадени в
съдебно заседание на 29.03.2023г.; от писмените доказателства-протокол за оглед на
местопроизшествие от 11.01.2019г., протокол за претърсване и изземване от
12.01.2019г., протокол за оглед на веществени доказателства от 16.01.2019г., протокол
за оглед на веществени доказателства от 18.02.2019г., справки от мобилните оператори
„А1 България“ ЕАД, „БТК“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД /сега „Йеттел България“
ЕАД/, протокол от 28.03.2019г. за разпознаване на лица по фотоснимка, протокол за
освидетелстване от 12.01.2019г., протокол за вземане на образци за сравнително
изследване - клетки от устната кухина на КР. ИВ. М. и писмо от ОДМВР - Плевен с вх.
№7502/11.01.2023г.; от веществените доказателства - 2бр. CD дискове, 1бр. синьо
мъжко яке с качулка, 1бр. черна зимна шапка, тип „ушанка“, един чифт черни
ръкавици от плат, клетки от устната кухина, иззети от КР. ИВ. М., 1бр. телефонен
апарат „Нокия“ с ИМЕИ и поставена в него СИМ карта № и 3бр. СИМ карти №, № и
№.
Съдът изцяло вярва на обясненията на подсъдимия, тъй като са житейски
логични, частично се потвърдиха от свидетелите И. и Н и не се събраха доказателства,
които да ги оборят. М. разказа една житейски възможна ситуация, в която е бил
изпаднал, във връзка с отношенията си с лихвар, както и таксиметровата дейност,
която е развивал в някакъв период от време, включително, че е помагал на съседа си -
Н. Това се потвърди, както от И., така и от самият свид. Н. Въпреки, че не се
представиха писмени доказателства за регулярна или постоянна трудова заетост на М.
за Нистерон, както и той не потвърди, че през м.01.2019г. М. му е помагал, не може
изцяло да се опровергае казаното от подсъдимия и И., че през 2019г. и на
6
инкриминираната дата, в някакъв период през деня е работил в сервиза на съседа си -
свид. Н, защото той в показанията си заяви, че нямат твърда уговорка за конкретни дни
или часове, а го вика за помощ, когато има нужда. Де се приеме обратното, значи да се
предполага, че щом М. не е бил категорично в сервиза на Нистеров, то значи е бил на
инкриминираното място, е недопустимо и нарушава призумцията а невиновност.
Съдът не откри в показанията на И. заинтересованост от изхода на делото, макар
и тя да живее на семейно начала и в едно жилище с М.. Жената напълно логично,
последователно и достоверно разказа, това, което й е било известно към онзи момент,
което частично се потвърди от Нистеров. Той пък, макар в съседски отношения с М. и
доведен като негов свидетел, искрено и непредубедено разказа за техните отношения,
за работата, за която е ползвал подсъдимия и напълно житейски е логично, в такава
ситуация да не може да посочи, кога, на кои дати го е викал да му помага. Човекът
обоснова и по какво си спомня, единствено и конкретно за лятото на 2019г., че е викал
със сигурност подсъдимия, тъй като е видял снимки от този период в телефона си. По
тази причина показанията на свид. Нистеров са възприети от съда за верни и са
кредитирани изцяло.
Съдът частично вярва на показанията на пострадалата Л., дадени по време на
съденото следствие и изцяло на нейните допълнителни показания пред съда.
Първоначалните й показания бяха хаотични, на моменти нелогични с множество
липсващи спомени за дати, суми и хронология на събитията. Все пак, тя разказа най-
общо за ситуацията, в която е станала жертва на телефонна измама, включително и
действията и думите на лицето, което не е установено към момента, което е възбудило
у нея заблуждение, че е полицейски инспектор Димитров и тя трябва да съдейства за
залавяне на телефонни измамници, като първо хвърли от балкона си пари и бижута, а
след това постави в плик сумата от 1000 евро, а пликът да пусне в кошче за боклук на
СМГТ „Алея Яворов“. В допълнителните си показания, потвърди пред съда, че
предявените й веществени доказателства - 1бр. синьо мъжко яке с качулка, 1бр. черна
зимна шапка, тип „ушанка“, един чифт черни ръкавици от плат не са й познати, а
лицето, което е видяла от балкона си да взема плика с парите и бижутата, които е
пуснала по указание на неустановеното лице, е било облечено в сиво яке и плетена
черна шапка.
