Р Е Ш Е Н И Е
№ 260468, 31.03.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив VІ граждански състав
на десети март две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда
Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ:
Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя
Цонкова ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 258 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Й.Т.Т.
против Решение № 261175/06.11.2020г., пост.
по гр.д.№ 8012/2019, ПРС, с което са отхвърлени предявените от Й.Т.Т. против “Лайт
Кредит” ООД и “Гарант Кредит Консулт” ЕООД
субективно-пасивно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД
– за осъждане на двамата ответници солидарно да заплатят на ищцата сумата 643,
32 лева, представляваща недължимо платена от нея на ответниците възнаградителна
лихва по сключени между нея и праводателя на ответника „Лайт Кредит“ ООД („Джи Ес
Финанси“ ООД) в гр. Пловдив на 19.05.2014 г.
Договор за паричен заем № 5439 и нея, ответникът “Лайт Кредит“ ООД и праводателя
на ответника „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД („Лайт Кредит Консулт“ ЕООД) Тристранен
договор за гаранция, заедно със законната лихва върху тази сума, като се присъдени
и разноски.
Жалбоподателят Й.Т. поддържа, че решението
е неправилно. Сочи, нарушение на материалния закон с непризнаване на нищожността
на процесния договор. Като основание за недействителност сочи липсата на подписани
ОУ, съгл. чл.22 във вр. с чл.11, ал.2 от ЗПК, липсата на информация по чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК относно общата дължима сума от потребителя по кредита, като посочва,
че не става ясно какви плащания се включват в ГПР и потребителят е поставен в положение
да не знае колко точно е оскъпяването по кредита. Сочи като процесуално нарушение,
че съдът е изложил мотиви защо счита, че клаузата за възнаградителна лихва не е
нищожна. На следващо място сочи, че договорът
е недействителен поради непосочване на условията за прилагане на договорения лихвен
процент от 200% , с което е нарушено изискването на чл.11, арл.1, т.9 от ЗПК, което
води до недействителност на договора по чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.Счита,
че е нарушен и чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, т.к. в погасителния план няма разбивка относно
това какво включва по пера всяка погасителна вноска. Поради изложеното намира клаузата
на възнаградителна лихва за нищожна, а платеното по нея – подлежащо на връщане.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се уважи
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемите страни „ Лайт кредит“
ООД и „Гарант кредит консулт“ ЕООД не са взели становище.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец по
делото, останал недоволен от постановеното съдебно решение, с което са отхвърлени
предявените искове, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява
допустима.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
Жалбоподателят е ищец в производството
пред първоинстанционния съд, сезиран със субективно съединени искове за
осъждане на въззиваемите дружества да върнат недължимо платената сума от
643,32лв., заплатена като договорна лихва по договор за заем № ***г.
По отношение на валидността и допустимостта на
постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За
да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че между страните
е сключен процесния договор с предмет предоставяне на заем от 3000лв., която
сума е следвало да бъде върната на 21 равни седмични погасителни вноски, с
първа вноска 26.05.2014г. , че заемната сума е предадена на кредитополучателя.
Приел е за установено, че длъжникът е погасил главницата, както и че е заплатил
лихва в размер на 643,32лв. , като е кредитирал заключението на ССЕ. Приел е,
че договорната лихва се дължи, като липсват мотиви, защо приема, че тази договорка
не противоречи на ЗПК. Въз основа на това е приел, че искът за кредитополучателя
за връщане на заплатените суми като договорна лихва по нищожна клауза е
неоснователен и е отхвърлил исковете.
Настоящата инстанция намира, че
фактическата обстановка е установена съобразно събраните доказателства.
Допълнително следва да се посочи, че съгласно договорът за заем между страните
договорната лихва, регламентирана в чл. 3 от същия е в размер на 200% , а
посоченият ГПР – 615,53%. Вярно е, че
измененията в ЗПК, с които се въвежда максимално допустим размер на ГПР са последващи сключването на процесния
договор / измененията с ДВ бр.35/2204.2014г., в сила от 23.07.2014г./. В случая
, обаче, клаузата за договорна лихва в размер на 200% е нищожна на друго основание.
В чл. 143, ал.1 от ЗЗП е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В случая е уговорена възнаградителна
лихва, която надвишава двадесет пъти законната лихва, а практиката
приема, че принципът на добросъвестността не се надвишава при договорена лихва
до трикратния размер на законната лихва.
