РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. Монтана, 16 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, пети състав, в публично заседание на 29 10 2020 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ДИМИТРАНА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 326 по описа на АдмС – Монтана за 2020 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 225а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Р*** Й*** ” СД, гр. Л*** , ул. „Т***
М*** “ № 8, представлявано от Й.Ц.Й. против Заповед № 536 от 01.07.2020 г. на
Кмета на Община Л*** , с която е наредено премахване на незаконен строеж
„преустройство на част от входно фоайе в магазин за риба”, в имот с
идентификатор 44238.505.1594 по КККР на гр. Л*** , в УПИ ІІІ-за АПК, кв. 232,
ул. „С*** ” № * . Със същата Заповед е даден едномесечен срок от влизане в сила
на Заповедта за доброволно премахване на описания строеж. Указано е, че при неспазване
на срока за доброволно изпълнение ще бъде извършено принудително премахване за
сметка на извършителя.
В жалбата се твърди, че не е съгласен с издадената Заповед № 536
от 01.07.2020 г. на Кмета на Община Л*** , тъй като Общината няма право да пише
от чуждо име. Община Л*** няма право на собственост върху сградата, тъй като тя
е частна собственост на земеделска кооперация. Има и Заповед № 102/01 06 2000
г. за нейното деактуване, която не се изпълнява. Твърди се още, че сделките на
части от сградата са извършвани неправомерно и чрез Главния Прокурор ще търси
тяхното разваляне. Има сключен нотариално заверен договор за наем, вписан в
съда, както и анекс към него, по който плаща наем и в договора е описано точно
къде трябва да прегради. Синът му е строителен инженер и му е подготвил всички
документи. Позовава се на Становище № ДК – 0881/14 03 2005 г., с което са му
разрешили да строи, а след построяването му и посещение на комисия му е
разрешено да работи. Твърди, че магазинът му е регистриран в Европейския съюз,
което може да се провери. Твърди също, че след като е подготвил всички
документи ги е предал в Община Л*** с молба вх. № 472/11 04 2005 г., посочена в
Протокол от проверка на 24 03 2005 г., но документите му се крият, въпреки че е
извадил и съдебна заповед от Районен съд Л*** вх. № 2633/06 03 2014 г. Търси
също и обезщетение от 5000 лева за укриване на документи и психически тормоз, в
случай че не представят документите в съда.
Ответникът по жалбата Кмет на Община Л*** , чрез процесуалния си
представител адв. Л.А. оспорва жалбата като неоснователна и моли присъждане на
разноски по делото. В писмена защита развива съображения за законосъобразност
на процесната заповед. Счита, че е издадена от компетентен орган в
пределите на неговите правомощия и в съответствие с материалния и процесуалния
закон. Счита жалбата за неясна, без наведени доводи за твърдяната
незаконосъобразност на оспорения акт на Кмета па Община Л*** . В декларация, наименована
„обяснение", с вх. № 1917/12.10.2020 г. на Административен съд Монтана,
оспорващият заявява, че е изградил преносната стена, чрез която е преустроил
част от входно фоайе на административна сграда с адрес: гр. Л*** , ул. „С*** ”
№ * в „магазин за риба" два дни след като на 28.11.2012 г. е премахнал
идентична стена, изградена от тухли „итонг“ по Заповед за премахване на
незаконен строеж № ДК-02-СЗР-261/25.08.2011г. на Началник РДНСК-СЗР, т.e. на
30.11.2012г., предвид което процесният строеж не е търпим такьв с оглед времето
на изграждането му. Същото становище е изложено и oт вещото лице, чието
заключение не е оспорено и прието но делото като обективно и професионално
изготвено. Въпреки твърденията на оспорващия, че разполага със строителни книжа
за процесния строеж, такива не са представени по делото, а и не са установени като
налични и от вещото лице. Счита, че е налице безспорно установен незаконен
строеж, извършен без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим
по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ. В подкрепа на това становище е Решение от 31.10.2011 г. постановено по
адм.д. № 540/2011 г. на Адм Съд Монтана, потвърдено с Решение № 3961/20.03.2012
г. по адм.д. № 182/2012 г. на ВАС. С цитираните решения е потвърдена горецитираната
Заповед № ДК-02-СЗР-261/25.08.2011 г. на Началник РДНСК-СЗР, с която е
разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „промяна
предназначението на част от входно фоайе" в административна сграда с
идентификатор 44238.505.1594.2 по КККР на гр. Л*** в УПИ ІІІ, кв. 232 по плана
на гр. Л*** с извършител от СД „Р*** Й*** ”. Видно от предмета на заповедта за
премахване издадена от Началника на РДНСК-СЗЗР е, че същият е идентичен с
предмета на процесната заповед за премахване, издадена от Кмета на Община Л*** .
С оглед изложеното още веднъж се доказва, че процесният незаконен строеж е
изграден след 28.11.2012г. и същият е извършен в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ като за него не са приложими нормите на §16 и §127 от ПЗР на ЗУТ, т е.
сторежът не е тьрпим. На следващо място счита, че всички писмени доказателства
и доводи, сочени от оспорващия, касаещи периода преди 28.11.2012 г. /датата на
доброволно премахване на незаконен строеж по Заповед № ДК-02-СЗР-261/25.08.2011
г. на Началник РДНСК-СЗР, обективирано в Констативен протокол от 28.11.2012 г.,
съставен от служители на РО НСК-Монтана при РДНСК-СЗР/ са неотносими към
настоящото производство. Същите са били относими към производството по
оспорване на заповед №ДК-02-СЗР-261/25.08.2011г., издадена от Началник
РДНСК-СЗР, тьй като същите датират от преди заповедта на РДНСК- СЗР и са имали
отношение към строежа, предмет на тази заповед. След като същата е била
обжалвана и потвърдена с влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 540/2011г.
на Административен съд Монтана тези доказателства са били обсъдени в съдебното
производство и взети предвид при постановяването на съдебния акт. Предвид
изложеното е недопустимо пререшаването на въпрос, на който има постановено и
влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо. Назначената
и приета но делото СТЕ безспорно установява идентичност на отразеното на
окомерната скица и описано в Констативен акт № 6/11.06.2020г, незаконно
строителство със съществуващото на място такова, което още веднъж доказва
законосъобразността на процесната заповед. В развилото се прел Кмет на Община Л***
производство по реда на чл. 225а от ЗУТ не са допуснат съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. С оглед установеното и от вещото лице.
че процесният строеж е такъв от пета категория, то заповедта $а премахване е
издадена от компетентен opian в рамките па неговите правомощия.
Относно производството по оспорване истинността на Анекс от 14.08.2014г.
към Договор за наем oт 28.10.2004 г. счита, че оспорващият не можа да докаже
истинността на същия. Въпреки, че по делото беше представен оригинал на анекса,
той не доказва неговата истинност или поне не в пълен обем. Анексът е подписан
само oт единия наемодател, а именно К*** Х*** К*** , без същият да е заверен
нотариално, както е заверен нотариално основният договор от 28.10.2004г. С
оглед изложеното счита, че анексът е изготвен единствено с цел да се ползва в
настоящото производство, предвид което моли това писмено доказателство да се изключи
от доказателствената маса и да не се взема предвид при постановяване на
съдебния акт. Моли за съдебен акт, с който жалбата на СД „Р*** Й*** ", гp.
Лом се отхвърли като неоснователна и недоказана, а Заповед № 536/01.07.2020г.
на Кмета на Община Л*** да остане в сила. Моли за присъждане на направените
разноски по списък, представен в о.с.з.. проведено ма 29.10.2020г
Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Констативен акт № 6 от 11.06.2020 г., неразделна част, от
който е окомерна скица, служители в Община Л*** по повод на извършена проверка
на строеж – преустройство на част от входно фоайе в магазин за риба, находящ се
в гр. Л*** , ул. „С*** ” № * , УПИ ІІI – за АПК, кв. 232 по
действащия план на гр. Л*** , ПИ 44238.505.1594, констатират, че имотът е
собственост на Община Л*** , като строежът е осъществен чрез преграждане на
част от входното фоайе с гипсокартон, обособявайки самостоятелен обект в сградата.