В тази част показанията й се потвърждават от приобщените чрез прочитане
показания, дадени от Л. на ДП, на които съдът изцяло се доверява и ги счита за верни.
Първо, защото свидетелката потвърди, че случая, хронологията, датите, часовете,
сумите пари са точно така, както ги е казала на ДП, а липсата на конкретните спомени
се дължи на изминалия период от време, както на стреса и силното притеснение, които
е изпитала от ситуацията, в която се е поставила. Прочетените показания на Л. от ДП
са изключително хронологични, житейски разбираеми, включително и страха, който е
изпитала, чувайки грубите и заплашителни думи на телефона си, че трябва да предаде
парите, иначе ще й се случи нещо лошо. Тя обясни, както по време на съдебното
следствие, така и е казала пред разследващия полицай на ДП, че през цялото време е
изпълнява стриктно инструкциите на представилия се за полицай, защото наистина е
вярвала, че така помага на полицията за залавяне на измамници и на следващото място,
защото се е изплашила от казаното о от друго неустановено лице, че ако не предаде
парите, които има ще бъде пребита и заклана. Показанията на Л. се потвърждават от
справките от мобилните оператори, както и от показанията на свидетелите Д. и П.,
които са я наблюдавали от момента на пускане на плика с 1000 евро в него в кошчето
за боклук на СМГТ „Алея Яворов“.
7
Съдът частично вярва на показанията на тримата полицейски служители -
свидетелите Д., П. и С., дадени по време на съдебното следствие, както
първоначалните, така и на допълнителните на Д. и П.. Няма съмнение, че те са били
изпратени по постъпила оперативна информация и са изпълнявали своите задължение
съвестно и отговорност, като са наблюдавали и опитали да задържат лицето, за което са
получили данни, че е съпричастно към телефонни измами и ще вземе пари от лице от
женски пол - жертва на измама. Няма съмнение и в описанието на наблюдавания мъж
от Д. и П. от момента, когато са го видели на СМГП „Полиграфически комбинат“ до
спирка „Алея Яворов“, с възприемане на неговите действия - бръкнал и взел плика,
който непосредствено преди това е оставила на същото място наблюдаваната от тях Л..
Д. и П. единно и хронологично разказаха за преследването, за момента, в който са
видели лицето на този, който е взел плика с парите от кошчето, а след това захвърлил
якето, шапката и ръкавицата си. Затова според съда, в тази част показанията им, дадени
на съдебно следствие са верни. Още повече, че в тази част показанията им се
потвърждават от прочетените на ДП, които са непосредствено след случая и самите те
посочиха, че ситуацията е такава, каквато тогава са я описали, а на разпита пред съда
спомените им се губят, поради изминалото време.
Не заслужават доверие показанията на Д., дадени пред съда, че в момент на
провеждане на полицейското наблюдение, името на К.М. им е подадена от ОДМВР -
Плевен като съпричастен към престъпление по линия на телефонните измами, тъй като
се опровергава, както от писмото на ОДМВР-Плевен, така и от показанията на двамата
от ДП, приобщени през прочитане, които потвърдиха, че са верни и случая е бил така,
както са го описали тогава, тъй като до разпита пред съда е минало продължителен
период от време. Всъщност, съдът съпоставяйки показанията му, с показанията на С.
от ДП, които също са приобщени чрез прочитане и писмото от ОДМВР-Плевен, стигна
до извода, че в ГДНП е постъпила оперативна информация по две направления. От
една страна, информацията е постъпила от ОДМВР-Плевен и е съдържала единствено
данни за извършени телефонни измами на територията на гр. София, с участието на
лице, което е трябвало да вземе пари от извършена такава измама на бул. „Цариградско
шосе“, спирка „Алея Яворов“. Другата информация е постъпила точно за лицето КР.
ИВ. М., с данни, че той участва в схема за телефонна измама и на СМГТ „Алея
Яворов“ ще вземе пари от лице от женски пол.
Всъщност от показанията на свид. С., приобщени чрез прочитане от ДП от
12.01.2019г., се установи, че когато е постъпила втората информация, конкретно за
съпричастността на М. към телефонните измами, тогава той е изпратен до дома му, да
го задържи, а вече преди това, Д. и П. са изпратени на място, където е имало
информация, че лице съпричастно към телефонните измами ще вземе пари от жертва
на такава измама. Самият С. казва в показанията си пред разследващите на ДП, които
потвърди пред съда, че са верни, че на 11.01.2019г. в около 16:00 часа, след като Д. и П.
са казали, че са изпуснали лицето, което оказало съпротива и избягало, той останал
пред жилището на М. до 19:30 часа и провел беседа със съпругата му - свид. М. И..
Именно С. в показанията си в ДП е направил връзка между лицето, за което е подадена
информацията от ОДМВР - Плевен и другата информация конкретно за К.М. и той за
първи път, на 12.01.2019г. в показанията си в ДП отъждествява М. с лицето, което Д. и
П. не са могли да задържат, но при съдействие по сигнал за лице съпричастно към
измами. Това обаче не прави показанията му неверни, а не обективни в обсъдената част
и по тази причина, частично са кредитирани от съда. Изключени са в частта, че
оперативната информация за К.М. и съпричастност към телефонни измами е една и Д.
8
и П. са изпратени на СМГТ „Алея Яворов“ да задържат именно М., в момент на
взимане на парите от жена, въведена в заблуждение от телефонна измама. Изцяло
ценени за верни са показанията на С. по време на съдебното следствие, тъй като
повтори най-общо това, което си спомня по случая, без да се поражда съмнение в
достоверността им поради липсата на спомени, тъй като е житейски логично след
около три години от случая, той да не може да възстанови конкретика и хронология.
Заслужават доверие показанията на Д. и П., приобщени чрез прочитане от ДП,
описващ своята роля в работата по оперативните информации по линия на
телефонните измами. Двамата са изпратени веднага след като е получена
информацията от ОДМВР - Плевен, която не е съдържала конкретика за име на
съпричастното лице, за което са данните. По тази причина, те описват лицето като
височина и облекло, включително и направление, по което е пътувало и слязло на
спирка „Алея Яворов“. Именно и затова - на 11.01.2019г., когато са разпитани на ДП,
непосредствено след като са се прибрали в 01 РУ, те не говорят за лицето К.М., за
който са имали оперативна информация, защото до тях такава не е имало, тъй като е
постъпила по-късно.
Показанията на Д. от съдебното следствие - първоначалните, не са кредитирани
в частта, че са били изпратени да задържат К.М. и тъй като са го видели на спирката на
Орлов мост и той ги е попитал как да стигне до спирката „Алея Яворов“ са го
проследили, защото е отговарял на даденото им описание. Самият Д. се отрече в тази
част от показанията си пред съда, като заяви, че прочетените му показания от ДП са
верни, защото са дадени непосредствено след случая, което според съда е житейски
разбираемо, след около три години и проведени след това действия със същото лице, да
е разбрал и другата информация, поради което при разпита по време на съдебното
следствие и от дистанцията на времето, да се е объркал. Същите са съображенията и за
частта от показанията на Д. пред съда - първоначалните, според които, след като са
слезли на спирката „Алея Яворов“, той слязъл в подлеза, видял Л., която говорила по
телефона и била притеснена и като чул „Стой полиция“ излязъл от подлеза на спирката
и като видял, че П. преследва мъж в Борисовата градина, се присъединил към
преследването, след което се върнал, когато не могли да го задържат, а П. останал на
мястото на изхвърлените дрехи. В тази част, показанията на Д. не се потвърдиха от
показанията на Л., която казва, че едва когато си е взела плика с парите от кошчето,
към нея се е приближил мъж, който й се е представил за полицай.
Допълнителните показания на Д. и П. от съдебното следствие, че предявените
им яке, шапка и ръкавици са тези, които преследваното лице е изхвърлило, частично не
са възприети за верни, тъй като според показанията на двамата от ДП, те описват
наблюдавания, който е бръкнал в кошчето и взел плика с парите, че е бил облечен в
синьо яке със синя качулка, а след това, когато разказват, че е побягнал, казват, че е
съблякъл синьото си яке, шапката и едната ръкавица и ги е хвърлил на земята. На
практика, освен една шапка като синя качулка, двамата не описват облеклото на
преследвания. Въпреки това, при предявяване на веществените доказателства и по-
специално на черна зимна шапка, тип „ушанка“, всеки от тях беше категоричен, че това
е хвърлената от преследваното лице шапка, на което съдът не вярва. Първо защото,
тази шапка не позволява да се постави върху нея качулка, тъй като е обемиста и доста
голяма. От друга страна, двамата не говорят за шапка, когато описват лицето при
първоначалния момент, когато са го забелязали, включително и когато са го
наблюдавали и пътували с него в превозното средство, както и след като са слезли на
СМГТ „Алея Яворов“.
