№ 3948
гр. София, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110119755 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е въз основа на искова молба на Г. С. П. (ищец) срещу „.“ АД
(ответник).
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем № 3162198
от 26. 02. 2018 г. По силата на договора ответникът предоставил на ищеца парична
сума в размер на 300 лева, а ищецът се задължил да заплати главницата и
възнаградителна лихва на месечна вноска. Размерът на месечният лихвен процент не
бил упоменат в договора. Наред с това ищецът се задължил да предостави определено
персонално обезпечение. При неизпълнение на последното задължение страните
уговорили, че ищецът ще дължи неустойка в размер на 150 лева, чието заплащане
разсрочили и включили в погасителния план. Ищецът твърди, че погасил изцяло
всички суми дължими суми по договора преди завеждането на исковата молба.
Поддържа, че така сключеният договор е нищожен. Излага подробни доводи, че
уговорената неустойка противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗЗП, че с уговарянето на
неустойката на практика се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че уговорката за
неустойка е неравноправна, както и че тя излиза извън присъщите на неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, поради което противоречи на
добрите нрави и е нищожна. Иска от съда да признае за установено, че уговорката на
чл. 4, ал. 2 от договор за заем 3162198 е нищожна, както и да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 10 лева, част от общата сума 40 лева, представляваща
недължимо платени суми по договор за паричен заем 3162198 ведно със законовата
лихва от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявеният
осъдителен иск, като същият следва да се счита за предявен до сумата в размер на 89
1
лева и 16 стотинки.
Ответникът с отговора на исковата молба я оспорва като нередовна, а
предявеният с нея установителен иск като процесуално недопустим. По същество
намира, че исковата молба не е подкрепена с доказателства. Твърди, че процесните
договори за паричен заем съответстват на изискванията на ЗПК. Заявява, че е
предоставил на ищеца необходимата преддоговорна информация и че той е бил
запознат с параметрите на договора за кредит преди сключването му. Намира, че
изискването да бъде представено обезпечение е напълно законно. Отрича неустоечната
клауза да е нищожна. Обосновава, че задължението за заплащането на неустойката е
условно, че възникването му зависи изцяло от волята на потребителя и че тя има
типичните за всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Излага икономически аргументи, че размерът на неустойката не е прекомерно висок
предвид високия риск на необезпечения заем. Намира, че неустойката не следва да се
включва като разход при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита,
във връзка с което се позовава на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Допълва, че съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК годишният процент на разходите се изчислява към момента на сключването
на договора за потребителски кредит, поради което на кредитора не би могло да е
известно дали заемателят ще изпълни всички поети задължения или не. Поддържа, че
правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК не се отнася до неустойката за неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение. Във връзка с осъдителния иск прави
евентуално възражение за изтекла погасителна давност, като заявява, че погасителната
давност е започнала да тече от извършването на престацията съгласно т. 7 от ППВС №
1 от 1979 г. Заявява, че клаузата за неустойка е равноправна. Иска от съда да прекрати
производството по установителния иск, а евентуално да го отхвърли, както и да
отхвърли осъдителния иск. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК. Прави евентуално искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл.
128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими. Няма пречка да бъде съединен осъдителен иск с обуславящ го
установителен иск.
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че договор за паричен заем № 3162198 от 26. 02. 2018 г. е
нищожен на което и да е от твърдените от него основания, че във връзка с този
нищожен договор е заплатил в полза ответника парична сума в размер на 89 лева и 16
стотинки, както и наличието на основание за прекъсване или/и спиране на течението
на погасителната давност. В тежест на ответника е да докаже, че клаузата за неустойка
е била индивидуално уговорена.
От представения по делото заверен препис от договор за паричен заем №
3162198 от 26. 02. 2018 г. и погасителен план към него се установява, че ответникът е
предоставил на ищеца паричен заем в размер на 300 лева, като ищецът се е задължил
да върне главницата заедно с възнаградителна лихва в размер на 40 % на годишна
основа на дванадесет седмични, всяка от които в размер на 26 лева и 27 лева. В чл. 4
2
от договора е посочено, че заемателят е длъжен в срок от три дни от сключването на
договора да предостави едно от изброените обезпечения, а в чл. 4, ал. 2 е посочено, че
при неизпълнение на това задължение от заемателя той следва да заплати неустойка в
размер на 89 лева и 16 стотинки. Уговорено е, че неустойката се дължи заедно с всяка
погасителна вноска, като по този начин погасителната вноска се увеличава със 7 лева и
43 стотинки. При това положение съобразно съдържанието на договора за страните
посочили годишен процент на разходите в размер на 46, 70 %.
От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че ищецът е извършил пет плащания в размер на общо 404 лева и 40 стотинки в полза
на ответното дружество във връзка с така поетите договорни задължения. Според
данните от счетоводството на ответното дружество от така заплатената обща сума 89
лева и 16 стотинки са били отнесени към погасяването на неустоечното задължение.
Освен това според експертното заключение, ако уговорената неустойка не се счита
като разход по кредита, то годишният процент на разходите по договора възлиза на 49,
23 %. Ако обаче тя бъде счетена за разход по кредита, то в такъв случай
действителният годишен процент на разходите по кредита би възлизал на 1 125, 09 %.
Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите
не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени
задължения, определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи
разходи по кредита за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита,
включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко
свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да
бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК).
Неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора за кредит следва да се приеме за сигурен
разход по кредита. Достатъчно косвени доказателства за това се съдържат в самия
текст на договора – от една страна, задължението за предоставяне на обезпечение е
свързано с редица трудно изпълними условия и трябва да бъде осъществено в кратък
тридневен срок; от друга страна, още с погасителния план, който е неразделна част от
договора за потребителски кредит и е бил съставен на датата на сключването на
договора, страните са предвидили, че това задължение няма да бъде изпълнено, като
са разсрочили плащането на свързаната с него неустойка. Ако този сигурен разход по
кредита беше включен при изчисляването на годишния процент на разходите по
кредита, неговият размер щеше да е съществено по-голям от посочения от страните в
договора. Ето защо първостепенният съд предпочита варианта на експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, според който действителният
годишен процент на разходите по договора за потребителски кредит възлиза на 1 125,
09 %.
Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент
на разходите в договора за потребителски кредит обуславя недействителността му на
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в
договора за потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен
процент на разходите произтича от правото на потребителя да може да прецени
правилно икономическите последици от сключването на договора, както и да може да
направи адекватно сравнение с предложения за сключването на други договори за
3
потребителски кредит (така че да може евентуално да „рефинансира“ кредита). Затова
посочване в договора на годишен процент на разходите, който не съответства на
действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика и следва да се приеме за
нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В сходен смисъл е трайната
съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд (решение № 3609 от 04. 07.
2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456
от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение
№ 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.;
решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело №
9689/2022 г.; решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр.
дело № 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав,
по в. гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен
състав, по в. гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А
въззивен състав по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС,
IV – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). С оглед нищожността на целия
договор следва да бъде уважен иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяването на
нищожността на клаузата чл. 4, ал. 2 от договор за заем 3162198. Следователно
предявеният установителен иск е основателен.
Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за кредит,
кредитополучателят следва да върне единствено чистата стойност на кредита, като не
дължи други суми. Следователно обусловеният осъдителен иск е основателен и
доказан.
С оглед основателността на така предявения осъдителен иск следва да бъде
разгледано направеното от ответника евентуално възражение за погасяването на
задължението по давност. Съгласно т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на
Пленума на ВС в случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. Видно
от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза ищецът е заплатил 67 лева и 40
стотинки на 09.03.2018 г., 33 лева и 70 стотинки на 26.03.2018 г., 17 лева на 20.06.2018
г., 15 лева и 70 стотинки на 31.07.2018 г. и 270 лева и 60 стотинки. Исковата молба е
депозирана на 12.04.2023 г., с оглед на което погасени по давност са всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди 12.04.2018 г. Действително, според данните от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза с всяко едно от шестте
плащания, направени от ищеца през периода 09. 03. 2018 г. – 26. 03. 2018 г., заплатена
сума в размер на общо 101 лева и 10 стотинки (67,4 + 33,7), която е послужила за
погасяването на вноските с падеж 07. 03. 2018 г. до 21. 03. 2018 г., в това число и три
вноски за неустойка по 7 лева и 43 стотинки, или общо 22 лева и 29 стотинки
неустойка. Означава ли това, че сумата в размер на 22 лева и 29 стотинки е погасена
по давност? Обсъдените данни от съдебно-счетоводната експертиза произтичат от
отразеното в счетоводството на ищеца, а то не е съобразено с действителното правно
положение между страните. В действителност ищецът е имал едно само валидно
задължение към ответното дружество – да погаси чистата стойност (главницата) по
недействителния договор за потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК в размер на
300 лева. Затова и всъщност първите му плащания трябва да бъдат отнесени към
погасяването на това действително задължение. Валидното задължение на ищеца за
заплащането на сумата в размер на 300 лева в полза на ответното дружество е било
изцяло погасено чрез плащане едва с последното плащане от 31. 01. 2019 г., което
последно плащане е било в размер на 270 лева и 60 стотинки. С него е бил погасен
4
остатъкът от чистата стойност на кредита – до това последно плащане са били
погасени 133 лева и 80 стотинки, а с това последно плащане е бил заплатен и
остатъкът 166 лева и 20 стотинки (300 – 133,8). Тогава разликата 104 лева и 40
стотинки (270,6 – 166,2) е била платена на 31. 01. 2019 г. на ответното дружество без
основание, като то неправилно отнесло частта 89 лева и 16 стотинки от него към
погасяването на вноските за неустойка с настъпил падеж. От датата 31. 01. 2019 г. до
датата на исковата молба не са изтекли пет години, с оглед на което възражението за
погасяването на задължението по давност е неоснователно.
По разноските
С оглед уважаването на двата иска и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има единствено ищецът. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК,
съгласно който претендира 80 лева за държавна такса, 400 лева за съдебно-счетоводна
експертиза, както и се пртендират по 480 лева адвокатско възнаграждение по всеки от
исковете. По аргумент от нормата на чл. 2 от ЗДДС, възнаграждението за доставка на
услугата безплатна правна помощ е необлагаема. Затова върху нея ДДС не се
начислява. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца 800 лева адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите в отношенията между ищеца Г. С. П., ЕГН
**********, с адрес: ., и ответника „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление
., че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № 3162198 от 26. 02. 2018 г., е
нищожна.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите ответника „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., да заплати
на ищеца Г. С. П., ЕГН **********, с адрес: ., сумата 89 лева и 16 стотинки, дадена
на 31. 01. 2019 г. без основание, ведно със законовата лихва от 12. 04. 2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление . да заплати на Г. С. П., ЕГН **********, с адрес: . сумата в размер на
480 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., да
заплати в полза на адвокат Д. М. М., член на Софийската адвокатска колегия, сумата
800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безвъзмездно процесуално
представителство в първоинстанционното производство без ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
5
срок от връчването му на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6