Строежът е с размери 8.40/2.40 м., изграден в периода 28 11 2012 г. – 06 08
2014 г. и за него няма строителни книжа, няма и издадено разрешение за строеж.
В този Констативен акт е посочено, че същият е основание за започване на
административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ за неговото премахване
като е дадена възможност в 14 дневен срок да бъдат подадени възражения. Констативният
акт е залепен на вратата на обекта и на информационното табло в Община Л*** , и
е изпратен на извършителя на строежа – СД Р*** – Й*** , получен на 15 06 2020
г. /л. 41/
Срещу този Констативен акт е направено възражение, наименовано
отговор /л. 22/, в което се твърди, че написаното в него не отговаря на
истината. Към молбата, която е подал за патентния данък е представил всички
документи и въз основа на тези документи е направил строителство, което е
съгласувал с всички органи. Посочено е, че представя скица, обяснителна
записка, която е представена и в МЗГ и в НВМС и разрешително от Главния
архитект. След като са разгледали документацията са му разрешили да строи и са
му дали удостоверение да работи. Има съдебно решение, в което пише, че Общината
е длъжна да му предостави копия от документите, които е представил за патентен
данък, в противен случай ще води дело за психичен тормоз и укриване на
документи.
С оспорената Заповед и въз основа на съставения Констативен акт
е прието, че строежът, представляващ преустройство на част от входно фоайе в
магазин за риба, в имот с идентификатор 44238.505.1594 по КККР на гр. Л*** ,
УПИ ІІІ – за АПК, кв. 232, ул. „С*** ” № * , с извършител „Р*** – Й*** ” СД, е
незаконен и подлежи на премахване. Предвид времето на неговото изграждане,
правилата за търпимост не са приложими.
Съгласно сключен Договор за наем на 05 10 2004 г., вписан в
службата по вписвания гр. Л*** , СД „Р*** Й*** ” е наел помещение, намиращо се
в административна сграда, бивше АПК, партерен етаж, а именно: стъклена будка,
построена вътре във фоайето с площ от 6 кв.м. и част от фоайе, заключено между
входната врата и стълбището за горните етажи с площ от 18 кв.м., с отделен
външен вход и тоалетна два броя с площ по 9 кв.м. Договорът за наем е сключен
за срок от 10 години, който срок след неговото изтичане е продължен при същите
условия, съгласно сключен Анекс към него на 04 08 2014 г., без последният да е
вписан в Службата по вписвания. С протоколно определение от 10 09 2020 г. е
открито производство по оспорване на сключения на 04 08 2014 г. Анекс към
Договор за наем от 05 10 2004 г., вписан на 28 10 2004 г. том VІІІ, № 242, рег.
№ 4835 в СВ гр. Л*** .я
Със Заповед № 102/01 06 2000 г. на Областен управител на Област
Монтана /л. 15/ е наредено отписване от актовите книги за държавна собственост
на недвижим имот, находящ се в пар. ІІІ, кв. 232, пл. № 1594 по действащия
регулационен план на гр. Л*** , представляващ административна сграда на пет
етажа, със застроена площ от 336 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж
върху държавен терен. Посочено е още, че имотът е актуван с АДС № 398/08 041985
г. и тъй като съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗДС същият не е държавна собственост,
промяната в собствеността да се отрази в оригинала на АДС.
Съгласно Становище № ДК-0081/14 03 2005 г. на НВМС гр. Монтана,
Директорът на НВМС, гр. Монтана, след преглед на проекта за построяване /реконструкция/
на обект „магазин за риба” в кв. 232, парцел ІІІ, землището на гр. Л*** , ул. „С***
” № * , е съгласувал представената проектна документация за магазин за риба.
Видно от Съдебно удостоверение, вх. № 2633/06 03 2014 г. на
Районен съд Л*** , този съд е издал посоченото удостоверение на СД „Р*** Й*** ”,
по силата на което последното дружество да се снабди от Община Л*** със
заверени копия от Молба с вх. № 472/11 04 2005 г. и приложенията към нея.