9
Другото, което породи съмнения в допълнителните показания на Д. е, че той
разпозна чифт черни ръкавици от плат, за тези, които са изхвърлени от преследвания от
тях човек, но в показанията си от ДП именно Д., а и П. казват, че лицето, което са
преследвали в Борисовата градина е изхвърлило една ръкавица. По мнение на съда,
ръкавиците, които са приобщени като веществени доказателства, са доста малки, а
възприемайки фигурата и телосложението на подсъдимия, въпреки, че не е правен
следствен експеримент, счита че трудно ще му станат.
Заслужават доверие показанията на свид. А /Г. Г./, която макар и да не си
спомняше много неща, което е разбираемо поради изминалото време, беше
категорична, че тя не е имала мобилен апарат „Нокия“, тъй като през 2019г. е ползвала
телефон „Самсунг“ с тъчскрийн. Намереният на местопроизшествието апарат „Нокия“,
според протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него е с
ИМЕИ . Според справка от „БТК“ ЕАД на името на Г. Г. /към датата на разпита - Г.
Аврамова/ мобилният апарат е с ИМЕИ , т.е. това не е този апарат, който е намерен на
местопроизшествието, тъй като се различава в последната си цифра, а на фотоалбума
към протокола за оглед ясно се вижда, че последната цифра е „1“, а не „0“, както се
дава от мобилния оператор.
Съдът изключва от доказателствената съвкупност заключението по
компютърно-техническата експертиза, находяща се в том III, л.23-27 от ДП, тъй като с
нищо не допринася за изясняване на обективната истина - в изследвания оптичен
носител не се установени консистентни записи.
Съдът кредитира приобщените писмени и веществени доказателства, като
изключва от доказателствената съвкупност 2бр. протоколи за разпознаване на лица и
предмети от 12.01.2019г., тъй като не са спазени изискванията на чл.171, ал.2 от НПК-
лицето се представя за разпознаване, заедно с три или повече лица, сходни с него по
външност. На първо място, трябва да се каже, че за да се установи сходната външност,
е необходимо да се изготви фотоалбум, който да е неразделна част от протокола за
разпознаване. В конкретния случай, този фотоалбуми са изготвени месец и половина
след разпознаването, а именно на 28.02.2019г. и се намират на л.170-171 /номерация
долу на листа/ от ДП, а протоколите за разпознаване, към които се отнасят са на л.33-
34 /номерация долу на листа/. Освен това, видно е по ЕГН на лицата в протоколите, че
едно от тях е родено г., останалите са г. и г., а подсъдимият единствен е роден г. Това
по никакъв начин не е сходство, тъй като разликата във възрастта е между 9 и 13
години, а подсъдимият е най-възрастният. На фотоалбумите това се вижда още по-ясно
визуално, тъй като лицето с №3 на л.170 е видимо по-ниско и по слабо от подсъдимия,
което се вижда на другия фотоалбум на л.171, където това лице е под №1. При така
изготвените фотоалбуми, нито може да се установи, кой за кое разпознаване се отнася,
нито може да се установи, кое лице под кой номер е, защото на фотоалбума не са
посочени лицата с имена и ЕГН. На последно място, прави впечатление, че и на двете
разпознавания, К.М. е под №4, което не е допустимо, най-малкото, за да се изключи
всякакво съмнение за обективност, предвид на абсолютно идентичните разпити на Д. и
П. преди това, включително и данните обяснения от всеки от тях по какво са
разпознали лицето.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, в което
е обвинен по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.
