Р Е Ш
Е Н И Е
№ 61/15.01.2024 г.
Административен съд - Монтана,
касационно-административен състав ,в публичното съдебно заседание ,на дванадесети януари ,през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря……..Антоанета Лазарова и с участието на прокурора……...Галя
Александрова…като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА
БОЙЧЕВА....КАНД№764/2023г. по описа на Административен съд-Монтана.............................
взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63в от ЗАНН.
С решение №287 от 31.10.2023г.,
постановено по АНД №1190/2023г.по описа на РС-Монтана е потвърдено наказателно
постановление №12-2300145/15.09.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана, с което на „ДАМЯНИЦА 22“ЕООД, гр.Монтана,в качеството му на
работодател е наложено административно наказание„имуществена санкция“ в размер
на 1500лв.на основание чл.416,ал.5, във връзка с чл.414,ал.1 от КТ ,за
нарушение на чл.303,ал.3 от КТ.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от касатора„ДАМЯНИЦА 22“ЕООД,
гр.Монтана,с управител М.Г.Д.,чрез адв.Ц.Д. ***, с искане
да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно.В съдебно
заседание не се явява и не се представлява.Представено е писмено становище с
доводи по същество на спора.
Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”гр.Монтана,чрез юрк.Кръстева иска да се
потвърди решението, като правилно и законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна.
Административен съд -Монтана,като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в
жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,по
изложените по-долу съображения.
Решението на въззивният
съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че
на касатора в настоящето производство е съставен
акт за установяване на административно нарушение №12-2300145/22.08.2023г. и наказателно постановление№12-2300145/
15.09.2023г. за това,че при извършена проверка на място на 03.08.2023г.,в
21,37ч. по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на „ИТ”-Монтана
е установено,че дружеството в качеството си на работодател, е допуснал до работа
лицето Радостина Николаева Красимирова с ЕГН********** на възраст 17г. да престира труд без разрешение на Инспекция по труда-Монтана ,с
което е нарушил чл.303,ал.3 от КТ, за което му е наложено административно наказание„имуществена
санкция“ в размер на 1500лв., на основание чл.416,ал.5, във връзка с
чл.414,ал.1 от КТ. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и
безспорен начин от събраните по делото доказателства. При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Решението на РС-Монтана е правилно и
законосъобразно.За да потвърди НП ,съдът е приел,че факта на нарушение е
доказан с всички допустими писмени и гласни доказателства ,при което правилно е
ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството.Този негов
извод се споделя от настоящата касационна инстанция с оглед установената
практика и по други сходни дела.Безспорно е установено по делото ,че
дружеството е допуснало до работа да
престира труд лице на 17г. без разрешение на Инспекция по труда-Монтана ,с
което е нарушило чл.303,ал.3 от КТ ,за
което му е наложена имуществена санкция“ в размер на 1500лв., на основание
чл.416,ал.5, във връзка с чл.414,ал.1 от КТ.Нарушението е доказано от
субективна и обективна страна. Като е потвърдил НП Районния съд е постановил
решение в съответствие с приложимия материален и процесуален закон.Неоснователни
се явяват възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални
нарушения от съда при постановяване на решението,при което не са налице
основания за отмяна на решението. При това ,решението на съда ,с което е потвърдено наказателното постановление следва
да се остави в сила.
Претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника по делото ,чрез
неговия процесуален представител юрк.Кръстева му се
дължи на основание чл.63д,ал.1 и ал.4 ,5 от ЗАНН ,във вр. с чл.37 ЗПП във вр. с чл. 27е
от НЗПП в размер близък до минималния размер от 100 лв.,платими от касатора.
Предвид гореизложените мотиви и на
основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №287 от 31.10.2023г., постановено по АНД №1190/2023г.по
описа на РС-Монтана.
ОСЪЖДА ДАМЯНИЦА 22“ЕООД, гр.Монтана,представлявано от М.Г.Д.,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.