Съгласно Удостоверение изх. № 92-00-219 /1/ от 07 03 2014 г. на
Община Л*** , във връзка с подадена от оспорващото дружество молба, Общината
удостоверява, че наетите от фирмата помещения – част от фоайе и две тоалетни от
партерен етаж в сградата на бившето АПК, с административен адрес ул. „С*** ” № *
, функционират като магазин за риба.
Видно от Протокол за извършена проверка от ТДД Монтана на 24 03
2005 г., служители на ТДД Монтана са извършили проверка на обекта – рибен
магазин на ул. „С*** ” № * , експлоатиран от оспорващото дружество. Със същия
протокол е указано на представляващия дружеството са се яви на 11 04 2005 г. в
стая 201 ТДД Монтана като представи декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ,
уведомлението за смяна регистрацията на ЕКАФП – за търговски обект и касовата
книга. В същия протокол, в края, е отбелязано, че на 11 04 2005 г. са
представени документите, както следва: уведомление за смяна адреса на обекта с
вх. № 472/11 04 – годината не се чете/ и заверена касова книга от № 1 – 367,
прошнурована.
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се
установява, че въз основа на извършен оглед на място в административна сграда с
идентификатор 44238.505.1594.2, част от фоайето е отделено с преградна стена от
гипсокартон и на площ от 15.43 кв.м. е обособен магазин за риба с размери 5,60
м/3,10м/5,50м/2,46 м., така както е показано на схемата в Констативен акт №
6/11.06.2020г. на Община Л*** на лист 40 от делото. При извършените справки в
Община Л*** не са открити строителни книжа и строително разрешение за
извършеното преустройство. Справка за налична строителна документация е извършена
и за годините 2003г., 2004г. и 2005г. Преустройството на входно фоайе на
административна сграда е извършено чрез изграждане на стена от гипсокартон през
2012 г. по данни от жалбоподателя. Специално за този строеж няма издадени
строителни книжа и документи, както и строително разрешение. Процесният строеж,
обособен чрез преустройство в магазин за
риба от 15,43 кв.м., не е обособен като самостоятелен обект в сграда, а се
намира в самостоятелен обект с идентификатор 44238.505.1594.2.5 от около 40
кв.м, с предназначение „За търговска
дейност“ (лист 78 от делото). В същия обект се намират и прилежащите складови,
обслужващи и санитарно-хигиенни помещения
към магазина. Въпреки приложеното на лист
48 Становище № ДК-0081/14.03.2005 г. на Директор на Регионална Ветеринарно-медицинска
служба, с което е съгласувана проектна документация за построяване /реконструкция/ на обект: магазин за риба,
при извършените справки такава проектна документация не е открита. Строежът е V
категория съгласно чл. 11, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за
номенклатурата на видовете строежи. Предвид годината на построяване - 2012г. не
са приложими разпоредбите на параграф 127, ал.1 и ал. 2 от ЗИДЗУТ и строежът не
отговаря на условията за търпимост. Не е изпълнено условието на чл.183 и 185, ал.1,т.1,т.2
от ЗУТ, тъй като липсва съгласие на съсобствениците в сградата изразено в
нотариална форма.
По изрично дадени от съда указания за деклариране датата на
изграждане на строежа, оспорващият в молба вх. № 1917/12 10 2020 г. изрично
посочва, че строежът е изградил два дни след датата 28 11 2012 г., на която
дата доброволно е премахнал изградената от итонг стена. Въпреки че е имал
всички разрешителни е изпълнил Заповедта на ДНСК, с която му е наредено
премахване, но тъй като не може да си остави магазина отворен, два дни след
премахването е поставил гипсокартон.
С оглед направените възражения и твърдения на оспорващото
дружество, за представянето на всички необходими за строежа документи пред
РДНСК Монтана и Община Л*** , съдът изиска от тези органи, както цитираната
молба вх. № 472/2004 г., така и книгите с входящи номера за съответния период.
/л. 73, 100/, но поради несъхраняването им, такива не бяха представени в
производството.
