ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2022 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2720
по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С.Х.Х., подадена чрез пълномощника му адвокат В.Д.,
срещу заповед № 22-0819-001560/27.10.2022 г. на полицейския
инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на Х. за виновно
нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. второ ЗДвП е наложена, на основание чл.
171 т. 1 б. „б“ ЗДвП,
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторното превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
В жалбата е съединено искане по чл. 166 ал. 4 АПК за
спиране на допуснатото с чл. 172 ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на
наложената със заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП принудителна административна
мярка като са изложени съображения, според които при индиция за евентуална
грешка на апарата, с който водачът е проверен за употребата на наркотични или
други упойващи вещества, на която възможност за грешка сочело направеното на
следващия ден биохимично изследване на водача с отрицателен резултат, било несправедливо
той да търпи предвидената в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП ПАМ преди окончателното
удостоверяване с резултата от дадената кръвна проба дали действително е бил под
въздействието на наркотични вещества.
Искането за спиране на предварителното изпълнение на
наложената със заповед № 22-0819-001560/27.10.2022 г. принудителна
административна мярка чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП е предявено от процесуално
легитимирано лице /адресат на наложената ПАМ/ и при наличието на инициирано с жалбата
до съда оспорване на заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП. В специалния ЗДвП, допуснал
с чл. 172 ал. 6 предварително изпълнение на принудителните административни
мерки от категорията на процесната, не е предвидена изрична забрана за съдебен
контрол, поради което съгласно чл. 166 ал. 4 АПК няма процесуална пречка за подаването
на искане за спиране на предварителното им изпълнение. Съвкупно преценено, това
налага извод за процесуална допустимост на искането по чл. 166 ал. 4 АПК.
За да се произнесе по основателността му, съдът
прецени следното:
Скрепеното с чл. 166 ал. 1 АПК принципно положение е,
че оспорването на административния акт спира изпълнението му. Изключенията от
този принцип са налице, когато административният орган със свое разпореждане
допусне предварителното изпълнение на акта при условията на чл. 60 ал. 1 АПК
или когато предварителното изпълнение е предвидено по силата на отделен закон.
Във втория случая наличието на предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК се презумира
от самия законодател, поради което и той с изрична разпоредба допуска предварителното
изпълнение на акта.
Съгласно чл. 166 ал. 4 АПК допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на административния акт може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Препратката към ал. 2
означава, че за основателността на искането е необходимо по безсъмнен начин да
се установи, че предварителното изпълнение на акта е в състояние да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда
като предпоставките за това трябва да са нови обстоятелства, тоест настъпили след издаване на обжалвания
административен акт. При подадено искане по чл. 166 ал. 4 АПК тежестта да
докаже наличието им, както и негативното им въздействие върху правната сфера на
адресата на оспорения административен акт, е изцяло на оспорващия. При това от
регламентираните в чл. 166 ал. 2 АПК условия за спиране на предварителното
изпълнение на административния акт е видно, че основанията за спиране не могат
да почиват на твърдения за незаконосъобразността на акта, които по смисъла на
чл. 146 АПК представляват основания за оспорването му, но не и за спиране на
допуснатото му предварително изпълнение.
В случая искането за спиране на допуснатото с чл. 172
ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на ПАМ по чл. 171 ал. 1 т. 1 б. „б“ ЗДвП се
основава на твърдян от оспорващия факт, който макар и последващ издадената
заповед, е останал изцяло недоказан, тъй като към жалбата, инкорпорираща в
съдържанието си искането по чл. 166 ал. 4 АПК, не е приложено доказателство относно
твърдяния от Х. отрицателен резултат от извършеното му на следващия ден биохимично
изследване. Отделен е въпросът, че подобен резултат от изследване, което е различно
от кръвното, освен че не е предвиден в закона като средство за доказване употребата
на наркотични вещества от водача, но и няма абсолютно никакво отношение конкретно
към възможното настъпване на вреди от предварителното изпълнение на акта.
Фактът, че със заповедта жалбоподателят временно е лишен
от издаденото му СУМПС сам по себе си не може да обоснове настъпването за него на
значителни или трудно поправими вреди от допуснатото от закона предварително
изпълнение на ПАМ, които да са толкова съществени, че ефективно да противостоят
на охраната на обществения интерес с предварителното изпълнение на ПАМ. Временно
сложилата се невъзможност на адресата на мярката да управлява автомобила си
поради отнетото му СУМПС е закономерна последица от ПАМ, чиято цел е именно да
преустанови констатираното от полицейските органи административно нарушение по
ЗДвП по предвидения в закона ред и да предотврати настъпването и на други
такива. Преценяйки изключително високата обществена опасност на този вид административни
нарушения, свързани с реалното застрашаване на живота и здравето на участниците
в движението по пътищата, законодателят е допуснал предварителното изпълнение
на наложената за тях принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП. Поради това, за да противостои ефективно частният интерес на жалбоподателя
на обществения такъв и като последица от това да обуслови спирането на
допуснатото от закона предварително изпълнение на ПАМ, е необходимо по
категоричен и безсъмнен начин той да докаже реалната опасност от настъпването в
правната му сфера на вреди от предварителното изпълнение на ПАМ, които да са
толкова тежки и съществени, че да са в състояние да преодолеят охраната на
засегнатия от нарушението обществен интерес. В случая това не е направено,
което обуславя неоснователността на подаденото искане по чл. 166 ал. 4 АПК.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Х.Х. за спиране на
допуснатото на основание чл. 172 ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на
наложената на Х. със заповед № 22-0819-001560/27.10.2022 г. на полицейския
инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторното превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС РБ в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: