№ 1127
гр. Варна, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20223100500603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.268 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Д., депозирана чрез адвокат И. Н., срещу
решение № 60/10.01.2022г. по гр.д.№ 10082/2021г. на Районен съд- Варна, в частта с която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за разликата над присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв., претърпени в резултат на
настъпило на 14.01.2021 г. събитие – стъпване на тротоарна плочка и падане по лице, в гр.
Варна, ул. „Никола Кънев“ до входа на № 32, до претендирания размер от 5000 лв. и в полза
на Община Варна са присъдени направени по делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част. Счита, че размера на обезщетението не е съобразен с действително
претърпените неимуществени вреди- причинените болки и страдания, констатираното от
вещото лице психическо състояние на пострадалата в резултат на увреждането, и според
очертания в чл.52 от ЗЗД критерий е несправедлив.
Поддържа искане за отмяна и постановяване на решение за уважаване на исковата
претенция в пълен размер, с присъждане на направените пред двете инстанции съдебно-
деловодни разноски.
Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, съобразно становищата на страните и доказателствата към делото, на
основание чл.269 ГПК и чл. 235 от ГПК, констатира:
Производството пред районен съд е образувано по предявен от М. Д. Д. срещу
Община Варна осъдителен иск за сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди- претърпени болки и страдания , вследствие настъпило
на 14.01.2021 г. травматично увреждане от падане на тротоара по протеженеието на
уличното платно на ул.„Никола Кънев“, гр.Варна, със законната лихва от датата на
увреждането.
1
Според обстоятелствата на исковата молба на 14.01.2021 г. около 10:00 ч. при
движение по тротоара на ул. „Никола Кънчев“ в гр. Варна ищцата се спънала в разбита
тротоарна плочка и паднала по лице, получавайки травми в областта на лицето с обилно
кървене. След проведен клиничен преглед в спешен кабинет на МБАЛ „Света Анна“ е
констатирана контузия на лицето и счупване на носните кости. На 17.01.2021 г. е
освидетелствана в съдебна медицина.
От силния удар изпитала голям стрес, силни болки в областта на носа и главата,
както и затруднено дишане от отоците и кървенето. Шокът от преживяното, уплахата и
последващият дискомфорт довели до посттравматично стресово разстройство, което било
установено от психиатър. Счита, че отговорна за причинените неимуществени вреди е
Община Варна, която не е изпълнила задължението си по чл. 31 от Закона за пътищата да
поддържа общинските пътища в състояние, което да осигурява тяхното безопасно ползване.
Ответникът Община Варна изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Оспорва, че на 14.01.2021 г. на ул. „Никола Кънев“ е съществувала разбита тротоарна
плочка, вследствие на която да се стигне до описаната в исковата молба травма. Оспорва се
твърдението, че увреждането е пряка и причинно следствена последица от стъпването на
разбита плочка, с доводи, че падане е възможно и при движение върху напълно изправна
тротоарна настилка. Счита, че в случая не е налице виновното действие или бездействие на
Общината.
По релевантните факти и обстоятелства:
Лист за преглед на пациент в спешно отделение на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД,
удостоверява, че на 14.01.2021 г. е снета анамнеза на М. Д.- травма на главата и носа , с
кървене от ноздрите, след спъване на улицата. Извършеното рентгенологично изследване на
череп- фас и профил, и носни кости, не е установило видими травматични проблеми.
Съгласно Медицинско удостоверение № 9/ 17.01.21, ищцата е прегледана в МБАЛ „
Света Анна-Варна“ АД, отделение „Съдебна медицина“, с оплаквания в областта на челото
и носа. Установени са травматични увреждания, представляващи ожулвания в лявата
половина на челото, кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето, счупване на
носните кости, ожулване по задната повърхност на горната междуфалангеална става на
трети пръст на дясната ръка, получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети, които в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
На 25.03.2021г. е изготвен Медицински доклад относно проведено
психотерапевтично консултиране с лекар-психиатър, според който ищцата е цялостно
ориентирана и видимо спокойна, психомоторика с нормална скорост, емоционално- леко
тревожна, памет и интелект- съответни на възрастта. Наблюдава се присъствие на
значителни мисли за преживяната травма, за несправяне и несигурност. Заключението е за
посттравматично стресово разстройство в стадий на дезактуализация.
Според заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза, приетото и
неоспорено от страните, в първите часове и дни след падането ищцата е развила проявите на
остра стресова реакция F43.0 по МКБ 10 ревизия, продължила в рамките на няколко дни.
Част от симптомите на ищцата продължили да персистират, като нарушен съд, страх от
повтаряне на инцидента,несигурност и защитно поведение, които могат да се разглеждат
като прояви на „разстройство в адаптация с тревожно-фобиен синдром F43.0 по МКБ 10“.
Разстройството в адаптацията е преминало в рамките на периода на възстановяване, между
3 и4 месеца. Към момента на изследването при ищцата липсва изразен дискомфорт и
емоционален стрес, с изключение на симптоми като предварителна тревожност, периодично
безсъние, страх от излизане сама и ситуационните страхове с характеристика на фобия,
които според вещото лице продължават.
Свидетелката Д.Д., без родство със страните, потвърждава обстоятелства при
инцидента през януари 2021г., които е възприела като очевидец. Твърди, че това се е
случило преди обяд на улица „Никола Кънев“ срещнала М. и дъщеря й. Вървели и
2
приказвали, когато ищцата се спънала и паднала, лицето й се подуло. Била цялата в кръв и
много се уплашила. После тръгнали към Спешното на Окръжна болница. След инцидента
ищцата се страхувала да излезе сама. Според свидетелката на мястото, където паднала,
имало разбити плочки, неподредени, нефугирани, но без видима неравност на тротоарната
настилка .
За състоянието на тротоарната настилка към датата на злополуката ответникът е
поискал назначаването на съдебно-техническа експертиза, което е оставено без уважение с
определение на съда от 16.12.2021г. Установяването му като релевантен факт е ограничено,
поради изминалия продължителен срок от злополуката до завеждане на исковата молба, и
при отсъствието на други доказателства за изправността на съответния участък към
конкретната дата, единствен източник на сведение за него са свидетелските показания.
По същество на спора:
Доказано, при условията на деликтна отговорност по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл.
45 от ЗЗД, са налице предпоставки за обезщетение, поради претърпени от ищцата
неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от травматично увреждане на
14.01.2021г.
Спорът е по размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
На основание чл.51 и чл.52 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД, на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Въведеният с нормата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливо обезщетение поставя на
преценка конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна- характер на
увреждането, последици от причинената травма, личността и възрастта на увредения,
здравен статус преди и след злополуката, период на възстановяване, изживявания на лицето
във връзка с деликта.
Обезщетението в конкретния случай е съответстващо на характера и вида на
уврежданията, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живот.
Възстановяването от физическите травми е продължило за кратък период, без допълнителни
усложнения, като този извод съдът извежда от медицинската документация и на база
констатациите в амбулаторен лист № 218/ 25.01.2021г.
Причинените увреждания не са предизвикали съществена промяна в ежедневието на
пострадалата и нейният начин на живот, освен предвидимите болки и неудобства.
В контекста на твърдените негативни преживявания и стрес от инцидента съобразява,
че ищцата е провела психо-терапевтични консултации с лекар-психиатър, според доклада от
25.03.2021г., чрез които е постигнато редуциране на мислите за травмата и преработка на
преживяванията във връзка с нея. Препоръчано е продължаване на психотерапевтичното
лечение и наблюдение на състоянието от лекар, за които не се представят доказателства.
Според експертизата, симптомите на проявената остра стресова реакция, /F43.0 по
МКБ 10/ непосредствено след стресогенното събитие, се наблюдават в първите дни и
постепенно затихват. Част от тях са персесирали в „разстройството в адаптацията с
тревожно- фобиен синдром , F43.2 по МКБ 10“, но са преминали в периода на
възстановяване, след който не са наблюдава изразен дискомфорт и емоционален стрес.
Добра е прогнозата за преодоляване на остатъчни симптоми-тревожност и ситуационни
страхове с характеристика на фобия / страх да излезе сама/.
Обсъдените данни сочат, че първоначалното разстройство в адаптацията е
преодоляно в хода на оздравителния процес в психологичен аспект, но без назначено
медикаментозно лечение. Не е провеждана терапия след първоначалната консултация през
март 2021г. Логично е в рамките на изследвания период ищцата да е изпитвала трайни
негативни емоции- тревожност и страх да излиза сама, преживявайки отново инцидента,
предвид възрастта и общото й здравословно състояние, във връзка с което и признатата с
решение на ТЕЛК трайно намалена работоспособност. Остава недоказано по какъв начин
тези симптоми са се отразили на обичайния ритъм на живот, който лицето е водило до
3
инцидента, нарушени и ограничени ли са осъществяваните преди това действия, и в каква
степен , които са в обхвата на значимите обстоятелства при определянето на справедлив
размер, еквивалентен на действителното претърпените неимуществени вреди и настъпилите
от тях последици.
По изложените съображения разглеждащият състав приема, че присъденото
обезщетение е съобразено с конкретно установените факти и обстоятелства, релевантни за
неговия размер.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 271 ГПК и чл.280, ал. 3 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/10.01.2022г. по гр.д.№ 10082/2021г. на Районен
съд- Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4