Това, което категорично се установи по делото е, че Л. Л. е пострадала от
10
добилите популярност т.нар. телефонни измами, тъй като на 11.01.2019г. в гр. София е
била въведена в заблуждение, което е поддържано в последствие от неустановено по
делото лице от мъжки пол, търсило я по стационарния и мобилен телефонен номер от
телефонни номера, регистрирани към мобилни оператори извън Р. България, на които
не са установени собствениците и номерата на СИМ картите. Безспорно е също, че в
следствие на това заблуждение, че й се обажда полицейски инспектор Д Д и тя
съдейства за разкриване на измами и залавяне на измамниците от полицията, е пускала
от балкона на апартамента си пари и бижута, както и поставяла в кошче за боклук пари
в плик. Без съмнение се установи също, че Л. Л. е претърпяла имотна вреда, тъй като се
е разпоредила със свой пари и ценности, пуснала ги в плик от балкона на жилището си,
в следствие на въведеното и поддържано заблуждение от неустановеното по делото
лице, представило се за инспектор Димитров, с цел да получи имотна облага. Установи
се със същата категоричност, че на инкринимираната дата, тя не е претърпяла имотната
вреда, въведена в обвинението от 1000 евро, защото си е взела плика с парите обратно,
тъй като не е взет от помагача, което деяние е останало недовършено, във фаза на
опита по независещи от дееца причини - полицаите Д. и П. са го наблюдавали и
опитали да го задържат.
Категорично по делото също се установи, че в ГДНП, Отдел „Измами“ е
постъпила оперативна информация за подсъдимия, че ще участва в схема за телефонна
измама, като на СМГТ „Алея Яворов“ на 11.01.2019г. ще получи пари от лице от
женски пол, въведено в заблуждение, че съдейства на полицията, а също, че през
м.01.2019г. от ГДНП, Отдел „Измами“ е искано съдействие от ОДМВР-Плевен за
установяване на лица, съпричастни към извършване на измами на територията на гр.
София, с подадена информация за лице, което трябва да вземе сума пари от телефонна
измама на бул. „Цариградско шосе“, спирка „Алея Яворов“, гр. София. Именно при
постъпване на тези данни, свидетелите Д. и П. са изпратени в района, за който се е
знаело, че пострадалата пътува с тролейбус №8 в посока към ж.д. “Дружба“. Същност
прави впечатление, че в момента, когато лицето, представило се за Димитров на Л. и
дава указания по телефона, кой тролейбус да хване, къде да слезе и какво да направи с
парите, които е приготвила, точно тогава се получава оперативната информация за М.,
с точни данни за мястото и действията, които ще извърши. Направи впечатление и
това, че според показанията на Л., както в съдебното следствие, така и на ДП, тя е
заявила, че когато е оставила плика с парите в кошчето за боклук и по указания по
телефона е слязла в подлеза, след 5 минути, по същите указания на представилия се
Димитров, тя е отишла до кошчето и си е взела плика, като тогава вече лицето, което е
бръкнало да го вземе е подгонено и преследвано от П. и Д.. На практика излиза, че
този, който е указвал на Л., е целял точно полицаите да останат с впечатление, че това
е М., който преследват, затова е дал точните имена на подсъдимия, както и точното
място и време, където е изпратил Л. да остави плика с парите. Затова и намират
житейска упора обясненията на подсъдимия в частта, че заплахите на лихваря, че ще си
има неприятности, са били реализирани именно чрез задействане на ГДНП.
Няма съмнение, че свидетелите Д. и П. са подгонили точно лицето съпричастно
към тази измама, но не се доказа по категоричен начин, че това е подсъдимия. На
практика не се събраха никакви годни доказателствени източници, от които да може
категорично да се установи, че човекът, който двамата полицай са наблюдавали да
взима от кошчето плика с парите, оставен преди това от Л., а след това на който са
пристъпили към задържане, е точно К.М.. От една страна няма съвпадение, между
описанието на човека, който са наблюдавали и който е съблякъл якето, хвърлил е
шапката и ръкавицата си, с приобщените като веществени доказателства зимна шапка,
тип „ушанка“ и един чифт черни платнени ръкавици. От друга страна, няма
доказателства, които да свържат намерения телефонен апарат „Нокия“ на
11
местопроизшествието, със СИМ картата на А /Г./ с подсъдимия. Единственото, което е
категорично, че телефонния номер на тази СИМ карта, регистриран на Аврамова /Г./ е
търсен от същите телефонни номера, от които неустановеното лице от мъжки пол се е
обаждал на Л. и я е насочвал с точни указания, къде и какво да направи. На следващо
място, установения телефонен номер, който е ползвал и в момента ползва подсъдимия,
няма доказателства, от които да се установи, че е търсен или от него са набирани, както
телефонния номер на СИМ картата в апарата, намерен на местопроизшествието, така и
телефонните номера на Л. и чуждестранните, от където са й се обаждали. Видно е също
така от справките от мобилните оператори, че използвания от подсъдимия тогава и сега
телефонен номер, регистриран на името на М. И., според клетките, през които са
преминавали разговорите при неговото използване, включително и по време на
инкриминирания период не съвпада по клетки, с тези през които са минавали
обажданията до номера, в телефона, намерен на местопроизшествието, търсен от
чуждестранните номера, от които има повиквания и към телефонните номера на Л..