Доколкото потребителят е по-слабата икономически страна, уговарянето на прекомерно
високо възнаграждение за предоставения заем противоречи на принципа на добросъвестността
и нарушава добрите нрави. Всяка уговорка накърняваща добрите нрави, пък съгл. чл.26
от ЗЗД е нищожна. В тази насока е и ориентирана
трайната съдебна практика /напр. в О№901/10.07.2015, гр.д.№6295/2014, 4г.о., ВКС
е разяснил, че „за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. Противно на добрите нрави
е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена
по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да
се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.“/.
Предвид тези разяснения, следва да се приеме, че в случая е налице договорка, която да накърнява добрите
нрави и да поставя потребителя в неравноправно положение. Договорената лихва надвишава
многократно приетия от практиката максимален допустим размер. Клаузата,
регламентираща договорната лихва се явява нищожна като противоречаща на добрите
нрави, поради което извършеното по нея плащане е недължимо.
Съгл. чл.55, ал.1 предл първо от ЗЗД платеното без основание подлежи на връщане. Така заплатеното по нищожна
клауза следва да бъде върнато. По делото е доказано, че жалбоподателката Т. е
заплатила на кредитора „Лайт кредит“ ООД сумата от 643, 32 лв., поради което и същата подлежи на
връщане като недължимо платена.
По отношение на вторият ответник
- „Гарант кредит консулт“ ЕООД, по делото не са събрани доказателства между
него и жалбоподателката да са възниквали каквито и да било правоотношения,
поради което искът срещу него следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен по отношение на ответника
„Лайт кредит“ ООД и вместо него да бъде постановено ново, в гореказания смисъл.
По отношение на ответника „Гарант кредит
консулт“ ЕООД решението следва да бъде потвърдено.
По разноските
Пълномощникът на жалбоподателката
е представил списък с разноски, който няма да бъде уважен от съда, т.к. съдържа
неверни записвания. Жалбоподателката е била освободена от внос на такси и
разноски в първоинстанционното производство с разпореждане № 5685/22.052019г.
Така записаните суми за заплатени ДТ са неверни и няма да бъдат присъждани.
На
осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна „Лайт кредит“ ООД ще следва да бъде
осъдена да заплати на пълномощникът на Й.Т. във въззивната инстанция – адв. С.
А. Г. сумата от 300лв.
На
осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна „Лайт кредит“ ООД ще следва да бъде осъдена
да заплати на Й.Т. сумата от 120лв. разноски за ССЕ.
„Лайт кредит“ ООД следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 75лв. за дължими ДТ за
двете инстанции.
С
оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 261175/06.11.2020г., пост. по гр.д.№ 8012/2019, ПРС в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Й.Т.Т., ЕГН **********,***0, със съдебен адрес:***,
адв. Д. Б., против “Лайт Кредит ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Полет” № 1, ет.2, представлявано от Управителя Е. О. К., иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД – за осъждане на ответникът да заплати на ищцата сумата 643, 32
лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по сключен помежду
им Договор за паричен заем № ***г., заедно
със законната лихва върху тази сума, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Лайт Кредит
” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет”
№ 1, ет.2, представлявано от Управителя Е. О. К., да заплати на Й.Т.Т., ЕГН **********,***0,
със съдебен адрес:***, адв. Д. Б., на осн. чл. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД , сумата
643, 32 лв., представляваща недължимо платена от Т. на „Лайт кредит“ ООД възнаградителна
лихва по сключен помежду им Договор за паричен
заем № ***г., ведно със законната лихва върху
тази сума от подаване на исковата молба – 21.05.2019г., както и сумата от
120лв. разноски пред първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261175/06.11.2020г., пост. по
гр.д.№ 8012/2019, ПРС в останалата му част.
ОСЪЖДА “Лайт Кредит
” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет”
№ 1, ет.2, представлявано от Управителя Е. О. К., да заплати на адв. С. А. Г., ЕГН **********, сумата
от 300лв. на осн. чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА “Лайт Кредит
” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет”
№ 1, ет.2, представлявано от Управителя Е. О. К., да заплати в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 75лв., дължими ДТ в
производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: