№ 6967
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110169095 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че срещу него е образувано изп. д. № 20198440402762 при ЧСИ Як.... Това
изп. дело било образувано по издаден в полза на „Юр.....“ АД изпълнителен
лист от дата 09.08.2013 г. по гр. д. №32975/2013 г. по описа на СРС, 64 с-в, за
следните суми: 10735.76 лв. главница, 568.53 лв. договорна лихва за периода
24.12.2011 г. до 18.07.2013 г., 20.31 лв. наказателна лихва за периода от
24.03.2013 г. г. до 18.07.2013 г., както и 702.98 лв. разноски. Ищецът
поддържа, че последното изпълнително действие по него било от 18.11.2013
г. и твърди, че вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност,
което обуславя интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Правния интерес от завеждане на иска срещу „фирма“ ЕООД обосновава с
твърденията, че му е прехвърлено вземането по силата на Договор за цесия от
18.01.2016 г.
Ответникът оспорва предявените искове. Навежда твърдения за прекъсване
на давността по отношение на вземанията по процесния изпилнителен лист.
Претендира разноски.
1
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от
фактическа страна и правна страна:
Предявените искове се основават на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, както и че ответникът не е
надлежно легитимиран да иска принудително изпълнение на процесните
вземания.
Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна
практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а
на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с
процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат
означава установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена
възможността за принудителното му изпълнение, а не че вземането не
съществува.
Що се отнася до основателността на исковете съдът намира следното:
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали в случая
давността е била прекъсвана в хода на изпълнителния процес. В Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК - т. 10, приложимо към настоящия казус, се казва, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, като обявява
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда хипотеза на
прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то
настъпва ex lege. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното
2
производство на това основание е в двугодишен срок взискателят да не е
поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да имат
предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване
на вземането му, изтичането на който срок осъществява основанието за
прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично
уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Както е разяснено в
мотивите на тълкувателното решение, при прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция", прекратяването на производството
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови или не акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Съгласно дадените от ВКС разяснения прекъсват давността само действия,
(независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя), които представляват: насочване на изпълнението чрез налагането
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са такива изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Страните не спорят, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на
09.08.2013 г. по гр. д. №32975/2013 по описа на СРС, 64 с-в, за следните
суми: 10735.76 лв. главница, 568.53 лв. договорна лихва за периода 24.12.2011
г. до 18.07.2013 г., 20.31 лв. наказателна лихва за периода от 24.03.2013 г. г.
до 18.07.2013 г., както и 702.98 лв. разноски е било образувано, по молба на
„Юр.....“ АД изп. Д № 20138440404024 при ЧСИ Як....
3
От приложеното по делото копие на изпълнителното дело се установява,
че последното изпълнително действие по него било от дата 28.11.2013 г., от
която е започнала да тече нова погасителна давност за вземането съобразно
горепосоченото. Същата е изтекла 28.11.2018 г.
Страните не спорят, че през 2019 г. настоящият ответник, в качеството си
на цесионер на процесните вземания, е депозирал молба за образуване на
изпълнително дело при ЧСИ Як... по отношение на наследниците на
длъжницата по процесния изпълнителен лист, но към този момент е била
изтекла погасителната давност спрямо същите.
Исковата претенция следва да бъде уважена.
В полза на ищеца следва да се присъдят 1281.10 лв. разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от Д.. Ш. , ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „..“, бл. ..., вх. .., срещу „фирма“ ЕООД,
ЕИК ******* искове с правно основание чл.439, вр.чл. 124, ал.1 ГПК, че Д..
Ш. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..“, бл. ..., вх. Е, ет. 9, ап. 71 не
дължи на „фирма“ ЕООД, ЕИК ******* следните суми: 10735.76 лв. главница,
568.53 лв. договорна лихва за периода 24.12.2011 г. до 18.07.2013 г., 20.31 лв.
наказателна лихва за периода от 24.03.2013 г. г. до 18.07.2013 г., както и
702.98 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от дата 09.08.2013
г. по гр. д. №32975/2013 по описа на СРС, 64 с-в.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Д.. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „..“, бл. ..., вх. Е, ет. 9, ап. 71 на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1281.10 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4