№…………………………………2020 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на двадесет и осми януари 2020г.,
като разгледа докладваното от съдия
Марияна Ширванян
адм.д.№1535/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Образувано е по подадена от директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалният му представител молба с.д. 18667/17.12.2019г. за изменение на постановеното по адм.д. 1535/2019г. решение № 2352/05.12.2019г., в частта му за разноските. Иска се присъждане на разноските за разглеждане на делото пред Административен съд Варна. Намира за неприложими цитираните в решението при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение решения по С – 427/16 и С-428/2016г.. Според молителя решенията по тези дела се отнасяли само до тълкуването на чл.101 и чл.102 от ДФЕС, установяващи забрана за предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията и за злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или на част от него. Намира, че тези решения са неотносими към административния орган, защото в тях било съобразено понятието „предприятие“, което било свързано със субект, осъществяващ стопанска дейност. Сочи, че разпоредбата на чл.161 в ДОПК е специална по отношение на разпоредбите уреждащи разноските в ГПК. Намира, че следва да бъде присъден размера на адвокатското възнаграждение по начин на изчисление съгласно наредбата на адвокатските възнаграждения и иска присъждане на 925.08лв.
Ответникът по молбата не изразява становище.
Съдът, след като прецени молбата и срока на постъпването й, намира, че искането е направено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал.1, предл. второ от ГПК.
Съдът констатира, че преди приключване на последното заседание в молба представена в хода на о.с.з. на 06.11.2019г. и в молба с.д.№№ 14125/19.09.2019г. и 10567/02.07.2019г. молителят, чрез процесуален представител е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 925.08лв. изчислено от материалния интерес по делото, като съдът в съдебният акт се е произнесъл по това искане и го е уважил частично – в размер на 200лв..
Искането за изменение на решението в частта на разноските е неоснователно.
За да стигне до този извод съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК предвижда следното: „На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.“ Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че е непълна – в нея не са уредени в цялост отношенията относно присъждане на възнаграждение на юрисконсулта – процесуален представител на ответника в производството по оспорване на РА пред съд. Юрисконсултското възнаграждение е предвидено да бъде определено в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В разпоредбата на чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК не е посочено съгласно кой нормативен акт ще се преценява размера на „минималното възнаграждение за адвокат“.
При непълнота на нормативния акт по арг. от чл.46, ал.2 от ЗНА за неуредените / включително и за неуредените в цялост/ от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съдът извършва тълкуването на разпоредбите относно размера на юрисконсултското възнаграждение по данъчни спорове пред съд при съобразяване на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА.
Разпоредбата относно присъждането на юрисконсултското възнаграждение по данъчни дела не препраща към наредбата за адвокатските възнаграждения и не предвижда изчисление на юрисконсултското възнаграждение в процент от материалния интерес по спора. След като цитираната разпоредба на ДОПК, уреждаща размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение не препраща конкретно към наредбата за адвокатските възнаграждения или към Закона за адвокатурата, налага се извод, че размера на конкретното юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде изчисляван съгласно разпоредбите на Закона за адвокатурата и наредбата за адвокатските възнаграждения, още повече че в Закона за адвокатурата се предвижда договаряне на дължимото възнаграждение за адвокат съгласно обема на извършената работа, каквото договаряне между юрисконсулта и ответника не е налице.
Разпоредбата, в която е указано как се формира размера на юрисконсултското възнаграждение при процесуално представителство пред съда от юрисконсулт е чл.78, ал.8 изр.2 от ГПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на §2 от ДР на ДОПК. В тази разпоредба е предвидено юрисконсултското възнаграждение да се определя по чл.37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира за основателен довода на процесуалния представител на ответника, съгласно който разпоредбата на чл.161 от ДОПК е специална по отношение на разпоредбите на ГПК уреждащи разноските по данъчните дела включително възнагражденията на юрисконсултите. Това е така, но само относно изрично уредените в разпоредбата на чл.161 от ДОПК случаи, т.е. случаите в които е предвидено да бъдат присъждани разноски и размера на разноските и възнаграждението за адвокат, както и предвидената основа, от която да бъде изчислено.
В разпоредбата на чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК не е предвидено юрисконсултското възнаграждение да бъде изчислено от материалния интерес на спора. Предвидено е да е в минимален размер на възнаграждението за адвокат. За разлика от разпоредбата на чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК, разпоредбите на чл.161, ал.1, изр.1 и 2 от ДОПК, предвиждат на жалбоподателя да се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата и на ответника да се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, т.е. разноските и възнаграждението за адвокат по изречение първо и второ от чл.161, ал.1 от ДОПК са предвидени от материалния интерес /съобразно отхвърлената и уважената част от жалбата/.
При тълкуването в съвкупност на двете процесуални разпоредби – чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК и чл.78, ал.8 изр.2 от ГПК се налага извод, че юрисконултското възнаграждение присъждано по данъчни дела е в размера на минималното за адвокат /без съобразяване на материален интерес/ изчислено по реда на Закона за правната помощ.
Молбата за изменение на съдебното решение в частта на разноските, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ подадената от директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалният му представител молба с.д. 18667/17.12.2019г. за изменение на постановеното по адм.д. 1535/2019г. решение № 2352/05.12.2019г., в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване по реда на решение № 2352/05.12.2019г. постановено по адм.д. № 1535 по описа на Административен съд Варна, Х състав за 2019г..
Административен съдия: