РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2071
16.11.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври, две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 1634 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на Д.С.Г., с
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0329-000118 от 06.11.2019г. на ВПД Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Раковски, с която на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт за
неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че с Решение № 509 от 08.04.2020г. ,
постановено по АНД № 1343/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 04.06.2020г,. е отменено
Наказателно постановление № 19-0329-001193, издадено от ВПД Началник на РУ
Раковски към ОДМВР Пловдив.
Претендира
отмяната на оспорения административен акт. Не се претендират разноски по
делото.
Ответникът по жалбата – ВПД Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Раковски, в писмено
становище, намира жалбата за неоснователна.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
е подадена от активно легитимирана
страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
- принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от
материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. Директора на ОДМВР-Пловдив.
Съдът намира, че заповедта е
издадена в установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59 от АПК.
Установи се, че процесната
заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа
наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта,
фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на
заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и
разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в
самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/,
поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН с №G 141409/27.10.2019г.,
който представлява част от административната преписка, констатациите в същата,
включително – талон за изследване /на л. 58 от делото/, също част от
административната преписка, съставляват и мотиви на заповедта.
В обстоятелствената част на
оспорената заповед е описано следното: на 27.10.2019г., около 03:27 часа, в гр.
Раковски, на ул. „Михаил Добромиров“,
като водач на МПС Алфа Ромео 147, с рег. № ***, лицето Д.С.Г. управлява
собствения си лек автомобил с рег. номер
№ *** като допуска следното нарушение: управлява МПС след употреба на
алкохол – 0.87 промила в издишания въздух, изпробван с техническо средство -
дрегер алкотест 7510, с фабричен номер АRВА-0053 и показано на водача. Същият
заяви, че е изпил две бири. Водачът лъхаше силно на алкохол. Издаден е талон за
медицинско изследване номер 0048841. Водачът заяви, че ще дава кръвна проба.
Видно от протокол № 677/29.10.2019г. за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта с вх. №
329000-5170/05.11.2019г.
по описа на РУ Раковски в количество -0.53 промила.
Оспорената заповед отговаря на
всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.
По отношение на изискването на
чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено
такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се
установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В
жалбата не се и релевират доводи за нарушение на
административнопроизводствените правила.
Въпреки
че в жалбата липсват конкретно изложени твърдения за противоречие на заповедта
с материалноправните разпоредби, съдът служебно извърши проверка и за наличие
на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че обжалваната заповед
съответства на материалния закон.
Видно
от всички писмени доказателства: АУАН №GА 141409/27.10.2019г., талон за
изследване, установява се фактическият състав на чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП.
От
страна на жалбоподателя липсват доказателствени искания, като не се оспорва
описаната в АУАН №GА 141409/27.10.2019г и в мотивите на обжалваната заповед
фактическа обстановка.
При това положение констатациите в АУАН и
талон за изследване следва да бъдат
кредитирани.
Съдът
приема за установено, че Д.Г. е извършил нарушението, установено с коментирания
АУАН.
Извършеното от Д.Г.
административно нарушение е по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната
норма на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тази разпоредба
съставлява и материалноправното основание по чл. 171 т.1., б.“б“ от ЗДвП за
прилагане спрямо него на преустановяващата ПАМ.
Съгласно чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1.временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Следва да се посочи, че в
конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на
закона, е изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради
факта, че тя е издадена от административния орган в условията на обвързана
компетентност.
При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
След като
жалбоподателят управлява МПС МПС Алфа Ромео 147, с рег. № ***, след
употреба на алкохол – 0.87 промила в издишания въздух, изпробван с техническо
средство - дрегер алкотест 7510, с фабричен номер АRВА-0053; от протокол №
677/29.10.2019г. за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с вх. № 329000-5170/05.11.2019г.
по описа на РУ Раковски в количество - 0.53 промила, то административният орган
не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171, т.1, б.“б“от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на
обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1,б.“б“ от ЗДвП,
т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването
й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага санкция по
цитираната разпоредба. При установената фактическа обстановка по конкретния
казус /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда/
административният орган е длъжен да наложи съответната санкция и по чл.171,
т.1,б.“б“ от ЗДвП, тъй като е налице извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а при това правонарушение водачът на МПС, следва да понесе
санкцията-изземване на свидетелство за управление на МПС.
С прилагането на ПАМ се изпълнява
целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните
нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство.
ПАМ се налагат независимо от наложеното
административно наказание, както и независимо от реализирането на наказателната
отговорност, като не представлява административно наказание съгласно легалната
дефиниция на чл. 13 от ЗАНН. Различен е характерът на ПАМ /като ИАА/ с този на
наказателните постановления, като различен е и редът за тяхното обжалване.
По тези съображения съдът намира
за неотносимо влязлото в сила решение №509 от 08.04.2020г, постановено по АНД №
1343/2020г. на Районен съд Пловдив., с което е отменено Наказателно
постановление № 19-0329-001193, издадено от ВПД Началник РУ Раковски към
ОДМВР-Пловдив.
Както се коментира вече административнонаказателната
отговорност, респ. отмяната на НП, е неотносима към процесната ЗПАМ, която се
издава в различно производство.
С прилагането на ПАМ се изпълнява
целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения
от водача, управлявал пътно превозно средство.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че законосъобразно
административният орган е наложил на жалбоподателя оспорената принудителна
административна мярка, поради което подадената жалба, като неоснователна, ще
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0329-000118 от
06.11.2019г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Раковски
Решението е окончателно съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /ДВ бр. 77 от 2018 г. /.
Административен
съдия: /п/