Единствените, които са видели човекът, който е съпричастен към измамата,
който е отишъл и бръкнал да вземе плика с парите, оставен от пострадалата в кошчето
на СМГТ „Алея Яворов“ са полицаите Д. и П.. Разпознаването обаче, което е
проведено с участието на подсъдимия на 12.01.2019г. е некачествено, опорочено и не
може да бъде използвано като годен доказателствен източник, тъй като не е по
правилата на НПК. Освен това се пораждат съмнения за обективността на тези
свидетели, при даване на показанията, непосредствено преди провеждане на
разпознаването, предвид, че са абсолютно идентични. Тук е мястото да се посочи, че
според приобщените чрез прочитане показания на двамата от ДП, дадени на
инкриминираната дата, П. е хванал за рамото лицето, което е бръкнало в кошчето и
извадило плика с парите в гръб. След това П. и Д. са го преследвали, гонили в парка
„Борисова градина“ и отново са го възприели само в гръб. Единствено са видели
лицето му, когато е бил със синята качулка в автобуса, наблюдавайки го от спирка
„Полиграфически комбинат“ до спирка „Алея Яворов“, при което не може да се намери
опора като достоверни обясненията на всеки от тях при описание в протоколите за
разпознаване, по какво са разпознали посоченото лице под №4, отговаряйки
идентично, че са го разпознали по формата на главата и лицето. Отделно, съдът горе
вече каза, че М. и на двете разпознавания е бил под едни и същ номер, бил е поставен с
лица, които не са със сходна външност.
Поради недоказаност на обвинението от обективна страна, невъзможно е да се
обсъжда субективната страна, поради което съдът е оправдал подсъдимия за
престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК. Затова е безпредметно да
се обсъждат и доводите на защитника за самоволния отказ на помагача, както и
самоволния отказ на дееца да довърши изпълнителното деяние.
При този решаващ извод на съда останалите доказателства - справка за съдимост
не са обсъждани, тъй като са свързани с личността на подсъдимия, с оглед на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът е постановил веществените доказателства - общо 2бр. CD дискове,
находящи се нал.69 в том I /счупен на половина/ и на л.28 в том III от ДП, клетки от
устната кухина, иззети от КР. ИВ. М., намиращи се на съхранение в СДВР, да останат
към делото, тъй като са изготвени само за целите на това наказателно производство.
Съдът е постановил веществените доказателства 1бр. синьо мъжко яке с качулка,
1бр. черна зимна шапка, тип „ушанка“ и един чифт черни ръкавици от плат, намиращи
на съхранение в СРС и 1бр. телефонен апарат „Нокия“ с ИМЕИ , намиращ се на
съхранение в СДВР, да останат към делото след влизане на тази присъда в сила, тъй
12
като не е установено на кого принадлежат. По тази причина и по правилата на чл.112,
ал.1 от НПК подлежат на отнемане в полза на държавата ако в едногодишен срок от
завършването на наказателното производство не са били потърсени.
Съдът е постановил веществените доказателства - 3бр. СИМ карти №, № и №,
намиращи на съхранение в СДВР, да бъдат върнати на КР. ИВ. М. и М. З. И. след
влизане на присъдата в сила, тъй като се установи, че са регистрирани на името на М.
И., а М. е ползвал една от тези СИМ карти, а от никой от номерата не са провеждани
разговори с номера на намерения на местопроизшествието мобилен апарат „Нокия“
или с телефонните номера на пострадалата.
На осн. чл.190, ал.1 от НПК, съдът е постановил направените по делото разноски
да останат за сметка на държавата.
Водим от тези съображения, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:



13
Съобщи за изтекли лични данни