№ 23
гр. Стара Загора, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоньо М. Тонев
Членове:Мариана Д. Христакева Панова
Татяна Гьонева Коева
при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова
в присъствието на прокурора Хр. Г. М.
като разгледа докладваното от Тоньо М. Тонев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215500602843 по описа за 2021 година
Обжалвана е присъда №43/11.11.2021год. по НОХД №1030/2021 год.
по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимата СВ. В. Ц. , ЕГН
**********, е призната за виновна в това, че за периода от 10.04.2018 г. до
10.06.2020 г. в с. Даскал Атанасово, община Раднево, след като е осъдена с
решение № 34 от 27.03.2014 г. по гр. дело № 364/2013 г. на РС-Раднево,
влязло в сила на 16.02.2016 г., да издържа с месечна издръжка в размер на 150
лв. своя низходящ АНТ. ЗЛ. К., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер повече от две вноски, а именно 26 месечни вноски
на обща стойност 3900 лева, като деянието е било извършено повторно,
поради което и на основание чл.183, ал.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.28,
ал.1 от НК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а във връзка с
чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година, както и
на обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата
на подходящо за целта място в сградата на кметството по местоживеене на
подсъдимата – гр.София, ж.к. „Люлин“ № 604, ет.2, ап.6.
Съдът, на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК е
1
определил и наложил на подсъдимата СВ. В. Ц. със снета самоличност едно
общо наказание за деянията, предмет на осъжданията нохд №1030/2021 год. и
с присъдата по н.о.х.дело № 244/2019 г. – двете на Старозагорския районен
съд, а именно най-тежкото измежду наложените й наказания по тези
н.о.х.дела:лишаване от свобода за срок от една година.
На основание чл.25, ал.4 във връзка с чл.66, ал.1 от НК съдът е
отложил изпълнението на така определеното и наложено общо най-тежко
наказание на подсъдимата СВ. В. Ц. със снета самоличност за срок от три
години, считано от датата на влизане в сила на присъдата, а на основание
чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.2 от НК присъеденил към така определеното
и наложено общо най-тежко наказание на подсъдимата СВ. В. Ц. и
наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата на подходящо за целта място в сградата на кметството по
местоживеене на подсъдимата – гр.София, ж.к. „Люлин“ № 604, ет.2, ап.6.
Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимата СВ. В. Ц. да
заплати на частния обвинител АНТ. ЗЛ. К. от с. Даскал Атанасово, община
Стара Загора, ЕГН **********, сумата от 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
на упълномощен повереник.
Присъдата е обжалвана от подсъдимата СВ. В. Ц.. Според
подсъдимата съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен
по отношение на определеното наказание лишаване от свобода, което се
явява явно несправедливо. В тази връзка се позовава на ТР№1/2009 год.
ОСНК, което според подсъдимата при протичане на съкратеното съдебно
следствие по реда на чл.371,т.2 НПК изисква „императивно“ приложение на
чл.55 от НК при определяне на наказанието.
В противоположен смисъл е въззивната жалба на частния обвинител
Антон Кючуков, който също счита наложеното наказание на подсъдимата за
явно несправедливо, но определя същото като ниско по размер и моли за
увеличаване в „максимален размер“.
Представителят на публичното обвинение пледира за
неоснователност на жалбите и за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният обвинител
2
поддържа жалбата.
Въззивната жалба пред окръжния съд се поддържа от защитника на
подсъдимата С.Ц. – адв.Кристиян М., според когото една част от
инкриминирания период попада извън приложното поле на чл.28 НК, а наред
с това отново се позовава на направените самопризнания на подсъдимата като
смекчаващо вината обстоятелство, както и недооценка на съда на
здравословното състояние на подсъдимата, отношенията на подсъдимата с
частния обвинител и възрастта на последния. Наред с това се посочва като
основание за необоснованост на присъдата липсата на счетоводна експертиза.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
Глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, при
хипотезата на чл.371,ал.2 НПК.
Съдът след като се убедил, че доказателствата събрани по
надлежния ред в досъдебното производство потвърждават изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, е приел за установено следното:
Подсъдимата СВ. В. Ц. и св. Златан М. К. сключили граждански
брак на 06.09.1995 г. От брака си имали две деца – Мирела Златанова К.а,
родена на 04.12.1996 г. и св . АНТ. ЗЛ. К., роден на 10.06.2002 г. Постепенно
отношенията между съпрузите се влошили, което довело до фактическата им
раздяла през 2012 г. Последвал иск за прекратяване на брака от страна на св.
Златан К.. С решение № 34 от 27.03.2014 г. по гр. д ело № 364/2013 г. на PC-
Раднево, влязло в сила в частта за присъдените с него издържка на 16.02.2016
г., бракът между съпрузите бил прекратен по вина на съпругата, като съдът
предоставил на бащата упражняването на родителските права, а подсъдимата
била осъдена да заплаща издръжка на децата си – на дъщеря си Мирела К.а в
размер на 200 лв. месечно и на сина си А.К. в размер на 150 лв. месечно,
считано от 10.06.2013 г. до настъпване на законни причини за изменението
или прекратяването й.
Подсъдимата не плащала дължимата издръжка на сина си – св. А.К.,
поради което била осъдена, както следва: на пробация, изтърпяна на
21.04.2020 г. – с присъда по н.о.х.дело № 25/2018 г. на РС[1]Раднево, влязла в
сила на 09.05.2019 г., за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено през
периода 16.02.2016 г. – 10.07.2016 г.; на десет месеца лишаване от свобода с
тригодишен изпитателен срок – с присъда по н.о.х.дело № 244/2019 г. на РС-
3
Стара Загора, влязла в сила на 16.07.2020 г., за престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК, извършено през периода 10.07.2016 г. – 10.04.2018 г. От приложена
към досъдебното произвдоство справка на ЧСИ Г. Илчева е видно, че по изп.
дело № 20167650400737 по описа на ЧСИ от момента на образуването му по
изпълнителен лист от 26.02.2016 г., издаден по гр. дело № 364/2013 г. на PC-
Раднево: до 23.07.2020 г. от длъжника (подсъдимата) са постъпили, както
следва: на 31.05.2016 год. – сумата в размер на 150 лв., която е била преведена
по банкова сметка на взискателя на 29.06.2016 г. , а на 18.07.2019 г. – сумата
от 2932,94 лв. от публична продан на недвижими имоти, СИО на подсъдимата
и св. Златан К., като на 24.07.2019 г. на взискателя (св. А.К.) е била преведена
сумата 2618,14 лв.; не е налице депозирано по изп. дело изявление от
длъжника (подсъдимата) относно обстоятелството кои суми за кои месеци се
отнасят; към 25.03.2021 г. паричното задължение на длъжника (подсъдимата)
към взискателите по изп. дело възлиза на 21972,16 лв. Други пари за
издръжката на своя низходящ – св . А.К., подсъдимата не е плащала. На
10.06.2020 г. св. А.К. навършил пълнолетие.
При приетата за установена фактическа обстановка и през призмата
на предишните осъждания на подс.СВ. В. Ц. районният съд е квалифицирал
деянието на подсъдимата като съставомерно по чл.183, ал.4 вр.ал.1 вр.
чл.28,ал.1 НК.
Акцентът на обжалването на присъдата е поставен върху
справедливостта на наложеното наказание, което според подсъдимата и
частния обвинител е определен незаконосъобразно и необосновано.
Районният съд при индивидуализиране наказателната отговорност
на подс. Св. Ц. (с.3 – с.4 от мотивите) е отчел смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и приел превес на отегчаващи вината
обстоятелства, което се извлича от дългия период на неплащане на
издръжката, което обуславя и високия размер на натрупаната неплатена
издръжка. В тази връзка е определил наказание лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца, което е редуцирал по реда на чл.58а,ал.1 НК на
лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е
отложено на основание чл.66,ал.1 НК за срок от три години. Като най-тежко,
и след групиране на наказанието по разглежданото дело и наказанието по
нохд №244/2019 год. на РС-Стара Загора съдът е определил наказание
4
лишаване от свобода за срок от една година с приложение на чл.66,ал.1 НК.
По отношение конкретните възражения на защитата въззивната
инстанция счита, че същите са неоснователни.
Съдът не споделя становището на защитата за задължително
приложение на чл.55 НК при протичане на съдебното производство по реда
на Глава 27 НПК и в частност при хипотезата на чл.371,т.2 НПК, позовавайки
се на ТР №1/2009 год. на ОСНК на ВКС. За да се приложи чл.58а,ал.4 от НК
респ.чл.55 от НК е необходимо, освен провеждане на производството по
Глава 27 от НПК, да са налице кумулативно и условията на чл.55,ал.1 НК –
наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, даващи основание да се приеме, че и най-лекото предвидено в
закона наказание е несъразмерно тежко. Очевидно е, че в случая това не е
така. Налице е преобладаване на отегчаващи вината обстоятелства.
Основното оплакване – неотчитане от съда на направените
самопризнания от подсъдимата, е неоснователно. Самопризнанието е сondicio
sine qua non(условие без което не може), т.е задължително условие за
провеждане на съкратено съдебно следствие по Глава 27 НПК, при хипотезата
на чл.371,т.2 НПК и редуциране на наказанието с една трета – чл.58а,ал.1 НК.
Във връзка с това е недопустимо самопризнанието да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство за втори път, защото веднъж вече съдът е
приел, че направените самопризнания са подкрепени от събраните
доказателства и е дал ход на съкратено съдебно следствие, което води до
намаляне на определеното по реда на чл.54 НК наказание лишаване от
свобода с една трета.
Правилен и законосъобразен е и извода на първоинстанционния съд
да квалифицира като отегчаващо вината обстоятелство съдебното минало на
подсъдимата извън необходимите за приложението на чл.28 от НК
осъждания. В случая е налице една упоритост на подс. Св.Ц. за неизпълнение
на съдебно решение, с което е осъдена да заплаща издръжка на свой
низходящ и то за период от няколко години, въпреки предишни осъждания по
чл.183,ал.1 НК.
Според защитата, съдът при квалифициране на деянието на
подсъдимата при условията на чл.28 НК неоснователно не е отчел, че за част
от инкриминирания период - от 10.04.2018 год. до 09.05.2019 год., присъдата
5
по НОХД №25/2018 год. на РС-Раднево не е влязла в сила. Следователно в
този период е недопустимо да се приема, че деянието на подс.Св. Ц. изпълва
критерия „повторност“ по смисъла на чл.28,ал.1 НК.
Въззивната инстанция намира, че това възражение на защитата е
неоснователно. Престъплението по чл.183 от НК е типично продължено
престъпление, което се характеризира с непрекъснато осъществяване на
състава на престъплението чрез продължително неизпълнение на задължения
възложени на дееца от НК - акт на бездействие.
Особения характер на продълженото престъпление, а именно
непрекъснатост в осъществяването на деянието, обуславят различието в
моментите на начало и край на продълженото престъпление, тяхната
раздалеченост във времето. Началото на продълженото престъпление е
моментът на извършване на (първото) престъпно действие или бездействие, а
се прекратява по силата на няколко обстоятелства: независимо от волята на
дееца; по волята на дееца – напр. деецът се предава на властите; на
относителни наказателно правни факти, които настъпват независимо от
волята на дееца – навършване на пълнолетие на частния обвинител.
Следователно, времето на довършване на продълженото
престъпление е настъпване на едно от посочените по-горе обстоятелства. В
тази връзка към момента на довършване на престъплението предмет на
настоящото производство – 10.06.2020 год., цитираната присъда на Радневски
районен съд(НОХД №25/2018 год.) е била влязла в сила- 09.06.2019 год.
Обстоятелството, че към настоящия момент частният обвинител е
навършил пълнолетие и отношенията на подсъдимата със своите родственици
окръжният съд оставя без коментар, дотолкова-доколкото подсъдимата е
осъдена с влязло в сила съдебно решение през 2014 год. да издържа А.К. с
месечна издръжка в размер на 150 лева и С.Ц. не го изпълнява.
Съдът счита, че не е налице порок в обжалвания съдебен акт от
обстоятелството, че на досъдебното и съдебното производство не е назначена
счетоводна експертиза. В случая не е налице нужда от специални знания, за
да се направи просто математическо изчисление за дължимата сума за
определен период от време при зададени множители – размер на издръжка и
месеци, в които не е изплащана.
Неоснователна е и въззивната жалба на частния обвинител АНТ. ЗЛ.
6
К. за увеличаване наказанието на подсъдимата. Видно е, че отношенията
майка – син са неприязнени, но тук е ролята на съда да (въз)даде правосъдие и
справедливост, без да се поддава на емоции. Районният съд е определил
наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства и отчитайки
баланса на обществения и личния интерес, като е постановил справедлива
присъда, основана на закона (Justitia legalis).
При извършената цялостна проверка на присъдата съдът не намери
основания за нейната отмяна или изменение, поради което същата следва да
се потвърди.
Водим от това и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №43/11.11.2021год. по НОХД
№1030/2021 год. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7