№ 65
гр. Ловеч, 17.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
частно наказателно дело № 20234300600040 по описа за 2023 година
като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВЧНД № 40 по описа
за 2023 година, за да се произнесе, съобрази :
С определение № 78/31.01.2023 г. по НОХД № 321 по описа за 2022 г.,
РС-Луковит е оставил без уважение искането на процесуалния представител
на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит, за отстраняване на
допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила на досъдебното
производство, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Пред въззивната инстанция е постъпила жалба от Д. А. В., чрез адв. М.,
с която моли да се отмени атакуваното определение и вместо него да се
постанови друго, с което да се прекрати съдебното производство и да се върне
делото на Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит, за отстраняване на
допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила на досъдебното
производство, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Твърди, че са били допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, довели до невъзможност на В. още в качеството му на обвиняем
да научи в извършването на какви деяния е обвинен и по този начин
изначално е било ограничена правото му на защита.
Излага, че деянието по чл. 144, ал. 3, пр. 3 във връзка с ал. 1 от НК е
несъставомерно, тъй като липсва квалифициращия деянието признак, а
1
именно деянието да е извършено „в условията на домашно насилие“. Сочи, че
в обвинителния акт е посочено, че престъплението е извършено в условията
на домашни насилие. Посочва, че по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК, за да е
налице квалифициращия признак следва деянието, което се твърди, че Весков
е извършил, да е било предшествано от системно упражняване на физическо
или психическо насилие спрямо И.. Посочва, че в обвинителния акт е
описан предходна проява на агресия от подсъдимия към пострадалата от
06.07.2016 год., с цитирана преписка на РУ- Луковит. Налага довод, че това
не е достатъчно, за да приеме, че инкриминираният случай на закана три
години по-късно - на 14.09.2019 год., е извършен при условията на домашно
насилие. Приема, че следва да са налице поне три случая или системност на
упражнено насилие, които предшества процесния, а това не е налице в
конкретния казус и в обвинителния акт не са посочени три случая, поради
което не е налице системност.
На следващо място намира, че при повдигнато обвинение по чл. 144, ал.
3 НК следва изрично да се посочи чрез какви действия и/или бездействия са
извършени, къде и кога. Счита, че е налице неяснота по фактите, по които
подсъдимия е следва да осъществява защитата си в процеса и са му
повдигнати две неясни обвинения. Излага, че посоченото време и в двата
диспозитива не отговаря на времето, посочено от свидетелите и писмените
доказателства, тъй като сигнала на тел. 112 е бил получен в 21. 03 ч.,
полицейските служители са пристигнали около 21. 30 ч. и с оглед техните
показания се предполага, че тогава В. се е заканил, че ще ги убие. Посочва,
че в диспозитива на обвинителния акт, като време на извършване е отразен
22.00 ч., но по това време вече са били извикани други полицейски
служители. Счита, че не е изяснено мястото на извършване и има ли
конкретен полицейски служител, към който да е била насочена закана.
Посочено е, че и двете деяния са в дом на улица „И.В. в с. Ъглен, обл. Ловеч,
но при разпита полицейските служители са посочили, че В. е бил на улицата и
когато се обърнал да влиза в двора, при опита им да го спрат и задържат, им
се заканил. Приема, че не са изяснени и самите закани, като не е посочено в
какво се състоят отправените заплахи с убийство - какви действия /вербални
или невербални/ е извършил подсъдимия.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилия частен протест и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Жалбата е неоснователна.
РС-Луковит е оставил без уважение искането на процесуалния
представител на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит, за
отстраняване на допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила
на досъдебното производство, довело до ограничаване правото на защита на
подсъдимия.
2
За да направи този извод, съдът е приел, че на досъдебното производство не е
допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, тъй като дали е извършена закана
и дали това е станало в условие на домашно насилие са въпроси, на които
съдът дължи отговор с крайния съдебен акт след провеждане на съдебно
следствие.
Пред тази инстанция се излага от процесуалния представител на
подсъдимия, че деянието по чл. 144, ал. 3, пр. 3 във връзка с ал. 1 от НК е
несъставомерно, тъй като липсва квалифициращия деянието признак, а
именно деянието да е извършено „в условията на домашно насилие“. Сочи, че
в обвинителния акт е посочено, че престъплението е извършено при
условията на домашни насилие. Посочва, че по смисъла на чл. 93, т. 31 от
НК, за да е налице квалифициращия признак следва деянието, което се
твърди, че Весков е извършил, да е било предшествано от системно
упражняване на физическо или психическо насилие спрямо И.. Посочва, че в
обвинителния акт е описан предходна проява на агресия от подсъдимия към
пострадалата от 06.07.2016 год., с цитирана преписка на РУ- Луковит. Налага
довод, че това не е достатъчно, за да приеме, че инкриминираният случай на
закана три години по-късно - на 14.09.2019 год., е извършен при условията на
домашно насилие. Приема, че следва да са налице поне три случая или
системност на упражнено насилие, които предшества процесния, а това не е
налице в конкретния казус и в обвинителния акт не са посочени три случая,
поради което не е налице системност.
Тази инстанция, както и първата, приема, че непосочването в
обстоятелствената част на три случая на упражнено насилие, извън
процесния, не представлява допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до нарушаване правото на защита
на В.. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и съдържа
необходимите реквизити. Дали деянието осъществява признаците на състава
на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 3 НК е въпрос, по който съдът се
произнася с присъда. Съгласно чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК, при постановяване на
присъда съдът обсъжда и решава следните въпроси - съставлява ли деянието
престъпление и правната му квалификация.
На следващо място, пред тази инстанция адв. М. твърди, че при
повдигнато обвинение по чл. 144, ал. 3 НК следва изрично да се посочи чрез
какви действия и/или бездействия са извършени, къде и кога. Счита, че е
налице неяснота по фактите, по които подсъдимия е следва да осъществява
защитата си в процеса и са му повдигнати две неясни обвинения. Излага, че
посоченото време и в двата диспозитива не отговаря на времето, посочено от
свидетелите и писмените доказателства, тъй като сигнала на тел. 112 е бил
получен в 21. 03 ч., полицейските служители са пристигнали около 21. 30 ч. и
с оглед техните показания се предполага, че тогава В. се е заканил, че ще ги
3
убие. Посочва, че в диспозитива на обвинителния акт като време на
извършване е отразен 22.00 ч., но по това време вече са били извикани други
полицейски служители. Счита, че не е изяснено мястото на извършване и има
ли конкретен полицейски служител, към който да е била насочена закана.
Посочено е, че и двете деяния са в дом на улица „И.В. в с. Ъглен, обл. Ловеч,
но при разпита полицейските служители са посочили, че В. е бил на улицата и
когато се обърнал да влиза в двора, при опита им да го спрат и задържат, им
се заканил. Приема, че не са изяснени и самите закани, като не е посочено в
какво се състоят отправените заплахи с убийство - какви действия /вербални
или невербални/ е извършил подсъдимия.
Настоящата инстанция намира, че не е налице хипотезата на чл. 248, ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК и на досъдебното поизводсто не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване правата
на подсъдимия.
Обвинителния акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и съдържа време,
място и начин на извършване на деянието. В обстоятелствената част и в диспозитива на
обвинителния акт като време на извършване на деянието е посочена дата и час. Дали от
писмените и гласни доказателства се установява времето на извършване на деянието така,
както е прието в обвинителния акт, е въпрос, който се изяснява в хода на съдебното
следствие и при установяване на друго време на извършване на деянието може да се
направи и допусне изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК.
Обвинителния акт съдържа и място на извършване на деянието, като и за двете
деяния е посочено „в дом на ул. ......“. В хода на съдебното следствие този въпрос ще се
изяснява и при промяна на мястото на извършване на деянието може да се направи и
допусне изменение на обвинението по чл. 287, ал. 1 НПК.
Неоснователно е и становището на защитата, че не са изяснени и
самите закани, като не е посочено в какво се състоят отправените заплахи с
убийство - какви действия /вербални или невербални/ е извършил
подсъдимия. По отношение на обвинението по чл. 144, ал. 3, пр. 3 във връзка
с ал. 1 НК е прието, че „с конклудентни действия се заканил на Искра
Петрова И. с престъпление против личността й – нанасяне на телесна повреда,
като я гонил из двора на дома с брадва“. За престъплението по чл. 144, ал. 3,
пр. 1 във връзка с ал. 2 във връзка с ал. 1 НК е отразено „като изрекъл думите
„знам къде живеете, ще ви намеря, когато не сте с униформи и ще ви убия“.
Обвиненията са ясно, точно формулирани, не е налице твърдяната от
защитата неяснота и съдържат всички признаци от състава на
престъпленията, както и време, място и начин на извършването им.
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се потвърди определение
№ 78/31.01.2023 г. по НОХД № 321 по описа за 2022 г. на РС-Луковит.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 във връзка с
чл. 345, ал. 1 и чл. 249, ал. 3 от НПК , съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 78/31.01.2023 г. по НОХД № 321 по
описа за 2022 г. на РС-Луковит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5