Видно от приложеното адм.д. № 540/2011 г. по описа на Адм Съд
Монтана, жалбата срещу Заповед № ДК-02-СЗР-261/25 08 2011 г. на Началник на
РДНСК – Северозападен район, с която е наредено премахване на незаконен строеж
– „промяна предназначението на входно фоайе в административна сграда в магазин
за риба”, в сграда с идентификатор 44238.505.1594.2 по кадастралната карта, е
отхвърлена като неоснователна, а решението е влязло в законна сила.
С Протокол от 28 11 2012 г. /л. 115/, съставен от служители на
РДНСК „СЗР” е констатирано, че незаконният строеж, предмет на Заповед №
ДК-02-СЗР-261/25 08 2011 г. на Началник на РДНСК – Северозападен район, е
премахнат доброволно.
По делото са приложени още Констативен протокол от 30 06 2020 г.,
Обяснителна записка, схема, представляваща част от проект на изградения строеж,
същата без подпис и печат /л. 27/, писма на Община Л*** , известия за
доставяне, служебна бележка от 11 06 2020 г. за залепено съобщение, Съобщение №
6 от 11 06 2020 г., фото изображение на мястото на поставяне на съобщението,
извадка от действащия регулационен план, писмо и възражение по него от 2014 г.,
Удостоверение от Директор на РВМС Монтана за регистрация на обект за търговия
на дребно само с храни от животински произход – магазин за риба и рибни
продукти, находящ се в гр. Л*** , ул. ”С*** ” № * , архитектурно заснемане на
сграда АПК /л. 49/, схема на обекта в сградата от СГКК Монтана, Акт за частна
общинска собственост и други доказателства за собствеността на сградата.
Постъпили са и няколко обяснения на оспорващия, в които изразява становища по
незаконосъобразността на оспорената Заповед. Приложено е и адм.д. № 540/2011 г.
по описа на Адм Съд Монтана, ведно с приложените към него доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно легитимирано лице - адресата на акта.
Подадена е в законоустановения 14 дневен срок, а именно: на 15.07.2020 г.,
видно от поставения при Община Л*** щемпел /л. 3/, а Заповедта е получена на
09.07.2020 г., видно от писмо и известие за доставяне /л. 9/, поради което
същата се явява допустима за разглеждането й по същество.
По силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът извърши
проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в
чл.146 от АПК, включително и относно нищожност на същия.
Заповедта е издадена
от Кмета на Община Л*** съобразно
правомощията предоставени му по силата на законовата норма на чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ и предвид категорията на строежа - пета, поради което актът е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Законодателят не предвижда
специално определена форма, поради което наличието на писмен акт е достатъчно
да се приеме, че е спазено изискването за форма.
Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на акта, които да послужат
като основание за неговата отмяна. Следва да се има предвид, че несъществените
процесуални нарушения, т.е. такива, които не водят до друг правен
извод/резултат, не са основание за отмяна на издадения административен акт.
Процедурата по издаване на заповедта е спазена, като в тази
връзка е съставен Констативен акт, по смисъла на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, с
пълно описание на изградения строеж, който акт е надлежно връчен, предвид
подаденото против него възражение. Въз основа на така съставения акт и извършени
констатации е издадена оспорената Заповед.
Съдът не констатира нарушение на материалния закон, в т.ч. и на
неговата цел. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - Строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно алинея втора на същата
норма разрешението за строеж се издава от главния архитект на общината.
Съгласно § 5 от ДР на ЗУТ - По смисъла на този закон: "Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно чл.
37, ал. 3, изр. първо от ЗУТ - В съществуваща жилищна сграда с режим на етажна
собственост се допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно
помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или
за ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в
сградата, ако обектите се намират на първия или на полуподземния етаж,
преустройството им е съобразено със санитарно-хигиенните, противопожарните и
другите технически изисквания и въз основа на изрично писмено нотариално
заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на
обекти. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ЗУТ - Към проектите за преустройства по ал. 3
- 5 задължително се представя мотивирано становище на инженер-конструктор с
пълна проектантска правоспособност, доказващо, че не се увеличават
натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват
носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на
сградата, а когато се налагат изменения в конструкцията или се увеличават
натоварванията, се представя и конструктивна част към проекта. Алинея девета на
същата норма, последната сила от 26 11 2012 г., т.е. към момента на изграждане
на преустройството 30 11 2012 г., гласи още, че не се допуска преустройство и
промяна на предназначението на обекти по ал. 1 - 5, ако за новите обекти не
могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния
поземлен имот. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗУТ - Оригиналът на разрешението за
строеж се съхранява безсрочно в архива на общинската (районната) администрация.
При така действащата правна уредба се налага извод, че извършеното
преустройство представлява строеж по смисъла на закона и за неговото изграждане
са необходими, както строителни книжа, така и разрешение за строеж, последното
издадено от Главния архитект на Община Л*** и съхранявано безсрочно в същата Община.
Обратно на твърдението в жалбата, че за строежа има издадено Разрешение за
строеж, такъв документ, нито от доказателствата по делото, нито от проверката
извьршена от вещото лице, не се установява да е издаден.
Твърдението, че с молба вх. № 472/11 04 2005 г. са предадени
всички документи в Община Л*** , не съответства на отбелязаното в представения
Протокол от извършена на 24 03 2005 г. проверка от служители при ТДД Монтана, а
именно, че молба с такъв номер е подадена в ТДД Монтана, а не в Община Л*** . Дори
да се приеме, че за изграждането на строежа са подготвени необходимите
строителни книжа /всички документи, както се изразява оспорващият/, за което по
делото съществуват косвени доказателства, това обстоятелство само по себе си не
е достатъчно да се приеме, че същите тези документи са одобрени по надлежния за
това ред, респ. че въз основа на тях е издадено разрешение за строеж. В тази
връзка съдът кредитира заключението на вещото лице, което се явява пълно,
обосновано и обективно изготвено, съответно на всички останали доказателства по
делото, от което заключение се установява, че за изграденото преустройство,
нито до 28 11 2012 г., нито след тази дата, има издадено разрешение за строеж,
което по силата на закона се съхранява безсрочно в съответната Община.
Безспорно извършеното преустройство, в който смисъл са дадените
обяснения на оспорващия, е изграден на 30 11 2012 г. /два дни след датата 28 11
2012 г., на която същият доброволно е премахнал, предходно извършено и
аналогично преустройство, прието за незаконно с влязла в сила Заповед №
ДК-02-СЗР-261/25 08 2011 г. на Началник на РДНСК – Северозападен район/. С
оглед тази безспорна дата на изграждане, същият не попада в обхвата на § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, който текст обхваща строежите, изградени до 31 март 2001
г., поради което и неговата допустимост, респ. търпимост по правилата на
цитираната разпоредба не е преценявана.
Твърденията, че Община Л*** няма собственост в сградата, където
е изграден строежът са неотносими и без правно значение към предмета на спора.
Доколко Община Л*** има право на собственост върху сградата и кои са
собственици на отделните обособени обекти в сградата, е въпрос, който няма
отношение към законността на изградения строеж, предмет на оспорената Заповед.
Неоснователно е позоваването на Заповед № 102/01 06 2000 г. на
Областен управител на Област Монтана и нежеланието на Община Л*** да изпълни
същата. С тази Заповед е наредено отписването на недвижим имот, находящ се в
пар. ІІІ, кв. 232, пл. № 1594 по действащия регулационен план на гр. Л*** , но от
актовите книги за държавна собственост, не и от регистрите за общинска
собственост, поради което издадената Заповед не вменява каквото и да е
задължение за изпълнение от Община Л*** . В тази връзка и представеният Акт за
частна Общинска собственост /л. 92/ съставлява годно доказателство.
На следващо място сключеният нотариално заверен договор за наем
и обозначеното в него място на ползване, не предоставя автоматично право на
ползвателя/наемателя да извърши необходимото му за упражняване на дейността
преустройство, без за целта да се снабди със съответните строителни документи,
в т.ч. и с разрешение за строеж.
За пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че оспорващият
не прави разлика между строителни документи и разрешение за строеж. В хода на
делото същият дава пояснения, че такова е получил от РДНСК, от Главния архитект
на Община Л*** , от ДВМС, съгласно издаденото Становище № ДК – 0881/14 03 2005
г. Същият не прави още разлика между съдебно решение и съдебно удостоверение,
Акт за актуване, респ. деактуване /л. 3, 15, 17/. В тази връзка несъстоятелни
се явяват и твърденията, че магазинът е регистриран в Европейския съюз.
Извън горните съображения следва да се има предвид, че оспорващият
се позовава на строителни книжа издадени преди издаването на Заповед №
ДК-02-СЗР-261/25 08 2011 г. на Началник на РДНСК – Северозападен район, с която
е наредено премахването на идентичен, но не и същият строеж, тогава изграден с
итонг и който строеж е доброволно премахнат на 28 11 2012 г. и това обстоятелство
не е спорно между страните. След премахване на изградения строеж, оспорващият
извършва същото идентично преграждане / преустройство на входното фоайе с
гипсокартон. В тази връзка Заповед № ДК-02-СЗР-261/25 08 2011 г. на Началник на
РДНСК – Северозападен район е влязла в законна сила, след надлежното й
обжалване, поради което нов съдебен контрол върху нейната законосъобразност е
недопустим, т.е. същата се ползва с доказателствена сила, а постановеното
съдебно решение има сила на пресъдено нещо между страните. За новото
изграждане, два дни след доброволното изпълнение на цитираната Заповед,
оспорващият нито твърди, нито навежда съображения, че е изготвял строителни
книжа, респ. има издадено разрешение за строеж. Въпреки това, съдът в
настоящото производство извърши проверка на неговите твърдения за изготвена
строителна документация, респ. издадено разрешение за строеж преди датата на
издадената Заповед на РДНС - СЗР.
По отношение извършеното оспорване истинността на Анекс от
14.08.2014г. към Договор за наем oт 28.10.2004 г. съдьт счита, че същото остана
недоказано, т.е. не се установява документът да е неистинен. Обстоятелството,
че Анексът е подписан само oт единия наемодател-К*** Х*** К*** и без да е
заверен нотариално, както нотариално е заверен основният договор за наем, не го
прави неистински, поради което липсва основание това писмено доказателство да
се изключи от доказателствата по делото. Друг е въпросът, че сам по себе си
сключеният договор за наем, респ. Анекс към него, е неотносим към спора свързан
със законността на изградения строеж и оспорването на това доказателство по
никакъв начин не променя правнорелевантните обстоятелства и изведените по-горе
правни изводи.
По отношение на направеното под условие искане в жалбата за обезщетение от 5000 лева поради укриване на
документи и психически тормоз, а именно: в случай, че Община Ломь не представи
строителните документи, за които твърди че са предадени с молба вх. № 472/11 04
2005 г., то оспорващият следва да има предвид, че такъв иск освен, че следва да
бъде надлежно предявен, съобразно реда и условията на гражданскопроцесуалния
закон, в който да се установи обстоятелството по укриване на документи, респ.
психически тормоз, както и че този иск не е подсъден на Административните съдилища,
а следва да бъде предявен по общия ред пред гражданския съд.
По горните съображения, съдът намира жалбата против Заповед №
536 от 01.07.2020 г. на Кмета на Община Л*** за неоснователна, а оспореният административен акт за законосъобразен.
При този изход на делото основателно се явява искането на
процесуалния представител на Община Л*** – адв. Л.А. за присъждане на
направените в производството разноски, представляващи адвокатско възнаграждение
за осъществена защита и процесуално представителство по делото в размер на 900
лева, съгласно представения списък с разноски и текста на чл. 8, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Р*** Й*** ” СД, гр. Л*** , ул. „Т***
М*** “ № 8, представлявано от Й.Ц.Й. против Заповед № 536 от 01.07.2020 г. на
Кмета на Община Л*** .
ОСЪЖДА „Р*** Й*** ” СД, гр. Л*** , ул. „Т*** М*** “ № 8,
представлявано от Й.Ц.Й. *** сумата от 900 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: